Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.София, 21,07,2021год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесет
и първи юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на
секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова,
гр. дело № 1651 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по предявен от „Б.“АД срещу „Е.-Б.“
ЕАД/н./, иск с пр. квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.чл. 79 от ЗС, за
признаване за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на недвижим
имот, а именно: УПИ VIII, отреден за „Паркинг и озеленяване“, находящ се в гр.
София, район „Лозенец“, местност „Лозенец II
част“ в кв. 204 по плана на гр. София, с площ 1500 кв.м., при граници на
имота: бул. „Н.Й. Вапцаров“, бул. „Черни връх“, ул. с о.т. 238а, 238б, 238в,
238г, нанесен в кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед РД-18-739/21.11.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, с
идентификатор 68134.901.914, адрес: гр. София, район Лозенец, бул. „Черни връх“, с площ 1581 кв.м., начин на трайно ползване: за друг вид озеленени
площи, съседи: имоти с идентификатори-
68134.901.1092, 68134.901.1091, 68134.901.1002, на основание осъществено давностно
владение, в периода от месец октомври 2000год. до 07,02,2020год.
Излагат се съображения, че ищецът е придобил
собствеността върху отделни етажи от сграда, находяща се в град София, район
Лозенец, кв. 204, парцел I за ИЕП, бул. „*****, ведно с идеални части от
правото на собственост върху терена, на който е била построена. Поддържа се, че
малко след придобиването на собствеността на сградата в съседство, ищецът е
установил владение върху процесния недвижим имот, което е упражнявал
непрекъснато и необезпокоявано до настоящия момент. През процесния период се
твърди ищцовото дружество да е упражнявало фактическа власт и стопанисвало
имота като паркинг – събирани са такси от водачите на автомобили, поддържани са
очертанията на отделните парко-места. Ето защо сочи да е осъществен фактическият
състав на придобивната давност в общия 10-годишен срок.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът-„Е.-Б.“ЕАД в указания законоустановен
срок по чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата
претенция. Твърди, ищецът до не се е
позовал надлежно на изтекла в негова полза придобивна давност, чрез снабдяване
с констативен нотариален акт. Навежда доводи за злоупотреба с процесуални права
от страна на ищеца, който цели да забави опразването на имота, предмет на
принудително изпълнение срещу трето лице. Поддържа да е собственик на имота на
основание договор за покупко-продажба, обективиран с нотариален акт № 119, том I, рег. № 6071 от 19,06,2005год., като след придобиването му е отдаден за временно
възмездно ползване на „Петрол“АД. Излагат се съображения, че не се установява
упражняване на явно и необезпокоявано владение върху процесния имот от ищеца.
Не са представени доказателства за упражняване на фактическата власт като
елемент от придобивното основание, а
намерение за своене е манифестирано едва с исковата молба по настоящото дело.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде отхвърлена. Претендира разноски.
При така изложеното,
след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
От договор, обективиран в НА № 106, том III, рег. № 14613, дело № 611/2000год. от 26.09.2000г., се установява ищецът
„Б.“ АД да е придобил от „Елпром-ИЕП“ АД, чрез покупко-продажба, правото на
собственост върху етажи от първи до четвърти включително и от девети до
дванадесети включително от производствена сграда блок А-3, построена през
1967г., представляваща 12-етажна масивна стоманобетонна страда, със застроена
площ от 298 кв.м., при съседи: на север – калкан с двуетажна масивна
стоманобетонна сграда, построена в същия парцел по западната строителна линия,
на изток – вътрешен двор с калкан с двуетажна масивна стоманобетонна сграда
построена в същия парцел по южната строителна линия, съвпадаща с уличната
регулационна линия, на юг – новопроектирана улица и на запад – двор откъм бул.
„***** и Производствена сграда Блок А-1, построена през 1967 г., представляваща
масивна, стоманобетонна сграда на три етажа и сутерен, със застроена площ от
388 кв.м., заедно с 0,4605 идеални части от правото на собственост върху целия
терен, представляващ парцел I за ИЕП, с обща площ от 15 022 кв.м.
От договор, обективиран в НА №23, том VI, рег. № 24707, дело № 1074/2001год. от 21.12.2001г., е видно ищецът
„БПИ“ ЕАД до е придобил от „Енергокабел“ АД, чрез покупко-продажба следните
недвижими имоти: пети, шести и осми етаж, от дванадесететажна административна
сграда, находяща се в гр. София, бул. „*****, представляваща БЛОК А-3, ведно
3/12 идеални части от мястото върху което е построена сградата, с площ по скица
от 4 710 кв.м, съставляващо урегулиран поземлен имот XII - за ИЕП от кв. 204 по
плана на гр. София, м. “Лозенец”, при съседи по скица: улица, п-л I-за ИЕП, п-л ХI-за ИЕП, улица.
От договор, обективиран в НА №119, том I, рег. № 6071, дело № 115/2005г. от 19.05.2005г., се установява „Е.“АД,
в качеството на продавач да е прехвърлило на „Е.-Б.“ ЕАД, в качеството на купувач собствеността върху УПИ VIII, отреден за „Паркинг и озеленяване“,
находящ се в гр. София, район „Лозенец“, местност „Лозенец II част“, в кв. 204 по плана на гр. София, целият
с площ 1500 кв.м., при граници на имота: бул. „Н.Й. Вапцаров“, бул. „Черни
връх“, ул. с о.т. 238а, 238б, 238в, 238г.
С прием-предавателен протокол от 22.06.2005г. „Е.“ АД е предало
на „Е.-Б.“ ЕАД материални активи, находящи се на платен паркинг /л. 74/.
С договор за наем от 19.06.2005 г. /л. 75/, „Е.-Б.“
ЕАД, в качеството на наемодател е предоставило на „Петрол“ АД, в качеството на
наемател за временно и възмездно ползване процесния недвижим имот. Към договора
са представени и анекси от 03.01.2007г., 05.01.2009г., 05.01.2010г.,
28.02.2014г.
С приемо-предавателен протокол от 01.07.2005г./л.78/ Е.-Б. ЕАД предава
на Петрол АД материални активи във връзка с експлоатирането на имота като
паркинг.
С договор, обективиран в НА № 16, том III, рег. № 4550, дело 368/2011 г. от 30.08.2011г./л.84/, „Е.-Б.“ЕАД,
в качеството на ипотекарен длъжник, е учредило в полза на „Сибанк“ ЕАД/кредитор/
договорна ипотека върху процесния имот за обезпечение на вземания на кредитора по
договор за банков кредит на „Рос Ойл“ ЕООД/ кредитополучател/ и „П.Х.“АД
/солидарен длъжник/.
По делото са представени платежни нареждания за
заплащани от ответника „Е.-Б.“ ЕАД местни данъци и такси по отношение на имота
за периода от 30.06.2011 г. – 02.12.2019г./л.92 и сл./.
С решение от 25.03.2019 г. по т.д. № 354/2018 г.
на ОС – гр. Бургас /л. 15/ е обявена свръхзадължеността на „Е.-Б.“ ЕАД и е
открито производство по несъстоятелност на дружеството.
С писмо от 22.10.2019г. /л.13/, „Е.-Б.“ ЕАД е уведомило „Петрол“ АД, че
поради неизпълнение на задълженията по сключения между тях договор за наем,
същият няма да бъде продължен и „Петрол“ АД ползва имота без основание. С писмо
изх. № 47-00-2263 от 26.11.2019 г. /л. 12/ „Петрол“ АД е уведомило „Е.-Б.“ ЕАД,
че не счита същото за собственик на процесния недвижим имот и ползва същия по
договор с „Б.“ АД, който е собственик на имота на основание изтичане на
придобивна давност.
Представените договор за наем от 01.01.2018г.
/л.169/, сключен между „Б.“ АД и „Петрол“ АД за отдаване на под наем на 23 броя
парко-места от процесния недвижим имот, договор за наем от 01.01.2019 г. /л.
174/, сключен между „Б.“ АД и „Т.С.С.“ ЕООД, договори за наем от 01.01.2020 г.
/л. 179/, сключени между „Б.“ АД, от едната страна и „К.А.М.“ ЕООД и „Т.Е.О.“
ЕООД от друга за отдаване под наем на отделни паркоместа от имота са
несвоевременно представени по делото.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на К.А.Н., които съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК. Свидетелят
посочва, че е служител в „Т.С.С.“ ЕООД, с предишно наименование „Петрол
Техника“ ЕООД, като работи в дружеството от 2001г. на адрес: София, бул.„*****,
което е в близост на кръстовищата на бул. „Черни връх“ и бул. „Никола Вапцаров“.
В близост до сградата се намирал паркинг, на който от 2002г. насам паркирал
служебния си и личен автомобил. Към паркинга се влизало откъм бул. „Никола Вапцаров“,
като на входа му била поставена бариера. Достъпът до паркинга се осъществявал с
карта, издадена от работодателя му. Като експерт-енергетик на свидетеля се
налагало да оказва съдействие на служители на „Б.“ АД при отстраняване на
повреди на ел. инсталацията на паркинга. Посочва, че на самия паркинг има кабина
за ел.табло, където е автоматиката за задвижване на бариерата, а захранването
се взема от централното ел. табло на сградата.
Депозирани са показания и на свидетеля А.П.Т.-служител
на „Т.С.С.“ЕООД.
Пред сградата, в която се помещава работодателят му имало два паркинга – един
пред сградата и друг на ъгъла с кръстовището. Той имал достъп до страничния
паркинг, който е на ъгъла с кръстовището. Служебните автомобили на дружеството
от 2002г. се паркирали на този паркинг. Знаел, че сградата и паркингите „са били
собственост на „Б.“ АД.
От показанията на свидетелят Д.В.Д.се установява в периода
от 2002год. до 2006г. да е заемал позиция- изпълнителен директор на „Б.“АД.
Дружество било 100 % собственост на
„Петрол“ АД. Сочи това дружество да не е имало собственост на бул. „*****.
Посочва, че имотът бил собственост на „Е.“, който го продал на ответника „Е.-Б.“
ЕАД около 2005г. Посочва, че „Б.“ АД е притежавало парцели в близост до
сградата, но не и процесния. Сградата била собственост на „Б.“ АД, но не и
паркинга. Дружеството е имало собствен паркинг, който се намирал вътре в
сградата. Процесният имот е бил отдаван под наем като паркинг на „Петрол“ АД и
намиращата се в имота банка. В годините, през които е бил изпълнителен директор
не е декларирал пред никого собственически или владелчески претенции за този
имот.
От показанията на свидетелят Емил Александров Б. се
установява да е работил в „Петрол“ АД, като в периода от 2006г. до 2014год. е
заемал длъжността изпълнителен директор на „Б.“АД, дъщерно дружество на
„Петрол“АД. Съвместявал тази позиция с работата му в „Петрол“ АД, във връзка с
„капиталовото строителство“, която включвала снабдяването със скици и данъчни
оценки за имоти на дъщерни дружества на „Петрол“ АД, каквото е било и „Б.“ АД.
Посочва, че „Б.“АД е притежавало, съвместно с „Е.“, парцел, върху който е била
построена висока сграда - бивш Институт по електро-промишленост. Паркинга,
който е бил на ъгъла на булевардите „Черни връх“ и „Никола Вапцаров“ не е
собственост на „Б.“АД. Дава покания, че паркинга е един, а не множество. Собственик
на този имот винаги е бил ответникът „Е.-Б.“ ЕАД, като на два-три пъти е
изваждал скица и данъчна оценка за този имот именно на името на това дружество.
Покрай този имот преминавала обслужваща, второстепенна улица, която разделя
този парцел от останалата част на кв. 204, в който се намира парцела притежаван
от „БПИ“ и „Е.“. Посочва, че като изпълнителен директор на ищеца никога не е
заявявал собственически права върху процесния имот. Данъците за отделните
имоти, били заплащани от счетоводствата на отделните дъщерни дружества в
холдинга. В самата сградата имало отделен паркинг, който бил собственост на
ищцовото дружество. Допуска захранването на осветлението и бариерата за паркинг
да е снабдявано от трафопост в сградата, стопанисван от „Б.“ АД, доколкото
негови служители са отстранявали повреди в електроинсталацията.
При
така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е установителен иск с пр.
кв. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79 от ЗС за установяване по отношение на ответника, че
ищецът „Б.“ АД е собственик на посочения недвижим имот на основание придобивна
давност за периода от месец октомври 2000 г. до 07,02,2020год.
Релевантните факти, обуславящи основателност на
исковата претенция са свързани с установено непрекъснато владение върху имота в
продължение на 10 години. Владението трябва да е постоянно, непрекъсвано,
спокойно, явно, несъмнително. Тези признаци се приемат като логическо следствие
на елементите обосноваващи владение - упражняване на фактическа власт и
намерение за своене на вещта. / Решение № 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. №
603/2012 г., I г. о., ГК/. Владението предполага упражняване на фактическа
власт върху имота лично или чрез другиго и намерение за своене. Съгласно
нормата на чл. 69 от ЗС е установена презумпция, че владелецът държи веща като
своя, докато не се установи, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция.
Тя е и обща гражданскоправна норма, с оглед действието си спрямо лицата, защото
се прилага за всички гражданскоправни субекти, без оглед на това дали
притежават или не права на собственост върху една и съща вещ. Законодателят е
установил оборимата презумпция в полза на владелеца поради трудността за
доказване на намерението за своене като психично състояние. Чрез нея, е
формулирано заключение за наличие на неизвестен факт, а именно субективния
признак на владението /animus domini /- намерението да се държи вещта като
своя, като се изхожда от друг установен факт - обективния признак на владението
/corpus / - упражняване на фактическа власт върху вещта. Придобивната давност
не настъпва автоматично, а е необходимо манифестиране на владението пред
останалите, чрез позоваване на придобивната давност пред орган, сезиран за
защита на субективно право, чрез предявяване на иск за собственост, възражение
срещу предявен иск за собственост или снабдяване с констативен нотариален акт
по чл. 587 ГПК. В този смисъл ТР № 4/2012 г. на ВКС ГО. При наличие на
позоваване, правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат от
момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79,
ал. 2 ЗС, въпреки, че позоваването не е елемент от фактическия състав.
Процесният недвижим имот представлява урегулиран
поземлен имот, с площ от 1500 кв.м. и е отреден за „Паркинг и озеленяване“.
Същият се намира в съседство на административна сграда, с адрес: гр. София,
бул. „*****. Видно от представените по делото нотариални актове, отделни етажи:
1-6 и 8-12 от тази сграда са собственост на ищеца „Б.“ АД, като той е
собственик и на идеални части от правото на собственост върху мястото, върху
което е построена сградата, представляващо УПИ XII, отреден за ИЕП, с площ от 4710 кв.м. По делото се установява, че
имотът е използван по отреденото му предназначение – за паркинг.
В процесния случай, съдът намира, че по делото не
са ангажирани доказателства, които да обосноват по смисъла на чл.154 от ГПК
наличие на предпоставките от фактическия състав на придобивната давност.
На първо място по делото не се установява по
несъмнен и категоричен начин, че ищцовото дружество „Б.“ АД е упражнявал фактическа
власт върху процесния недвижим имот за период от десет години. Този имот е
различен от УПИ XII, отреден за ИЕП, като не се установява да е бил
част от парцел I за ИЕП, върху които ищецът е придобил идеални
части при закупуване на отделни етажи от намиращата се в близост
административна сграда. Установената от него фактическа власт, в резултат на
това придобиване не се разпростира върху спорния имот. За упражняването на
фактическа власт не може да се направи категоричен извод от депозираните по
делото гласни доказателства. Свидетелите Н.и Т.посочват, че електронните карти
за достъп до паркинга са издадени от работодателя им, а не от ищеца „Б.“ АД. Свидетелят
Н.сочи да е съдействал на служители на „Б.“ АД при отстраняването на повреди в
електрическата инсталация, към която е била свързана бариерата на
имота-паркинг. Извършването на поправки на налична върху имота техника не могат
да се приемат като въздействащи върху цялата недвижима вещ и имащи характер да
установят фактическата власт върху нея. Още повече, както самият свидетел Н., а
и свидетелят Б., посочват, електрозахранването е подавано от самата сграда, голяма
част от която е собственост на „Б.“ АД, като е нормално евентуални повреди да
бъдат отстранявани от лицата стопанисващи централната електрическа инсталация. Показанията
на свидетелите Н.и Тотев, че имат информация, имотът да е бил собственост на „Б.“
АД, същите не следва да бъдат кредитирани, тъй като са общи, производни и въз
основа на тях не би могъл да се направи извод за упражняване на собственически
правомощия върху имота. Работодателят на свидетелите - „Т.С.С.“ ЕООД, заедно с „Б.“
АД и „Е.-Б.“ ЕАД, наред с други дружества, са били контролирани от „Петрол“ АД,
и са се помещавали в административната сграда с адрес: бул. „*****. В този
смисъл може да се обоснове извод, че всички тези дружества, чез служителите си,
са имали различни отговорности във връзка с поддържане на сградата и съседните
имоти и евентуални фактически дейности на служители на едно дружество от групата
в имот на друго не могат непременно да се окачествят като установяване на
фактическа власт, като елемент на владението.
От друга страна, съдът обосновава извод след 01,07,2005г.,
имотът да е бил ползван от „Петрол“ АД. Това се установява от представения по
делото договор за наем от 19.06.2005г., приемо-предавателен протокол и анекси
към него. В този смисъл възражението на ищеца за липса на достоверна дата е недоказано. Съдът намира
тези документи да са съставени на посочената в тях дата, който извод се
подкрепя от показанията на свидетеля Б., който посочва, че „Петрол“ АД е
заплащало наем за процесния имот – паркинг. Показанията на свидетеля следва да
бъдат кредитирани, доколкото в качеството му на изпълнителен директор на „Б.“
АД и служител на „Петрол“ АД, е имал преки наблюдения върху вътрешните
отношения в групата дружества около „Петрол“ АД, както и разпределянето на
ползването на имуществото им, включително и на процесния недвижим имот. В
същото време, с писмо, изх. № 47-00-2263/26,11,2019 г. на „Петрол“АД, това
дружество е посочило, че преустановява изпълнението по договор за наем от
19,06,2005г., от което може да се направи извод за сключването и датата на
договора и документите към него. Съдът намира, че предаването на имота от
предишния собственик „Е.“ АД на ответника „Е.-Б.“ ЕАД и последващото му
предоставяне на „Петрол“ АД се установява от приемо-предавателните протоколи от
22,06,2005 г. и 01,07,2005г. Действително, в тях е посочено, че се предават
материални активи във връзка с ползването на имота като паркинг. Доколкото обаче
част от тези елементи са прикрепени към имота /бариера, ел. табло, районно
осветление и прочие/, следва да се приеме, че с протоколите се предава и
фактическата власт върху имота. Във всеки случай, настъпването на това
обстоятелство следва от сключените анекси към договора, от които е видно
продължаващото използване на имота. По този начин, следва да се приеме, че
„Петрол“ АД е ползвало имота на облигационно основание, считано от момента на съставянето
на приемо-предавателния протокол за предаване на имота от 01,07,2005 г.
От представеното писмо, изх. № 47-00-2263/26,11,2019
г. може да се направи извод, че „Петрол“ АД е упражнявало държане на имота до
определен момент за „Е.-Б.“ ЕАД, след което е започнал да държи същия за „Б.“
АД. Поначало фактическата власт върху дадена вещ може да бъде упражнявана чрез
друго лице - държател. За кое лице се упражнява фактическата власт е част от
намерението на държателя и промяната в него, за да породи действие спрямо
собственика /респ. стария владелец/ и новия владелец, следва да е манифестирана
явно. В конкретния случай, за нея може да се съди единствено от писмото от
26,11,2019г., като не са представени доказателства, от които да е видно, че
„Петрол“ АД е демонстрирало намерение, че държи вещта за ищеца „Б.“ АД от
по-ранен момент. Във всеки случай, към момента на получаване от ищеца на писмото
на ответника, с което са предявени права върху имота, 10-годишният давностен
срок по чл. 79, ал. 1 от ГПК не е бил изтекъл. Твърдения за упражняване на
фактическата власт чрез друго лице не са и наведени от ищеца в исковата молба и
обосноваване на извод за съществуването на право на собственост въз основа на
това обстоятелство би влязло в противоречие с принципа на диспозитивното
начало.
Дори да се допусне упражняване на фактическа власт
от страна на ищеца, презумпция за своене по чл. 69 от ЗС би била категорично
оборена. С оглед участието на дружествата страни по делото в корпоративна
група, както и обстоятелството, че са били регистрирани на един и същ адрес на
управление за дълъг период от време, трудно би могло да се приеме, че
управителните органи на „Б.“ АД не са били наясно, че процесният недвижим имот е
собственост на друго дружество и са формирали намерение за ползването му като
собствен на ищцовото дружество. В тази насока е и изложеното от свидетелите на Д.и
Б., които са заемали позицията на изпълнителен директор „Б.“ АД в периода
2002-2014 г. Те са имали преки и непосредствени впечатления, както върху
имуществото на дружеството, така и върху собствеността на намиращия се в
съседство на адреса му на управление процесен недвижим имот и показанията им
следва да бъдат кредитирани. Свидетелят Д.посочва, че паркингът е бил собственост
и ползван от намиращия се в крило на административната сграда клон на „Е.“ АД,
като определени места от него са били предоставяни на „Петрол“ АД. През 2005г. паркинга
е бил продаден на ответника „Е.-Б.“ АД, което кореспондира и с представения по
делото нотариален акт от 19.05.2005 г., с който продажбата е била извършена. От
друга страна свидетелят Б. сочи, че като изпълнителен директор на ищеца в
периода 2006-2014 г. е бил запознат, че процесният имот като принадлежащ на „Е.-Б.“
ЕАД и не са били предявявани претенции към него от имено на „Б.“ АД. В същото
време, свидетелят излага, че в този период е бил и служител на „Петрол“ АД,
като в задълженията му влизало снабдяване на данъчни оценки и скици за имоти, собственост
на дъщерни дружества на „Петрол“ АД, като скиците и оценките за процесния имот
винаги са били издавани на името на „Е.-Б.“ ЕАД. Това също обосновава извод, че
в „Б.“ АД, е съществувала представа, че имотът е собственост именно на „Е.-Б.“
АД.
Следва да се посочи, че липсват и ангажирани доказателства
за демонстрирано явно владение от страна на ищцовото дружество. Не се
установява ищецът да е декларирал имота пред органите на общинската
администрация, нито за него да са заплащани местни данъци и такси. Напротив,
видно от представените по делото платежни нареждания тези налози са били
заплащани от ответника. Не са представени доказателства служители на ищеца да са
извършвали твърдените действия за поддръжка на имота, не са посочени конкретни
длъжности или служители, които са имали трудови функции в тази връзка. Не са
представени доказателства приходи и разходи във връзка с дейността да са били
осчетоводявани от ищеца, нито да са заплащани данъци във връзка с тази дейност.
От друга страна прави впечатление, че всички претенции на „Б.“ АД, както и
изявления на „Петрол“ АД, че имотът се държи за ищеца, са заявени след
откриване на производството по несъстовятелност по отношение на ответника „Е.-Б.“
ЕАД. Оспорване съдържанието на
нотариален акт за покупко-продажба и нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека не е проведено. По
реда на чл.193 ГПК не е опровергана
доказателствената сила по смисъла на чл.179 от ГПК относно
удостоверените от нотариус осъществили се пред него факти,
относно изявление на страните, положени
подписи, място и дата на съставяне. Относно оспорване на съдържанието
на документа не са изложени конкретни доводи, а в случай да се приеме оспорването
да касае собствеността на ответника
върху имота, то изводите на длъжностното лице подлежат на преценка наред
с всички доказателства по делото, които не са опровергани в настоящото
производство.
Съобразно горното, не се установява материално-правната
легитимация на ищеца като собственик на процесния имот, на основание придобивна давност за релевирания
период, а исковата претенция подлежи на отхвърляне като неоснователна.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК с оглед изхода от спора
разноски се дължат на ответната страна, но по делото не се претендират разноски,
поради което не се присъждат.
Мотивиран от изложеното
Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.“ АД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление:*** срещу „Е.-Б.“ ЕАД/н./, с ЕИК *******, представлявано от
синдика Н.А.Г., служебен адрес: ***, оф. 2, иск с пр. кв. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79 от ЗС, за признаване за установено спрямо ответника, че
ищецът е собственик на недвижим имот, а
именно: УПИ VIII, отреден за „Паркинг и озеленяване“, находящ се в гр. София,
район „Лозенец“, местност „Лозенец II
част“ в кв. 204 по плана на гр. София, с площ 1500 кв.м., при граници на
имота: бул. „Н.Й. Вапцаров“, бул. „Черни връх“, ул. с о.т. 238а, 238б, 238в,
238г, нанесен в кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед РД-18-739/21.11.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, с
идентификатор 68134.901.914, адрес: гр. София, район Лозенец, бул.
„Черни връх“, с площ 1581 кв.м., начин
на трайно ползване: за друг вид озеленени площи,
съседи: имоти с идентификатори- 68134.901.1092, 68134.901.1091, 68134.901.1002,
на основание осъществено давностно владение, в периода от месец
октомври 2000год. до 07,02,2020год. като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: