РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Пловдив, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20255000500070 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на М. К. К. против Решение № 457/ 12.12.2024 г.
по гр. д. № 116/ 2024 г. на ОС – Пазарджик, с което е отхвърлени предявения
срещу И. Б. К. иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за сумата от 100 000
лв., представляваща половината от получената продажна цена по договор за
покупко – продажба, оформен с НА № ......
Жалбоподателят оспорва извода на окръжния съд, че не е доказал
параметрите на мандатното правоотношение между ответницата и починалата
доверителка Р.Ц.Й., както и че ответницата в качеството си на довереник не е
отчела получената от продажбата цена на неговата майка. Оспорва приетото
от окръжния съд, че с получената цена ответницата погасила задълженията на
неговата майка, както и че с тези пари е извършен ремонт на имота, който тя е
обитавала. Оспорва също така становището на първоинстанционния съд, че не
е материално легитимиран да търси изпълнение по отчетната сделка. Излага
доводи за основателност на предявения иск, с оглед на което иска да се отмени
1
обжалваното решение, вместо което се постанови ново, с която да се уважи
изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата И. Б.
К., която чрез пълномощника си оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
М. К. К. е предявил срещу И. Б. К. иск с правно основание чл. 284, ал. 2
ЗЗД за сумата от 100 000 лв., представляваща половината от получената и
неотчетена на починалата му майка Р.Ц.Й. като доверител продажна цена по
договор за покупко – продажба, оформен с НА № .....
Предявеният иск се основава на твърденията, че във връзка с
продажбата на собствения си недвижим имот, представляващ апартамент
жилище - апартамент с площ от 93. 26 кв. м., находящ се в гр. С....“, бл. 315 –
Б, в А, ет. 6, ап. 15, майка му Р.Ц.Й. упълномощила и възложила на
ответницата да продаде имота от нейно име. С договор за покупко – продажба,
оформен с НА № ..... г. на нотариус..., И. Б. К. в качеството си на пълномощник
на Р.Ц.Й. продала имота за сумата от 100 000 евро, която не предала на майка
му. Р.Ц.Й. починала на 16.10.2022 г., поради което като неин наследник
претендира от ответницата на основание чл. 284, ал. 2 ГПК половината от
получената продажна цена.
Ответницата оспорва иска с възражения, че е предала цялата продажна
цена на доверителката си, която я е използвала за погасяване на битовите си
задължения, както и за ремонт на жилището в гр. Б.., където се преместила да
живее.
По делото не е спорно, че Р.Ц.Й. е починала на 16.10.2022 г., като е
оставила за наследници двамата си сина – ищецът М. К. К. и В.. К. К.. С
Пълномощно рег. № 691 на нотариус ... от 26.02.2018 г. е упълномощила И. Б.
К. да я представлява пред нотариус с район на действие гр. С.., като продаде
на И. Д. Г.собствения й недвижим имот в гр. С., представляващ ап. 15,
2
находящ се ж. к. „..“, в жилищна сграда на ЖСК „В.“, бл. 315Б, вх. А, ет. 5 за
сумата от 100 000 евро, от която част 10 000 евро са изплатени при подписване
на предварителния договор на 22.02.2018 г. С договор за покупко – продажба,
оформен с НА № ..., Р.Ц.Й. чрез пълномощника си И. Б. К. продала на И. Д. Г.
описания в пълномощното имот за сумата от 100 000 евро, от която 10 000
евро са изплатени в деня на подписване на предварителния договор по
личната банкова сметка на пълномощника на продавача, а останалата част от
90 000 лв. в деня на подписване на нотариалния акт.
При тези данни по делото настоящата инстанция намира следното от
правна страна:
Предявеният иск се основа на разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ЗЗД, която
задължава довереникът да даде сметка на доверителя и да му предаде всичко,
което е получил в изпълнение на поръчката. Между упълномощителката
Р.Ц.Й. и упълномощената И. Б. К. не е сключен в писмена форма договор за
поръчка, но предвид обстоятелството, че предмет на пълномощното е
конкретно действие – явяване пред нотариуса и представителство във връзка с
продажбата на имота, което тя е извършила, следва да се приеме, че
упълномощаването на ответницата е съпроводено и с договор за поръчка. В
тази насока е практиката на ВКС (Решение № 136/03.08.2017 г. по т. д. №
901/2016 г., І т. о.), според която ако пълномощникът в кръга на учредената му
представителна власт извърши правното действие, за което е упълномощен,
може да се приеме, че е налице договор за поръчка между тях. Прието е още,
че, след като упражни представителната си власт, пълномощникът може да се
обвърже от договор за мандат (със съдържание според извършените действия
в рамките на пълномощието), доколкото с конклудентните си действия той
изявява воля, която съвпада с изявената воля от упълномощителя (Решение №
338/27.03.2018 г. по гр. д. № 706/2017 г.). В настоящия случай ответницата не
оспорва съществуването на мандатно правоотношение, като за поетият от нея
ангажимент да представлява доверителката Р.Ц.Й. при продажбата на имота
говори и факта, че се е съгласила по личната й банкова сметка да й бъде
преведена продажната цена. При това положение следва да се приеме, че
ответницата има задълженията на довереник и следва да предаде на
доверителя всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Ако не е
сторила това, доверителят разполага с правото по чл. 284, ал. 2 ЗЗД да иска
прехвърляне на резултатите от изпълнителната сделка и връщане на всичко
3
получено при изпълнение на поръчката.
Правото на доверителя да получи резултата от изпълнителната сделка е
имуществено по своя характер и поради това наследимо, с оглед на което при
смърт на доверителя то преминава върху неговите наследници съобразно
наследствените им квоти. В случая ищецът като наследник на починалата
Р.Ц.Й. с 1/ 2 ид. ч. от наследството е материално легитимиран да получи
половината от преведената по сметката на ответницата продажна цена от
100 000 евро.
Основният спор между страните е дали ответницата в качеството си на
довереник е изпълнила задължението си да предаде на наследодателя на
ищеца получената продажна цена от 100 000 евро. С оглед правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК, че всяка от страните следва да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения, в тежест на ответницата е да
докаже, че в изпълнение на задължението си по чл. 284, ал. 2 ЗЗД е предала на
доверителя продажната цена. Доколкото се касае за факт, за който носи
доказателствена тежест, тя следва да установи при условията на пълно
доказване (по начин, изключващ всякакво съмнение), че е изпълнила
задължението за отчет. В случая събраните по делото доказателства не дават
основание да се приеме по категоричен и несъмнен начин, че ответницата е
изпълнила задължението си да предаде на доверителката Р.Ц.Й. получената от
нея продажна цена. Изпълнението на посоченото задължение може да стане
по два начина – чрез банков превод или предаване на парите на ръка (след
изтеглянето им от ответницата от собствената си банкова сметка), но в тази
насока липсват каквито и да било доказателства. Данни в тази насока се
съдържат в показанията на св. В. К. – съпруг на ответницата и брат на ищеца -,
който сочи, че получил от майка си пари за ремонт на къщата в Б., където след
продажбата на жилището се преместила да живее, а останалата част от парите
изхарчила за издръжка, т. е., че парите са били под нейно разпореждане, но
които съдът не кредитира като изолирани и пристрастни. Изнесеното от този
свидетел е в противоречие с показанията на св. Е.А. - В., която в качеството си
на адвокат е съдействала на прехвърлителката за извършване на продажбата и
е близка до семейството на ответницата, която заявява, че с получените
средства И. К. и съпруга й са извършили ремонт на къщата, която са закупили
в Б.., а с останалите са поели издръжката й, като в показанията й не се
4
съдържат данни ответницата да е предала получената продажна цена на
упълномощилия я продавач. От друга страна не следва да се кредитират
показанията на посочения свидетел в частта, в която заявява, че целта на
продажбата е да бъдат погасени натрупаните задължения за топлоенергия,
вода, към етажната собственост и данъци, доколкото от представените по
делото преводни нареждания (л. 77 – л. 84 по гр. д. № 3671/ 2023 г. на СГС) е
видно, че задълженията към „Т. С.“ ЕАД в размер на 2936. 65 лв., за
събирането на които имотът е бил възбранен по изп. д. № 20118580400686, са
изплатени преди продажбата на същия, като по делото липсват данни
средствата от продажната цена да са използвани за погасяване на други
задължения.
По делото са налице данни от показанията на св. В. К. и св. Е. А. – В., че
преди продажбата, а и след това от страна на семейството на ответницата е
била осигурявана издръжка и са полагани грижи за прехвърлителката Р.Ц.Й.,
но с оглед релевираното с отговора на исковата молба възражение посочените
обстоятелства са без правно значение. Те биха могли да обосноват извод за
наличие на дарствено намерение от страна на Р.Ц.Й. спрямо семейството на
сина й по отношение на продажната цена, каквито твърдения, обаче, не са
заявени с отговора на исковата молба. С оглед закрепеният в чл. 6, ал. 2 ГПК
принцип на диспозитивното начало съдът дължи защита само в рамките на
заявените от страните искания и възражения, от което следва, че той не може
да се произнесе относно факти и обстоятелства с правоизключващ ефект,
които не са заявени от ответника. В случая единственото правоизключващо
възражение, което ответницата е направила с отговора на исковата молба, е, че
е изпълнила задължението си да предаде на упълномощилата я
прехвърлителка получената продажна цена, което, както се отбеляза, не се
установи по делото.
В този аспект без правно значение са й твърденията, че отчитането на
средствата е ставало във времето на части чрез заплащане на различни
задължения на починалата - разходи за лекарства, за лични нужди, за жена,
която се е грижела за нея. Касае се за твърдения, които не са заявени с отвора
на исковата молба, поради което предвид настъпилата преклузия не следва да
бъдат обсъждани. Решаващата дейност на съда е ограничена само до
заявените от страните искания и възражения, поради което не може да
обсъжда факти и доводи, които не са въведи в предвидените преклузивни
5
срокове.
Предвид данните по делото за наличие на мандатно правоотношение
между прехвърлителката Р.Ц.Й. и ответницата като неин довереник, за която
не се установи да е изпълнила задължението си по чл. 284, ал. 2 ЗЗД да
предаде полученото в изпълнение на поръчката, следва, че ищецът М. К. К.
като наследник по закон на починалата доверителка е материално
легитимиран да получи изпълнение от ответницата И. Г.. К. за половината от
получената продажна цена, т. е. за левовата равностойност на сумата от 50 000
евро, равняваща се на 97 791. 50 лв., до който размер предявеният иск се явява
основателен. По тези съображения обжалваното решение в частта, в която
предявеният от М. К. К. иск с правно основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД е отхвърлен
до сумата от 97 791. 50 лв., следва да се отмени, вместо което се постанови
ново, с което същият се уважи до този размер. Решението в останалата
отхвърлителна част следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото ответницата И. Г. К. следва да заплати на
пълномощника на ищеца – адв. К. М. М. основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 10 472. 30 лв. съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 457/ 12.12.2024 г. по гр. д. № 116/ 2024 г. на ОС –
Пазарджик в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. К. К. срещу И. Б.
К. иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за сумата от 97 791. 50 лв.,
представляваща половината от получената продажна цена по договор за
покупко – продажба, оформен с НА № ..г. на нотариус .., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И. Б. К., ЕГН **********, гр. Б..“ № 28, ет. 1 да заплати на
М. К. К., ЕГН **********, гр. С..“ № 10, вх. 1, ет. 1, ап. 2 на основание чл. 284,
ал. 2 ЗЗД сумата от 97 791. 50 лв., представляваща половината от получената
продажна цена по договор за покупко – продажба, оформен с НА № ..., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
6
25.03.2023 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА И. Б. К. да заплати на адв. К. М. М. основание чл. 38, ал. 2
ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 10 472. 30 лв. за осъщественото
безплатно процесуално представителство на М.. К. К. за производството пред
АС – Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7