гр. Силистра, 14.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на първи декември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА
мл.с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при
секретаря Мирена Стефанова, като
разгледа докладваното от съдия Д.
Стоева в.гр. дело № 353 по описа на съда
за 2020г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 392/07.08. 2020 г.,
постановено по гр. дело № 87/2020 год. по описа на СРС, е предоставено
упражняването на родителските права над детето ИСКРЕН ЗВЕЗДОМИРОВ С., с ЕГН **********,
на неговата майка Е.П.В., с ЕГН **********, и е определен режим на лични
отношения с бащата З.С. КУНЕВ, с ЕГН **********, през първите 6 месеца от
прилагане на режима всяка първа и трета събота от месеца от 9.00 ч. до 18.00 ч.,
а след това всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 ч. в събота
до 16.00 ч. в неделя с преспиване при бащата, както и през всяка четна година
за първата половина от Коледната ваканция и втората половина от Великденската
ваканция и 20 дни от лятната ваканция всяка година. Определил е местоживеенето
на детето Искрен при местоживеенето на нейната майка. Осъдил е З. Кунев да
заплаща на детето Искрен месечна издръжка в размер на 180 /сто и осемдесет/
лева, считано от 23.01.2020г. до настъпване на обстоятелство, изключващо
плащането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като е
допуснал предварително изпълнение на решението в тази част. Осъдил е З. Кунев
да заплати на Искрен Кунев издръжка за минало време, считано от 23.01.2019г. до
22.01.2020г., в размер на 1680 лева,
заедно със законната лихва, считано от 23.01.2020г. до окончателното изплащане
на задължението, да заплати на Е.П.В.
сумата от 530 лева- разноски по делото, както и да заплати по сметката
на Районен съд Силистра сумата от 174.80 лева- ДТ по делото.
Недоволен от решението, е останал З.С. КУНЕВ, който в
законоустановения срок го обжалва. Счита, че решението е неправилно и моли съда
да го отмени, като вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявените
от ищцата искове и уважи, предявените от него насрещни искове. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
Ответната страна по жалбата Е.П.В. счита, че жалбата е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Съдът, след като съобрази становищата
на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК, чл.143 от СК и чл.149 от СК.
Не се спори по делото, че ищцата и
ответникът са живели съвместно, без сключен граждански брак, и на 22.10.2013г.
се е родило детето им Искрен /Уд-е за раждане на стр.4 от делото/. Безспорно е
установено, че след раздялата на родителите, през месец април 2015г., детето е
останало да живее при своята майка, която и до момента полага грижи за
отглеждането му, като срещите на детето с бащата са били епизодични и поради
това между тях не е била изградена емоционална връзка. При раздялата на
родителите детето е на по-малко от 2 години и няма спомен от съвместен живот с тях,
а година след раздялата Е.В. заживява с друг мъж, когото детето припознава за
свой баща.
Правилно СРС е приел, че това развитие
на взаимоотношенията по повод родителските права над детето очевидно е било
прието от З. Кунев, тъй като до предявяване на исковата молба от Е. на 23.01.2020г.,
той не е предприел действия по регулирането на правоотношенията, свързани с
детето. Едва в отговор на претенциите на ищцата той предявява претенции за
родителски права над детето, заявявайки че тя не притежава необходимите
качества и битови условия да го отглежда и възпитава, както и че тя и
обкръжението ѝ са заплаха за физическото и емоционално здраве на детето.
Твърди се, че майката на детето употребява наркотици. Брат ѝ, който
съжителства с нея и детето, също употребява и разпространява наркотици, за
което деяние дори е излежал присъда и е бил лишен от свобода. Бащата на ищцата,
който също съжителства с нея и детето, е зависим от алкохол, обстоятелство,
което също влияе негативно на детето. Освен това, майката отчуждава детето,
препятствайки съзнателно контактите му с бащата до степен, че то нарича свой
баща лицето, с което тя съжителства.
СРС правилно е съобразил, че в хода
на процеса не са събрани доказателства, че Е.В. употребява наркотици. Единствено
майката на Кунев -Виолета Иванова, дава показания в този смисъл, но показанията
ѝ се явяват пристрастни, предвид родствената ѝ връзка с ответника,
а и изолирани в съпоставка с останалия доказателствен материал. Свидетелката е
категорична, че Е. употребява наркотици, тъй като я е виждала в неадекватно
състояние- от 30 м.се виждало, че очите ѝ /на Е./ „светят“, от което
Иванова преценила, че тя е в неадекватна. Показанията на свидетелите Р. и
Маринов обаче са в обратен смисъл. Съобразявайки всичко това, СРС правилно е
приел, че не е доказан фактът, че майката на детето употребява наркотици, а и
липсват доказателства в подкрепа на твърденията на Кунев, че бащата на В. злоупотребява
с алкохол. Пред СОС е представено и писмо от ОблДМВР-Силистра /стр.33/, от
което е видно, че няма данни в информационната система на МВР за наличие на
криминални регистрации и прояви на лицето Е.П.В..
Що се касае до брата на В. - Димитър
П.Великов, то от представеното по делото свидетелство за съдимост на същия се установява,
че той действително е осъден за незаконно държане на прекурсори за производство
на синтетично високорисково наркотично вещество метамфетамин с цел
разпространение, както и за държание на наркотични вещества, както и че са налице
и други присъди на лицето- за управляване на МПС в нетрезво състояние и без
свидетелство за правоуправление, които обстоятелства несъмнено правят
обезпокоително присъствието му в близкото обкръжение на детето и го излага в
риск, но от изявленията на майката пред окръжния съд, както и от социалния
доклад, представен пред настоящата инстанция, се налага изводът, че В., новият
й съжител и детето не живеят заедно с Димитър Великов, а са наели друго жилище,
в което да отглеждат Искрен и очакваното второ дете в тяхното семейство.
Настоящата инстанция се солидаризира
с извода на СРС, че детето е силно привързано към своята майка, а също и към
съжителя й, като от показанията на последния в съдебно заседание пред районния
съд се установява, че и той е привързан и загрижен за Искрен, от което следва,
че емоционалната среда, в която детето се отглежда, е благоприятна за него.
От представения пред СОС нов социален доклад
се установява също, че след петмесечна работа на екипа на ЦОП-Силистра, във
връзка с установения риск за настъпване на родителско отчуждение на детето от
баща му, е отчетено, че този риск вече е преодолян и детето осъществява редовни
контакти с биологичния си баща в режима на лични отношения с него.
За пълнота следва да се отбележи, че
този констатиран риск от родителско отчуждение не е вследствие на поведението
на майката.
В раздел „Емоционални взаимовръзки и
стабилност“ от социалния доклад изрично е посочено, че детето има силно
емоционална връзка със своята майка. От свидетелските показания на св. Р. и св.
Маринов се установява, че то има добри отношения и с новия й съжител, като дори
го нарича „тати“.
Съдът, съобразявайки всичко изложено
до тук, включително тази силна привързаност на детето към своята майка,
неговата крехка възраст, както и обстоятелството, че то едва сега се учи да
общува със своя баща, с когото е нямало контакти след раздялата на родителите,
счита че правилно СРС е присъдил родителските права над детето на неговата
майка Е.В..
Съдът счита, че следва да се потвърди
и определеният от първоинстанционния съд режим на лични отношения на детето с
бащата. Той е съответен на възрастта на детето, на отношенията на бащата с
него, а и последният не възразява изрично по така определения режим с
въззивната си жалба.
По исковете за издръжка:
Съгласно чл.142,ал.1 от СК, размерът
на издръжката се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя,
който е задължен да я дава. В алинея 2 на същата разпоредба е предвидено, че
минималният размер на издръжката е ¼ от размера на минималната работна
заплата, установена в страната. Към настоящия момент минималният размер на
месечната издръжка е 155 лева.
Детето е на 7 години и живее със
своята майка и нейният съжител. Тя
работи като технически секретар във „Вълком“ ЕООД и получава минимално
за страната трудово възнаграждение, както е посочено в представения нов социален
доклад по делото, като вече е в напреднала бременност, което е видно и от
явяването й в последното съдебно заседание пред настоящата инстанция.
Бащата З. твърди, че е безработен.
Регистриран е като безработен в Бюрото по труда. По реда на чл. 176 ГПК е
задължен да се яви лично пред съда и да отговори на въпроси във връзка със
своята трудова заетост и доходи. В с.з. отново заявява, че няма постоянна
работа, а работи от време на време и получава по 20 лв. на ръка, като месечно
се събират около 200 - 250 лв. Заявява също, че финансово му помагат
неговите родители, тъй като и приятелката, с която живее, е безработна.
Съдът, съобразявайки от една страна,
че минималният размер издръжка е 155 лв., а от друга страна - вмененото от
закона задължение на родителя да осигурява средства за издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, счита че СРС правилно е осъдил Кунев да заплаща
такава в размер на 180 лв. считано от 23.01.2020г. /датата на предявяване на иска пред съда/ до
настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, като на осн. чл.146,ал.1 от СК е осъден да заплаща и обезщетение за забава в размер на законната лихва, в случай че просрочи
заплащането на отделните вноски.
Основателна и доказана е претенцията за заплащане на издръжка за минало време
- 1 година преди предявяване на иска, т.е. от 23.01.2019г. до 22.01.2020г. За
този период една четвърт от размера на минималната работна заплата /МРЗ/ и
респективно минималната издръжка е, както следва: от 01.01.2019 МРЗ е 560.00 лв., т.е. 140 лв. е минималният
размер издръжка, а от 1.01.20г. МРЗ е 610 лв., т.е. 152,50 лв. е минималният
размер издръжка. СРС правилно е определил издръжка за минало време в минималния
размер, а именно по 140 лева месечно и сумарно я е присъдил в размер на 1680
лева за период от 1 година преди предявяване на иска – от 23.01.2019г. до 22.01.2020г./.
По делото липсват доказателства
ответникът да е заплащал издръжка за детето през този период. Правилно СРС е
приел, че неговите обяснения и показанията на водените от него свидетели са
противоречиви и непоследователни, а и от тях се налага извод, че за 5 години назад
той е дал общо средства на детето, които биха покрили нуждите му за около
половин година. Настоящата инстанция се солидаризира с довода на съда, че от
заявеното от самия ответник, че е давал пари за памперси и пюрета на детето
може да се съди, че тези суми са заплащани непосредствено в периода след
раздялата, но не и в последната 1 година преди предявяване на иска, който
период е меродавен в случая.
Не се спори по делото, че и към
настоящия момент бащата все още не е започнал да заплаща издръжка на детето.
Предвид изложеното до тук, решението
по исковете за издръжка за минало време и за бъдеще време следва да се
потвърди, като правилно и законосъобразно.
Съобразно изхода на спора
жалбоподателят следва да заплати на ответната страна направените от нея
деловодни разноски пред СОС, възлизащи на 400 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, видно от находящия се на стр. 21 от въззивното дело договор за
правна защита и съдействие.
МОТИВИРАН от гореизложеното,
Силистренският окръжен съд
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 392/07.08. 2020
г., постановено по гр. дело № 87/2020 год. по описа на СРС.
ОСЪЖДА З.С. ***, с ЕГН **********, да заплати на Е.П.В. , с
ЕГН **********, сумата от 400 /четиристотин лева/ - направени от последната
разноски пред СОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ВКС при условията на чл.
280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: