Р Е Ш Е Н И Е
№420/14.3.2022г.
Град Пловдив, 14.03.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на първи март две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при
секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 356 по
описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на В.Д.К. *** срещу заповеди за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-1030-002313 от 25.11.2021 г. и №
21-1030-002314 от 25.11.2021 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ Пловдив, с всяка от които на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Според жалбоподателя оспорените
заповеди са незаконосъобразни поради липса на компетентност с оглед
образуваното досъдебно производство, допуснато процесуално нарушение,
немотивираност, поради което се иска отмяна на заповедите и присъждане на
разноските.
Ответникът в писмено становище оспорва
жалбата и моли тя да се отхвърли. Твърди, че оспорените заповеди са правилни,
издадени при спазване на материалноправните и процесуалните изисквания, от
компетентен орган, съдържат мотиви, а описаната фактическа обстановка отговаря
на истината.
Съдът намира, че жалбата е подадена
от лице с правен интерес, чиито права и законни интереси пряко и неблагоприятно
се засягат от оспорените заповеди, в преклузивния 14-дневен срок от
съобщаването, извършено лично на жалбоподателя срещу подпис на 21.01.2022 г., и
срещу заповеди, които съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП подлежат на обжалване по реда
на АПК. Следователно жалбата е допустима, но разгледана по същество е
неоснователна поради следните съображения:
Оспорените заповеди са издадени за
това, че на 25.10.2021 г. около 02,10 часа в град Пловдив на бул. „Освобождение“
№ 27, жалбоподателят е управлявал МПС марка „Порше Койен” с рег.№ *****, чужда
собственост, и е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнява
предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за употребата на
наркотични вещества или техни аналози, както и че е управлявал МПС под
въздействие на алкохол – 1,10 промила в издишания въздух, установено с
техническо средство Алкотест Дрегер, с
което свое поведение виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 и чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП.
На жалбоподателя е издаден талон за
изследване № 088718, но няма данни по делото той да е извършил медицинско
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или на концентрацията
на алкохол в кръвта. Такива доказателства не са представени и по-късно, макар
че само по този начин жалбоподателят би могъл да обори констатацията на контролните
орган за наличие на алкохол в издишания въздух, както и липсата на наркотични
вещества или техни аналози в кръвта си, т.е., да докаже, че при управлението на
МПС на 25.11.2021 г. не е извършил нарушение на правилата на ЗДвП. Подобни твърдения
не са направени в жалбата, нито са ангажирани доказателства, които да оборят
материалната доказателствена сила на актовете за установяване на административни
нарушения, чиято материална доказателствена сила, каквато притежават като
официални писмени документи, не е оборена при доказателствена тежест за
жалбоподателя.
От страна на жалбоподателя в рамките на настоящото
съдебно производство не е направено оспорване на актовете за установяване на
административни нарушения и не е поискано откриване на производство по
оспорване по реда на чл.193, ал.1 ГПК. В този смисъл за настоящия спор е важно,
че такива актове са издадени и че те, както се каза, представляват официални
писмени документи, ползващи се с материална доказателствена сила и са
задължителни за настоящия състав. Съобразявайки нормата на чл.179, ал.1 ГПК, във
връзка с чл.144 АПК, съдът намира, че е обвързан да приеме фактите, описани в тези
актове, за осъществени по начина, по който техните съставители са установили
това – че на посочените в актовете дата и място жалбоподателят е управлявал
процесното МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда,
установено по надлежния ред, и отказва да му бъде извършена проверка за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Без правно
значение за валидността на актовете за установяване на административни нарушения
за настоящото производство и за законосъобразността на оспорените заповеди е
фактът, дали и как би приключило административнонаказателното или наказателното
производство срещу жалбоподателя.
Следователно правно релевантните факти – управление на
МПС след употреба на алкохол над 0,5 на хиляда и при отказ да бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози, съответно неизпълнение на
предписанието медицинско изследване – са безспорно установени, а жалбоподателят
не ги обори при негова доказателствена тежест.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно чл.171, т.1, б.”б” ЗДвП за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване
или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с
тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.
В случая са налице безспорни писмени доказателства, че
жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5
на хиляда и е отказал тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози,
съответно не е извършил медицинско изследване, т.е., безспорно е доказано
наличието на предпоставките от хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП. Доколкото
нормата на чл.171 ЗДвП е императивна, административният орган няма право на
преценка относно прилагането на съответната принудителна административна мярка.
Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и
задължително следва да приложи мярката, защото преценката относно прилагането
на която и да е от изчерпателно изброените осем принудителни административни
мерки, е направена от законодателя при създаване на самата правна норма.
Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните
административни мерки по чл.171, т.1 (каквито са настоящите заповеди) се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен
със
заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на директора на ОДМВР Пловдив, в чиято т.І.7
изрично са посочени началниците на групи в сектор „Пътна полиция“, каквато длъжност заема ответникът, видно от
заповед № 8121К-6152 от 07.05.2020 г. на министъра на вътрешните работи.
Оспорената
заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, съдържа мотиви,
които са в достатъчна степен конкретни и точни, и всички други изискуеми
реквизити, изпълнителните деяния са посочени правилно, т.е., за жалбоподателя е
било възможно да разбере за какви административните нарушения на правилата за
движение по пътищата се прилагат принудителните административни мерки и да
организира защитата си. Отказът да се извърши тест на място за употреба на
наркотични вещества или техни аналози и последващото неизпълнение на
предписанието да се направи медицинско изследване, включително за да се
опровергае констатацията за употреба на алкохол, представляват израз на
собствената воля на жалбоподателя, от което той не може да черпи благоприятни
за себе си последици с оглед неправомерното си поведение. В този смисъл не е
допуснато такова съществено нарушение на изискването за форма, което да прави
невъзможно упражняването на правото на защита и да представлява само по себе си
основание за незаконосъобразност на оспорените заповеди.
Доколкото
принудителните административни мерки не са наказания, при едновременното прилагане
на няколко мерки не може да се наруши принципът
non bis in idem – забраната
за повторно съдене и наказване на едно и също лице за едно и също деяние.
Принудителните административни мерки са само един от видовете държавна принуда, по своята правна същност представляват принудително
управленско въздействие, което влече неблагоприятни за нарушителя последици от
морален или материален характер и има за цел да формира мотиви за правомерно
поведение, както и да предотврати или да
преустанови извършването на друго административно нарушение, т.е.,
принудителните административни мерки нямат за цел наказване.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото на
жалбоподателя не се дължат разноски. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд
Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Д.К., ЕГН **********,***,
срещу заповеди за прилагане на принудителна административна мярка №
21-1030-002313 от 25.11.2021 г. и № 21-1030-002314 от 25.11.2021 г. на началник
група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с всяка от които на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1,
б.”б” ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението е окончателно.
Съдия: