Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 21. 04. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в.
гр. дело № 11906 по описа на
Софийския градски съд за 2020 г., за
да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство “Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление *** Б (въззивник) чрез процесуалния представител юрисконсулт И.М.срещу решение № 165394, постановено на 31. 07. 2020 г. от Софийския районен съд, 79-и състав, по гр. дело № 68379 по описа за 2019 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение първоинстанционният съд изцяло е уважил
иска с правно основание чл. 422, ал 1 ГПК във връзка с чл. 153 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване на съществуването на вземане за
главница за стойността на предоставена, но незаплатена топлинна енергия, и
изцяло е отхвърлил кумулативно съединения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за установяването на съществуване на вземане за обезщетение за забава в размер
на законовата лихва върху главницата. Всеки от исковете е с цена под 5 000
лева.
Въззивникът обжалва
решението в частта, в която искът с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ГПК е отхвърлен.
Твърди, че в обжалвата част решението е неправилно, необосновано и постановено
при нарушение на материалния закон. Заявява, че съгласно приложимите общи условия
от 2014 г. длъжникът изпада в забава с изтичането на 30-дневен срок от
публикуването на фактурите на интернет страницата на продавача. Заявява, че е
удостоверил публикуването на фактурите с констативни протоколи по чл. 593 ГПК,
които са приложени по делото. Иска от Софийския градски съд да отмени решението
в обжалваната част. Претендира разноски, включително за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника в първоинстанционното производство В.К.Г., ЕГН **********, адрес ***, трети надпартерен полуетаж, ап. 5 (въззиваем).
Третото лице помагач “Т.С.” ЕООД, ЕИК********,
седалище и адрес на управление ***, не предприема процесуални действия във
въззивното производство.
Софийският градски съд, след като прецени твърденията на страните и
събраните доказателства, направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересовано
лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Представен е документ
за платена държавна такса в необходимия размер.
По тези съображения жалбата е процесуално допустима.
При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за
валидно и допустимо
в обжалваната част. Относно
правилността на решението в обжалваната част въззивният съд е ограничен до
изложените в жалбата доводи и приема следното.
Предмет на въззивното производство е
отхвърленият иск за установяването на
съществуването на вземане за обезщетение за забава с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Този иск е акцесорен спрямо главния
иск за установяването на вземане за стойнсотта на главница за доставена
топлинна енергия, тоест той е свързан с вече безспорно установеното между
страните доставяне на топлинна енергия по отношение на топлоснабдения имот ап.
5, находящ се в град София, ул. “********, трети надпартерен полуетаж, абонатен
номер 328049, в периода 01. 05. 2015 г. - 30. 04. 2016 г. С оглед на
твърдяното в исковата молба, въззивникът-ищец
носи тежестта да докаже пълно и главно, че въззиваемият-ответник е изпаднал в
забава на 14. 09. 2016 г.
Покупко-продажбата на топлинна енергия е уредена в чл. 150 ЗЕ и се
осъществява при публично известни общи условия. С оглед на зададения от въззивника-ищец процесен период, приложимите общи условия към настоящото облигационно отношение са
общите условия на “Т.С.” ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители
в град София от 2014 г. (публикувани
във вестниците „19 минути“ и „24 часа“ от 10. 02. 2014 г., в сила предвид чл.
150, ал. 2 ЗЕ от 13. 03. 2014 г.). Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2016 г.
(публикувани във 11. 07. 2016 г. във в. „Монитор“, следователно влезли в сила
на 11. 08. 2016 г.) не намират приложение.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ клиентите на топлинна енергия в
сграда-етажна собственост могат да изберат да заплащат консумираната топлинна
енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска. Според приложимите
общи условия от 2014 г. (чл. 33, ал. 1 във връзка с чл. 32, ал. 1 от общите условия от 2014 г.) клиентите
са длъжни да заплащат месечните вноски за топлинна енергия в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача „Т.С.“
ЕАД. Съответно, те са длъжни да заплатят изравнителната вноска в същия срок
след публикуването на фактурата за потребено количесто енергия за отчетния
период, определено въз основа на изравнителни сметки (чл. 33, ал. 2 във връзка
с чл. 32, ал. 2 от общите условия). Публикуването на сметките в интернет и в
двата случая съставлява покана, след която вземанията стават изискуеми.
Следователно, за да бъде установено поставянето на въззиваемия-ответник в
забава, следва да бъде доказано отправянето на поканата по уговорения между
страните начин.
Още с проекта на доклад по делото по чл.
140, ал. 3 ГПК първостепенният съд изрично е указал на въззивника-ищец, че не
сочи доказателства за изпадането на ответника в забава. Своевременно преди
първото открито съдебно заседание въззивникът-ищец е представил констативни
протоколи, които първата инстанция е приела като писмени доказателства по
делото. Както обаче правилно е съобразил районният съд, всички констативни
протоколи се отнасят до различни от процесния абонатни номера. От тях не се
установява публикуването на фактурите за доставената топлинна енергия спрямо
процесния топлоснабден имот. При това положение въззивникът-ищец не е доказал
поставянето на въззиваемия-ответник в забава съгласно уговореното в общите
условия. Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД правилно е
бил изцяло отхвърлен като недоказан.
По изложените съображения решението на
първостепенния съд трябва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Разноски. При този изход на делото в
полза на въззиваемия възниква право на присъждане на разноските във
въззивното производство. Той обаче не е
поискал присъждането им, нито по делото има данни да е сторил каквито и да е
разноски във въззивното производство. Що се отнася до сторените от въззивника „Т.С.“
ЕАД разноски, те трябва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 165394,
постановено на 31. 07. 2020 г. от Софийския районен съд, 79-и състав, по гр.
дело № 68379 по описа за 2019 г. в
обжалваната част, в която се отхвърля искът на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление *** Б, против В.К.Г., ЕГН **********, адрес ***, трети надпартерен полуетаж, ап. 5, с
правно основание чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с
чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за сумата от 633 лева и
80 стотинки, представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 14. 09. 2016 г. до 23. 01. 2019 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на
третото лице помагач “Т.С.” ЕООД, ЕИК********,
седалище и адрес на управление ***, на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Председател: Членове: 1. 2.