Р
Е Ш Е Н И Е
№
град Р у с е,
14. 10. 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският
районен съд, втори наказателен състав, в публично
заседание
на 27.08.2020год, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА
при
секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,
разгледа
докладваното от съдията АНД N 1288
по
описа за 2020год. на Русенски районен съд
и
за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от Р.Р.И., ЕГН: **********,***, срещу електронен
фиш за налагане на глоба, сер.К, бланков №3303138,
издаден ОДМВР - Русе, с който за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДП, на основание чл189
ал.4, вр.чл. 182 ал. 2, т.4 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 300лв.
Жалбоподателят излага съображения
за незаконосъобразност на ЕФ – счита за
неправилно определен субекта на отговорност.
Наказващият орган не изпраща
представител, счита депозираната жалба за неоснователна.
РРП не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени допустимостта на жалбата и
след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните
приема, за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
На 28.12.2019г. МПС - лек автомобил БМВ 316 И, с регистрационен
номер Р2059ВВ, се движил се по П.П 1-5
Русе-В.Търново, като района на км
26+000 ресторант "Мидата"
посока гр. Русе, било фиксирано с
дигитална стационарна радарна установка Sitraffic ERS 400, установила че превишава разрешената максимална скорост от 90км, като се движил със 129км/ч. В съответствие с чл.189 ал.4 от ЗДвП бил издаден
електронен фиш, с който на жпод.И. била наложена на
основание чл.182 ал.1, т.3 от ЗДвП глоба от 300лв., за превишение от 39км/ч., като собственик на автомобила. ЕФ бил връчен на 11.07.2020год. След това с вх.№108500-13299/28.07.2020r. в сектор "Пътна полиция"-Русе била получена декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП по образец, в което било
посочено, че лек автомобил БМВ 316 И, с регистрационен
номер Р2059ВВ бил предоставен за ползване на Кезбан
Мехмед И.. Жпод.И. не приложил копие
на СУМПС на последния, поради което пълвоначелно издадения срещу последния ЕФ не бил анулиран.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства - жалба, електронен фиш, клип на
хартиен носител, протокол, удостоверение за одобрен тип средство за измерване,касов
бон, декларация и др.
При така установеното от фактическа страна
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
чл. 188, ал.
1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. Установяването на нарушителя се
извършва с декларация от собственика на автомобила /арг. от чл. 189, ал.
5 от ЗДвП/, в която индивидуализира водача на
автомобила и копие от свидетелството му за управление.
Възражението
в жалбата, че неправилно е определен субекта на отговорност съдът не приема.
Разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП, предвижда две кумулативно изискуеми
предпоставки за анулиране на електронния фиш - а именно попълване на декларация
и предоставяне на копие от СУМПС, като липсата на която и да е от тях не
изпълнява изискването на чл.189, ал.5 от ЗДвП за анулиране на фиша. Нормата е
императивна и не търпи отклонения, като доказателствената тежест е за собственика на процесния автомобил. В случая това е жпод.И., на чието име е регистрирано МПС. Подавайки декларацията по
чл.189, ал.5 от ЗДвП последният изпълнил само едно от
двете кумулативни условия, сочейки кое е лицето, на което предоставило автомобила, но не е представил копие от
свидетелството му за управление. При това положение фактическият състав за
освобождаването му от
административнонаказателна отговорност не е завършен, поради което не са налице
процесуалните предпоставки за анулиране на издадения фиш. Представянето на
СУМПС е индиция, че лицето, на което се твърди, че е предоставено МПС за
управление, се е съгласило именно в тази връзка да предаде копие на своето
СУМПС и в тази връзка се явява и проверка за достоверността на
изложените в декларацията факти. В противен случай всяко деклариране на лица
като водачи при установено нарушение единствено по твърдение на собственика, би
довело до тяхното санкциониране, без възможност последните да се защитят. Съдът отбелязва, че законодателят изисква и двата документа,
доколкото се предполага добросъвестност на собственика на автомобила, който
освен че следва в писмена декларация сочи лицето, което е извършило вмененото
на собственика нарушение с ЕФ, в потвърждение на декларираното представя и
копие на СУМПС на лицето, което е посочено като нарушител от собственика. Това
законодателно разрешение е в съответствие с целта на ЗДвП да се ангажира
отговорността на действителния извършител на нарушението, ако може да бъде
издирен и посочен от собственика на автомобила, т. е. издирването на
действителния извършител е в тежест на собственика.
В хода на съдебното следствие жалбоподателят
също не ангажира надлежни доказателства, които да изключват административно
наказателната му отговорност. Поради това съдът приема, че презумпцията по
чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП не е оборена и за извършеното с автомобила
нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на лицето, сочено в ЕФ в
качеството му на собственик на това моторно превозно средство. В този смисъл е
и практиката на ВАС в Решение № 15879 от 29.11.2013г. на ВАС по адм. д. №
5412/2013г., III о., според което в случай, че собственикът не може да
декларира на кого е предоставил управлението в конкретния ден и час и не може
да представи копие от свидетелството му за управление, каквото е изискването на
чл.189, ал.5, предл. второ от ЗДвП, подлежи на санкция за извършеното с
въпросния автомобил административно нарушение
Видно
е от отразеното по електронния фиш, че в същия се съдържат всички реквизити,
посочени в разпоредбата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП по утвърдения образец. Относно формата на електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал.
4, изр. 2 ЗДвП реквизити, които в случая са налице.
Нарушението
е установено със стационарна система за видеоконтрол, поради което и
установяването и заснемането на нарушението попада в хипотезата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП и е съобразено с разрешението, дадено в ТР № 1/2014 г. на
ВАС. От приложения клип на хартиен носител се установява разминаване
между установената съгласно приложения снимков материал и т. нар. наказуема
скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база
превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните за
конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, публикувани
в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на БИМ, са налице
максимално предвидени грешки при измерване на скорост при полеви тест от 3
км/час. В тази връзка, видно и от отразеното върху приложената снимка и
електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача наказуемата скорост и
наказуемото превишение, като действително установената скорост е намалена.
Предвид изложеното ЕФ се
явява законосъобразен и като такъв следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
електронен
фиш, сер.К, бланков №3303138, издаден ОДМВР
- Русе, с който за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДП, на основание чл189 ал.4, вр.чл.
182 ал. 2, т.4 от ЗДвП, на Р.Р.И., ЕГН: **********,***, е наложено административно
наказание глоба в размер на 300лв.
Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14 – дневен срок от
съобщаването му до страните, по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:………………