Р Е Ш Е Н И Е
№…………………. /20.09.2021
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, XIV състав,
в открито съдебно заседание, проведено на осми септември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието
на секретаря Наталия Зирковска и прокурор Владислав Томов, след като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 748 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 203 от АПК вр. чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС.
Образувано е въз основа на искова молба на И.Е.И., с ЕГН:
**********, с адрес: ***№ 24, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 1 вр. чл. 3 вр. чл. 284 от ЗИНЗС вр. чл. 3 от ЕКПЧ вр. чл. 203 от АПК вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ към
Министерството на правосъдието с цена на иска в размер на 50 000 лева, ведно
със законната лихва за времето на увреждането, считано от датата 19.10.2020 г.
до 22.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът
И.Е.И. навежда твърдения в исковата си молба, че на 19.10.2020 г. е постъпил в
Затворническото общежитие в с. Разделна към Затвора – гр. Варна, като е бил
настанен с още двама души в помещение с размери 6 х 3 метра, в което е имало 3
бр. единични легла с размери 2 х 0,80 метра, 3 бр. шкафчета с размери 60 х 60
см., 1 бр. маса с размер 1 х 0, 80 м., 2 бр. табуретки с размери 30 х 30 см и 1
бр. санитарен възел с размери 2 х 1, 5 м. Според ищеца И., площта на килията е
по – малка от минимално допустимата, съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС и не отговаря на изискванията, предвидени в разпоредбата на чл. 20, ал. 3
от ППЗИНЗС. Навежда твърдения, че в килията действително има санитарно
помещение с мивка, но липсва течаща вода, съгласно чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС,
както и не се предоставят на лишените от свобода, вкл. и на него препарати за
лична хигиена. Посочва, че в мястото, където се осъществява престой на открито
липсва санитарен възел, мивка с течаща вода и навес. Твърди, че не му бива
осигурявана лекарска и дентална помощ, макар, че записва заявката си в
специално създадена книга в нарушение на разпоредбата на чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС. Твърди, че не се извършва редовна дезинфекция в общите и спални помещения,
поради което са се появили дървеници и хлебарки в тях. Навежда твърдения, че
храната, която му бива предоставена не е достатъчно питателна, качеството й не
е на добро ниво, както и предлаганите порции от нея не биват контролирани от
лекар. Твърди, че не биват осигурявани условия за поддържане на косата и брадата
му, съгласно изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. В обобщение, ищецът
И. твърди, че администрацията на Затворническото общежитие в с. Разделна не
реализира адекватно и не изпълнява своите задължения, с които нарушава правата
му в качеството му на затворник, предвидени в ЗИНЗС, ППЗИНЗС, ЕКПЧ и КРБ,
накърнявайки човешкото му достойнство и лишавайки го от законните му права.
Поради гореизложените съображения, претендира ГД „Изпълнение на наказанията“
към Министерството на правосъдието да му изплати парична сума в размер на 50
000 лева ведно със законната лихва, ведно със законната лихва за времето на
увреждането, считано от датата 19.10.2020 г. до 22.01.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата, която сума представляваща обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди, изразяващи се в силно негативно влияние върху
психиката и здравето му, чувство за безнаказаност, физически и психически
дискомфорт, безсъние, раздразнителност, сърбежи, апатия, нервно напрежение.
Ответната
страна ГД „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието е
депозирала, чрез своя процесуален представител
ст. юрисконсулт в ОС „Изпълнение на наказанията“ – гр. Варна С.С.,
писмен отговор на исковата молба, в която излага своята позиция, че предявения
иск е допустим, но по същество неоснователен. Навежда твърдения, че през 2016
г. в Затворническото общежитие в с. Разделна е бил извършен цялостен ремонт,
вследствие на който във всяка една килия е бил изграден санитарен възел с
осигурена течаща вода, всяко едно помещение разполага с площ от 16, 4 кв. м.,
съгласно европейските изисквания за минимална жилищна площ от 4 кв. м. и в
изпълнение на нормата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. Намира за неоснователни
ищцовите претенции за качеството на предлаганата храна, мотивирайки се, че са
спазени изискванията за химически и калориен състав на харната. Намира за
неоснователни оплакванията, че в Затворническото общежитие в с. Разделна не се
извършва дезинфекция и дезинсекция, както на общите, така и на спалните
помещения. Обобщавайки и подчертавайки, че по делото не се установяват данни за
конкретно увреждане на здравето (физическо и/или психическо) на ищеца И.,
ответната страна ГД „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието
моли за цялостно отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В
проведеното на 08.09.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 748 по
описа за 2021 г. на Административен съд Варна, ищецът И.Е.И. се явява лично,
като поддържа исковата претенция и моли същата да бъде уважена, подчертавайки,
че от показанията на св. В.И.П. по един категоричен начин е установена нейната
основателност.
В
проведеното на 08.09.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 748 по
описа за 2021 г. на Административен съд Варна, ответната страна ГД „Изпълнение
на наказанията“ не се представлява нито от законен, нито от процесуален представител,
който да изрази становището й в дадения ход на делото по същество. В депозирано
на 07.09.2021 г. в деловодството на Административен съд Варна писмено становище,
изготвено от ст. юрисконсулт С.С. (процесуален представител на ответната страна)
се застъпва позиция за неоснователност на исковата претенция и се отправя
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият
в последното открито съдебно заседание по адм. дело № 748 по описа за 2021 г.
на Административен съд Варна прокурор от Варненската окръжна прокуратура
пледира за отхвърляне на исковата претенция, подчертавайки в своята пледоария,
че в хода на производството не се е доказало категорично някакво физическо или
психическо увреждане да е настъпило у ищеца по време на престоя му в затворническото
общежитие в с. Разделна, обл. Варна, което да се дължи на противоправно
действие и/или бездействие на затворническата администрация.
От фактическа и правна страна,
съдът намира за установено следното:
Разпоредбата
на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда
специална отговорност на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. Самата разпоредбата на чл. 3,
ал. 1 ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на
цитираната разпоредба за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, както и на нормални
условия за живот, свързани с храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна
изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства,
както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват
човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност.
Съгласно
чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани
или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица се разглеждат по посочения в глава единадесета
на раздел ІV ред, като за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на
ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда установен в АПК. В настоящия случай като основание за
предявения иск, ищецът посочва претърпени вреди от действията и бездействията
на администрацията на Затворническото общежитие в с. Разделна, изразяващи се в настаняването
му в помещение, което не отговаря на изискванията за жилищна площ, съгласно чл.
43, ал. 4 от ЗИНЗС, помещение, в което липсва течаща вода, съгласно
разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, предоставяне на храна, която не
отговаря на нормативно установен калориен и химически състав, бездействие по
отношение процеси на дезинфекция, дератизация и дезинсекция на територията на
затворническото общежитие, не осигуряване на бръснарски и фризьорски услуги,
съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, както и неизпълнение на
задължението за осигуряване на адекватно и своевременно медицинско обслужване,
в частност медицински грижи за ухапвания по крайниците на ищеца. За да се
породи право на иск в полза на засегнатото от действията/ бездействията на
администрацията лице, следва неговите права и интереси да са накърнени
вследствие административно -разпоредителна дейност на администрацията. Само при
изпълнение на такъв род дейност администрацията заема властническо положение по
отношение на гражданина и има доминиращо положение в правната връзка. Тъй като
законът не презумира настъпването на вреди от всеки незаконосъобразен акт,
действие или бездействие, в тежест на ищеца е да докаже същите и причинната им
връзка с него.
Следва
да се отбележи, че основателността на иска за вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предполага наличието
на три кумулативно изискуеми предпоставки – акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца като същата
се предполага до доказване на противното (съгласно чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС) и пряка
и непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното
действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
В случая безспорно между страните е
обстоятелството, че ищецът И.Е.И. е бил осъден да изтърпи наказание „лишаване
от свобода“ за срок от една година и един месец за извършено престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от НК в производството по
НОХД № 913 по описа за 2020 г. на Районен съд – Добрич.
Ищецът И. е бил приведен да изтърпи
наложеното му наказание на 31.08.2020 г. в Затвора – гр. Варна, като бил
поставен при първоначален строг режим.
Също така безспорен факт, а и се установява
от изготвената писмена справка от ГД „Изпълнение на наказанията“, че на датата
19.10.2020 г. ищецът И. е бил разпределен от Затвора – гр. Варна в
затворническото общежитие в с. Разделна, като
на 10.02.2021 г., съгласно Заповед № 52/ 10.02.2021 г., ищеца И. е бил приведен
в Затвора в гр. Белене, т.е. процесния период, за който се претендират
неимуществени вреди е с начало 19.10.2020 г. и с край на 10.02.2021 г.
На първо място следва да се
отбележи, че не се установи, че площта на килията, където е бил настанен ищеца И.Е.И.,
докато е изтърпявал наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в Затворническото
общежитие в с. Разделна да е по – малка от нормативно установената, съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. Напротив от приетото по делото писмено
доказателство Справка с рег. № 1143/ 19.05.2021 г. по описа на Затвора – гр.
Варна се установява, че през 2016 г. в Затворническото общежитие в с. Разделна
е извършен цялостен ремонт на помещенията, като всяко едно помещение е с
изграден санитарен възел и достъп до течаща вода, като всяко едно отделно
помещение разполага с площ от 16, 4 кв. м., съгласно европейските изисквания за
минимална жилищна площ от 4 кв. м. и разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
Не се установи също така от
събраните по делото гласни и писмени доказателства нарушение на разпоредбата на
чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, която предвижда, че на лишените от свобода се
осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Действително св. В.И.П.
в своите показания посочи, че във времевия период от средата на месец октомври
2020 г. до началото на 2021 г. е бил налице режим на водоподаването в
Затворническото общежитие в с. Разделна, като е имало водоподаване в спалните
помещения за кратко време в сутрешните часове на денонощието, но според съда
липсват каквито и да е било доказателства, че това обстоятелство е причинило
някакви неимуществени вреди на ищеца, освен съвсем обикновеното чисто човешко
неудобство от временната липса на течаща вода. Тук следва да се подчертае, че
производствата, разглеждани по реда на чл. 203 от АПК вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС действително са с различна доказателствена тежест
от общите правила, предвидени в ГПК, но следва да се има предвид, че именно ищецът
носи тежестта да установи какви конкретни неимуществени вреди са произтекли за
него от определено действие/ бездействие на затворническата администрация.
Ясно е, че е имало в процесния период
режим на водата в Затворническото общежитие в с. Разделна и не по всяко време e имало
водоподаване на течаща вода в спалните помещения на пенитенциарното заведение,
но това обстоятелство се случва не рядко и извън местата, където гражданите
изтърпяват наложените им наказания „лишаване от свобода“, вкл. обширни гъстонаселени
райони на големи български градове системно страдат от нарушено водоподаване.
Така, че дори и това обстоятелство да е причинило някакво неудобство на ищеца И.,
в случая не беше доказано настъпването на някакви неимуществени вреди
вследствие това обстоятелство. Още повече, че св. П. потвърди, че са били
осигурени водоноски, от които по всяко време лишените от свобода биха могли да
си напълнят вода.
Също така от изготвената от Затвора –
гр. Варна писмена справка от 19.05.20201 г. се установява, че обособеното място
за престой на открито се намира в непосредствена близост до входа на сградата,
където има изграден санитарен възел и течаща вода и при изразено желание на
лишените от свобода, същите се извеждат от престоя на открито и се конвоират до
там, поради което и липсва основание в исковата претенция на ищеца, че няма
изграден санитарен възел в мястото, предназначено за престой на открито.
Неоснователна се оказва
исковата претенция, основана на твърденията за нискокалориен състав на предлаганата
на лишените от свобода храна. Видно от Справка с рег. № 1143/ 19.05.2021 г. по
описа на Затвора – гр. Варна, храната се приготвя, съгласно изискванията за
достатъчен химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от
Министъра на правосъдието, приложени на л. 44 – л. 51 от адм. дело № 748 по
описа за 2021 г. по описа на Административен съд Варна. В
своите показания св. П. посочи, че изпитва съмнения дали се спазват нормативно
установените правила за калориен състав на предлаганата храна, но прави
впечатление липсата на каквато и да е конкретика в неговите показания. Самият
той сподели, че е работил в кухнята на Затвора в гр. Варна, където според него
е имало практика да се сервират порции с по – малка калорийна стойност от
нормативно установената, но самият той призна, че никога не е работил в кухнята
на Затворническото общежитие в с. Разделна, вкл. и за процесния период
19.10.2020 г. – 10.02.2021 г. (когато ищецът И. е пребивавал в Затворническото
общежитие в с. Разделна), поради което и показанията на св. П. в тази им част са
с много ниска доказателствена стойност, доколкото същият не разполага с преки
впечатления как се приготвя храната в затворническото общежитие в с. Разделна и
какво количество съставки се влага в нея. Действително св. П. в качеството си
на лишен от свобода се е хранел със същата тази приготвена храна, но същият не
сподели по някакъв начин да е измервал точното количество сервирана храна,
поради което и на практика липсват доказателства, които не просто да опровергават,
а дори да поставят под съмнение писмените доказателства, представени от
ответната страна за калорийния и химически състав на храната, която се предлага
на лишените от свобода в Затворническото общежитие в с. Разделна.
От представените на л. 41 и л. 42 от
адм. дело № 748 по описа за 2021 г. на Административен съд Варна протоколи за
извършени услуги, се установява, че на датите 18.09.2020 г. и на 25.01.2021 г.
помещенията в Затворническото общежитие в с. Разделна са били обработвани с
препарати, като е била извършена дератизация и дезинсекция. Това обстоятелство категорично
се потвърждава и от показанията на св. П., който също сподели, че в процесния
период са били извършвани мероприятия, свързани с дератизация, дезинфекция и
дезинсекция на помещенията в пенитенциарното заведение, поради което и не могат
да бъдат споделени претенции на ищеца за противоправно бездействие на
затворническата администрация в това отношение.
Св. П. сподели, че ищеца И.
не се е оплаквал от липсата на медицинска помощ във връзка с твърдените
ухапвания по крайниците си от паразити, а само е възразил срещу медикамента,
който му е бил предписан. Липсват данни св. П. или ищецът И. да разполагат с
медицинско образование, за да притежават необходимата компетентност да оспорят
професионалното оценка на лекаря, който е осъществявал медицинските прегледи на
лишените от свобода в Затворническото общежитие в с. Разделна през процесния
период, поради което исковата претенция в тази част също остава несъстоятелна.
От показанията на св. П. и съдържанието
на приложената Заповед № 120/ 31.08.2016
г. на Началника на Затворническото общежитие в с. Разделна не само, че не се
установява нарушение на разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, но се
констатира спазването на изискването на посочената нормативна разпоредба.
Затворническата администрация е осигурила конкретно лице, което да предоставя
фризьорски и бръснарски услуги на лишените от свобода, като св. П. сподели, че
буквално по всяко време от понеделник до петък всеки лишен от свобода има
възможност да отиде при лишения от свобода Б.А.Б., който се е намирал в килия
320 и да ползва подобна услуга. Друг е въпроса за качеството на услугата, което
дори вероятно да се приеме, че не е било на задоволително ниво, отново съдейки
по показанията на св. П., но това вече е въпрос, който е извън задълженията на
затворническата администрация, регламентирани в разпоредбата на чл. 151, ал. 1,
т. 1 от ЗИНЗС.
Поради гореизложените съображения и
в обобщение, съдът би желал да отбележи, че не констатира някакви противоправни
действия и/или бездействия на затворническата администрация спрямо ищеца И. във
времевия период 19.10.2020 г. до 22.01.2021 г., поради което и исковата му
претенция с правно основание чл. 1 вр. чл. 3 вр. чл. 284 от ЗИНЗС вр. чл. 3 от
ЕКПЧ вр. чл. 203 от АПК вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ГД „Изпълнение на
наказанията“ към Министерството на правосъдието с цена на иска в размер на 50
000 лева, ведно със законната лихва за времето на увреждането, считано от
датата 19.10.2020 г. до 22.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, следва да
бъде отхвърлена изцяло.
Макар и съдът да достигна до краен
извод за неоснователност на предявения срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ към
Министерството на правосъдието осъдителен иск, съдът намира неоснователна
претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Производството по делото се развива по специалния ред на чл. 286 от ЗИНЗС, а в
ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и
чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда
отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответната
страна при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова
не се дължи. Ето защо искането на ответната страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля предявения
от И.Е.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 24 осъдителен иск с правно
основание чл. 1 вр. чл. 3 вр. чл. 284 от ЗИНЗС вр. чл. 3 от ЕКПЧ вр. чл. 203 от АПК вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ към
Министерството на правосъдието с цена на иска в размер на 50 000 лева, ведно
със законната лихва за времето на увреждането, считано от датата 19.10.2020 г.
до 22.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава Дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщаването му
пред тричленен състав на Административен съд Варна съгласно разпоредбата на чл.
285, ал. 1, пр. 2 от ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: