Решение по дело №905/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1224
Дата: 6 април 2022 г.
Съдия: Танка Петрова Цонева
Дело: 20221110200905
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1224
гр. София, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110200905 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕРХ. АХМ. Х., ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 609345-0124923/04.11.2021г., издадено от
Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в ГД „Фискален
контрол“, с което на основание чл.278б, ал.1 от ДОПК на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл.13, ал.2,
т.5 ДОПК.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Твърди се,
че в съставения ПИП № 050901852299_2/25.05.2021 г. било посочено, че
„техническото средство за контрол не е с нарушена цялост“, като освен това в
същия ПИП било описано, че е констатирана липса на ТСК, за което бил
съставен и АУАН № 0124923/25.05.2021 г. По този начин при наличието на
две взаимноизключващи се констатации било нарушено правото на защита на
жалбоподателя.
Предвид изложените аргументи се отправя искане към съда да се
произнесе с решение, с което атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Административно–наказващият орган се представлява от юрк. Илиев,
който изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата.
Сочи, че извършването на нарушението е доказано по безспорен и
1
категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства,
поради което не били налице основания за отмяна на обжалваното
наказателно постановление. Претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 25.05.2021 г. била извършена проверка в гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 247, при която се установило, че лицето ЕРХ. АХМ.
Х. в качеството си на водач на ТС марка „ДАФ“ с рег.№ Н 8993 ВН, с ремарке
№ Н 0627 ЕН, превозващо стока с висок фискален риск – бяла захар с тегло 23
400 кг., не е изпълнил задължението си да запази целостта и да не поврежда
ТСК, поставено от ОП.
Фискалният контрол върху движението на стоката започнал на
21.05.2021 г. в 20:54 часа на ГКПП – Дунав мост 2, за което бил съставен
протокол № 0509018522999-1/21.05.2021 г.
В хода на проверката се установило, че стоката с висок фискален риск
се превозва от Германия за България с товарен автомобил марка „ДАФ“ с рег.
№ Н 8993 ВН, с ремарке № Н 0627 ЕН с водач ЕРХ. АХМ. Х. и превозвач
„Басри-2012“ ЕООД. Водачът на МПС –то декларирал място на получаване в
гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 247 на 25.01.2021 г. в 08:00 часа. При
проверката на товарния автомобил на 21.05.2021 г. било поставено
техническо средство за контрол с № 0650206.
При извършена последваща проверка на адреса на разтоварване на
стоката на 25.05.2021 г. в 11:00 часа се установило, че липсва техническото
средство за контрол. Резултатите от проверката били обективирани в
протокол № 050901852299_2/25.05.2021 г.
На база на така направените констатации, св. Димитър Ортомаров –на
длъжност инспектор по приходите в ГД“ФК“ при ЦУ на НАП съставил срещу
ЕРХ. АХМ. Х. Акт за установяване на административно нарушение №
0124923/25.05.2021 г. Актът бил съставен за извършено на 25.05.2021 г. в гр.
София нарушение по чл.13, ал.2, т.5 ДОПК.
АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя, който след като се
запознал със съдържанието му, го подписал без възражения.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН също не е постъпило писмено
възражение срещу така съставения акт.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното в настоящото съдебно
производство наказателно постановление, с което при идентичност на
описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание
чл.278б, ал.1 от ДОПК на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000
лева.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя срещу
подпис на 10.12.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
2
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН, а именно: протоколи за извършена проверка №№
050901852299_2/25.05.2021г.; АУАН № 0124923/25.05.2021 г.; Заповед №
ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП; както и от
гласните доказателствени средства.
Съдът кредитира показанията на свидетеля- актосъставител Ортомаров,
извършил проверката и съставил процесния АУАН, възприемайки ги като
логични и безпротиворечиви. От съпоставката на тези показания със
съставения протокол за извършена проверка № 050901852299_2/25.05.2021
г., обаче не се установява, кога точно е установена липсата на ТСК, тъй като в
текста на протокола изрично е отбелязано, че ТСК с № 0650206 е поставено
на 21.05.2021 г. в 20:54 часа и същото е отстранено на 25.05.2021 г. в 11:00
часа, поради което е логично в 11:03 часа, когато е завършила проверката
техническото средство да липсва.
Освен това следва да се отбележи, че цитираният протокол е официален
свидетелстващ документ, който материализира удостоверително изявление
на своя издател, т.е. отнася се до съществуването или несъществуването на
определени факти /осъществени от издателя или възприети от него/. Същият
разполага с т.нар. “материална доказателствена сила”- т.е. има
доказателствено значение относно стоящият вън от документа факт, до който
се отнася удостоверителното изявление. Протоколът, който е съставен при
извършване на една предварителна дейност по изясняване на основните
въпроси на производството - наличие на деяние, установяване на дееца и
неговата вина, се явява необходим и достатъчен за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на определено лице.
В случая обаче са съставени два протокола под един и същи номер №
050901852299_2/25.05.2021 г., единият в 11:00 часа, в който е описано, че
ТСК е отстранено на 25.05.2021 г. в 11:00 часа и е посочено, че „при
проверката се установи, че техническото средство за контрол не е с нарушена
цялост“. Във втория съставен протокол също в 11:00 часа на 25.05.2021 г.
отново е посочено, че ТСК е отстранено в 11:00 часа на 25.05.2021 г. и при
проверката не е било с нарушена цялост, като в края на протокола е описано,
че ТСК липсва за което е съставен АУАН, както и че проверката е завършила
в 11:03 часа.
От показанията на свидетеля –актосъставител също не се установи кога
точно е била констатирана липсата на ТСК на товарния автомобил, поради
което съдът дава вяра на писмените доказателства по делото, а именно
съставените протоколи за извършена проверка, които поставя в основата на
фактическите си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
3
административно-наказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя -
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, съгласно чл.279, ал.1 от ДОПК и приложената към
материалите на делото Заповед на Изпълнителния директор на НАП.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, както и императивните
изисквания за съдържание на АУАН и НП по смисъла на чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Описаната в АУАН фактология съответства изцяло на тази, обективирана в
НП и отговаря на дадената от административно-наказващия орган правна
квалификация на деянието. Спазени са и сроковете, визирани в разпоредбата
на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на
АУАН и НП на жалбоподателя.
Ето защо, съдът намира, че при съставяне на АУАН и НП не са
допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на
съществените, които да правят административно –наказателното обвинение
неясно и да ограничават правото на защита на санкционираното лице, и които
да са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания санкционен акт.
По същество на нарушението съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.5 от ДОПК -При извършване на
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск водачът
на транспортното средство е длъжен да запази целостта и да не поврежда
техническите средства за контрол, поставени от органа по приходите. В
случая процесната стока действително е с висок фискален риск, съгласно
списъка на стоки с висок фискален риск, утвърден със заповед на Министъра
на финансите, издадена на основание чл. 127а, ал. 7 от ДОПК. Стоката се е
превозвала с товарен автомобил марка „ДАФ“ с рег.№ Н 8993 ВН, с ремарке
№ Н 0627 ЕН с водач ЕРХ. АХМ. Х. и превозвач „Басри-2012“ ЕООД.
В настоящия казус от събраните по делото писмени доказателства,
коментирани по –горе безспорно се установява, че ТСК е било отстранено на
25.05.2021 г. в 11:00 часа, видно от текста и на двата съставени протокола,
като преди отстраняването му същото не е било с нарушена цялост. Този факт
мотивира извода, че на 25.05.2021 г. в 08:00 часа в мястото на получаване на
стоката с висок фискален риск - гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 247,
водачът на транспортното средство – жалбоподателя Е.Х. е изпълнил
задължението си, визирано в чл.13, ал.2, т.5 от ДОПК, т.е. не е осъществен от
обективна страна съставът на нарушението, за което е ангажирана неговата
административно-наказателна отговорност. Жалбоподателят е изпълнил
задължението си на обявените дата и място, в обявения час, като е запазил
целостта и не е повредил техническото средство за контрол, поради което не
би могло да му се търси отговорност по чл. 13, ал. 2, т. 5 от ДОПК, доколкото
4
цитираната правна норма не регламентира задължение за изчакване на
контролните органи за извършване на проверка. Освен това според
разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г. за условията и
реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с
висок фискален риск на територията на Република България и изискванията
към фискалните контролни пунктове, техническите средства за контрол се
отстраняват от орган по приходите на мястото на получаване/разтоварване на
стоката и не е предвидена възможност ТСК да бъде отстранено от водача. В
конкретния случай видно от представените протоколи №
050901852299_2/25.05.2021 г., органът по приходите е отстранил ТСК на
25.05.2021 г. в 11:00 часа, поради което и не може да се приеме, че
техническото средство за контрол е липсвало.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая
неправилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя Х., поради което и атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Предвид изхода на спора съгласно чл. 63д от ЗАНН неоснователно се
явява искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Разноски в случая се дължат в полза на
жалбоподателя, който обаче не е претендирал присъждането на такива,
поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 вр. ал.3, т.1 от ЗАНН и
чл.63д ЗАНН съдът
РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 609345-0124923/04.11.2021г.,
издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в ГД
„Фискален контрол“ на НАП, с което за нарушение на чл.13, ал.2, т.5 ДОПК
на ЕРХ. АХМ. Х., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 1000
(хиляда) лева.

ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалния представител на
АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5