№ 165
гр. Благоевград , 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Благоевград Г. Василев
Мадолев (ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20201200600607 по описа за 2020 година
Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по
въззивна жалба на адв.Ю. като защитник на подсъдимия по НОХД № 858/19г.
по описа на Районен съд- Благоевград срещу постановената по цитираното
дело присъда № 4865 от 19.06.2020г.
Сочи се във въззивната жалба, че присъдата е незаконосъобразна,
необоснована и неправилна, постановена при съществени процесуални
нарушения, включително и такива допуснати на етап досъдебно
производство, накърнили правото на защита на подсъдимия, а наложеното
наказание- явно несправедливо, като несъобразено с доказателствата по
делото. Излагат се подробни съображения, че събраните по делото
доказателства са едностранни и че не водят до единствения и категоричен
извод както за авторството на деянието и умисъла на дееца, така и за
1
механизма на причиняване на травмите на пострадалия и оръжието на
престъплението. Твърди се, че обвинителният акт страда от пороци; че
обжалваната присъда е постановена при липса на мотиви, както и че съдът
неправилно е приел, че за изпълнение на специалната и генералната
превенция се налага въззивникът да изтърпи ефективно наложеното му
наказание от 3 години. Твърди се още, че съдът не е обсъдил доказателствата,
свързани с получени наранявания в областта на лицето от подсъдимия- дали
са -както сочи в показанията си св.Т. - от хвърлена от св.И. кана, или са
вследствие на упражненото върху жалбодателя полицейско насилие при
задържането му.
Ето защо се иска въззивният съд да отмени атакувания съдебен акт на
БлРС и върне делото на РП-Благоевград поради допуснати още на етап ДП
процесуални нарушения и с внесения обвинителен акт или да отмени
присъдата и постанови нова такава, по силата на която признае жалбодателя
за невиновен по вмененото му престъпление. Като последна алтернатива – в
случай, че не намери основания да отмени обжалваната присъда на БлРС, се
иска от защитата въззивната инстанция да я измени като съобрази наложеното
наказание на подсъдимия с обществената му опасност и тази на деянието и
приложи разпоредбите на чл.55 НК и чл.66,ал.1 НК.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура –Благоевград предлага
присъдата на БлРС да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, а
жалбата на подсъдимия- оставена без уважение като неоснователна. Излага
доводи, че авторството и механизма на деянието се доказват по несъмнен
начин от показанията на свидетелите М.Т., А.Х. и Е.И., а характерът на
получените от частния обвинител увреждания –от заключението по СМЕ,
като районният съд е изложил подробни доводи кои доказателства кредитира
и защо. Прокурорът намира атакуваната присъда и за справедлива, доколкото
наложеното на дееца наказание- според него- е съобразено с обществената
опасност и характера на извършеното деяние и причинения вредоносен
резултат. Развива доводи, че по отношение на изложените в жалбата
съображения за допуснати на етап ДП и с внесения обвинителен акт
съществени нарушения на процесуалните правила е валидна хипотезата на
чл.248 НПК и първостепенния съд е взел становище по тези възражения.
2
Частният обвинител Е.И. не се явява пред настоящата инстанция,
представлява се от повереника си –адв.У., която изразява становище, че
обжалваната присъда е законосъобразна и правилна, съобразена с
доказателствата по делото, поради което моли да бъде потвърдена.
В с.з. въззивникът Ч. се явява лично и с упълномощения си защитник
адв.Ю., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения, които
доразвива в пледоарията си по същество. В последната си дума жалбодателят
сочи, че не е извършил това, за което го обвиняват.
Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното:
Подсъдимият е предаден на съд с обвинителен акт на РП-Благоевград за
престъпление по чл.129,ал.2, във връзка с ал.1 на с.чл. от НК. С разпореждане
за това съдията-докладчик е насрочил разпоредително заседание за
обсъждане на въпросите, визирани в чл.248,ал.1 от НПК, като изрично е
цитирал и нормата на чл.248,ал.3 НПК. В проведеното разпоредително
заседание адв.Ю. е поставила въпроса за непълноти и неясноти в
обвинителния акт, изразяващи се в липса на описание на въпросния нож в
обвинителния акт и обстоятелствата, от които прокуратурата извежда, че
подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл. На тези възражения
районната инстанция е отговорила с определение № 5789 от 19.06.2019г. като
ги е оставила без уважение, приемайки, че обвинителния акт не страда от
пороци и с него не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до накърняване права на подсъдимия. Това определение на
БлРС не е било обжалвано и е влязло в сила. В този смисъл и по аргумент от
ал.3 на чл.248 НПК окръжният съд намира, че има произнасяне по
възражението за допуснати с обвинителния акт процесуални нарушения,
настъпила е преклузия и този въпрос не може да бъде поставян отново за
разглеждане пред въззивната инстанция. Въпреки всичко и въззивният съд
намира, че с обвинителният акт е очертана рамката на обвинението по начин,
който дава възможност на подсъдимия да разбере в какво е обвинен.
Умисълът на дееца се извежда от обективните му действия, а те са описани
ясно и подробно в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Обстоятелството, че липсва подробно описание на ножа с нищо не накърнява
3
правото на защита на подсъдимия, доколкото ножът, с който е извършено
деянието не е открит на местопрестъплението, а при огледа в дома на Ч. са
иззети пет ножа, които впоследствие са били обект на експертно изследване и
за който от тях липсват категорични доказателства, че е оръжието на
престъплението. Т.е. обсъжданият обвинителен акт съдържа ясна
формулировка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в
него.
След проведено задълбочено съдебно следствие, в хода на което не са
допуснати отстраними процесуални нарушения, съществено накърняващи
права на страните, районният съд е постановил осъдителна присъда, с която е
признал подсъдимия К. СТ. Ч. за виновен в това, че на 28.01.2018 г. около
01:50 часа в къща, намираща се в с.П., община -гр.С., собственост на Г.Х. и
Ц.Х., чрез нанасяне на удар с нож в областта на гърба на Ем. Д. Ив. му
причинил средни телесни повреди, изразяващи се в нараняване, проникващо
в гръдната кухина - прободно - порезно нараняване в дясната гръдна
половина и разстройство на здравето, временно опасно за живота, заради
проникване на кръв и въздух в превралната кухина – хемопневмоторакс и
контузия на десния бял дроб, заради което и на основание чл.129,ал.2, във
връзка с чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от
3 години, което е постановил да изтърпи при първоначален общ режим –по
аргумент от чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС.Със същата присъда БлРС е приспаднал
– на основание чл.59,ал.1 и ал.2 от НК - при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода времето, през което К.Ч. е бил задържан по реда на НПК
за срок от 72 часа с постановление на прокурор от РП Благоевград, считано от
28.01.2018г., времето, през което е бил задържан с мярка за неотклонение
задържане под стража, считано от 31.01.2018г. до 06.02.2018г., както и
времето, през което е бил с мярка за неотклонение домашен арест, считано от
07.02.2018г. до 21.04.2018г., като два дни домашен арест се зачитат за един
ден лишаване от свобода.
За да постанови този си съдебен акт, първостепенният съд е приел
следната фактическа обстановка, възприета и допълнена от настоящата
съдебна инстанция:
Подсъдимият К. СТ. Ч. е 38-годишен български гражданин, женен, баща на
4
малолетно дете. Същият е трудово ангажиран, с чисто съдебно минало. Живее
в с.П., като със семейството на Г. и Ц.Х. са съседи. Съсед и приятел е и със
св.К. Т., на когото гостувал в дома вечерта на 27.01.2018г., където двамата
употребили неустановено количество алкохол.
По същото време в дома на свидетелите Г. и Ц.Х. се били събрали
домакините, тяхната дъщеря А.Х. и съседите им Й. и С. Т., тяхната дъщеря
М.Т. и годеникът й Е.И. и гледали видеозапис от семейно тържество. Около
полунощ към тях се присъединили подсъдимият К.Ч. и неговият приятел К.
Т., но изглеждали повлияни от консумирания алкохол и носели кана с мътно
вино. Двамата настояли да се пусне музика и след малко подсъдимият
издърпал свидетелите М.Т. и баща й Й. Т. да играят хоро. До тях на хорото се
хванали и свидетелите К. Т. и А.Х.. Докато играели обаче подсъдимият
хванал св.М.Т. за гърдата с думите „ще ти ям цицето“ и я ухапал по лявата
буза, след което тя –наранена и обидена от поведението на жалбодателя -
седнала на пейката до приятеля си-св.И.. Въззвникът обаче насочил агресията
си към св.Й. Т., когото също ухапал по бузата и започнал пред съпругата му
да му прави сексуални намеци /“Стринко, тая вечер ще го еба“/. Обиден от
поведението на подсъдимия, св.Й. Т. си тръгнал. Междувременно св.К. Т.,
който седял на масата, нарочно обърнал чаша с вино, а след това ударил в
масата чиния с храна с думите „Тая вечер откачам". Тогава св.М.Т. му казала
да се успокои, ако не- да повика съпругата му Розалия да го укроти. Тази
реплика ядосала св.Кр.Т. и подсъдимия и последният с думите „на кой ще
звъниш, бе боклук?!“, блъснал силно масата към св.М.Т., като така я ударил
по корема, след което св.К. Т. й нанесъл два юмручни удара в областта на
лицето. Към него се присъединил подсъдимият, който също ударил със сила
неколкократно св.М.Т. в областта на главата, докато приятелят й –св.Е.И. се
опитвал да я защити, като я избутал настрани и отблъсквал ударите на
нападателите. От ударите едната обица и очилата на св.М.Т. паднали на пода.
Сбиването предизвикало суматоха и домакинът –св.Г. Т., който още
когато пристигнали в дома му подсъдимия и св.Кр.Т., си отишъл в стаята и
бил легнал, се събудил от шума и от виковете на съпругата си да стане, че
„тия ще ни изтепат“. Св.Г. Х. станал, отишъл в дневната, успял да разтърве
подсъдимият и К. Т. от св.М.Т. и св.И. и първите двама си тръгнали от дома
5
му.
Св.Г.Х. отново отишъл да си легне и в дневната останали свидетелите Й.Т.,
която седяла до печката в шок от случилото се, св.М.Т. и св.А.Х., които
пушели цигари с лице към вратата и свидетелите И. и Цв.Х.,, които се били
навели да търсят по пода очилата и обицата на М. и били обърнати с гръб към
вратата на стаята. В този момент в стаята влезли под.К.Ч. и св.К. Т., като
първият държал в ръката си нож - среден по размер с тъмна дръжка.
Приближил се към св.Е.И. и нанесъл със замах силен удар в гърба му. Ударът
попаднал в дясната половина на гръдния кош, острието проникнало през
дрехите в тялото на пострадалия, преминало в шесто междуребрие с дължина
около три сантиметра и проникнало в белия дроб. От силата на удара св.Е.И.
залитнал напред и изпитал силна болка в областта на нараняването, без
първоначално да разбере, че е ударен с нож, обърнал се и видял зад себе си
жалбодателя, който държал в ръката си ножа с окървавено острие, а до него
стоял К. Т. и се смеел. Св.И. разбрал, че е ударен с нож, прилошало му,
залитнал и бил задържан от св.А.Х., за да не падне на земята. Тя му
помогнала да седне на стол, а през това време подсъдимият и св.К. Т. излезли
от стаята и напуснали къщата.
Свидетелите М.Т. и Ц. Х. се опитали да помогнат на частния обвинител,
чието състояние бързо се влошавало - бил пребледнял, изпотен, устата му се
пълнела с кръв, губел силите си, от раната на гърба течала кръв, която
свидетелите опитвали да спрат с кърпа, която притискали към раната.
Междувременно свидетелите М.Т. и А.Х. се обадили на телефон 112 за да
потърсят помощ, като обяснили какво се е случило с Е.И.. На
местопроизшествието били изпратени дежурните полицейски служители –
свидетелите М., С. и П., които на място установили свидетелите С. и М. Т., А.
и Ц. Х. и Е.И., който бил в кръв с порезна рана на гърба. След полицейските
служители пристигнал екип на ЦСМП-Благоевград, който с линейка
транспортирал св.И. до хирургично отделение на МБАЛ-Благоевград, където
той по спешност бил опериран на 28.01.2018г. Изписан бил след седмица,
след което три месеца спазвал ограничен режим на движение и работа и
вземал болкоустокоителни лекарства. Най-трайната последица от случилото
се за св.Е.И. бил страхът, който изпитва, загубата на спокойствие и
6
безсънието, за които той приема назначена му от специалист лекарствена
терапия.
Горепосочените свидетели –полицейски служители /С., М. и П./, както и
колегите им –свидетелите С. и Р. посетили и дома на подсъдимия, който бил
задържан със заповед за това за 24 часа. При задържането му свидетелите С. и
С. установили, че пръст от едната ръка на подсъдимия е наранен, което е
констатирано и от екип на СМП-С. при прегледа му в 04:30 ч. на 28.01.2018г.
и отразено в съставения за целта фиш. Същата нощ /след 04,10 часа/ били
извършени оглед на местопроизшествието; в дома на подсъдимия и на лек
автомобил, паркиран пред къщата на св.К. Т., както и претърсване на къща и
дворно място, обитавани от семейството на подсъдимия, от където /от
чекмедже в кухнята/ са иззети пет броя кухненски ножове и платнена кърпа с
тъмно-кафяви петна по нея, като при извършване на горепосочените
процесуално-следствени действия са направени и фотоснимки. На
местопроизшествието в дома на сем.Х. не е открит ножа, с който е прободен
частния обвинител. С протокол за доброволно предаване св.Цв.Х. е предала
мобилен телефон, за който е заявила, че е вероятно на подсъдимия и хавлиена
кърпа, с която била попила кръвта на пострадалия. Иззетите от дома на
подсъдимия ножове са обект на съдебно-биологична експертиза на
веществени доказателства, от заключението по която се установява че по
обекти 2 и 3 няма кръв, обекти 1 и 3 не са от кръв, по обект 5 се е получило
слабо изразено синьо оцветяван, в резултат на проведената ориентировъчна
бензидинова проба, която обаче- според вещите лица- може да се позитивира
и при наличие на ръжда, растителна пероксидаза и др.
От назначената в хода на наказателното производство съдебно-медицинска
експертиза на частния обвинител Е.И. се установява, че в резултат на
нанесения удар му е причинено проникващо прободно-порезно нараняване в
дясно на гръдния кош, хемопневмоторакс в дясно, което означачава
проникване на въздух в дясната преврална кухина, контузия на десния бял
дроб, подкожен емфизем в дясно на гръдния кош. Тези травматични
увреждания са получени в резултат от действието на предмет с остър връх и
режещ ръб, с който е нанесено проникващото прободно-порезно нараняване в
дясната гръдна половина, проникващо в гръдната кухина, където са
7
разположени жизненоважни органи, магистрални кръвоносни съдове и нерви.
Установеният хемопневмоторакс, контузията на десния бял дроб и
подкожния емфизем са причини на пострадалия разстройство на здравето,
което е било временно опасно за живота на Е.И..
По делото е назначена СМЕ и за нараняванията на св.М.Т., от
заключението по която се изяснява, че тази свидетелка е получила
кръвонасядане на лявата буза, оток в тилната част на главата, оток в областта
на лявата вежда, кръвонасядане на лявата ушна мида и на двете
предмишници, оток и кръвонасядане по гърба на лявата китка и лявата
подбедрица, които травматични увреждания - според вещото лице Р.Х. - са в
резултат на твърди тъпи предмети и могат да се обяснят с нанесен побой и са
й причинила болка и страдание.
Вещите лица по назначената на подсъдимия СППЕ заключават, че той не
страда от психично разстройство, не страда от личностова или сексуална
девиация, към правнорелеватния момент е бил в състояние на усложнено
алкохолно опиване с нападателна склонност към познати или случайно
срещнати хора, животни или предмети, което не му е пречило да разбира
свойството и значението на това, което върши и макар затруднен, е могъл да
ръководи постъпките си.
По делото е приобщена преписка с вх. № 374/18г. на РП-Благоевград,
образувана по повод сигнал на началник сектор „Арести“- Благоевград, във
връзка с констатирани при извършения на подсъдимия на 29.01.2018г.
първоначален медицински преглед от фелдшера на ареста наранявания- оток
и кръвонасядане на лява очна ябълка, охлузвания в областта на носа, порезна
рана на малкия пръст на дясната ръка, оток в областта на скалпа, болка в
коремната област. В изготвения от фелдшера формуляр е отразено изявление
на подсъдимия, че при задържането му на 28.01.2018г. му е нанесен побой от
служители на 02 РУ-Благоевград, вследствие на който е получил
нараняванията, констатирани от медицинското лице при ареста. В нарочна
декларация подсъдимият е посочил, че тези наранявания не са му причинени
в арестното помещение. Преписката е завършила с отказ да се образува
досъдебно производство и наблюдаващият прокурор я е прекратил.
8
Визираните фактически положения са правилно установени от районния
съд и се извеждат на базата на анализа на доказателствения материал, събран
с допустимите процесуални способи. Решаващият съд е направил детайлен
анализ на доказателствата по делото- поотделно и в тяхната съвкупност, с
който въззивната инстанция се съгласява и не намира за необходимо да прави
наново подробен такъв. Показанията на свидетелите М.Т., Й.Т. /за събитията
на които този свидетел е присъствал до преди да си тръгне/, Ан.Х., Г. Х.,
Цв.Х., Е.И. са логични, последователни, взаимно допълващи се и
кореспондиращи помежду си, както и с показанията на свидетелите С., Р., П.,
М. и С. досежно установеното от полицейските служители при пристигането
им на местопроизшествието, така и с останалите доказателства по делото-
протоколите за оглед, претърсване и изземване, доброволно предаване,
медицинската документация на името на св.И., фотоалбумите и заключенията
по изготвените две СМЕ, СППЕ и СБЕ на веществени доказателства.
Решаващият съд е изложил убедителни аргументи защо не кредитира
показанията на св.К. Т., които се опровергават от останалите гласни такива.
Нито един от свидетелите –очевидци – М.Т., Сн.Т., Цв.Х., Ан.Х. и И. /като се
отчита неговата заинтересованост от изхода на делото предвид процесуалното
му качество на частен обвинител в процеса/ не съобщава за хвърлена кана от
страна на св.И. /или от някого другиго от присъстващите в дома на сем.Х./ по
подсъдимия, като всички те са категорични, че скандалът е започнал на
хорото заради предизвикателното поведение на жалбодателя спрямо св.М.Т. и
баща й –св.Й.Т. и продължил с нанасяне на удари от страна на подсъдимия и
св.Кр.Т. по св.М.Т.. Показанията на св.Кр.Т., че св.И. ударил с кана по главата
подсъдимия, той паднал, не бил в добро състояние и заради това те двамата
си тръгнали от дома на сем.Х., освен от показанията на горепосочените
свидетели се опровергават и от тези на св.Г. Х., който е пристигнал в стаята в
момента, в който именно св.Кр.Т. и подсъдимият са нанасяли удари през
масата по св.М.Т. и приятеля й –св.И., поради и което той е издърпал първите
двама и те са си тръгнали едва след неговата намеса. Показанията пък на
св.Кр.Т., че след като са напуснали къщата на Х., той и подсъдимият не са се
връщали, пък са в пълен контраст с тези на свидетелите –очевидци М.Т.,
Ан.Х. и И., както и косвените такива досежно това обстоятелство на
свидетелите Сн.Т., Г.Х. и Цв.Х., а и тези на свидетелите М., С., П. и С..
Основание да не се кредитират показанията на св.Кр.Т. се извежда и от
9
повторния му разпит, в който той е посочил, че приятелят му –К.Ч. бил
ударен с камък от св.И., което противоречи на първоначалните му показания.
Районният съд е посочил, че този свидетел сам по себе си е заинтересован да
дава подобни показания не само заради приятелството си с подсъдимото лице,
а и поради съпричастността си към случилото се на инкриминираната дата-
самият той е провокирал първоначалния побой и е нанесъл удари на св.М.Т.,
впоследствие се е върнал на местопроизшествието с жалбодателя и по
никакъв начин не се е опитал да го спре да нанесе удара с нож в гърба на
пострадалия, напротив- докато пострадалият е агонизирал, той се е смеел.
Чрез показанията на свидетелите М.Т. и Ан.Х. и с помощта на експертните
знания на вещото лице Р.Х. е изяснен механизма на извършване на деянието-
нанесен със замах силен удар в гърба на частния обвинител, който попаднал в
дясната половина на гръдния му кош, острието проникнало през дрехите в
тялото на пострадалия, преминало в шесто междуребрие с дължина около три
сантиметра и проникнало в белия му дроб, причинявайки му описаните по-
горе травматични увреждания- нараняване, проникващо в гръдната кухина и
разстройство на здравето, временно опасно за живота, като съдът е посочил,
че отделните наранявания нямат самостоятелно наказателноправно значение.
Районният съд е отговорил и на възражението на защитата относно
оръжието на престъплението, а именно, че такова не е намерено на
местопрестъплението, а по иззетите от дома на подсъдимия /кухненски/
ножове не е установена кръв /чрез експертното изследване/, което обаче не
означава например, че процесният нож не е захвърлен от дееца след
напускането му на местопроизшествието на неустановено място, както и че
такъв не е бил използван от него за извършване на инкриминираното деяние.
Както се посочи, в тази насока са налични достатъчно гласни и писмени
доказателства.
Досежно възведеното от защитата възражение за необсъждане от
първостепенния съд на нараняванията на Ч., констатирани при прегледа му в
следствения арест, БлРС е посочил, че за същите има образувана преписка на
БлРП, която обаче е прекратена, като е приел с оглед показанията на
свидетелите М. и С. Т., А. и Ц.Х. и И., че никой от присъстващите на
10
инкриминираните време и място не е възприел подсъдимия да е удрян /с кана
или камък от св.И. или другиго в дома на сем.Х./, игнорирайки изолираните
показания на с.Кр.Т. по изложените вече съображения. В тази насока извън
обсега на настоящия процес е дали при задържането на подсъдимия от
полицейските служители или при последващото му превеждане в сградата на
полицията са получени констатираните на следващия ден /29.01.2018г./ от
фелдшера на ареста травматични увреждания.
Поради горните въззивният съд намира, че контролираният съдебен акт не
страда от посочените в жалбата пороци, а именно - липса на мотиви.
Напротив –както се посочи, първостепенният съд е изложил правдива на
събрания доказателствен материал фактическа обстановка, анализирал е
обстойно доказателства по делото и е отговорил на възраженията на
защитата.
При така установена фактическа обстановка, законосъобразен се явява
изводът на районния съд, че поведението на подсъдимия на инкриминираната
дата покрива от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл.129,ал.1 НК. Несъмнено, че с действията си по нанасяне
на удар с нож в областта на дясната гръбна половина на частния обвинител,
който удар е предизвикал нараняване, проникващо в гръдната кухина,
хемопневмоторакс в дясно, контузия на бял дроб, подкожен емфизем в дясно
на гръдния кош и разстройство, временно опасно за живота, подсъдимият е
причинил средна телесна повреда на частния обвинител. Правилен е изводът
на БлРС, че независимо, че телесните наранявания на частния обвинител са
няколко и имат характера на средни телесни повреди, се касае за една такава
по смисъла на чл.129,ал.2 НК, като отделните наранявания нямат
самостоятелно наказателноправно значение. Налице е и причинно-
следствената връзка между деянието на подсъдимия и настъпилото увреждане
– именно в резултат на удара от подсъдимия с нож в гърба, св.И. е получил
проникващо нараняване в дясна гръбна половина, причинило му описаните
увреди.
Обективните действия на този подсъдим определят и умисъла му-
същият, бидейки пълнолетен и вменяем, макар и в усложнено алкохолно
състояние, е съзнавал, че нанесения удар с нож, насочен към гърба на
11
пострадалия, неминуемо ще го нарани доста тежко и въпреки това, тази му
представа за възможният резултат не го е въздържала от действието. Това, че
умисълът на подсъдимия в случая е обхващал реално причинения резултат –
нараняване, проникващо в гръдната кухина, личи от начина и формата на
упражненото физическо въздействие. Въззивната инстанция се солидализира
с извода на районната, че ударът, който жалбодателят е нанесъл на частния
обвинител е бил достатъчно силен и с конкретна насоченост - към горната
част на гърба, с предварително подготвено оръжие - нож. Т.е. в съзнанието на
подсъдимия е била отразена възможността с този удар да причини реално
възникналия престъпен резултат, което обаче не го е възпряло да го нанесе,
поради което съдът е приел –което се споделя и от настоящия съдебен състав-
че Ч. е желаел да причини увреждане от такава степен.
Правилен е изводът на РС и че деянието е извършено от подсъдимия заради
незачитане на законите и правилата на обществото, които забраняват
посегателство срещу телесната цялост и здраве на другите хора.
При определяне на вида и размера на наказанието законосъобразно
районният съд е отчел като смекчаващи отговорността на въззивника
обстоятелства чистото му съдебно минало и здравословното му състояние.
Като такова според въззивната инстанция следва да се отчете и социалния му
статус /семеен, трудово ангажиран/. Неправилно обаче РС е приел липсата на
разкаяние и съжаление като отегчаващо отговорността на въззивника
обстоятелство, доколкото те са част от защитната му теза /правото му на
защита/, предвид, че той не се признава за виновен и не счита, че е извършил
вмененото му престъпление. Въззивният съд се съгласява с първостепенния
обаче, че отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства са безпричинната
агресия към непровокирал го човек, пияното му състояние, допринесло за
вземането на решение за извършване на престъплението /а също и за
предходните му неправомерни действия спрямо св.М.Т./ и тежките последици
за здравето на пострадалия. В този смисъл въззивната инстанция не споделя
извода на БлРС, че е налице превес на отегчаващите над смекчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства, а намира, че е налице баланс
помежду им и че наказанието, което следва да се наложи на жалбодателя
трябва да бъде в размер на две години лишаване от свобода. Поради горното
12
съдът намира, че не са налице многобройни или изключително смекчаващи
отговорността на жалбодателя обстоятелства и поради което е неприложима
разпоредбата на чл.55 НК, за което настоява защитата му.
Настоящият състав на БлОС обаче счита, че за изпълнение целите по
чл.36 НК не се налага ефективното изтърпяване на наказанието от две години
лишаване от свобода. Действително, по делото липсват данни за критично
отношение на подсъдимия по отношение на деянието му, но същевременно
той е с чисто съдебно минало и без данни за криминални прояви, семеен и
трудово ангажиран е, поради което БлОС намира, че на същия следва да се
даде шанс да преосмисли поведението си, да се поправи и превъзпита. В този
смисъл въззивният съд счита, че отлагане изтърпяването на така
определеното наказание от 2 години лишаване от свобода за по-дълъг
изпитателен срок, а именно – от 4 години би изпълнил целите на
наказателната репресия.
Ето защо обжалваната присъда следва да бъде изменена в частта
относно размера на определеното от БлРС наказание, ефективното му
изтърпяване и приложението на чл.59,ал.1 НК. При служебната проверка
съдът не констатира основания за отменяване или изменяване в други части
на присъдата.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.334,т.3 НПК и
чл.338 НПК, Благоевградският окръжен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 4865 от 19.06.2020 година, постановена по НОХД
№ 858 по описа на Районен съд-Благоевград за 2019 година, като
НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия К. СТ. Ч., с установена по делото
самоличност, наказание от 3 /три/ години на 2 /две/ години лишаване от
свобода и ОТМЕНЯВА приложението на чл.57,ал.1,т.3 ЗИНЗС и на чл.59,ал.1
и ал.2,НК.
13
ОТЛАГА – на основание чл.66,ал.1 НК- изпълнението на така
определеното наказание от 2 /две/ години на подсъдимия К. СТ. Ч., с ЕГН-
**********, от с.П., община- С., за срок от 4 /ЧЕТИРИ/ години от влизане на
присъдата в сила.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
14