РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 05.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на шести юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ Д. и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №231 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Исковете са с правно основание по чл.234,
ал.1 и ал.8 ЗМВР.
Ищцата
М.П.П. твърди, че от
01.10.2012г. е била в служебно правоотношение с ответника, прекратено със Заповед №8121К-8846/10.09.2018г. на Министъра на
вътрешните работи, като към датата на прекратяването му е заемала длъжността “старши
разследващ полицай” в отдел “Разследване” при ОДМВР-Русе. При изплащане на
дължимите й обезщетения по чл.234 ЗМВР ответникът й е удържал сумата 299.07 лв,
представляваща разходи за издръжка и обучение в Академия на МВР, пропорционално
на времето на неизпълнение на задължението й да служи в МВР за срок 5 години. В
периода от 03.07.2017г. до 04.08.2017г. със Заповед №812К-5620/29.06.2017г. на
гл. секретар на МВР била включена в курс за първоначално професионално
обучение, дистанционна форма, към факултет “Полиция” при Академия на МВР.
Според чл.16 от Наредба №8121з-433/16.03.2017г. за професионалното обучение на
служителите на МВР, същото се провежда в присъствена или комбинирана форма и се
реализира в базов и специализационен етап, включващи самостоятелни теоретични и
теоретико-практични модули и практически стажове. В този вид обучение
законодателят не е предвидил дистанционна форма на обучение за курс за
първоначално професионално обучение, поради което счита, че не е обвързана с
посочения в заповедта 5-годишен срок след приключване на обучението да служи в
МВР и не дължи пропорционално възстановяване на разходите за издръжка и
обучение за времето на неизпълнение на това задължение. Освен това във връзка с
обучението й на разследващ полицай не са й били предоставени материали,
свързани с подготовката й за работа на тази длъжност, поради което счита че не
са направени разходи от Академията на МВР. Ответникът не е представил
документи, удостоверяващи направени от него разходи за издръжка и обучението й
в периода 03.07.2017г.-04.08.2017г., а заповедта, с която е била включена в
посоченото обучение, й е била изпратена по служебна електронна поща от началник
отдел “Разследване” Иво Георгиев, като полученият от нея файл включвал само
първата страница с трите й имена и номер на заповедта. Счита Заповед
№812К-5620/29.06.2017г., която не й е била предявена в пълен обем и не е била
запозната със съдържанието й в частта, че се задължава да работи в системата на
МВР за срок 5 години от преминаване на обучението, за нищожна, поради което не
дължи сумата 299.07 лв. Моли ответникът
да бъде осъден да й възстанови сумата 299.07 лв направени разходи за обучение,
пропорционално на неизпълнението й, заедно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане, съгласно направеното уточнение
с молба вх. №18191/03.05.2019г.
Претендира за разноски.
Ответникът Министерство
на вътрешните работи чрез процесуалния си представител изразява становище за
неоснователност на иска. Със заповед рег. №8121К-8846/10.09.2018г. на Министъра
на вътрешните работи на основание чл.226, ал.1, т.4 ЗМВР и във вр. със
заявление рег. №3393р-14709/31.08.2018г. служебното правоотношение на М.П.П.
като старши разследващ полицай към отдел “Разследване” при ОДМВР-Русе е
прекратено, считано от 30.09.2018г. В заповедта на основание чл.173, ал.4 и
чл.174, ал.4 ЗМВР е разпоредено да възстанови на МВР разходите за издръжка и
обучение в Академията на МВР, пропорционално на времето на неизпълнение на
задължението да служи в МВР за срок 5 години. Ищцата е заемала длъжността
“старши разследващ полицай” в РУ към отдел “Разследване” при ОДМВР-Русе, на
която е била преназначена със заповед рег. №336з-1852/07.11.2016г. и която е
заемала в периода от 07.11.2016г. до 10.09.2018г. или само една година и девет
месеца. За придобиване на професионалната квалификация във връзка с изпълнение
на длъжностните задължения ищцата е преминала курс за първоначално
професионално обучение 1.В.1.8.И.д. за периода 03.07-04.08.2017г., не е
изпълнила възникналото за нея задължение да служи в МВР след приключване на
обучението за срок 5 години – в случая до 04.08.2022г. и не е възстановила на
МВР разходите за издръжка и обучение. Поради това предявения иск за сумата
299.07 лв следва да се отхвърли. Претенцията за присъждане на лихва също е
неоснователна поради акцесорния и характер да следва съдбата на главното
вземане. Претендира за разноски.
Представени са писмени доказателства и е прието заключение
на икономическа експертиза, приложено в писмен вид по делото.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
По делото е установено, че страните са били в служебно
правоотношение, което е прекратено със Заповед №8121К-8846/10.09.2018г. на
основание чл.226, ал.1, т.4 ЗМВР – по собствено желание, считано от датата на
връчване на заповедта – 30.09.2018г. Към датата на прекратяване на служебното
правоотношение ищцата е заемала длъжност “Старши разследващ полицай” в отдел “Разследване“
при ОДМВР гр. Русе.
През време на служебното правоотношение на ищцата със заповед №81221К-5620/29.06.2017г. на
Главния секретар на МВР и на основание чл.35, ал.2, т.4 и чл.170, ал.3 ЗМВР,
както и на Наредба №6121з-433/16.09.2017г., същата е била определена за участие
в курс за първоначално професионално обучение 1.В.1.8.И.д “Курс за
изпълнителска длъжност “младши разследващ полицай“, “старши разследващ полицай“
и “главен разследващ полицай“ в дистанционна форма на обучение към факултет
“Полиция“ при Академията на МВР, считано от 03.07.2017г. до 04.08.2017г.
Съгласно чл.173, ал.4 ЗМВР, след приключване на обучението
държавните служители се задължават да служат в МВР за срок от 5 години, от
които поне 3 години – в структурата, в която са назначени. При прекратяване на
служебното правоотношение по собствено желание или по дисциплинарен ред преди
изтичане на 5-годишния срок държавните служители възстановяват разходите за
издръжка и обучение за периода на обучението, пропорционално на времето на
неизпълнение – чл.174, ал.4 ЗМВР.
Тъй като ищцата не е изпълнила изцяло задължението си да
служи в МВР за срок от 5 години, със Заповед №8121К-8846/10.09.2018г. за
прекратяване на служебното й правоотношение на държавен служител на МВР тя е
задължена да изплати полагащото се обезщетение по ЗМВР, както и да възстанови
разходите за издръжка и обучение в Академията на МВР, пропорционално на времето
на неизпълнение на това задължение.
Съгласно чл.234, ал.1 ЗМВР, при прекратяване на служебното
правоотношение държавните служители имат право на обезщетение в размер на
толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от
20.
От заключението на икономическата експертиза, потвърдено и
допълнено устно от вещото лице Й.М. в съдебно заседание на 06.06.2019г., се установява,
че към датата на прекратяване на служебното правоотношение ищцата има придобит
стаж в МВР шест години първа категория, за който й се полагат шест брутни
заплати, изчислени на база последното брутно възнаграждение или сумата 7653.48
лв.
Съгласно чл.234, ал.8 ЗМВР, при прекратяване на служебното
правоотношение на държавните служители се изплаща обезщетение за неизползвания
отпуск по чл.189, ал.1, т. 1-3 ЗМВР.
От заключението на експертизата се установява, че на ищцата
се следва обезщетение за 13 дни неизползван отпуск, пропорционално на
прослужените месеци през 2018г. База за изчисление на обезщетението е брутното
й трудово възнаграждение за месец септември 2018г., възлизащо на 1275.58 лв.
Според вещото лице за 13 дни неизползван платен годишен отпуск за 2018г. на ищцата
се следва обезщетение по чл.234, ал.8 ЗМВР в нетен размер 719.24 лв.
От приложената на л.21 Справка рег.
№4581р-12152/13.09.2018г. се установява, че ищцата е преминала посочения
по-горе курс за първоначално професионално обучение в Академията на МВР през
периода 03.07 – 04.08.2017г. (5-седмичен дистанционен курс), във връзка с което
са направени разходи в размер на 389.25 лв, свързани с учебната дейност.
От заключението на икономическата експертиза се установява,
че ищцата към датата на прекратяване на служебното правоотношение е служила в
МВР 1 година 1 месец и 27 дни. Разликата до изискуемите пет години възлиза на 3
години 10 месеца и 3 дни или на 46 месеца и 3 дни за периода от 01.10.2018г. –
датата на прекратяване на правоотношението до 04.08.2022г. – датата на изтичане
на петгодишния период. За периода на неизпълнението на задължението по чл.174,
ал.1 ЗМВР вещото лице заключава, че сумата за възстановяване от ищцата възлиза
на 299.07 лв разходи по обучението й.
Съгласно чл.240 ЗМВР, при прекратяване на служебното
правоотношение по искане на държавния служител или при негово виновно
поведение, когато не е възстановил разходите по чл.174, ал.3 и ал.4 ЗМВР,
неиздължената сума се удържа от обезщетението и другите вземания, които има
право да получи.
Вещото лице заключава, че сумата 299.07 лв е удържана от
начислените обезщетения на ищцата по чл.234, ал.1 и ал.8 ЗМВР. Видно от същото
заключение на 23.10.2018г. ОДМВР-Русе по банков път е превело удържаната сума
299.07 лв на Академията на МВР. В т.см.
е и устното заключение на вещото лице, отразено в протокола от с.з. на
06.06.2019г. Също устно вещото лице пояснява, че разходите, свързани с
проведеното от ищцата обучение в Академията на МВР, се отнасят само за
възнаграждения и осигуровки на специалистите, ангажирани в обучението на
курсистите.
Заключението на вещото лице е прието от съда без възражения
от страните.
Твърденията
на ищцата, че Академията на МВР не е направила разходи, тъй
като
във връзка с обучението си на разследващ полицай не са й били предоставени
материали, свързани с подготовката й за работа на тази длъжност и че не е
била запозната с общия размер на тези разходи, не намират опора в
доказателствата по делото и поради това са неоснователни.
При тези
данни съдът намира, че исковете по
чл.234, ал.1 и ал.8 ЗМВР за заплащане (възстановяване) на сумата 299.07 лв
следва да се отхвърли като неоснователен.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М.П.П. ***, ЕГН **********,
срещу Министерство на
вътрешните работи с
адрес в гр. София, ул. “Шести септември” №29, искове по чл.234, ал.1 и ал.8 ЗМВР за заплащане на сумата 299.07 лв разходи за обучение, пропорционално на неизпълнението й по чл.174, ал.4 ЗМВР.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: