НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ №
261033
гр.
Пловдив, 01.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 26.03.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9379 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124
и сл. ГПК.
Oбразувано е по искова молба от Гаранционен
фонд срещу А.К.К., с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в общ размер на 23 715.72 лева, от които 16 000 лева, доброволно платено
обезщетение за неимуществени вреди на пострадало лице К. Д. С., претърпени в
резултат от ПТП от 11.04.2014 г. виновно причинено от А.К.К., неправоспособен
водач на л.а. „Фолксваген пасат“, с ДК № ***, 4000 лева – обезщетение за неимуществени вреди на същото пострадало
лице от същото ПТП, присъдени с влязло в сила Решение по гр.д. № 31661/2015
г. на СРС, 1779.76 лева, законна лихва върху главницата и 889.90 лева – разноски, 202.86
лева – разноски за държавна такса по гр.д. № 31661/2015 г. по описа на СРС,
843.20 лева – платени разноски по ***
***.
В исковата молба се излагат
твърдения, че на 11.04.2014 г. по пътя между с. *** и с. *** ответникът като
неправоспособен водач, управлявал л.а. „Фолксваген пасат“, с ДК № *** и
причинил ПТП при несъобразена скорост навлиза в насрещното движение и удря
движещия се там л.а. „Сузуки Балено“, с ДК № ***, управляван от К. С.. От удара
претърпял вреди – закрито счупване на капачката на ***. Пострадалият се е
обърнал към Гаранционния фонд, който му определил и изплатил обезщетение в размер
на 16 000 лева. Тъй като пострадалия не бил съгласен с така определеното
обезщетение и завел срещу ГФ гр.д. №
31661/2015 г. по описа на СРС, с което на пострадалия било присъдено
обезщетение в размер на още 4000 лева, както и законна лихва върху главницата
до окончателното плащане. Присъдени били и разноски в размер на 889.90 лева и
202.86 лева. Решението било потвърдено с Решение по в.гр.д. № 13007/2018 г. на
СРС. По делата като трето лице – помагач на страната на Гаранционен фонд
участвал А.К.К..
В полза на пострадалия е
издаден изпълнителен лист и е образувано *** по описа на *** по което ГФ
направил допълнителни разноски в посочения по-горе размер.
С плащането на
обезщетението и произтичащите от него лихви и разноски ГФ е встъпил в правата
на увредения срещу прекия причинител на вредите.
Излагат се доводи, че
наред с платените обезщетение ответникът дължи по реда на регреса и всички
лихви и разноските направени от ГФ за определяне на обезщетението.
С оглед изложеното и на
основание чл.288, ал.12 КЗ /отм/ предявяват регресен иск за платеното на
пострадалия обезщетение.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът
намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.
1, т. 1 от ГПК – на ответника е връчен
препис от исковата молба и приложенията към нея на 17.09.2020 г./л.79/, не
е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява и не се
представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, като призовката е
връчена редовно на 01.02.2021 г. /л.88/.
Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК –
предявените искове са вероятно основателни, с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът
намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете, каквото искане е направено своевременно
от страна на ищеца.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По отговорността за разноските:
С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищцовото дружество както следва – 948.63 лева – платена държавна такса, които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят в пълен размер.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ НА Гаранционен
фонд, с адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, представлявано от М. М. и С. С. – И. д., сумата в общ размер на 23 715.72 лева, от които 16 000 лева, доброволно платено
обезщетение за неимуществени вреди на пострадало лице К. Д. С., претърпени в
резултат от ПТП от 11.04.2014 г. виновно причинено от А.К.К., неправоспособен
водач на л.а. „Фолксваген пасат“, с ДК № ***, 4000 лева – обезщетение за неимуществени вреди на същото пострадало
лице от същото ПТП, присъдени с влязло в сила Решение по гр.д. № 31661/2015
г. на СРС, 1779.76 лева, законна лихва върху главницата и 889.90 лева – разноски, 202.86
лева – разноски за държавна такса по гр.д. № 31661/2015 г. по описа на СРС,
843.20 лева – платени разноски по ***
***, ведно със законната лихва
върху общата сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.07.2020 г.
до окончателното плащане, както и сумата в размер на 948.63 лева –
разноски в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК. Страните
могат да търсят защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ