Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.06.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 13941 по описа за
2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № ІІ-55-456086 от 23.07.2018 г., постановено
по гр.дело № 7859/2018 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 55 състав е отменено на
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, като незаконосъобразно, уволнението на К.В.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***/ чрез адв.Б.Р./, извършено със
Заповед № 4527/ 05.12.2017 г. на управителя на „ С.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, възстановен е на основание чл.344, ал.1,
т.2 КТ, К.В.Х., ЕГН **********, на заеманата преди незаконосъобразното му
уволнение длъжност: специалист бизнес анализи в структура „ LS М.“ в „ С.Б.“ ЕООД, осъдено е на основание чл.344,
ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ, „ С.Б.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.В.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
20400 лв., представляващи обезщетение за оставането му без работа за
периода от 06.12.2017 г. – 06.06.2018 г., ведно със законната лихва от
02.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. С решението на съда е осъден
на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ С.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, да заплати на К.В.Х.,
ЕГН **********, сумата 1700 лв.- разноски по делото. С решението на съда е
осъден на основание чл.78, ал.6 ГПК, „ С.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, да заплати по
сметка на Софийски районен съд, сумата 916 лв.- държавни такси по уважените
искове.
Срещу решението на СРС, 55 с-в е постъпила
въззивна жалба от „ С.Б.“ ЕООД, ***, подадена чрез пълномощника адв.М.Р. с
искане същото да бъде отменено изцяло и вместо това да бъде постановено друго,
с което бъдат отхвърлени предявените искове.Твърди се, че решението е неправилно
и незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалноправни разпоредби на
закона, по съображения подробно изложени
в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна-ищец- К.В.Х., чрез
пълномощника си адв.Б.Р., оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в
депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като
неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение
-потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане във въззивното производство
са предявените от ищеца К.В.Х. срещу ответника „С.Б.“-ЕООД, гр.София при условията на обективно съединяване искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2, т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
В конкретния случай, безспорно е по делото, видно и от събраните
доказателства/ трудов договор № 3384 от 09.12.2016 г./, че между страните е
възникнало и съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което
ищецът К.В.Х., считано от 19.12.2016 г. е бил назначен на длъжност „ Специалист
Бизнес Анализи“, НКПД код 24136003 в структура „LS М.“ в „ С.Б.“.
Установява се, че трудовия договор е сключен, като договор със срок за
изпитване шест месеца, в полза на работодателя, както и че ищецът, в качеството
му на служител се е задължил да изпълнява всички дейности, свързани със
заеманата длъжност, както са конкретизирани в длъжностна характеристика,
представляваща приложение № 1 към договора. По делото е представена и приета,
като доказателство длъжностна характеристика за длъжността: специалист бизнес
анализи при ответника, в сила от 19.12.2016 год., която е връчена на ищеца при
отказ на 18.01.2018 год., оформен с подписите на двама свидетели, служители на
ответника, след датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца/
06.12.2017 год./.
От
предизвестие № 7693/ 05.12.2017 г., отправено до К.В.Х., на длъжност: „
Специалист Бизнес Анализи“ към „ С.Б. „
ЕООД се установява, че със същото ищеца е уведомен, че във връзка със
съкращаването на щатна бройка на длъжност „ Специалист Бизнес Анализи“, в
структура LifeScan Обслужване на клиенти,
проект LifeScan, с настоящото предизвестие и на основание чл.328,
ал.1, т.2 от КТ/ а именно поради съкращаване в щата/ и във връзка с чл.326,
ал.2 от КТ е предизвестен, че считано от 06.12.2017 г. се прекратява трудовото
правоотношение на посоченото основание. Установява се, че предизвестието е връчено
лично на ищеца на 05.12.2017 г. срещу подпис.
Със заповед № 4527/ 05.12.2017 г.,
издадена от управителя на „ С.Б. „ ЕООД,
***, на основание чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса на труда КТ/ е прекратено
трудовото правоотношение, сключено между „
С.Б. „ ЕООД, като работодател и К.В.Х., като служител, като трудовия
договор на служителя, заемащ длъжността Специалист Бизнес Анализи, с код по
НКПД 24136003, сключен на 09.12.2016 г., ведно с всички допълнения и изменения
към него, се прекратявал, считано от 06.12.2017 г., на основание чл.328, ал.1,
т.2 от КТ. Установява се, че заповедта е връчена лично на ищеца срещу подпис на
05.12.2017 год.
От заповед № 4519-2/ 01.12.2017 г. за
съкращение в щата, се установява, че на 01.12.2017 г. в гр.София, на основание
чл.328, ал.1, т.2/ поради съкращаване на щата/ от Кодекса на труда, Г.Г.У., в
качеството си на управител на дружество „ С.Б.“ ЕООД, *** е въвел съкращение в
щата на длъжността „ Специалист Бизнес Анализи“/ код по НКПД 2413-6003/- 1
щатна бройка, за която подбор няма да бъде извършен.
Представено
е длъжностно разписание на персонала в ответното дружество, съгласно заповед №
4519-1/ 01.12.2017 г., в сила от 01.12.2017 г. Видно от длъжностното разписание
на персонала, в сила от 01.12.2017 г., се установява, че в структурно звено CROSS-SITE TEAM, съществува длъжност- специалист бизнес анализи. По
силата на заповед № 4527-2/06.12.2017 г., издадена от Г.Г.У., в качеството му
на управител на „С.Б.“ ЕООД, ***, с оглед заповед от 4519-2/01.12.2017 г. за
въвеждане съкращение в щата, е одобрено ново щатно разписание на „С.Б.“ ЕООД, ***,
което влиза в сила, считано от 06.12.2017 г. и представлявало приложение № 1
към настоящата заповед. Видно от длъжностно разписание на персонала в ответното
търговско дружество, в сила от 06.12.2017
г./ по силата на заповед № 4527-1/06.12.2017 г., се установява, че е
съкратена длъжността специалист бизнес анализи в структурно звено CROSS-SITE TEAM, в „С.Б.“ ЕООД.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми
на закона.
Същото е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност
на предявените от ищеца срещу ответника, при условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2, т. 3 във
връзка с чл. 225, ал.1 от от КТ. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на
първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, защото са
съобразени с доказателствата по делото и са постановени при правилно приложение
на материалния закон. Изводите на съда са обосновани с
оглед данните по делото. При правилно разпределена доказателствена тежест
съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален
закон. Доводите изложени в жалбата са
изцяло неоснователни. Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:
Настоящият съдебен състав
приема, че направените изводи от първоинстанционният съд относно
незаконосъобразност
на заповед № 4527/ 05.12.2017 г. издадена
от управителя на „ С.Б. „ ЕООД, ***, с
която на основание чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса на труда КТ/ е прекратено
трудовото правоотношение, сключено между „
С.Б. „ ЕООД, като работодател и К.В.Х., като служител, трудовия договор
на служителя, заемащ длъжността Специалист Бизнес Анализи, с код по НКПД
24136003, сключен на 09.12.2016 г., ведно с всички допълнения и изменения към
него, се прекратявал, считано от 06.12.2017 г., на основание чл.328, ал.1, т.2
от КТ, респективно за незаконност на извършеното уволнение на ищеца, са правилни и в
съответствие на материалния закон.
Съдът приема, че изискванията за законност на
уволнението поради съкращаване в щата са следните: 1/ да е налице премахване,
считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни длъжности от
утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието или
учреждението поради преустановяване на съответстващите им трудови функции ; 2/
съкращението да е реално т.е съответната трудова функция действително да се
премахва, а не само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност
при запазване характера на извършваната работа ; 3/ да е налице към момента на
уволнението-датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на
която е извършено реалното фактическо съкращаване ; 4/ да е извършено по
съответния ред и от компетентен орган.
На първо място
фактическият състав на приложеното прекратително основание изисква решение от
компетентния орган за премахването на съответната длъжност от щата на
предприятието и реално фактическо преустановяване на съответстващата й трудова
функция към момента на уволнението. При това съкращаване на щата е налице, както при пълно премахване на определена длъжност от
щата на работодателя, така и при частично намаляване на бройките за
служителите, които я изпълняват. Промяната на щатните бройки е въпрос на
целесъобразност за работодателя и не подлежи на съдебен контрол, като суверенно
негово право е да променя щата както прецени.
Съдът приема, че решението на работодателя за
промяна в щата на предприятието може да бъде обективирано в нарочен акт или с
одобрението на щатно разписание, отразяващо промяната. При промяна в щата на
предприятието, работодателят не е длъжен да издаде нарочен акт за отмяна на
предходното щатно разписание. Правопораждащия факт за уволнение поради съкращаване
на щата е волеизявлението на работодателя за промяна в щатните бройки,
независимо дали и в какъв документ е отразено това волеизявление. Законът не предвижда изисквания за форма на
действителност на щатното разписание, нито форма за доказването му. Такива
изисквания няма и по отношение на волеизявлението на работодателя за промяна в
щата, поради което факта на съкращаване може да бъде доказван с всички
допустими по процесуалния закон доказателствени средства. В производството по
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1
от КТ
работодателят следва да установи факта на съкращаване на щатните бройки, което
може да бъде извършено както с документ, съдържащ изявлението на работодателя
за съкращаването, така и чрез съпоставяне на утвърдените щатни разписания преди
и след извършеното съкращаване/ в този
смисъл е и
практиката на ВКС, обективирана в решение
№ 296 от 27.06.2012 год. по гр.дело № 1712/ 2011 г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС, решение № 417
от 01.12.2015 год. по гр.дело № 2512/ 2015 год. , Г.К., ІV Г.О. на ВКС/.
В
конкретния случай въззивникът- ответник в настоящето производство е посочил в
предизвестие № 7693/05.12.2017 г. и в заповед № 4527/05.12.2017 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, че упражнява правото си на
уволнение поради съкращение в щата – чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ. Съкращение
на щата по смисъла на чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ изисква премахване, считано
от един определен момент за бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на
работниците и служителите в предприятието или учреждението, поради
преустановяване на съответстващите им трудови функции. Работодателят е този,
който трябва да установи законността на заповедта за уволнение, респективно на
извършеното уволнение на ищеца, което включва и наличие на основанието, на
което е прекратено трудовото правоотношение. В процесния случай именно
наличието на съкращаване в щата на заеманата от ищеца длъжност подлежи на
доказване от страна на ответника. В тежест на работодателя е да установи по
делото при условията на пълно и главно доказване, че към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение на ищеца по отношение на заеманата от него длъжност
е било налице реално съкращаване на щата, въз основа на решение на компетентен
за това орган на ответното търговско дружество. В случая, противно на
изложеното във въззивната жалба от страна на ответника- работодател не са
ангажирани доказателства в тази насока. По делото не се установява, по несъмнен
начин обстоятелството, че към датата на връчване на предизвестието за
прекратяване на трудовото правоотношение и на заповедта за неговото прекратяване
/ 05.12.2017 г./, че длъжността на ищеца-„ Специалист Бизнес Анализи“, в
структура „LS М.“ в „ С.Б.“-ЕООД е съкратена. Безспорно е по делото
обстоятелството, че по силата на сключен
трудов договор № 3384 от 09.12.2016 г., между страните е възникнало и съществувало
валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът К.В.Х., считано от
19.12.2016 г. е бил назначен на длъжност „ Специалист Бизнес Анализи“, НКПД код
24136003 в структура „LS М.“ в „С.Б.“. Няма данни по делото така сключения
между страните трудов договор да е бил изменен, чрез сключване на анекс към
него или допълнително споразумение, по силата на което да е променена заеманата
от ищеца длъжност, нейното наименование или характера на работата, изпълнявана
от страна на ищеца. Към 05.12.2017 год., когато на ищеца е връчено
предизвестието и заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение с
ответника, не се установява щатът/ длъжността/ на ищеца да е бил съкратен,
респективно за работодателя да е възникнало потестативното право за
прекратяване на трудовото правоотношение. При
уволнение с отправяне на предизвестие трудовото правоотношение се прекратява с
изтичане на срока на предизвестието, независимо от това, дали работодателят е
издал допълнителна заповед. Дори да е издадена такава, тя има само декларативен
характер и посоченото в нея основание за уволнение няма значение за отношенията
между страните. Уволнителното основание се определя според това, което е
посочено в предизвестието, а не от това, какво е съдържанието на заповедта. В
конкретния случай работодателят е отправил предизвестие за прекратяване на
трудовия договор поради съкращаване на щата, без обаче към момента на
предизвестието щатът на ищеца да е бил реално съкратен. От събраните по делото
писмени доказателства- два броя щатни разписания- длъжностно разписание на
персонала в ответното дружество, съгласно заповед № 4519-1/ 01.12.2017 г., в
сила от 01.12.2017 г. и длъжностно
разписание на персонала в ответното търговско дружество, в сила от
06.12.2017 г./ по силата на заповед №
4527-1/06.12.2017 г./, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че
в нито едно от двете сред посочените в тях длъжности не се съдържа тази, която
е заемал ищецът- „ Специалист Бизнес Анализи“, НКПД код 24136003 в структура „LS М.“
в „ С.Б.“ ЕООД. В случая единствената длъжност, която е съкратена в новото щатно
длъжностно разписание на персонала в ответното търговско дружество, в сила от
06.12.2017 г./ по силата на заповед №
4527-1/06.12.2017 г./ е специалист бизнес анализи в структурно звено CROSS-SITE TEAM, в „С.Б.“ ЕООД. По делото не са ангажирани
доказателства от страна на ответника, че заеманата от ищеца преди уволнението
му длъжност, съобразно сключения трудов договор е идентична със съкратената
длъжност- специалист бизнес анализи в структурно звено CROSS-SITE TEAM, в „С.Б.“ ЕООД, по силата на новото длъжностно
разписание на персонала в ответното търговско дружество, в сила от
06.12.2017 г. Т.е. в настоящия случай,
поради липса на ангажирани от страна на ответника доказателства е невъзможно да
се установи идентичност на заеманата от ищеца и съкратената длъжност. Не са ангажирани и доказателства, че
посочената в предизвестието, като съкратена щатна бройка за длъжност „
Специалист Бизнес Анализи“, в структура LifeScan Обслужване на клиенти, проект LifeScan е идентична с тази заемана от ищеца- „ Специалист
Бизнес Анализи“, в структура „LS М.“ в „ С.Б.“ ЕООД, по силата на сключения трудов
договор. С оглед на което, следва да се направи обоснован извод, че ищецът не е
уволнен от заеманата от него длъжност, респективно че заеманата от ищеца длъжност
не е била съкратена. В случая, съдът приема, че към момента на издаване на
процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение не е била
съкратена длъжността, която заема ищеца, съобразно трудовия договор сключен
между страните. При липса на съкращаване на заеманата от ищеца длъжност, не е
налице и законово основание за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищеца. Това прави уволнението на ищеца незаконно и като
такова – подлежащо на отмяна. Съответно на уважаване подлежат и обективно кумулативно
съединените искове за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа.
Поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд съдебното решение, с което са уважени
предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ, както и обусловените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение на разноските за въззивното производство.
С
оглед изхода на спора на въззивника- ответник не се следват разноски за
настоящата инстанция. С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция
и предвид изричната претенция на въззиваемата страна- ищец за присъждане на
разноски, на основание чл.273 от ГПК вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, въззивникът-
ответник следва да бъде осъден да му заплати сумата от 2400 лева,
представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от
13.10.2018 г. и списък по чл.80 от ГПК, като направеното от въззивника –
ответник, възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно. Съдът приема,
че в настоящия случай заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не е
прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ ІІ-55-456086 от 23.07.2018 г., постановено по гр.дело № 7859/2018 г. по описа на
СРС, ІІ Г.О., 55 състав.
ОСЪЖДА
„С.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати
на К.В.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 2400 лв. / две хиляди и четиристотин лева/, представляваща
направените пред въззивната инстанция разноски /заплатено адвокатско
възнаграждение/.
РешениеТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.