Номер 32401.10.2020 г.Град
Апелативен съд – Пловдив3-ти търговски състав
На 01.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Л. Митев
като разгледа докладваното от Красимир К. Коларов Въззивно търговско
дело № 20205001000509 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение № 280 от 03.07.2020 г., постановено от Пловдивския
окръжен съд по т. д. № 377/2019 г., с което съдът е решил следното:
„ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на „П-...“ ЕООД /н/, предявени
против С. Й. М. , за заплащане на сумата 173 785.27 лева, представляваща
левовата равностойност на 88 855 евро, с която сума ищецът твърди, че
ответникът се е обогатил за негова сметка като не му я е заплатил, от която
86 231.57 лева, представляващи левовата равностойност на 44 089.50 евро –
стойността на извършени строително-монтажни работи, изпълнени за
изграждане на офис № ..., както и 87 533.70 лв., представляващи левовата
равностойност на 44 765.50 евро – стойност на извършени строително-
монтажни работи, за изграждане на офис ..., двата обекта, находящи се на
четвърти етаж в тяло „В“ в обществено-жилищен комплекс с
административен адрес: град П., ул. И.В. ..., както и за заплащане на сумата
26 253.91 лв. – обезщетение за мораторна лихва върху главницата от
86 231.57 лева за периода 12.05.2016 г. – 12.05.2019 г., както и 26 656.48 лева
– мораторна лихва върху главницата от 87 533.70 лв., ведно със законната
лихва върху посочените суми, считано от завеждане на исковата молба на
13.05.2019 г. до окончателното им изплащане“.
В полза на С. Й. М. са присъдени и разноски, в размер на сумата 220 лева.
1
Решението се обжалва от дружеството „П-...“ ЕООД /н/, ответникът по
жалбата С. Й. М. е на мнение, че тя е неоснователна.
Апелативният съд прецени данните по делото и прие:
1. Окръжният съд е идентифицирал основанието на предявеното от ищеца
притезание на обща стойност 173 785.27 лева, като:
- „86 231.57 лева, представляващи левовата равностойност на 44 089.50
евро – стойността на извършени строително-монтажни работи, изпълнени за
изграждане на офис № ...“ и
- „87 533.70 лв., представляващи левовата равностойност на 44 765.50
евро – стойност на извършени строително-монтажни работи, за изграждане на
офис ...“.
В мотивите на обжалваното решение тези „строително-монтажни
работи“ са били посочени като: „описани конкретно в Приложение № 1
/относно офис .../“ и Приложение № 2 /относно офис .../ и според окръжния
съд „това са именно отделните претенции на ищеца, посочени по вид,
количество и стойност, които формират предмета на спора“.
Тази оценъчна и по същество правораздавателна дейност на съда обаче,
не е намерила място в диспозитива на обжалваното решение, а само в
мотивите му, при това чрез препращане към документи, които – според
ищеца – трябвало да се считат като „инкорпорирани и транспорирани“ в
исковата молба.
Мотивите на решението не влизат в сила, те са само негова
принадлежност (чл. 236, ал. 2 ГПК). Затова е невъзможно (чл. 298, ал. 1 ГПК),
единствено чрез тях, при това чрез препратка към неизвестно от кого
съставени, но подписани от ищеца и представени от него описи на различни
по вид, количество и стойност СМР, да се признае или отрече – пълно или
частично – съществуването на притезание за заплащане на процесната сума от
общо 173 785.27 лева, като „стойност на строително-монтажни работи“, които
били изпълнени в полза на ответника, но за сметка на ищеца, при
изграждането на два самостоятелни обекта (офис № ... и офис № ...), защото
тези описани по вид, количество и стойност конкретни строително-монтажни
2
работи са останали – в диспозитива на решението – правно и фактически
неидентифицирани.
Въззивната жалба има за предмет отхвърлянето на предявените от
ищеца претенции, но въпреки разглеждането (чрез препращане) на тяхното
фактическо съдържание в мотивите, поради липсата на това съдържание в
диспозитива, инстанционният контрол на решението – в тази му част – е
правно невъзможен.
Налице е допусната от окръжния съд очевидна фактическа грешка,
която е служебно поправима в производството по чл. 247, ал. 1 ГПК. Налага
се връщане на делото на Пловдивския окръжен съд, за поправяне на Решение
№ 280 от 03.07.2019 г., чрез отразяване на конкретния предмет на
разрешените от съда осъдителни претенции на „П-...“ ЕООД /н/, общо за
сумата 173 785.27 лева – в диспозитива на решението.
2. Отхвърлената претенция на ищеца за сумата 26 656.48 лева е била
за присъждане на обезщетение за забавеното плащане на сумата
87 553.70 лева „за времето от 12.05.2016 г. до 12.05.2019 г.“. Периодът,
за който се отнася това обезщетение за забава, липсва в постановения от
съда диспозитив и – в тази негова част – обжалваното решение също
подлежи на поправяне, в процедурата по чл. 247, ал. 1 ГПК.
3. На поправяне подлежи и диспозитива на решението, в частта му, с
която съдът е постановил, че отхвърля претенциите за законна лихва
върху „посочените суми“, считано от завеждане на исковата молба до
окончателното им изплащане. След като обстоятелственото пояснение
„посочените суми“ е било използвано по този начин, то е било отнесено
към всички описани (посочени) в текста преди него суми, само че – както
се вижда от мотивите – разрешението на акцесорните искове е друго.
Изводът е, че настоящото въззивно дело – като преждевременно образувано –
подлежи на прекратяване. След произнасяне на Пловдивския окръжен съд по
поставените по-горе въпроси, делото следва да се върне на апелативния съд,
за разглеждане на евентуално постъпили жалби по чл. 247, ал. 4 ГПК, както и
на въззивната жалба с вх. № 20961 от 23.07.2020 г. на дружеството „П-...“
ЕООД /н/.
3
Затова Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 1433 от 15.09.2020 г., за насрочване на
делото за 21.10.2020 г. от 10.45 часа.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото т. д. № 509/2020 г. по
описа на Пловдивския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд, за поправяне на Решение
№ 280 от 03.07.2020 г., постановено по т. д. № 377/2019 г., съобразно по-горе
написаното.
След приключване на производството по чл. 247, ал. 1 ГПК, делото да се
върне на Пловдивския апелативен съд, за разглеждане на въззивната жалба с
вх. № 20961 от 23.07.2020 г. на дружеството „П-...“ ЕООД /н/, както и на
евентуално постъпили жалби по чл. 247, ал. 4 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Преписи от това определение да се изпратят на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4