РЕШЕНИЕ
№ 467
гр. Велико Търново , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20204110102779 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че е
сключил договор за продажба с ответника, по силата на който му е доставил стоки на обща
стойност 24889,30 лв. подробно описани във фактури с №********** от 29.06.2019г. на
стойност 5423,51 лв. с ДДС, №********** от 31.07.2019г. на стойност 11891,90 лв. с ДДС,
№********** от 30.08.2019г. на стойност 6347,76 лв. с ДДС, №********** от 30.09.2019г.
на стойност 860,59 лв. с ДДС и №********** от 31.10.2019г. на стойност 365,54 лв. с ДДС.
Изтъква се, че след настъпване на падежите за плащане на фактурите, съвпадащи с датите
на издаването им, е последвало неизпълнение на задължението на ответника да заплати
цената на стоките, в резултат на което той е изпаднал в забава и е възникнало правото на
ищеца да претендира от него обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 29.06.2019г. до 18.11.2020г. от общо 3269,22 лв. С оглед гореизложеното, се
отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца горепосочените суми, ведно със законната лихва от предявяването на иска до
окончателното изплащане на задължението както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността
на предявените искове. Изтъква, че с платежни нареждания от 17.01.2020г. и от 24.01.2020г.
е погасил задълженията си по процесните фактури като поради липса на покана за
доброволно изпълнение не е изпаднал в забава и не дължи претендираното обезщетение на
ищеца. С оглед гореизложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което
исковете да бъдат отхвърлени с присъждане на направените по делото разноски.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 318 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД и по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Между страните съществували договорни отношения свързани с продажба на строителни
материали като за извършените доставки от ищеца в полза на ответника на обща стойност
24889,30 лв. са издадени фактури с №********** от 29.06.2019г. на стойност 5423,51 лв. с
ДДС, №********** от 31.07.2019г. на стойност 11891,90 лв. с ДДС, №********** от
30.08.2019г. на стойност 6347,76 лв. с ДДС, №********** от 30.09.2019г. на стойност 860,59
лв. с ДДС и №********** от 31.10.2019г. на стойност 365,54 лв. с ДДС. От заключението на
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че фактурите са осчетоводени от
страните, включени са в дневника за продажби на ищеца и в дневника за покупки на
ответника, както и в справките-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди.
Вещото лице е установило, че счетоводствата на страните са водени редовно както и
осчетоводяване на издадени от ищеца фактури за продажба на стоки на ответника с
№********** от 25.11.2019г. на стойност 23456,36 лв. с ДДС, №********** от 31.12.2019г.
на стойност 43634,46 лв. с ДДС и №********** от 12.03.2020г. на стойност 48307,73 лв. с
ДДС. За периода от 01.06.2019г. до 31.03.2021г. ответникът е извършил плащания към
ищеца на обща стойност 128750,25 лв., които са намерили следното отражение в
счетоводството на последния: на 03.12.2019г. - вноска в брой от 23456,36 лв. по фактура
№********** от 25.11.2019г.; на 19.12.2019г. – банков превод от 13359,43 лв., с който е
погасено задължение по фактура №********** от 31.05.2019г.; на 17.01.2020г. – банков
превод от 23600 лв., с който частично е погасено задължение по фактура №********** от
31.12.2019г.; на 24.01.2020г. – банков превод от 20034,46 лв., с който е погасен остатъкът от
задължение по фактура №********** от 31.12.2019г.; за периода от 20.03.2020г. до
03.06.2020г. – вноски в брой и банкови преводи на обща стойност 48300 лв., с които
частично е погасено задължение по фактура №********** от 12.03.2020г. В резултат на това
в счетоводството на ищеца като непогасени са останали вземанията по процесните фактури.
Плащанията на обща стойност 128750,25 лв. са намерили отражение в счетоводството на
ответника, както следва: на 03.12.2019г. – платени 23456,36 лв. по фактура №********** от
25.11.2019г.; на 19.12.2019г. – платени 13359,43 лв. по фактура №********** от
31.05.2019г.; на 17.01.2020г. платени 23600 лв. с основание „частично плащане по фактури”,
от които 5423,51 лв. по фактура №********** от 29.06.2019г., 11891,90 лв. по фактура
№********** от 31.07.2019г. и 6347,76 лв. частично по фактура №********** от
30.08.2019г.; на 24.01.2020г. платени 20034,46 лв. с основание „плащане по фактура”, от
които 63,17 лв. за остатъка по фактура №********** от 30.08.2019г., 860,59 лв. по фактура
2
№********** от 30.09.2019г., 365,54 лв. по фактура №********** от 31.10.2019г. и
18745,16 лв. частично по фактура №********** от 31.12.2019г. Вещото лице е установило,
че остатъкът от последната фактура е отразен като погасен в счетоводството на ответника с
плащания по банков път от 20000 лв. на 10.04.2020г. и от 4889,30 лв. на 05.05.2020г., а по
фактура №********** от 12.03.2020г. в същото са отразени частични плащания на стойност
23410,70 лв., от които 5000 лв. на 20.03.2020г., 3300 лв. на 23.03.2020г., 5110,70 лв. на
05.05.2020г. и 10000 лв. на 03.06.2020г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Извършването на доставка на стоки между страните по процесните фактури представляват
търговки продажби по смисъла на чл. 318 от ТЗ. Ищецът е изпълнил задължението си по
договорите като е предал подробно описаните във фактурите количества строителни
материали на ответника, а последният е одобрил доставката по смисъла на чл. 324 от ТЗ. За
това свидетелстват редовното осчетоводяване на фактурите в счетоводството на купувача,
включването им в дневника му за продажби както и декларирането им пред НАП във връзка
с ползването на данъчен кредит по ЗДДС. При това положение, за ответника е възникнало
задължение, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, да заплати цената на стоките по фактурите на
датата на издаването им. Липсата на изпълнение в срок на паричните задължения по тях от
страна на купувача е довела до изпадането му в забава. В резултат на това, за ищеца е
възникнало и правото да претендира обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на
законната лихва, считано от деня следващ падежа на всяка една от фактурите. В
разглеждания случай спорният въпрос е по какъв начин е следвало да се извърши
прихващането на задълженията на ответника с извършените от него плащания към ищеца от
23600 лв. на 17.01.2020г. и от 20034,46 лв. на 24.01.2020г., след като плащанията не са
достатъчни да ги погасят и той не е заявил кое от тях погасява. Ищецът е направил
прихващане с най-голямото по размер и най-късно възникнало задължение, а ответникът – с
най-старите, но по-малки по размер задължения по процесните фактури. При това
положение правилото на чл. 76, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД е неприложимо, а следва да се приложат
разпоредбите на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и 3 от ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД в следната
последователност: първо се погасява изцяло най-обременителното задължение, а след него
следващото по обременителност задължение в реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД – разноски, лихва
и главница; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а
след него следващото по възникване задължение отново в реда по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД; ако
задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват
съразмерно - всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. В разглеждания случай към момента
на плащането всички задължения са необезпечени, с настъпил падеж и лихвоносни като по
отношение на тези по процесните фактури се дължи лихва за забава за по-дълъг период от
време и в по-голям размер от задължението по фактура №********** от 31.12.2019г. При
това положение прихващането следва да започне от задълженията, за които се дължи лихва
за забава за повече време и са по-обременителни, което в случая съвпада и с времето на
възникването им. В резултат на това с плащането на 17.01.2020г. са погасени задълженията
3
за обезщетение за забава от 304,32 лв. за периода от 30.06.2019г. до 17.01.2020г. и за
главница от 5423,51 лв. по фактура с №********** от 29.06.2019г., задълженията за
обезщетение за забава от 561,56 лв. за периода от 01.08.2019г. до 17.01.2020г. и за главница
от 11891,90 лв. по фактура №********** от 31.07.2019г. и задълженията за обезщетение за
забава от 245,09 лв. за периода от 01.09.2019г. до 17.01.2020г. и за главница от 5173,62 лв.
по фактура №********** от 30.08.2019г. С плащането от 24.01.2020г. са погасени
задълженията за обезщетение за забава от 2,61 лв. за периода от 17.01.2020г. до 24.01.2020г.
и за остатъка от главницата в размер на 1174,14 лв. по фактура №********** от
30.08.2019г., задълженията за обезщетение за забава от 27,73 лв. за периода от 01.10.2019г.
до 24.01.2020г. и за главница от 860,59 лв. по фактура №********** от 30.09.2019г.,
задълженията за обезщетение за забава от 8,63 лв. за периода от 01.11.2019г. до 24.01.2020г.
и за главница от 365,54 лв. по фактура №********** от 31.10.2019г. и задълженията за
обезщетение за забава от 290,90 лв. за периода от 01.01.2020г. до 24.01.2020г. и за главница
от 17304,32 лв. по фактура №********** от 31.12.2019г. От гореизложеното се достига до
извода, че задълженията на ответника за главница и лихви по процесните фактури са
погасени преди предявяване на исковете, поради което същите се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна
като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК той следва да заплати на ответника сумата от 1827
лв., представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и за
възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователни предявените от*, срещу *, искове по чл. 318 от ТЗ, вр. чл. 79
от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД относно заплащане на сумите от 24889,30 лв. /двадесет и
четири хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и тридесет стотинки/ - главница,
представляваща цена за продажба на стоки по фактури с №********** от 29.06.2019г. на
стойност 5423,51 лв., №********** от 31.07.2019г. на стойност 11891,90 лв., №**********
от 30.08.2019г. на стойност 6347,76 лв., №********** от 30.09.2019г. на стойност 860,59 лв.
и №********** от 31.10.2019г. на стойност 365,54 лв., 3269,22 лв. /три хиляди двеста
шестдесет и девет лева и двадесет и две стотинки/ - лихва за забава върху главницата за
периода от 29.06.2019г. до 18.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Осъжда *, да заплати на *, сумата от 1827 лв. /хиляда осемстотин двадесет и седем лева/,
представляваща направени по делото разноски.
4
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5