РЕШЕНИЕ
№ 342
гр. Пловдив, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20225300503190 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********; против решение № 3226/07,10,2022 г.,
постановено по гр. д. № 4153/2022 г. на РС Пловдив, ХХ гр. състав. От въззивния
съд се иска да отмени първоинстанционното решение като незаконосъобразно и
вместо това да отхвърли предявените искове за установяване недължимост на
спорните суми.
Ответникът по жалбата Д. Н. Н., ЕГН **********; счита жалбата за
неоснователна и иска потвърждаване на първоинстанционното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 439 от ГПК. Предявени от П. Д. Д., ЕГН **********; против
„ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК 20231722. От съда се
1
иска да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника суми, за които
е издаден изпълнителен лист от 26,01,2016 г. по т. д. № 208/2016 г. на СГС, както
следва: сумата 9628,58 лв. – главница по сключен с „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕАД (чийто правоприемник е ответникът) договор за револвиращ заем от
03,07,2013 г., както и сумата от 6586,38 лв. – законна лихва за забавено плащане,
дължима за периода от 19,06,2015 г. до 16,03,2022 г. Като основание за
твърдението си за недължимост, ищецът сочи изтекла погасителна давност по
отношение вземанията по изпълнителния лист.
Ответникът заявява становище за неоснователност на предявените
искове.
При изпълнение задълженията си по чл. 269 изр. първо от ГПК,
настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, водещи до невалидност
или недопустимост на атакувания съдебен акт.
По отношение правилността на решението проверката в настоящото
производство е във връзка с посочените в жалбата оплаквания (чл. 269 изр. второ
ГПК), като служебно се провери правилното приложение на императивните
материалноправни норми, относими към спорното правоотношение между
страните. Не се констатира неправилно приложение на императивни
материалноправни норми при подвеждане на фактите към приложимата
нормативна уредба.
Пред настоящата инстанция страните не спорят относно установените от
РС факти, както следва:
Видно от представеното пред РС копие от изпълнително дело №
20168240401113 по описа на ЧСИ Павлов с рег. № 824, район на действие – ПОС,
производството по същото е образувано на 09,04,2016 г. по молба от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕАД; и приложен към нея изпълнителен лист срещу
солидарни длъжници: ищцата – Д. Н. Н., и К. З.К.; за изпълнение на парични
вземания, произтичащи от посочения по-горе договор за кредит. Изпълнителният
лист е издаден въз основа на влязло в сила решение.
Спорните вземания се погасяват с изтичане на общата петгодишна
давност. Съгласно чл. 116, б. в от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането.
Спрямо ищцата са предприети следните изпълнителни действия:
Наложен е запор на вземания за трудови възнаграждения като е изпратено запорно
съобщение до работодателя, връчено на 11,05,2016 г. Според уведомлението от
2
трето задължено лице – Голдфингърс ЕООД (л. 138), получаваното от длъжницата
трудово възнаграждение е под размера на минималната работна заплата и по
наложения запор не могат да бъдат превеждани суми по изпълнителното дело. До
Д. Н. е изпратена и призовка за принудително изпълнение с уведомление за
насрочен опис на движими вещи за дата 05,07,2016 г. По изпълнителното дело
липсват данни описът да е извършен.
Други изпълнителни действия в следващите две години спрямо ищцата
не са искани и не са извършвани. Постъпила е молба от нея – л. 200, с която
заявява, че желае да бъде вдигнат запора на вземания на съдлъжника й
Константин Калинов, както и че с оглед затрудненото й финансово положение,
може да погасява задълженията си по изпълнителното дело (без същите да са
конкретизирани по какъвто и да е начин) разсрочено на равни месечни вноски от
по 30 лв. Разпоредено е препис от молбата да се изпрати на взискателя за
становище, по делото липсва заявено становище или съгласие от взискателя за
разсрочване на задължения, липсват и данни длъжницата Н. да е извършвала
каквито и да е доброволни плащания, въпреки изявлението си. Коментираната
молба не съставлява признание на дълг и няма за последица прекъсване на
давностния срок, още по-малко би могла да има значение по отношение срока на
перемпцията.
Следващите изпълнителни действия са предприети през 2018 г. С молба
вх. № 85395/21,11,2018 г. ответното дружество е поискало да бъде конституирано
като взискател, в качеството си на частен правоприемник на първоначалния
взискател. Със същата молба (л. 250) е поискано извършване на изпълнителни
действия спрямо ищцата Н.. Това искане обаче е предявено след изтичане на
повече от двегодишен период от последното изпълнително действие по
отношение на съдлъжника Д. Н. (насрочването на опис на движими вещи от м.
юли 2016 г.).
Процесуалните правоотношения с всеки от солидарните длъжници в
рамките на изпълнителния процес са отделни и самостоятелни. Взиска-телят
разполага с процесуалната възможност да се снабди с общ изпълни-телен лист и
да образува общо изпълнително производство срещу всички солидарни длъжници,
но е длъжен да поддържа висящността на производст-вото спрямо всеки от тях
поотделно. Аналогично на давностните срокове, и този по чл. 433 ал. 1 т. 8 от
ГПК тече поотделно и самостоятелно срещу всеки от солидарните длъжници и
прекъсването или спирането му срещу някой от тях не произвежда действия
спрямо останалите (арг. от чл. 125 ал. 1 от ЗЗД).
3
Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Според разясненията в т. 10
от ТР № 2/26,06,2015 г. на ВКС по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяване-то
на изпълнителното производство на това основание настъпва по право, като нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие, като изрично се
сочи, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др. С посоченото тълкувателно решение се разяснява още, че
задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски
за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагане на нови изпълнителни способи.
Така в период от повече от две години, считано от м. юли 2016 г.,
взискателят не е предприел действия, насочени към прилагане на изпълнителни
способи и предприемане на конкретни изпълнителни действия спрямо
съдлъжника Н., поради което по силата на закона е настъпило прекратяване на
производството срещу нея, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Едва след това
е предявено искането от 21,11,2018 г. за конституиране на ответното дружество
като взискател и предприемане на изпълнителни действия срещу ищцата. Затова
тези последващи действия, като предприети след прекратяване на изпълнителното
производство, нямат прекъсващо давността действие.
Изложеното сочи, че към датата на предявяване на исковете – 23,03,2022
г., е изтекла петгодишната погасителна давност по отношение на процесните
вземания срещу ищцата и същите следва да се приемат за недължими от нея.
Същите са и изводите на РС, като изложените в първоинстанционното решение
съображения изцяло се възприемат от настоящата инстанция. Затова обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, като на процесуалния представител на
въззиваемия се присъди и възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА, което
следва да се определи в размер на 500 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3226/07,10,2022 г., постановено по гр. д.
№ 4153/2022 г. на РС Пловдив, ХХ гр. състав.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД – гр. София,
ЕИК *********; да заплати на адв. Р. Д. Д., АК – Пловдив, личен адв. номер ***,
(с банкова сметка – посочена в молба вх. № 5207/15,02,2023 г.); сумата от 500 лв.
(петстотин лева), представляваща възнаграждение за процесуално
представителство във въззивното производство при условията на чл. 38 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
на страните, при условията на чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5