Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.09.2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 19 състав, в закрито съдебно
заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА
ЧЕУЗ
като разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско дело № 9 553 по описа за 2009 год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.250 от ГПК и чл. 248 ал.1 от ГПК.
Не са
налице предпоставките за разглеждане на молбата в открито съдебно заседание.
Производството по делото е инициирано с
молби от Л.Й.К. и М.К.Д., чрез адв. Г. за допълване на постановеното решение по
делото и за неговото изменение в частта за разноските.
Ответниците по молбите не са депозирали
становище в срока за отговор.
В молбата от 26.06.2018 г. ищците по делото са поискали
допълване на постановеното съдебно решение като подробно са навели твърдения,
че влязлото в сила решение на ВКС, коментирано в настоящото производство, било
неясно, липсвала формирана воля на ВКС по съществени за валидността му въпроси
и не можела да се изведе по тълкувателен път, което налагало „пререшаване и
дори събиране на доказателства относно квотите, което е недопустимо“.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед нормата на чл. 299 от ГПК не може
да пререшава спор, решен с влязло в сила съдебно решение. В производство по
реда на чл. 250 от ГПК съдът не може да се произнася по неприети за разглеждане
искове в рамките на същото. Настоящият съдебен състав намира, че се е
произнесъл по целия предмет на спора със съдебното решение и молбата за допълване
е неоснователна.
По повод поредно оставяне на производството по
делото „без движение“ с протоколно определение от 19.10.2015 г. /стр. 329 и
сл./ е депозирана уточнителна молба от 23.11.2015 г., с която ищцата К. изрично
е заявила, че поддържа първоначалния отрицателен установителен иск за
недължимост на сумата от 100 174, 89 лв., както е заявила с предходна
уточнителна молба от 04.03.2010 г. В същото становище /т.6/ изрично е заявено,
че последващите уточнителни молби не представляват изменение на предявените
искове по реда на чл. 214 ал.1 от ГПК досежно размера им. В съдебното решение
съдът се е произнесъл съобразно последната уточнителна молба.
Поради което заявеното искане по реда на чл. 250 от ГПК е неоснователно.
Молбата по чл. 248 ал.1 от ГПК е основателна
доколкото настоящият съдебен състав не е съобразил обстоятелството, че с молба
от 12.02.2018 г., депозирана в последното по делото съдебно заседание
процесуалният представител на ищците е представил доказателства за осъществена
безплатна правна помощ на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. С оглед фактическата
и правна сложност на делото, извършените по същото процесуални действия и
размера на заявения иск, съобразен с разпоредбите на Наредба 1/2004 г. намира,
че ответницата П. следва да бъде осъдена да заплати на адв. Г. сумата от
3 533, 50 лв., а ответникът А. сумата от 599, 80 лв.
Поради което
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
на
основание чл. 248 ал.1 от ГПК постановеното по делото съдебно решение
3657/06.06.2018 г. в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА К.Х. К.– П., ЕГН **********, съд съдебен адрес: *** – адв. В.П. да заплати
на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. Е.Г., адрес: *** сумата от 3 533,
50 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ч.К.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на основание чл. 38 ал.1
т.2 от ЗА на адв. Е.Г., адрес: ***99, 80 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на Л.Й.К. и М.К.Д., чрез адв. Г. за допълване на постановеното решение по
делото П.А.Я.с правно основание чл. 250 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
рок от съобщението до страните, че е изготвено пред САС, а в частта, касаеща
искането по чл. 248 ал.1 от ГПК решението е с характер на определение и подлежи
на обжалване с частна жалба пред САС в седмичен срок от връчване на съобщението
за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: