Определение по дело №181/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1962
Дата: 22 май 2013 г.
Съдия: Росица Бункова
Дело: 20131200200181
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 22 май 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 132

Номер

132

Година

16.7.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

07.01

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Христо Томов

дело

номер

20104100600362

по описа за

2010

година

Производството е по реда Глава ХХІ НПК.

С Присъда № от 05.2010г., постановена по НОХД /2010 г., Горнооряховският районен съд е признал подсъдимия И. Й. И., роден на 10.1993 г. в гр. Г. О., с постоянен адрес с. Г. Г. Т., ул."А. С." № 3, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, безработен, ЕГН *, за ВИНОВЕН, в това че: На 12.2009 г., в с. Д., действайки като непълнолетен, но с възможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с М. А. Д., отнел с намерение противозаконно да присвои от владението и без съгласие­то на собственика А. М. Б., чужди движими ве­щи, на стойност 188.30 лв.(сто осемдесет и осем лв. и 30 ст.), при ус­ловията на повторност, в немаловажен случай, поради което на осно­вание чл.195 ал.1 т. 7 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т. 3 вр. чл. 20 ал2 вр. чл. 28 ал.1 НК вр. чл. 373 ал.2 НПК вр. чл. 58 а НК вр. чл. 55 ал.1 т. 2 б."Б" вр.чл. 42 А ал.2 т. 1,2 и 4 вр. ал.3 т. 1 вр. чл. 42 Б ал.1,2 и 4 вр. чл.54 и чл. 36 НК, му НАЛОЖИЛ наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:

1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес в с. Г. Г. Т., ул."А. С." N 3, за срок от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА, с периодичност ДВА ПЪТИ сед­мично.

2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА.

З. ВКЛЮЧВАНЕ в програми за обществено въздействие за срок от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА.

На основание чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 НК ОПРЕДЕЛИЛ на И. Й. И. ОБЩО НАКАЗАНИЕ, измежду наложените му с тази присъда и присъдата по НОХД N /09 г. на ГОРС, в размер на по­-тежкото, а именно ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:

1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес в с.Г. Г. Т., ул."А. С." N 3, за срок от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА, с периодичност ДВА ПЪТИ сед­мично.

2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА.

3. ВКЛЮЧВАНЕ в програми за обществено въздействие за срок от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА.

На основание чл. 25 ал.Н НК ПРИСПАДНАЛ изтърпяното наказание ПРОБАЦИЯ по НОХД N /09 г. на ГОРС.

Признал подсъдимия М. А. Д., роден на 01.1992 г. в Република У., с постоянен адрес с. Д., ул."Т. М." N , украинец, украински гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, безработен, за ВИНОВЕН, в това че: На 12.2009 г., в с. Д., действайки като непълнолетен, но с възможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с И. Й. И., отнел с намерение противозаконно да присвои от владението и без съгласието на собственика А. М. Б., чужди движими вещи, на стойност 188.30 лв.( сто осемдесет и осем лв. и 30 ст.), поради което на основание чл. 194 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т. 3 вр. чл. 20 ал.2 НК вр. чл. 373 ал.2 НПК вр. чл. 58 а НК вр. чл. 55 ал.1 т. 2 б."Б" вр.чл. 42 А ал.2 т. 1,2 и 4 вр. ал.3 т. 1 вр. чл. 42 Б ал.1,2 и 4 вр. чл.54 и чл. 36 НК, му НАЛОЖИЛ наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:

1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес в с. Д., ул."Т. М." N 65, за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА, с периодичност ДВА ПЪТИ седмично.

2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА.

3. ВКЛЮЧВАНЕ в програми за обществено въздействие за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА.

Освен това съдът на основание чл. 189 ал.3 НПК ОСЪДИЛ М. А. Д. и И. Й. И., да ЗАПЛАТЯТ направените по делото разноски в размер на 170 (сто и седемдесет лева) в полза на ГОРС, както и по 5.00(пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист.

Против присъдата, в осъдителната и част, е постъпила жалба от защитника на подсъдимите М. А. Д. и И. Й. И., А. Д. в която същата навежда доводи за неправилност на постановената присъда, поради нейната явна несправедливост. Моли се, да бъде изменена тя и се намали срока на наложеното наказание „Пробация” и за двамата подсъдими.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата поддържа подадената жалба по изложените в същата съображения. Адвокат Д. излага допълнителни доводи, че по делото имало самопризнание на подсъдимите,изразено критично отношение към постъпките и желание за възстановяване предмета на престъплението.Иска от съда да намали срока на наложеното наказание и предоставяне възможност на подсъдимите да се трудят.

Представителят на Великотърновската окръжна прокуратура заема становище за неоснователност на депозираната жалба и предлага да бъде оставена в сила обжалваната присъда, тъй като същата е правилна и съобразена със събраните по делото гласни и писмени доказателства,а наложеното наказание и на двамата - справедливо.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБИТЕ

С въззивната жалба е сезиран родово и функционално компетентен съд. Жалбата е подадена срещу невлязъл в сила първоинстанционен съдебен акт. Същата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса – защитник на подсъдимите, който съгласно разпоредбата на 318, ал. 6, вр. чл. 99 ал.1 НПК има право да обжалва актовете, които накърняват правата и законните интереси на подсъдимия. Правото на жалба е упражнено валидно и срочно. Жалбата е депозирана в срока за обжалване по чл. 319 НПК и отговаря на изискванията за редовност по чл. 320 НПК, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди посочените в жалбата и възведените от страните по реда на съдебните прения фактически и правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК, вр. чл. 313 НПК провери изцяло правилността на присъдата предмет на въззивната проверка, намира за установено следното:

Подсъдимите М. А. Д. и И. Й. И. се познавали и се намирали в приятелски отношения помежду си. На 12.2009 г. двамата били заедно и късно вечерта минали покрай дома обитаван от пострадалата А. М. Б., в с.Д.. Нямали в себе си пари, затова и решили да влязат в къщата и да откраднат нещо от там. Така прескочили огра­дата и влезли в двора. В сайванта намерили три медни котлета и една електрическа дрелка. Сложили ги в чувал, който намерили на мястото.

След това излезли навън и скрили чувала с вещите в отсреща намиращата се , изоставена къща. После се върнали в къщата на Б. . Из качили се по решетката на един от прозорците, от където достигнали площадка. От нея се прехвърлили на покрива и разпокрили ня­колко цигли. През образувалия се отвор влезли в тавана на къщата. Там намерили пръскачка, която подготвили за изнасяне. Слезли надолу по стъпала в къщата, но тогава пострадалата и баща й ги чули, развикали се и повикали полиция.

Подсъдимите уплашени се върнали обратно на тавана. Подсъдимият И. успял да из­бяга, а вторият подсъдим-Д. останал, за да вземе пръскачката. Там бил зало­вен от служител на РУ”Полиция” Г. О..

Избягалият И. И. се прибрал в дома, в който живеел. След няколко часа се върнал в близост до местопрестъплението, за да вземе укритите котлета и дрелката. Намерил ги на същото място,където отпреди ги били оставили с Д. като ги отнесъл в дома си. Дрелката предал на св. Ф. З., който в последствие доброволно я предал с Протокола за разпит от 01.2010 г. Котлетата, подсъдимия И. предал на следващия ден в пункт за изкупуване на вторични суро­вини.

По делото била назначена съдебно-оценъчна експертиза, вещо­то лице по която дава заключение, че стойността на вещите, предмет на престъплението възлиза на 188.30 лв. По делото са били назначени и съдебно-психиатрични експертизи, като вещото лице дава заключение, че към момента на деянието, въпреки непълнолетието си, Д. и И. са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, както и да възприемат фактите и да дават достоверни обяснения за тях.

Приетата за установена фактическа обстановка в действителност се обосновава и доказва от събраните на досъдебното производство и съдебното такова, доказателства: обясненията на подсъдимите и направените от тях самопризнания , показанията на свидетелите Ферди Зекериев, А. Б., М.Т. и И. К., протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбум, декларация за семейно и матери­ално положение, характеристична справка за непълнолетните И. и Д., заключенията на назначените експертизи, протокол за доброволно предаване , писма и социален доклад, от заключението на оценъчната експертиза, както и от всички останали приложени по делото писмени доказателства. Районният съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите, тъй като същите са били непротиворечиви, последователни и съответни със събраните по делото писмени доказателства.

Окръжният съд не възприема доводите, изразени при съдебните прения, че наложените наказания от първоинстанционния съд са явно несправедливи и несъобразени с процесуалното поведение на подсъдимите и съдебното им минало.Напротив,видно от мотивната част на присъдата на ГОРС,съдът е отделил достатъчно време и аргументи да се обоснове защо именно следва да се наложат именно този вид пробационни мерки и с оглед определеният срок за това. Правилни са и останалите доводи на решилият делото районен съд поради , което и тази инстанция счита,че следва да ги възприеме изцяло.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, настоящият състав на Великотърновския окръжен съд намира, че следва да бъдат направени следните правни изводи:

Подсъдимият И. Й. И. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.195 ал.1 т. 7 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т. 3 вр. чл. 20 ал2 вр. чл. 28 ал.1 НК , доколкотона 12.2009 г., в с. Д., действайки като непълнолетен, но с възможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с М. А. Д., отнел с намерение противозаконно да присвои от владението и без съгласие­то на собственика А. М. Б., чужди движими ве­щи, на стойност 188.30 лв.(сто осемдесет и осем лв. и 30 ст.), при ус­ловията на повторност, в немаловажен случай.

От субективна страна деянието на подсъдимия е било осъществено при форма на вината - пряк умисъл, тъй като И. е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и ги е искал. Подсъдимият е бил непълнолетно и наказателно отговорно лице. Производството спрямо него се е водило при условията и по реда на глава ХХVІІ от НПК.

Подсъдимият М. А. Д., с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 194 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т. 3 вр. чл. 20 ал.2 НК,доколкотона 28.12.2009 г., в с. Д., действайки като непълнолетен, но с възможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с И. Й. И., отнел с намерение противозаконно да присвои от владението и без съгласието на собственика А. М. Б., чужди движими вещи, на стойност 188.30 лв.( сто осемдесет и осем лв. и 30 ст.).

От субективна страна деянието на подсъдимия е осъществено също при форма на вината - пряк умисъл, тъй като Д. е съзнавал обществено опасния характер на деянията си, предвиждал е настъпването на обществено опасните им последици и ги е искал . Подсъдимият е бил непълнолетно и наказателно отговорно лице.

С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние.

При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимите, съдът намира, че ГОРС е съобразил всички предпоставки, за да определи посочените в присъдата наказания.

При определяне размера на тези наказания, които следва да бъдат наложени на подсъдимите, съдът взе предвид високата степента на обществена опасност на деянията и средно високата обществена опасност на дейците, което е съобразено и от първоинстанционния съд.

По гореизложените мотиви и извършената оценка на събраните доказателства, неоснователни се явяват възраженията на защитата,за несправедливост на присъдата на РС Г.О. по отношение размера на наложените наказания на подсъдимите И. и Д.,които не кореспондират и със събраните по делото доказателства.

Неоснователни и без доказателствена опора, се явяват изложените в жалбите твърдения че присъдата е със завишени наказания.

По гореизложените мотиви, подадената въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се явява неоснователна, тъй като не са налице основания за изменение на обжалвания акт, поради което и на основание чл. 338 НПК, същият следва да бъде потвърден.

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № от 05.2010г., постановена по НОХД /2010 г., на Горнооряховския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

11A14C485255FB77C225776200396ED1