Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 24.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно
заседание, проведено на пети февруари , през две хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ПОПОВА
при секретаря И. Панчева и в присъствието на прокурора………
като разгледа докладваното от районен съдия Н. Попова гражданско дело № 631 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
В
подадената искова молба от Д.Г.Л., ЕГН **********, с адрес: *** чрез Адвокатско
дружество „Д. и Х.“, Булстат *********, представлявано от адвокат Г. Б. Х. -
управител, тел. на кантората:02 ****,ел.поща:****@gmail.com
съдебен адрес:*** срещу „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. Джеймс Ваучер №
87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К.- изпълнителни директори се излагат обстоятелства, че на
24.11.2017 г., около 13:55 часа, в гр. Пазарджик, по републикански път
III-8003, се е движил МПС марка „**“, модел „***“, с per. № ***, управлявано от
В.З.Ш.. В района на км.5, поради движение с несъобразена скорост, водачът не
успява да спре своевременно при възникнала пред него опасност и блъска МПС
марка „**“, модел „***“, с per. № ***, управлявано от А.С.Б.. Инициалният
контакт настъпва между предна част на МПС марка „**“, модел „***“ и задна броня
на МПС марка „**“, модел „***“. Вследствие на произшествието е пострадала
ищцата Д.Г.Л., която е била пътник в лек автомобил марка „**“, модел „***“.
Сочи се, че по случая е съставен Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица с per. № 1006р-14136 от 27.11.2017 г„ по описа на ОД на МВР -
Пазарджик.
Твърди се още, че
непосредствено след пътния инцидент ищцата била откарана по спешност в
неврохирургично отделение на „МБАЛ - Пазарджик“ АД, с оплаквания от главоболие,
загуба на съзнание, световъртеж и гадене. В лечебното заведение са извършени
консултативни прегледи и изследвания, въз основа на които на Д.Л. е поставена
диагноза: мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Впоследствие
пострадалата била поставена под постелен режим и е проведено медикаментозно
лечение. На 27.11.2017 г. тя била изписана с препоръки за спазване на
лечебно-охранителен режим и избягване на вещества, възбуждащи нервната система.
Предвид продължаващите оплаквания от замайване, световъртеж
и нестабилност при движение, на 10.05.2018 г. Д.Л. посетила медицински
специалист - невролог, с оглед на което на 14.05.2018 г., по лекарско
предписание, й била извършена рентгенография на гръбначни прешлени и било
установено увреждане на междупрешленните дискове, изразяващо се в стеснение на
дискалното пространство на ниво С5-С6, както и на С7-ТН1, както и патологична
кифоза. Последните увреждания по своя характер са установени като намиращи се
именно в причинна връзка с процесния инцидент, предвид получения от ищцата
силен камшичен удар в областта на главата и шията.
Сочи се, че след изписванията от болничните заведения ищцата
продължавала възстановяването си в домашни условия. През първия един месец след
инцидента, тя страдала от интензивни болки, главоболие, световъртеж и гадене.
Последното провокирало значителни затруднения с оглед задоволяване на битовите
й нужди. В тази връзка, в ежедневието пострадалата изцяло разчитала на помощта
на семейството си. Наред с посоченото, увредата в областта на шийните прешлени,
внесла значителен дискомфорт за пострадалата, тъй като тя изпитвала болка при
всяко свое движение и трудно намирала подходяща поза за сън. Твърди се , че понастоящем,
въпреки изминалия период от време след настъпилото произшествие, ищцата не се е възстановила напълно. Тя все още
изпитвала
спорадични болки в областта на шията, налагащи прием на обезболяващи средства.
Освен на физическото здраве, вредоносното събитие се
отразило негативно на психическото
здраве на пострадалата. Предвид изживения стрес, тя се оплаквала от проблеми
със съня и загуба на настроение. Понастоящем, въпреки че е изминал дълъг период
от време, ищцата продължавала да се връща към
спомена за катастрофата, както и да изпитва страх от това да пътува с моторни
превозни средства.
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с
per. № 1006р-14136 от 27.11.2017г., по описа на ОД на МВР - Пазарджик,
виновният за процесното ПТП водач попадал в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени
вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“,
сключена със „ЗД Бул Инс“
АД - полица № BG/02/117001700279/15.06.2017 г., валидна от 15.06.2017 г. до
14.06.2018 г.
Сочи се, че на 12.09.2018 г. от името на пострадалата е
подадена молба с вх. № ОК - 665172, по описа на „ЗД Бул Инс“ АД, с която е
претендирано изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на процесното ПТП. Въз основа на нея е образувана преписка по щета.
Въпреки последното, в предвидения от закона тримесечен срок, ответното
застрахователно дружество не се е произнесло по претенцията на пострадалата.
Във връза с изложеното,
моли съда да осъди
„ЗД Бул Инс“
АД да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 24.11.2017 г., в
размер на 1000,00
лв. (хиляда лева), предявен като частичен иск от 50000,00 лв. (петдесет хиляди
лева), ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателно
плащане на дължимата сума. Направено е искане за присъждане на сторените от ищцата разноски по настоящото
дело. Представени
са писмени доказателства. Формулирани са доказателствени искания.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК
от ответника чрез процесуалния му
представител е депозиран
писмен отговор , в който се заявява, че предявеният от ищцата иск е допустим, но оспорва същия,
както по основание, така и по размер.
Оспорва изцяло обстоятелствата, на които ищцата е основала
исковата си претенция, предмет на настоящето гражланско дело. Оспорва
се описания механизъм на настъпването па ПТП и в тази връзка заявява, че
оспорва изцяло представения като доказателство към исковата молба Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица отлята 24.11.2017 година. Сочи
се, че приложеният към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от дата 24.11.2017 година не съдържал задължителните реквизити по образеца
съставляващ Приложение № 1 но член 3 алинея 1 от Наредба № 1з-41 от 12.01.2009
година за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и
реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд. Наред със заявените по-горе
възражения, оспорва се въпросния Констативен протокол по отношение на
съдържанието му в раздел „Обстоятелства и причини за ПТП”. Констативният
протокол, издаден от дежурния ПТП при ОД на МВР град Пазарджик бил официален свидетелстващ
документ и имал обвързваща доказателствена сила, но само
относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Пътно-транспортното произшествие не било реализирано в
присъствието па длъжностното лице, морали което протоколът за ПТП не се ползва
с обвързваща доказателствена сила за механизма па ПТП. В тази връзка се позавава на практика на ВКС по този въпрос.
Сочи се, че в случая нямало данни и доказателства процесиото
ПТП да е станало в присъствието на съставителя на Констативния протокол от
което следва, че обстоятелствата и причините за ПТП. вписани в него не следва
да се зачечат като обективни и като действителните такива. Нещо повече - в Протокола не били вписани лица, конто да са били свидетели и въз основа на
обясненията на конто съставителя да е възпроизвел фактите и обстоятелствата,
при конто е настъпило въпросното ПТП. Протоколът бил подписан само от
съставителя, по не и от водачите на МПС-та, посочени като участници в ПТП,
което е допълнителен аргумент, че същия не би могъл да се възприеме като годно
писмено доказателство, установяващо механизма на настъпването па въпросното ПТП.
Сочи се още, че от представените с исковата молба документи
не можело да се направи извод, че са налице предпоставките на член 45 от ЗЗД,
при наличието па които следва да бъде ангажирана отговорността за заплащане на
обезщетение - липсват такива коИто да установяват противоправно деяние и вината на прекия
извършител на
това деяние. Не
се сочели и доказателства, от които да се установява, че констатираното след
близо повече от 6 календарни месеца заболяване - увреждане на междупрешленпте
дискове, изразяващо се в стеснение на дискалното пространство па ниво С5-С6,
както и на С7-ТН1, както и
лекостепенна патологична кифоза, е вследствие и в причинна връзка с настъпилото на 24.11.2017 г.
ПТП.
Предвид това заявява,
че оспорва наличието на деликт и
твърдяната причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и
претендирани за репариране от ищцата неимуществени вреди.
Предявява се възражение за съпричиняване на вредоностния
резултат . Счита, че от фактите и обстоятелствата, при които е
настъпило ПТП може да бъде направен обоснован и еднозначен извод, че такова
съпричнняване е налице.Не счита,
че следва да е спорно по делото, че участвалия при настъпило пътнотранспортно
произшествие лек автомобил „** ***“ с регистрационен номер *** е фабрично
оборудван с обезопасители
и колани. Не би следвало да е спорно също така, че пострадалата като пътник във
въпросния лек автомобил е била задължена по време на движение ла постави
обезопасителен колан. Сочи се, че ищцата не била изпълнила това законово вменено и
задължение - респ. към момента на ПТП не е използувала обезопасителен колаи
макар и да е била задължена по смисъла па закопа. Неизпълнението на това нейно задължение
обективно е допринесло за настъпване на вредните последици, тъй като в случай,
чс е била с поставен обезопасителен колан дори и да е било възможно да се
получат увреждания същите са щели да бъдат в много по-лека степен и в по-малък обем, респ. не
настъпването на вреди,
респ. тяхното ограничаване, е било могло ла бъде постигнато и в случай, че
ищцата беше изпълнила задълженията си по член 137а алинея 1 от ЗлвП и по член
188 алинея 1 от ППЗдвП. Поддържа се , че описаните обстоятелства осъществявали, както от правна, така и от фактическа страна, състава на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД и счита, че
същото следва да бъде
отчетено от Съда при постановяване на решението по съществото на спора,
дотолкова доколкото то рефлектира върху обема на отговорността на
ответното дружество.
По отношение на размера на исковата
претенция за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди счита, че претендираното от ищцата обезщетение за
претърпените от нея неимуществени врели е прекомерно завишено и не
е съобразено, както с икономическата и социалната действителност, така и с
конкретни обстоятелствата, при които следва да се ангажира отговорността на извършителя на
деянието, респ. на застрахователя. Претенцията за заплащане на
обезщетение следвало
да е съобразена и да съответства па действително претърпените вреди, а не да е
източник за неоснователно обогатяване. Предвид
изложеното по-горе и в случай, че съдът приеме, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени
вреди е доказан по своето основание, то заявяват, че правят и възражение за прекомерност на претенцията.
Направено е искане за
присъждане на направените разноски. Представени са писмени
доказателства. Формулирани са доказателствени искания.
В последното по делото заседание, по искане на ищцовата
страна съдът е допуснал изменение на исковата претенция чрез нейното увеличение
от 1000,00 лв. на 10000,00 лв. като частичен иск от претендирани 50000,00 лв.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира следното :
Според
представените от ищцовата страна писмени доказателства / Констативен прококол за ПТП
с пострадали лица с рег. № 1006 р- 14136/ 24.11.2017 г. на РУ на МВР –
Пазарджик, Епикриза с ИЗ № 18015/24-11-2017 г.
на МБАЛ – Пазарджик , резултат от ренгенография на шийни прешлени по описа на Отделение за образна диагностика към ДКЦ – І
гр. Пазарджик , Амбулаторен лист № 1219/18.05.2018 г. и молба вх. № ОК -665172/12.09.2018 г. / на 24.11.2017 г.,
около 13:55 часа, в гр. Пазарджик, при
движение по републикански път
III-8003, МПС марка „**“, модел „***“, с
per. № ***, управлявано от В.З.Ш., в
района на км.5, поради несъобразена
скорост, водачът не успява да спре своевременно при възникнала пред него
опасност и блъска МПС марка „**“, модел „***“, с per. № ***, управлявано от А.С.Б..
Според удостовереното в съставения протокол за ПТП ударът засяга предна част на МПС марка „**“, модел „***“ и задна броня на
МПС марка „**“, модел „***“. Удостоверено
е още , че вследствие на произшествието е пострадала ищцата Д.Г.Л.,
която е била пътник в лек автомобил марка „**“, модел „***“. В раздела касаещ обстоятелствата и причините за ПТП,
длъжностното лице е отразило, че
участник 1 /МПС марка „**“, модел „***“/ се е движел с
несъобразена скорост и при възникнала
опасност пред него , не е имал възможност да спре и блъска участник -2 – с причинена материлна
щета и леко ранени пътници.
Установява се от представените писмени доказателства , че
веднага след пътния инцидент ищцата била откарана по спешност в
неврохирургично отделение на „МБАЛ - Пазарджик“ АД, с оплаквания от главоболие,
загуба на съзнание, световъртеж и гадене. В лечебното заведение са извършени
консултативни прегледи и изследвания, въз основа на които на Д.Л. е поставена
диагноза: мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Впоследствие
пострадалата била приета за лечение и е било проведено
медикаментозно лечение. На 27.11.2017 г. тя била изписана с препоръки за
спазване на лечебно-охранителен режим и избягване на вещества, възбуждащи
нервната система.
Според представения амбулаторен лист и приложеното
заключение на отделение по образна диагностика към ДКЦ – І гр. Пазарджик на 10.05.2018 г. ,
ищата Д.Л. посетила медицински специалист - невролог, с оглед на
което на 14.05.2018 г., по лекарско предписание, й била извършена
рентгенография на гръбначни прешлени и било установено увреждане на
междупрешленните дискове, изразяващо се в стеснение на дискалното пространство на
ниво С5-С6, както и на С7-ТН1, както и патологична кифоза.
На 12.09.2018 г. от името на
пострадалата е подадена молба с вх. № ОК - 665172, по описа на „ЗД Бул Инс“ АД, с която е
претендирано изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на процесното ПТП.
Не се твърди и не се установява, в предвидения в закона тримесечен срок , да е
извършено плащане от ответното дружество за репариране на претенидирани от
ищцата неимуществени вреди.
Не е спорно , а и от предстваните от ответната страна
писмени доказателства се установява , че към датата на процесното ПТП за
управлявания МПС марка „**“, модел „***“ е била сключена със „ЗД Бул Инс“ АД и е действала валидна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите
- полица № BG/02/117001700279/15.06.2017 г., валидна от
15.06.2017 г. до 14.06.2018 г.
Безспорно се установява, че във връзка с процесното
ПТП е съставен акт за установяване на
административно нарушение № 493208 / 24.11.2017 г. , както и докладна записка
от длъжностното лице съставило протокола за ПТП – мл. автоконтр. Любомир
Палейков , като въз основа на акта е издадено и НП № 17-1006-004855, с което на
лицето В.З.Ш. / управляващия МПС марка „**“, модел „***“/ е наложено адвминистративно наказание „ глоба „ на
основание чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДв П в
размер на 200,00 лв. В същото постановление , административнонаказващият орган
е приел , че е налице нарушението – водачът не е избрал скоростта на движение
съобразно атмосферните условия , релефа , условията на видимост, интензинсот на
движение и др. обстоятелства , за да
спер при предвидимо препяствие или създадена опансот за движението. Не е спорно
и се установява , че НП е влязло в законна лиса на 07.02.2018 г.
По делото са събрани гласни доказателства , като
показанията на свидетелите Ликов и Б., съдът кредитира изцяло , имайки предвид
евентуалната им заинтересованост от изхода на делото , но и отчитайки, че тези
свидетели са очевидци / св. Б. на самото ПТП, а св. Ликов на състоянието на
ищцата непосрествено след инцидента / и имат непосрествени впечатления от
обстоятелствата очертаващи съществото на настоящия правен спор. Освен това тези
показания не се опровергават или разколебават
от други събрани в настоящото производство доказателства.Св. В.Ш.-
управляващия другия автомобил участвал в
ПТП, твърди че при движението си при
преминаването на надлеза от с. Черногорово за с. Ивайло, е настигнал учебната
кола и докато реши да свива ли , да я
изпреварва ли и колата спряла. Свидителят уточнява, че така му се сторило, че
колата спира и той в този момент ударил с десния си фар, стопа на движещата се
пред него учебна кола. Твърди , че в този момент пътното платно е било чисто, нито
отпред нито отзад имало други автомобили. Уточнава, че предната кола е
намалила, но не е спирала рязко. Твърди още, че нямал време да преценява
дистация, тъй като много бързо настигнал автомобила. След инцидента му бил
съставен акт от полуцията за неспазване на дистанция. Свидетелят Б. , твърди,
че той е пътувал с ищцата и той е бил нейният инстуктор. Това било първи учебен
час , като преди ПТП , ищцата управлявала с около 40 км./ч. Свидетелят като
инстуктор следял движението в задното огледало, но задният автомобил ги
настигнал много бързо и той в последния момент преценил, че ще ги удари. Така и станало.
Малко преди това водачът се опитал да предприеме маневра и да ги изпревари , но
не успял и ги ударил. Вътре в този бус имало и други пътници и след инцидента ,
някой от тях му казал, че шофьорът се залисал да си оправя радиото. След удара, колата навлязла в
канавката на около десет метра и на
около метър от дълбок канал. Колата им била на четири гуми и двамата заедно с
още един човек, извадили ищцата през прозореца. Тя получила много силен уплах,
двамата я положили да полежи на банкета и след около десетина минути дошла
линейка , която я откарала. По преценка на свидителя, непосрествено след удара
, ищцата била объркана и имало мемнт, в който тя не знаела къде се намира.
Свидетелят Добри Ликов поддържа, че съпругата му се обадила по телефона, че е
претърпяла ПТП и лежи на асвалта. След инцидента съпругът на ищцата я видял в болницата.
Изглеждала неадекватна , била седнала в количка и я приели в отделението,
където престояла три дни. В къщи , след като се прибрала, постоянно лежала,
оплаквала се от главоболие, не можела да си върши домакинските задължения.
Настъпила промяна и в емоционалното й
състояние, преди излизали на разходки , а след това ищцата нямала желание. Не
можела да спи от стрес. Техни познати ги посъветвали да отидат на психиатър ,
но и след това възстановяването на ищцата от травмата продължило месеци.
По делото е представена многобройна медицинска
документария / ИЗ , направления за медицински изследвания , амбилаторни листове
/ , които са били предмет на изследване от допуснатата от съда съдебно- медицинска
експертиза. Според основното и допълнително заключение на тази експертиза,
които съдът цени като компететно изготвени и неоспорени от страните, непосредствено
след възникване на ПТП , ищцата Д.Л. не
е изпадала в безсъзнателно състояние , но е получила травматични увреждания :
мозъчно сътресение , без открита вътрешно черепна травма. Не са били описани в
медицинските документи видими увреждания
по главата , тялото и клайниците. През м. май 2018 г. с оплаквания за замайване
и нестабирлност , световъртеж и нарушение на устойчивостта , ищцата е посетила
лекар – невролог , който е поставил диагноза
, световъртеж и нарушение на устойнчивоста , увреждане на
междупрешленните дискове в шийния отдел
. При извършено ренгеново
изследване на шийните
прешлени се е установило стехнено
дискално пространство на ниво С5-С6, както
и на С7-Тх1 . В допълнително си заключение ВЛ П. , обаче установява, че
след проведено ново модерно изследване / магнитно резонансна томография/ , са
отхвърлени описаните констатации от ренгенографията , осъществена на 14.05.2018
г. за наличие на стеснено дискално пространство. В основното
си заключение ВЛ д-р П. , установява, че мозъчното сътресие , което е било
лекостепенно и не е портекло със загуба на съзнание , е в причинно-следствена връзка с плоцесното
ПТП и представлява – временно
разстройство на здравето , неопарсно за живота. / по см. на 130 ал.1 НК /. При
такова мозъчно сътресение и болезненост при движенията на врата ,
оздравителният и възстановителен
период е в рамките на 15-20-25 дни от датата
на травмата. Болките и страданията, които ищцата е търпяла са били най- силни ,
непосредствено след получаване на травмата и постепенно са отзвучали до към
20-25 дни след травмата. Тази болезненост е довела до щадене на движенията в шийния отдел на гръбнака и е причинило изправена физиологична лордоза.
Вещото лице дава заключение, че
симптомите на „лекостепенна патологична кифоза“ се изразяват в
главоболие, болки във врата, изтръпване на горните крайници, при по-напреднали
случаи и атрофия на мускулатирата на гарните крайници. Лечението се състои в
провеждане на физиетерапевтични процедури
и упатреба на нестероидни противовъзпалителни средства за обезболяващ
ефект . Според експерта, това заболяване
се получава при хронични страдания , но е възможно да се получи и при
тежка травма в областта на шията. В случая обаче при ищцата
е било отбелязано , че нейните шийни прешлени са със „ запазена констна
структура „ , поради това и према ,че не е налице ПСВ с понесеното ПТП на
24.11.2017 г., макар, че заболяването е било констатирано за първи път с
ренгеновото изследване от 14.05.2018 г. Освен това вещото лице заключава , че
вследствие на процесното ПТП , относно мозъчното сътресение не са настъпили трайни последици за
здравословното състояние на ищцата. При горните заболявания на ищцата не е
проведено физиотерапевтично лечение и не
са предписани НСПВС – силни болкоуспокояващи медикаменти , а са изписани
препарати за подобряване трофиката на периферните нерви. Според вещото лице
, медицинските документи не са описани
наранявания на тялото и в частност по
торса на пострадалата, които да са
специфични , като причинени от носене на обезопасителен колан. Вещото лице
описва и механизма на получените увреждания , при поставен предпазен колан,
като при липсата на фиксация в областта на шията и главата / каквато фиксация
не се оплучава от поставен колан / , те се отклоняват напред и назад – след
удара и след попадане на автомобила в канавката.
Заключението на допуснатата по делото автотехническа
експертиза е в посока на това, че водача – инстуктор на учелен автомобил „** *** „ чрез курсиската
Д.Л. е управлявал автомобила като се е движел в дясната лента на пътното платно за движение на пътя с.
Черногорово- с. Ивайло в посока от север на юг със скорост от около 40 км. / ч.
, тъй като е извършвал обучение по извънградско кормуване. Управляващия Л.А. „**
*** – В.Ш. , се е движел в същата посока със скорост от около 80 км./ ч. В един
момент , когато дистанцията между двата автомобила се е свила на 5-10 м. ,
водачът на ** Танзит, предприел действия
за извършване на маневра изпреварлане
или заобикаляне , но въпреки това с оглед нависаката скорост на движение е последвал удар с предна дясна част на автомобила в задната лява на „** *** „. След удара е
било предадено ускорение на последия , като при последвало безконстолно
аварийно движение надясно, автомобилът
напуска пътното платно и попада в канавката. Вещото лице дава заключение , че
основната причина за настъпилото ПТП, от техническа гледна точка е, че водъчат В.Ш. е имал намерение да пердприеме маневра „изпреварване“ , но не
е спазил определени технически изисквания. Според заключението л.а. „** *** „ ,
фаблично е снабден с монтирани предпазни
колани. Вещото лице не е открило данни в представените по делото материали ,
ищцата да е била с / или без предпазен колан по време на ПТП, като ищцата е
била на предната лява седалка – мястото на водача, в качеството си на
курсист обучаващ се за водач на МПС.
По делото е изслушано основно и допълнително заключение,
от вещо лице по допусната съдебно- присихиатрична експертиза . От същото се
установява, че във връзка с процесното ПТП , ищцата е получила заболяване с
диагноза „ рецидивиращо депресивно разстройство – умерено тежък депресивен
епизод“. Според експерта , соматичните симптоми са различни , но има три неща ,
които са чести при депресията – инсомния – нарушения в съня- трудно заспиване и
ранно събуждане , променен апетит – не се яде
и се губи тегло, понижено либидо, като най- общо болните от деперсия имат негативна оценка за себе си , за околните и за бъдещето. От
всички състояния в психиатрията , най-
чести са самоубийсвата при депресия. Лечението
е предимно с антидепресанти в
комбинация най- вече с бензиодиазепини –
както е в настоящия случай. До изготвянето на експертизата, вещото лице не е
констатирало , ищцата да е търсила психиатрична помощ , но при самия преглед е
установило , че в мисловните преработки се долавят още депресивни симптоми с добавъчно фобийни наслойки. Заключението на
експерта е, че след констатирано депресивно разстойство от м. декември 2011
г., към датата на ПТП / 24.11.2017 г.
ищцата се е намирала в дълготрайна и продължителна ремисия за три годишен пуриод и не е била на поддържащо лечение , което е
еквивалент на психично здраве. Психичестото
състояние на ищцата е било подходящо и е позволявало да участва
в учебно- подготвителни курсове . Заключението на експерта е , че
настъпилото на дата 24.11.2017 г. ПТП е
подействало като психотравма и е
отключило нов депресивен епизод с апатия , анхедония , безсъние, мисловни
преработки на психотравмиращо събитие,
изолация от околните и други депресивни прояви с добавърчни фобийни
наслоявания. Вещото лице е категорично , че психичните травми получени
вследтствие на ПТП са били отключващ
фактор за появата на Рецидивиращо страдание . Според експерта, към настоящия
момент психичното състояние на ищцата съотства на ремисия , постигната с
поддържащо лечение и отговаря клинично
на „Еквивалент на психично здраве „, с изключение на някои фобийни прояви свързани със страх от шофиране и нежелание да продължи шофьорския курс.
При тези фактически данни от правна страна съдът приема
следното :
Предявени са обективно
съединени искови претенции : главна претенция с правно основание чл. 432 КЗ във връзка с чл. 45 ЗЗД и
акцесорна с правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД
Отговорността
на застрахователя в хипотезата на чл.432 от КЗ, при застраховката „Гражданска отговорност“
на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице
дотолкова, доколкото е налице отговорността на деликвента, но и дотолкова,
доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск
по чл.45 от ЗЗД против деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на
това право - с иск по чл.45 от ЗЗД или с
иск по чл.432 от КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но
защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от
деликвента вреди.
В
случая ищеццата е избрала защита на
накърнените й права чрез прекия иск против застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ.
Съобразно чл.432 ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
Съгласно чл. 498, ал.З КЗ, увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане на обезщетение пред съда, само ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение. С оглед подаденото искане от пострадалата до застрахователя и липса на представени
доказателства за извършено плащане на определената от последния сума за
обезщетение, съдът намира, че процедурата за доброволно уреждане на спора е
приключила с несъгласие на заявителя с предложения му размер на застрахователно
обезщетение , което обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.
От установените факти в резултат на
събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно доказано, че ищцата
е пострадала, в резултат на настъпило
ПТП на 24.11.2017 г. около 13,55 ч. в гр.
Пазарджик, при което при движение по републикански път III-8003, МПС марка „**“, модел „***“, с per. № ***,
управлявано от В.З. Шишманова , поради движение с несъобразена скорост, не успява да спре своевременно при възникнала
пред него опасност и блъска МПС марка „**“, модел „***“, с per. № ***,
управлявано от А.С.Б.- инструктор на учебния автомобил с
ищцата , в качеството й на обучаемо лице. Безспорно е също така , че застраховката „Гражданска отговорност“ на управлявания от виновното МПС е сключена с
ответника „ЗД Бул Ине“ АД -
полица № BG/02/117001700279/15.06.2017 г., валидна от 15.06.2017 г. до
14.06.2018 г. / т.е. валидно покриваща настъпилия
застрахователен риск/.
По силата на договора за
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди
на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на
МПС. В съответствие с правилото на
чл.154 ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, в тежест на ищцовата страна е
да установи, в условията на пълно и главно доказване, противоправното действие
на водача на лекия автомобил, причинените й от ПТП болки и страдания, както и
връзката между тях. В тежест на ответника е да докаже твърдението си за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, както и правоизключващи/правопогасяващи възражения
чрез допустимите от закона доказателствени средства.
В случая са налице всички визирани предпоставки на иска
по чл.432 ал.1 от КЗ. Ответникът чрез своят процосуален представител е оспорил
описания механизъм на настъпването на ПТП
и в тази връзка е оспорил представения като доказателство Протокол за
ПТП. Преценявайки основателността на тези възражения съдът взема предви,
последователната и непоритворечива съдебна практика, според която протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален
документ по смисъла на чл.179 ГПК . В случая не е оспорена автентичността на съставения Акт за
ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е
съставен акта. След анализ на всички събрани в
настоящото производство доказателства , съдът приема че материалната доказателствена сила на Протокола за ПТП не е
оборена, тя ще бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се
осъществили така, както е отразено в протокола. Механизмът, времето и мястото на настъпване на ПТП се
установява както от представените по делото писмени доказателства, заключението
на вещото лице по допуснатата съдебно- автотехническа експертиза , така и от
свидетелските показания на св. Б. и св. Ш.. Поведението на причинителя на
вредата е виновно. Според чл.45 ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното във всички случаи на
непозволено увреждане. В настоящия случай вината на водача се установява от
събраните по настоящото дело доказателства. Поведението на водача на моторното
превозно средство е и противоправно. Същият е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.2 от ЗДвП, според които разпоредби водачът
следва да избира скоростта на движение , съобразно атмосферните условия ,
релефа, условията на видимост, интензивност на движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена
опасност за движението.
Предвид това отговорността за причинените на ищцата
неимуществени вреди следва да се поеме от застрахователя-ответното дружество.
В резултат ПТП, причинено по вина на водача на МПС марка
„*** „ модел „*** „ чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответното дружество, ищцата е получила описаното в исковата молба увреждания на здравето – мозъчно сътресение без открита вътречерепна
травма. Била е хоспитализирана по
спешност , последвал е болничен престой от три дни , като според заключението
на допусната по делото съдебно- медицинска експертиза / д-р П. / при
лекостепенно мозъчно сътресение и
болезненост на движение на врата / както се установява в настоящия случай/ ,
оздравителният и възстановителен период
е в размките на 15-20-25 дни. От допълнителното съдебно- медицинско заключение
, обаче се установява , че при извършен повторен преглед на ищцата със
съвременна медицинска апаратура /
магнито резонансна томография/, че тя не е получила другото заболяване , за което се
излагат твърдения в исковата молба / стеснено дискално пространство на ниво С5 –С6, както и С7 –Тх1/, поради
което и при липсата на такова заболяване , вещото лице заключава , че не би
могла да се обсъжда причинно –следствена връзка с процесноот ПТП.
От друга страна от показанията на св. Ликов и св. Б. ,
както и от основното и допълнително заклъчение на ВЛ Д. ,безспорно се установява,
че процесният инцидент се е отразил изключително негативно на психичната и
емоционална сфера на ищцата , тъй като тя не е успяла да се възстанови в един продължителен период от време и някои
от фобийните и прояви продължават и до настоящия момент. Установява се ,че
няколко години преди инцидента , ищцата е
получила лечение на свое депресивно състояние, след което е била в
продължителен период на ремисия, който период
ВЛ Д. определя като „ еквивалент на психично здраве „. Безспорно се установява,
че процесното ПТП е подействало като
психотравма и е отключило нов депресивен
период с апатаия, анхедония / невъзможност за преживяване на удоволствие /, безсъние , мисловни преработки на психотравмиращото събитие, изолация от
околните и други депресивни прояви с
добавърчни фобийни наслоявания.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква
претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието „справедливост“ не е абстрактно и според ПП№4/23.12.1968 г.
на ВС е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характерът на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата, при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др. В конктертия случай съдът взема
предвид степента на причинените
увреждания/ мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма/ , както и
голямата интензивност на преживените от ищцата негативни психически и емоционалин травми, начина по
който са били причинени / а именно : при
ПТП с лек автомобил, който е загубил управлението си и на собствен ход се е
спрял в канавката на пътя на метър разстояние от пътен канал , както и
безспорно установеното , че това е било първото кормуване на ищцата и
възможността да настъпят изключително
тежки последствия за пострадалата , включително и смърт са били
изключително големи /, както продължителността на оздравителния процес.
Придвид на тези обстоятелства съдът счита, че ответникът следва да възмезди
болките и страданията на ищцата със
сумата в размер на 4200,00 лв. В онстаната част над този размер исковата претенция
се явява неоснователна и ще следва да бъде отхвърлена.
По делото не се установи
допринасяне от страна на пострадалата за
настъпване на вредоносния резултат – чл.51 ал.2 от ЗЗД и искането за намаляване
на размера на определеното обезщетение е неоснователно и не следва да се
уважава. Основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е,
ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова
съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането
се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден.
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието
на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла е
налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по
този начин и самите вреди(Решение№169/28.02.2012г. по т.дело№762/2010г. -
IIт.о. ВКС; Решение№154/22.05.2012г. по т.дело№316/2011г. - IIт.о. ВКС). В
тежест на ответника е било да ангажира доказателства в подкрепа на възражението
си и то при условията на пълно и главно доказване, а това не е направено по
делото. От една страна не се ангажираха никакви доказателства, които да
установят, че ищцата е обективирала
поведение, с което е способствала настъпването на инцидента. Приетият по делото
констативен протокол за ПТП установява, че ищцата е управлявала учебен
автомобил в писъствието на правоспособен инструктор , не е посочено да е
установено нарушение от ищцата или обучаващато лице или да
е ангажирана административно-наказателната им отговорност. Напротив – към
такава отговорност е привлечен водача на другото участващо в ПТП МПС. Не са
представени каквито и да било доказателства, че ищцата е управлявала МПС без да
е поставила обезопасителен колан, като заключенията на съдебно- медицинската експертиза / ВЛ П. / и съдебно- автотехническата / ВЛ **
/съдържат данни в обратната посока и
тези данни се подкрепят изцяло от показанията на св. Б.. Към горното следва да се добави, че за да се
приеме, че е налице съпричиняване, освен
нарушение на правилата за движение по пътищата, следва да се установи, че така
проведеното поведение е допринесло за настъпването на вредите. В случая
фактическото поведение на ищцата на
пътното платно е било движение с разрешена скорост. Дори и да се приеме, че ищцата е управлявала с бавна скорост , то това не
игнорира противоправното поведение на водача на автомобила, който не е
подсигурил безопасна дистанция. Същевременно няма доказателства, които да сочат
на друг източник на уврежданията, за да се приеме, че друга е причината за
тяхното настъпване. Поради тази причина възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат следва да бъде оставено без уважение.
Няма спор, че отговорността на
застрахователя е обусловена от тази на прекия причинител на ПТП. При действието
на КЗ/ 2016г./ , с оглед изричната разпоредба на чл.409 от КЗ застрахователят
дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение
след изтичане срока по чл.405 от КЗ, който препраща към чл.496 ал.1 от КЗ или
срокът за заплащане на обезщетението е три месеца от поканата по чл.380 от КЗ,
която в случая не се спори, че е получена от застрахователя. По настоящото дело
обаче , се претендира законна лихва за забава считано от датата на подаване на исковата молба и такава лихва
следва да бъде присъдена.
По
разноските. Общият размер на сторените от ищцата разноски съдът определя
съобразно представените по делото доказателства
и предвид представения списък на сумата в размер на 1257,00 лв. , като
съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът ще следва да й
заплати разноски в размер на 528,15 лв. Дължимото възнаграждение за адвокат по реда на чл. 38 ЗА във връзка с
чл.7 ал.2 т.2 НМРАВ следва да бъде в
размер на 830,00 лв., като съобразно
изхода от спора ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на АД „ „Д.
Х. „ сумата в размер на 348,74 лв. Ответиникът също има право на разноски,
които според представените по делото доказателства са в общ размер на 1826,00
лв. , а съобразно изхода на спора ищцата ще следва да бъде осъдена да заплита
на ответника съразмерна част от тези разноски в размер на 1061,62 лв.
Водим от горното, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„ЗД
Бул Инс „
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Лозенец, бул. Джеймс Ваучер № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К.-
изпълнителни директори да заплати на Д.Г.Л.,
ЕГН **********, с адрес: *** чрез Адвокатско дружество „Д. и Х.“, Булстат *********,
представлявано от адвокат Г. Б. Х. - управител, тел. на кантората:02****,ел.поща:****@gmail.com
съдебен адрес:*** на основание чл. 432 КЗ сумата от 4200,00 лв. /четири
хиляди и двета лв. /,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на ПТП настъпило
на 24.11.2017 г., около
13:55 часа, в гр. Пазарджик, по републикански път III-8003, при движението на МПС марка „**“, модел „***“, с per. № ***,
управлявано от В.З.Ш.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба – 06.02.2019 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за
разликата от 4200,00 лв. до
претендираните 10000,00 лв. като частичен иск от 50000,00 лв. като неоснователен .
ОСЪЖДА „ЗД
Бул Инс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Лозенец, бул. Джеймс Ваучер № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К.-
изпълнителни директори да
заплати на Д.Г.Л., ЕГН **********, с
адрес: *** чрез Адвокатско дружество „Д. и Х.“, Булстат *********,
представлявано от адвокат Г. Б. Х.
сторените по делото разноски в размер на 528,15 лв.
ОСЪЖДА Д.Г.Л., ЕГН **********, с
адрес: *** чрез Адвокатско дружество „Д. и Х.“, Булстат *********,
представлявано от адвокат Г. Б. Х. ***“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Лозенец, бул. Джеймс Ваучер № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К.-
изпълнителни директори сторените по делото разноски в размер на 1061,62 лв.
ОСЪЖДА „ЗД
Бул Инс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Лозенец, бул. Джеймс Ваучер № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К.-
изпълнителни директори да
заплати на основание чл. 38 ал. 1 т.2 ЗАдв. на Адвокатско
дружество „Д. и Х.“, Булстат *********, представлявано от адвокат Г. Б. Х. -
управител, тел. на кантората:02 ****,ел.поща:****@gmail.com
съдебен адрес:*** - адвокатско възнаграждение в размер на 348,74
лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните пред Пазарджишки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :