Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр.Враца, 11.07.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в открито
съдебно заседание на пети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Наталия Петрова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1241 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ във вр. с чл. 45 ЗЗД
във вр. с чл. 52 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е длъжник по
изпълнително дело № 20097220400036, образувано при ответника Г. Н.Б.в
качеството му на частен съдебен изпълнител с рег. № 722 и район на действие –
Окръжен съд гр. Враца. Излагат се твърдения, че ответникът е извършил
неправомерни действия във връзка със задълженията си като частен съдебен
изпълнител, вследствие на което ищецът е претърпял неимуществени вреди. Сочи,
че вредоносните действия на ответника са свързани с налагането на запор върху
разкрита банкова сметка *** „Обединена българска банка“ АД, титуляр на която е
ищецът. Излага твърдения, че не той е подписал договор за потребителски кредит
№ 2022-00141752/18.02.2008 г., въз основа на който е издадено изпълнителното
основание, послужило за образуване на изпълнително дело № 36/2009 г. по описа
на ЧСИ Г. Борисов. Конкретно сочи, че претърпените от него неимуществени вреди
са свързани с факта, че заради действията на ответника ищецът е бил принуден да
ходи пеша от гр. Видин до гр. Враца в студено време и да гладува, тъй като
нямал средства за пътни разходи и за храна. Навежда, че вследствие на ходенето
пеша е развил заболяване, за което са налице подадени документи в ТЕЛК гр.
Видин. Въз основа на тези и останалите подробно развити съображения в исковата молба
и допълнително депозираните по делото молби, ищецът иска от съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 10 000 лева, представляваща размера на
причинените му неимуществени вреди, които са в резултат от неправомерните
действия на ответника в качеството му на ЧСИ по изп. дело № 20097220400036.
В срочно подаден отговор
ответникът оспорва предявения иск, като счита същия за неоснователен и
недоказан. Признава факта, че ищецът действително е длъжник по образуваното
изп. дело № 20097220400036, по което дело като взискател е конституиран
цесионерът „Агенция за събиране на вземания“ ООД. Във връзка с твърдението на
ищеца, че не е подписал процесния договор за потребителски кредит, поддържа, че
на ответника, в качеството му на частен съдебен изпълнител, не е вменено по
силата на закона задължение да проверява правилността и законосъобразността на
изпълнителното основание, послужило за издаване на изпълнителния лист.
Противопоставя се и на твърдението, че действията му по запорирането на
разкритата на името на ищеца банкова сметка *** „Обединена българска банка“ АД
са неправомерни. В тази връзка сочи, че запорното съобщение е изпратено до
третото задължено лице след постъпила молба за предприемане на това действие от
взискателя по изпълнителното дело. В резултат на наложения запор, на 24.01.2017
г. „ОББ“ АД е превело по сметка на съдебния изпълнител сумата от 965,00 лева.
След като ищецът бил уведомен за наложения запор, същият депозирал молба при
ответника за връщане на постъпилата сума, като твърдял, че същата има
несеквестируем характер. Вследствие на направеното оплакване, ответникът
твърди, че извършил проверка, като изпратил запитване до третото задължено лице
„ОББ“ АД относно вида на банковата сметка на ищеца, произхода на средствата,
както и какъв е характерът на преведената сума в размер на 965,00 лева. По
изпълнителното дело постъпил отговор, че сумата от 965,00 лева била натрупана
от собствени средства /депозит/ и вноска по сметка. Ответникът поддържа освен
това, че по делото не се доказвала връзката между действията на ответника и
влошеното здравословно състояние на ищеца. Моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид представените по делото
писмени доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено
от фактическа страна следното:
Видно от изпълнителен лист от 07.11.2008 г., издаден
по т.д.№1952/2008 г. от Софийски градски съд, ищецът В.П. е осъден да заплати в
полза на "КРЕДИБУЛ"
АД, с ЕИК
*********, сумата от 1337,76 лв., дължима
по силата на сключен между страните договор за потребителски кредит №
2022-00141752 от 18.02.2008 г., както и законната лихва върху посочената сума, считано от
18.07.2008г. до окончателното й изплащане; сумата от 150,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение;
сумата от 47,46 лв., представляваща
арбитражна такса, както и разноски за издаване на изпълнителен лист в размер на
50,00 лв.
Въз основа на цитирания изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №36/2009 г. по
описа на ЧСИ Г. *** действие Окръжен съд-Враца.
От приетите по делото покана за доброволно
изпълнение и разписка за получаването й /л. 28 и л. 31/, се установява, че
ищецът е бил уведомен за образуваното изпълнително производство и дължимите
суми по издадения изпълнителен лист на 27.01.2009 г.
Въз основа на молба от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД до ЧСИ Г. Борисов с рег. №722, входирана в деловодството на
съдебния изпълнител на 13.01.2017 г.
/л. 51/, е предприета
мярка по принудително изпълнение срещу ищеца чрез налагане на запор на банковата
му сметка, разкрита в „Обединена българска банка” АД.
На 31.01.2017 г. „Обединена
българска банка” АД получило запорно съобщение от ЧСИ Г. Борисов
за налагане на запор върху банкови сметки, депозити и влогове до размера на
дължимата от ищеца сума /л. 52/.
До
ищеца В.П. било изпратено съобщение с изх. №2670/01.02.2017 г. по описа на ЧСИ Г. Борисов, с което длъжникът по изпълнителното дело бил уведомен, че въз основа на молба на взискателя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е наложен запор върху негови
вземания
от третото задължено лице „Обединена българска банка” АД /на постъпления по банковата
сметка на ищеца/. Посочено е, че запорът е наложен със
запорно съобщение с изх. № 933/16.01.2017г. на ЧСИ Г. Борисов,
както и че на дата 24.01.2017г. по банковата сметка на ЧСИ Г. Борисов е
постъпила сума от третото задължено лице
в размер на 965,00 лв.
След подадена от ищеца молба до съдебния
изпълнител /л. 57/, в която сочи, че е наложен запор върху получаваната от него
пенсия в „Обединена българска банка“ АД, ответникът изпратил разпореждане с изх. №3665/24.02.2017 г. до третото задължено лице /л. 59/, с
което му е указано да предостави информация в
какъв вид банкова сметка *** В.П. е съхранявана сумата от 965,00 лв., която е постъпила в изпълнение на наложения запор, както и какъв е
произходът на тези средства и посочената сума има ли характер на спестявания по
смисъла на мотивите на т.13 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. дело
№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Отделно от това, с писмо с изх. № 2935/09.02.2017 г. /л. 58/, ответникът
изпратил изрични указания до „Обединена българска банка“ АД, съгласно които е
направено уточнение, че наложеният запор не касае дохода, получаван от лицето В.П.
от НОИ и представляващ инвалидна пенсия. Указано е, че тези средства следва да
остават на разположение на длъжника по изпълнителното дело.
В отговор на изпратеното писмо, „Обединена
българска банка” АД е уведомило ЧСИ Г. Борисов, че сумата от
965,00 лв., преведена в изпълнение на указания на ЧСИ по запорно съобщение на
24.01.2017 г. е натрупана от собствени средства/депозит/ и вноска по сметка /л.
60/.
По делото са представени и приети и доказателства за
здравословното състояние на ищеца В.П..
Видно от амбулаторен лист №410/18.08.2016 г., издаден
от д-р Тошко Методиев при МЦ „Света Петка” ЕООД – Видин /л. 73/, ищецът В.П. е
с поставена основна диагноза: Верикозни вени на долните крайници без язва или
възпаление и с придружаващи заболявания и усложнения: увреждане на нервни
коренчета и плексуси, неуточнено.
От приетата по делото социална оценка по заявление - декларация с вх.№ COЦО/D-BH-BG/39/01.03.2016 г. /л. 78-79/, ищецът В.П. е лице с увреждане 73 %
т.н. р. със срок до 01.02.2019 г., което констатирано
въз основа на ЕР на ТЕЛК 0380б021б08.02.2016 г. на МБАЛ - Козлодуй. Посочено
е още, че лицето пенсионер и живее на семейни начала с
друго лице. Отчетено е, че е подвижен и че е в състояние сам да се грижи за
личната си хигиена и тоалет. По отношение да доходите му е
отразено, че са от пенсия, а относно приема на лекарства е посочено, че такива
приема само при необходимост. Констатирано е освен това, че ищецът има проблеми със зрението, но чува и общува нормално. Същият
притежава частично запазена възможност за трудова дейност, съобразена с
характера на заболяването.
Видно от удостоверение, издадено от д-р В.П. от 07.06.2017 г. /л. 84/,
ищецът В.П. е със силно
намалено зрение с двете очи.
Различава малки предмети от около
Със заповед от
22.06.2017 г. на директора на Агенция за социално подпомагане-Белоградчик /л.
85/, на ищеца П. е определена добавка за социална интеграция в размер на 9,75 лв.,
считано от 01.06.2017 г.
Видно от
амбулаторен лист № 1586/19.08.2016 г., издаден от д-р Б.К.към МЦ „Света Петка”
ЕООД – Видин /л. 86/, на ищеца П. е
определена основна диагноза: увреждания
на междупрешленните дискове в пояснения и другите отдели на гръбначния стълб с
радикулопатия и с придружаващи заболявания и усложнения: верикозни вени на долните
крайници без язва или възпаление, коксартроза, неуточнено.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За основателността на
предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици,
a именно, че: ответникът в качеството му на частен съдебен изпълнител е
извършил противоправно деяние /действие или бездействие/, с което виновно му е
причинил неимуществени вреди в претендирания размер за претърпени болки и
страдания вследствие на причинено увреждане на здравето, вървене пеша от гр.
Видин до гр. Враца в студено време и гладуване; както и причинна връзка между
вредата и виновното деяние на ответника. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината
на ответника се предполага до доказване на противното.
При доказване на горното, в
тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на задължението
си за поправяне на причинените вреди.
С
определение № 1060/01.06.2017 г. като безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните са отделени обстоятелствата, че ищецът е длъжник по изпълнително
дело № 20097220400036, образувано при ответника Г. Н.Б.в качеството му на
частен съдебен изпълнител; както и че
ответникът е наложил запор върху банковата сметка на ищеца, разкрита при
„Обединена българска банка“ АД, вследствие на което по сметката на съдебния
изпълнител е постъпила сумата от 965,00 лева. Тези обстоятелства се установяват
и от приетите по делото писмени доказателства.
Съгласно
разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител отговаря за
вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. Тоест,
за да се ангажира отговорността на ответника по реда на ЗЧСИ, същият следва да
е длъжностно лице, изпълняващо дейност по принудително изпълнение при или по
повод на осъществяваната от него дейност, като е необходимо, за да се дължи
обезщетение, да има вреди в пряка и непосредствена последица от увреждането.
От
събраните по делото доказателства не се доказа ответникът в качеството му на
частен съдебен изпълнител да е извършил противоправно деяние /действие или
бездействие/ по образуваното изпълнително дело № 20097220400036. Не се установи
да е налице и направеното от ищеца оплакване, че в следствие на предприетите
изпълнителни действия от ЧСИ Г. Борисов, били запорирани несеквестируеми
вземания на длъжника по изпълнителното дело при „Обединена българска банка“ АД.
За
разлика от ищеца, който носи тежестта при условията на пълно и главно доказване
да установи правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, насрещното доказване от ответника може и да не е пълно. В случая
ответникът проведе успешно насрещно доказване за установяване на факта, че
извършените от него действия в изпълнителното производство са законосъобразни и
правомерни. Доказа се, че още на следващия ден, след като длъжникът П. е депозирал
молба при съдебния изпълнител за вдигане на наложения запор върху сумите по
банковата му сметка, ответникът е изпратил съобщение до третото задължено лице
/“ОББ“ АД/, с което е указал, че запорът не се отнася за суми, превеждани на
лицето от НОИ и представляващи инвалидна пенсия, както и че тези суми следва да
бъдат оставени на разположение на длъжника. Освен това е изискал и информация
относно постъпилата сума по запора в размер на 965,00 лева. След потвърждение
от страна на „ОББ“ АД, че сумата представлява собствени средства на лицето П.
/депозит/, както и вноска по сметка, съдебният изпълнител не е предприел действия
по освобождаване на принудително събраната сума. Съдът намира, че извършените
от ответника действия не противоречат на закона, тъй като събраната по
изпълнителното дело сума не представлява несеквестируем доход по смисъла на чл.
446 ГПК, върху който да не може да бъде насочено изпълнението.
Не
се установява по делото да е налице противоправно поведение и на друго
лице/лица, на които ответникът е възложил някаква работа. Не е противоправно и
поведението на ответника, състоящо се в отказ да се освободи постъпилата след
наложения запор сума, тъй като в хода на изпълнителното производство е
установен секвестируемият й характер.
Следва да
се посочи още, че по делото няма данни действията на ЧСИ да са обжалвани или отменени, но
съдът приема, че дори и да са били, този факт не доказва, че те представляват
противоправни и виновни действия. В случая са налице актове, които са част от
регламентирана дейност по изпълнението и не може да се счита, че с отмяната на
тези действия същите се квалифицират като противоправни действия и могат да
бъдат основание за заплащане на обезщетение.
Отделно
от това по делото се доказа, че ищецът действително страда от редица
заболявания, диагностицирани по различно време и от различни лекари, но не се
установи тези здравословни проблеми да са във връзка с проведеното изпълнително
производство, и в частност – с неправомерни действия на съдебния изпълнител
Борисов. Не бяха ангажирани доказателства и за установяването на изрично
посочената от ищеца неимуществена вреда в молба с вх. № 6116/03.05.2017 г. /л.
40/, а именно – че вследствие на наложения от ответника запор върху банковата сметка
на ищеца, последният е бил принуден да ходи пеша от гр. Видин до гр. Враца в
студено време и да гладува, тъй като не е разполагал със средства за пътни
разноски и харна. Твърдените негативни изживявания не могат да се предполагат,
а трябва да бъдат доказани пълно и главно от ищеца, както съдът изрично е
указал с приетия доклад по делото.
Тъй
като по делото не се установи да е налице фактическият състав на непозволено
увреждане, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С
оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника направените разноски в производството. Ответникът
претендира сумата в размер на 1100 лв., представляваща платено адвокатско
възнаграждение. По делото е направено възражение за намаляване на
претендираното възнаграждение поради прекомерност. Съдът намира същото за
основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 10 000
лв. до 100 000 лв., възнаграждението е в размер на 830,00 лв. плюс 3 % за
горницата над 10 000 лв. В случая, съдът като отчете ниската фактическа и
правна сложност на делото, от една страна, както и факта, че по същото е
проведено само едно открито съдебно заседание, от друга страна, намира, че на
ответника следва да бъде присъден предвиденият в наредбата минимален размер на
възнаграждение от 830,00 лв.
Водим от гореизложеното съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.М.П., ЕГН: ********** против Г. Н.Б.,
ЕГН: ********** иск по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ във вр. с чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД за сумата от 10 000 лв., представляваща размера на причинени на ищеца
неимуществени вреди /претърпени
болки и страдания вследствие на причинено увреждане на здравето, вървене пеша
от гр. Видин до гр. Враца в студено време и гладуване/, които са в резултат от
неправомерните действия на ответника в качеството му на частен съдебен
изпълнител по изпълнително дело №
20097220400036.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК В.М.П.,
ЕГН: ********** да заплати на Г. Н.Б., ЕГН: **********
сумата
от 830,00 лв. разноски по делото
/заплатено адвокатско възнаграждение/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: