О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 246 15.07.2020г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, ІІ
състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар
и с участието на
прокурора
като разгледа докладваното
от съдия Галина Динкова адм. дело № 400 по
описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.
157 ДОПК.
Образувано
е по искане на В.Т.Д. ***, чрез процесуалния си представител адв. П.К. със
съдебен адрес ***, за спиране изпълнението на Ревизионен акт /РА/ № Р-16002419004479-091-01
от 10.03.2020г., поправен с РА за поправка на РА № П- 16002420051984-003-001/ 20.03.2020г.,
издадени от С.П.П.на длъжност началник сектор
„Ревизии“ – възложил ревизията и М.Г.Г.на длъжност
главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП –
Пловдив. Искането за спиране е инкорпорирано в жалба против цитирания РА, с
която се иска същият да бъде отменен като незаконосъобразен. Това искане е
обосновано с твърдението, че вземането по оспорения РА е обезпечено с вписана
възбрана върху недвижим имот в с. Малка Верея, придобит в условията на СИО,
като се изтъква, че стойността му е достатъчна, за да покрие главницата и
лихвите. Приложена е разпечатка на справка от Служба по вписванията Стара
Загора, удостоверяваща факта на наложената възбрана върху ½ ид.ч. от
върху ПИ пл. № 086040 с площ от 1960 кв.м. в м. Клюнката, с Малка Верея, както
и че същата е наложена по искане на НАП.
Ответникът
- Директор на Дирекция ОДОП Пловдив, чрез процесуалния си представител в
представеното писмено становище възразява по направеното искане за спиране
изпълнението на РА, като счита, че не са налице предпоставките за това.
Поради
липса на представени с жалбата доказателства за размера на наложеното
обезпечение и с оглед изясняване на обстоятелствата във връзка с направеното
искане за спиране на изпълнението на процесния РА, с разпореждане от 13.07.2020г., съдът
е задължил ТД на НАП Пловдив и Служба по вписванията гр. Стара Загора, да
представят заверено копие на акта, въз основа на който е вписана възбрана върху
възбрана върху ½ ид. ч. от върху ПИ пл. № 086040 с площ от 1960 кв. м. в
м. Клюнката, с Малка Верея, с длъжник В.Т.Д..
С
писмо вх. № 3768/17.07.2020г. от Служба по вписванията гр. Стара Загора са
представени заверени преписи на два броя постановления на публичен изпълнител,
въз основа на които е вписана възбраната върху посочения недвижим имот.
Въз
основа на приложените по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
С
Ревизионен акт /РА/ № Р-16002419004479-091-01 от 10.03.2020г., поправен с РА за
поправка на РА № П-16002420051984-003-001/ 20.03.2020г., издадени от С.П.П.на длъжност началник сектор „Ревизии“ – възложил
ревизията и М.Г.Г.на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП – Пловдив на В.Т.Д. са
установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ
за 2016г. в размер на 14817.89 лева и лихва 4301.65 лева; вноски за държавно
обществено осигуряване на самоосигуряващо се лице за 2016г. в размер на 3329.64
лева и лихва 1013.76 лева; вноски за допълнително задължително пенсионно
осигуряване - универсален пенсионен фонд за самоосигуряващо се лице за 2016г. в
размер на 1300.64 лева и лихва 396.01 лева; както и здравноосигурителни вноски
за 2016г. в размер на 2081.02 лева и лихва 633.77 лева.
РА
е обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП Пловдив. На
основание чл.155, ал.2 от ДОПК актът е потвърден изцяло с Решение № 237/
28.05.2020г.
С
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ с изх.№
С190024-023-0003796/ 20.12.2019г. на осн. чл.121, ал.1 от ДОПК от публичен
изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора е наложена възбрана върху
½ ид. ч. от недвижим имот, представляващ земя и сграда, подробно описан
в приложеното заверено копие от постановлението.
В него е
посочена стойността на съответната ½ ид.ч. от описания недвижим имот в
размер на 6954.30лв., както и очаквания размер на задълженията в размер на 26 149.54лв.
главница и лихви, изчислени към 19.12.2019г. Действието на така наложените
предварителни обезпечителни мерки е било продължено с Постановление с изх. №
С200024-139-0000558/ 20.03.2020г., издадено от публичен изпълнител при ТД на
НАП Пловдив по чл.121, ал.6 от ДОПК. По делото липсват данни за обжалване,
съответно за отмяна на въпросните постановления. И двете постановления, видно
от отбелязването върху тях, са вписаните в Службата по вписванията в гр. Стара
Загора, съответно на 30.12.2019г. и на 24.03.2020г. С цитираните постановления
е наложен и запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по
депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както
и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в БАНКА ДСК АД и
ПИБ АД.
При
така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Искането
е подадено от надлежна страна, и е процесуално допустимо, тъй като се отнася за
спиране изпълнението на РА, който е обжалван пред съд, съгласно изискването на чл.
157, ал. 2 от ДОПК.
Разгледано
по същество, същото е неоснователно.
Общият
принцип, залегнал в разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ДОПК, е че обжалването на
ревизионния акт не спира неговото изпълнение. С чл. 157, ал. 2 ДОПК е
предвидена възможност за жалбоподателя да иска от административния съд спиране
изпълнението на оспорения ревизионен акт при изпълнение на определени
предпоставки, предвидени в чл. 157, ал. 3 ДОПК. Съгласно посочената разпоредба
към искането се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размер на
главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да
съдържа предложение за обезпечение в същия размер, като в тези случаи се
прилагат съответно разпоредбите на чл. 153, ал. 3-5 ДОПК.
В
чл. 153, ал. 4 от ДОПК е уредена хипотезата, при която задължително се спира
изпълнението на ревизионния акт - ако представеното обезпечение е в пари,
безусловна и неотменима банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в размера
по ал. 3. Във всички останали случаи - чл. 153, ал. 5 от ДОПК - решаващият
орган, съответно съдът извършва преценка съобразно представеното, съответно
предложеното обезпечение и може да спре изпълнението, като задължи компетентния
публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху
предложеното като обезпечение имущество.
От
материалите по делото се установява, че към 10.03.2020г. задължението по
процесния ревизионен акт е в общ размер на 27874.38лв, в т.ч. главница 21529.19лв.
и лихва – 6345.19лв., като липсват твърдения и данни това задължение /или част
от него/ да е изплатено от ДЗЛ към настоящия момент.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът намира, че наложените до момента обезпечителни мерки,
изразяващи се в наложени запори на две банкови сметки, разкрити съответно в
БАНКА ДСК АД и в ПИБ АД и възбрана върху ½ ид. ч. от недвижим имот в с.
Малка Верея, собственост на В.Д., не могат да обезпечат събирането на
задължението по процесния ревизионен акт. По делото липсват доказателства за
наличност по запорираните банкова сметки. Освен това, в конкретния случай искането
за спиране се основава от фактическа страна единствено на наложената с
постановление за налагане на обезпечителни мерки, възбрана в хода на
ревизионното производство. Така възбраненото
недвижимо имущество, подробно описано в представените по делото, от Служба по
вписванията гр. Стара Загора, заверени копия на постановления на публичен
изпълнител, е с данъчна оценка в размер 6954.30 лева за съответната ½
ид. ч. В конкретния случай, имотът върху който е наложена възбраната е
притежание на физическо лице, предвид което обезпечението правилно е извършено
именно по данъчната му оценка(арг. от чл. 195, ал.6
от ДОПК). Отделно от това, от страна на жалбоподателя не са представени други
доказателства, а именно, че така наложените обезпечителни мерки съответстват на
размера на задължението, равен на главницата и лихвата към датата на искането,
установени с обжалвания ревизионен акт.
Следователно не може да се приеме, че
наложените до момента обезпечения покриват в пълна степен размера на неизплатеното
задължение – главница и лихви, установени с обжалвания ревизионен акт и при
липса на предложение за допълнително обезпечаване на задължението, се налага
извода за липса на предпоставките по чл.157 от ДОПК за спиране изпълнението на
процесния РА.
По тези съображения и на основание
чл.157, ал.4 от ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.Т.Д.
***, за спиране изпълнението на Ревизионен акт № Р-16002419004479-091-01 от
10.03.2020г., поправен с РА за поправка на РА № П- 16002420051984-003-001/
20.03.2020г., издадени от С.П.П.на длъжност началник
сектор „Ревизии“ – възложил ревизията и М.Г.Г.на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на
НАП – Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: