О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е №…..
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ,в закрито заседание на двайсет и
пети ноември през две хиляди и деветнайсета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като изслуша докладваното от
член-съдията Ангелова, ч.гр.д.№
648/2019г., за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.413,ал.2 от .
Постъпила е частна
жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”България”№49, бл.53Е, вх.В,
чрез пълномощник юрисконсулт Г.С.Г., против Разпореждане №3628/16.10.2019г.,
пост.по ч.гр.д.№ 1819/2019г.на РС-Ловеч, в частта, в която заявлението
по чл.410 от ГПК е отхвърлено по отношение на претендираното
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Моли да се отмени като
неправилно и незаконосъобразно, тъй като съгласно TPеш.№4/2013г.,
законовите разпоредби на ГПК и трайната съдебна практика, претенцията на „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД е достатъчно индивидуализирана
по основание и размер, за да може ответникът да вземе мотивирано решение дали
да възрази за дължимостта на вземането. Сочи,че в
заповедното производство по чл.410 съдът не събира доказателства, защото целта му
не е установяване на вземане, а проверка дали е спорно. Заповедният съд не може
да прави изводи за съществуването на вземането и за основанието, на което се
претендира. Развива,че заповедното производство е уредено като строго формално,
цели се бърза съдебна защита,затова и преценката на съда се ограничава
единствено до изложените от заявителя факти. Съответствието на твърдените факти
с действителното правно положение може да се установи само в евентуалния исков
процес, в случай, че длъжникът оспори вземането. Счита,че като се е произнесъл
по валидността на процесиите клаузи съдът е превишил правомощията си, обсъдил е
по същество обстоятелство, което стои извън предмета на заповедното
производство.
Допълва,че разпоредбата
на чл.411,ал. 2 от ГПК вр. с чл.410,ал.2 от ГПК, предвижда, че съдът издава
заповед за изпълнение, освен когато : 1. искането не отговаря на изискванията
на чл. 27,ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК и заявителят не отстрани
допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави; 3. длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на Република България; 4. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
С обжалваното разпореждане
заявлението по чл.410 от ГПК е отхвърлено в частта за 285.56лв., представляваща
възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги, поради наличие на
отрицателната предпоставка по чл.411,ал.2 от ГПК- противоречие с чл.10а,ал.1 от ЗПК, прието като основание за нищожност на договорните клаузи. Възразява,че законосъобразното
осъществяване на фактите, на които искането по чл.410 от ГПК се основава, е
извън обхвата на проверката при произнасяне по основателността на заявлението
по чл. 410 от ГПК, още повече, че подобна проверка несъмнено предполага
запознаване с писмените доказателства, в които съответните факти са обективирани,
а такива в производството по чл. 410 от ГПК заявителят не е длъжен да
представя. На този етап от производството съдът няма как да заключи за нищожността на
определена договорна клауза, без да се е запознал подробно с параметрите,
общите условия и самите документи, относими към сключването на процесния
договор. Твърди,че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от
производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят
черпи права. Подобно произнасяне би означавало да се извърши преценка по
същество за съществуване на материалното право само въз основа на твърдения в
заявлението, без запознаване с конкретното съдържание на клаузите, без
възможност за тълкуването им във връзка с останалото договорно съдържание или
за конвертирането или заместването им със съответстващата им диспозитивна норма. Формирането на извод за нищожност в
условията на едностранно и формално производство, без на заявителя да бъде
дадена възможност да обоснове и докаже индивидуално договаряне, води до
предрешаване на спор, който е възможно и да не съществува между страните. Сочи,че
с оглед целта на заповедното производство да провери единствено ликвидността на
вземането, наличието на евентуален спор за валидността на правопораждащия
факт, следва да бъде разрешен по исков ред, тъй като изисква провеждане на
двустранно състезателно производство.
Позовава се и на Директива 2008/48 за договорите за потребителски кредит, на Директива
2009/22 за исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите
на потребителите,в които не се предвиждат процесуални механизми, които да
задължават националните юрисдикции да обявяват служебно нищожността на клаузи
като съдържащата се в процесния договор. В решение С-618/10 СЕС
действително приема, че в заповедното производство съдът следва да приложи
правилата на директивата и без наличие на възражение, но при определени условия
- при наличие на необходимите фактически и правни данни. Посоченото уточнение
следва да се тълкува в смисъл, че в процедури, в които не се използват
доказателства, съдът не е длъжен да прави подобна проверка. В мотивите на
същото решение изрично е посочено, че при липса на хармонизация на националните
механизми за събиране на безспорни вземания правилата за провеждането на
националните заповедни производства се уреждат във вътрешното право на
държавите членки въз основа на принципа на процесуалната им автономия, но при
условие тези правила да не са по-неблагоприятни от правилата, които уреждат
подобни вътрешни положения, нито да правят практически невъзможно или
прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на потребителите от
правото на Съюза. Разяснено е също така, че всеки случай, в който се поставя
въпросът дали национална процесуална разпоредба прави невъзможно или прекомерно
трудно прилагането на правото на Съюза, трябва да се анализира, като се държи
сметка за мястото на тази разпоредба в цялото производство и за неговото
развитие и особености пред различните национални инстанции.
Следва да се съобрази и практиката на СЕС,която поначало съобразява
принципа за състезателност в процеса. Сочи Решения на СЕС
С-472/11 и СЕС С-243/08,в които СЕС
приема, че ако съдът служебно установи основания за нищожност, следва да даде
възможност на страните да вземат становище по нея, като след като бъде
уведомен, потребителят може да се откаже от защитата, в случай че националното
право го допуска. Твърди,че в рамките на заповедното производство, с оглед
целената с него бързина и опростеност на процеса, липсва процесуална възможност
за провеждането на този квази-процес относно процеса.
До издаване на заповедта за изпълнение производството има едностранен характер.
Едва с връчването на заповедта за изпълнение производството се транформира в двустранно, като в полза на длъжника
потребител е предвидено улеснено средство за защита чрез подаване на бланкетно възражение по образец, което е пречка за
стабилизиране на заповедта. Посочената правна уредба създава достатъчни
гаранции за правото на защита на длъжника, които са достъпни за всички субекти,
включително и тези без юридическо образование, още повече, че формулярът се
връчва на длъжника едновременно със заповедта и ведно с указания за попълването
му. По изложените аргументи счита,че не би могло да се приеме, че националната
уредба прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на
потребителските права на длъжника. Напротив- предвидена е облекчена процедура
по оспорване на вземанията с подаването на немотивиран формуляр. Позовава се и
на настъпилите след Решение С-618/10 на СЕС
законодателни промени в ГПК, създаващи допълнителни гаранции срещу
неприсъственото стабилизиране на заповедта за изпълнение в хипотезите, когато
същата е връчена с прилагане на фикцията на чл. 47,ал. 5 от ГПК, в които случаи
е предвидено служебно пренасяне на спора в двустранно исково производство, в
което длъжникът лично или чрез служебно назначен от съда особен представител да
упражни процесуалните си права.
В условията на евентуалност,
в случай,че съдът прецени, че произнасянето по същество на спора е в
правомощията на заповедния съд, развива и аргументи по отношение на уговореното
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Сочи,че чрез Искане за отпускане на
потребителски кредит и Стандартен европейски формуляр предоставени на длъжника
преди подписване на Договор за потребителски кредит № **********, П.М.П.
предварително е посочил параметрите на желания от него кредит и съответно е бил
запознат с възможностите, които предоставя дружеството. Имал е възможност да
прецени дали параметрите на уговорения кредит отговарят на финансовите му
възможности. От друга страна Договорът, Споразумението за предоставяне на
допълнителен пакет от услуги и Общите условия са подписани на всяка една
страница от длъжника по процесния договор, което свидетелства, че е запознат
със съдържанието на всеки един от документите. Длъжникът е приел по свое
усмотрение сключването на споразумение за предоставяне на допълнителен пакет от
услуги. Сключването му е предоставено на личната преценка на кредитополучателя,
доколкото за него е на лице интерес от приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на датата на падеж, улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Допълнителният пакет от услуги е изрично
договорен от страните от момента на сключване на договора те са изразили
съгласието си, като кредитополучателят може да влияе на определени фактори от
кредитния договор.Позовава се на съдебни актове на районни съдилища. На
длъжника е дадена възможност, по силата на чл.7.1 от
Общите условия към процесния договор, да се откаже от него, без да дължи
неустойка, което П.М.П. не е направил.
Счита, че клаузите, определящи
задължението за заплащане на закупения пакет от допълнителни услуги, не са
нищожни поради противоречие на закона. На първо място сключването на
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е задължително за
отпускането на кредита,то е възможност и е по избор на потребителя, зависи
единствено от неговата воля дали желае искането му за кредит да бъде разгледано
в най-кратки срокове, както и дали желае да има възможност да отлага плащане на
вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падеж и да
получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Всяка една и всички тези
услуги потребителят може да използва, ако пожелае да закупи и ако закупи такъв
пакет. В процесния случай, ответникът е пожелал да закупи пакет от допълнителни
услуги, като е декларирал това в искането си за отпускане на кредит. Пакетът от
допълнителни услуги предоставя на ответника право да получи услуги, които не са
свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с
необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение. Със
закупуването на пакет от допълнителни услуги, ответникът си е гарантирал
приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит. Гарантирал си е, че
при настъпване на неблагоприятни за него събития, той няма да изпадне в забава,
а кредитът му да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще може да отложи
плащането на определен брой вноски, така че да може да се фокусира върху
стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на
финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава
по него. Гарантирал си е, че ако доходът му намалее, ще може да си намали
размера на определен брой вноски - длъжникът може да поиска от кредитора да му
намали с до 75% размера на определен брой погасителни вноски. Гарантирал си е,
че ако сменят датата на заплащане на месечното му възнаграждение, ще може да
промени и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за него. Гарантирал
си е, че ако има необходимост от допълнителни парични средства, ще може да ги
получи бързо и лесно, без да е необходимо да попълва и представя ред документи.
Счита,че всички тези възможности, които
длъжникът е получил, съответно всички тези услуги, които кредиторът се задължава
да му предостави със закупуването на пакета от допълнителни услуги, в никакъв
случай не могат да се определят като задължителни и като част от общите разходи
по кредита. Очевидно, предоставените допълнителни услуги гарантират
спокойствието на длъжника и възможността й да се справи с всяка неблагоприятна
ситуация. Това, че пакетът от допълнителни услуги се закупува по избор на
потребителя е видно, освен от заявеното от длъжника в искането за отпускане на
потребителски кредит и от това, че кредиторът предлага и реално отпуска кредити
и без закупен такъв пакет. Твърди,че възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо
за наличието им, за възможността длъжникът да поиска промяна в договора му за
кредит във всеки един момент от живота на договора. Предлаганите допълнителни
услуги не са пряко свързани с договора за кредит, а са по повод на същия. С
оглед на гореизложеното, споразумението за предоставяне на допълнителни услуги,
първо, не е пряко свързано с договора за кредит, тъй като такъв може да съществува
в правния мир и без договорените допълнителни услуги; второ, сключването на
споразумението е в резултат на свободната воля и индивидуално желание на
длъжника; трето, сключването на споразумението не е задължително условие за
отпускане на кредит, поради които обстоятелства законодателят е извадил
разходите за такива допълнителни услуги от общите разходи по кредита.
Съгласно т.14 от ДР на ЗЗП услуга е „всяка материална или интелектуална
дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и
не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ". От това правило заключава,
че споразумението за предоставяне на допълнителни услуги действително
представлява услуги, в смисъл на дейности, които ще се извършат по повод на
договора за кредит в полза на друго лице - кредитополучателя. Съгласно
съдебната практика с договора за предоставяне на услуга изпълнителят поема
задължение да извърши конкретни действия, срещу дължимо от възложителя
възнаграждение, като тези действия обикновено са фактически, а не правни.
Доколкото втората част от определението за договор за потребителски кредит по
чл.9, ал.1 от ЗПК предоставя известна свобода за кредитора да предоставя
допълнителни услуги, които са извадени от договора за потребителски кредит, то
законодателно е допустимо уговарянето на такива. Сочи,че „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД
в качеството си на кредитор не създава задължение за потребителя при сключване
на договор за потребителски кредит да сключи и споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги. Това е единствено възможност пред клиента.
Предоставянето на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, е легално уредено в разпоредбата на чл. 10а,ал.1 ЗПК, като ал. 4
предвижда, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит. Нормата на ал.2 и ал.3 на чл.10а от ЗПК изрично постановяват, че
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита и не може да събира повече от
веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. В обхвата на общите
разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в
случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително
условие за сключването на договора за кредит. В процесния договор за
потребителски кредит обаче изрично е посочено, че изборът и закупуването на
пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на
потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия. Заключава,че
разходите на потребителя за въпросните допълнителни услуги не представляват
част от общите разходи по кредита, съответно не следва да се отчитат при
изчисляването на ГПР.
По изложените съображения моли да се
отмените Разпореждане №3628 от 16.10.2019г. по ч.гр.д.№1819/2019г.,
по описа на РС-Ловеч, в атакуваната му част, с която е
отхвърлена претенцията на „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД
за възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 285.56лв., като неправилно и се постанови издаване на заповед за изпълнение
за отхвърленото вземане.
По допустимостта.
Жалбоподателят е
уведомен за атакуваното разпореждане на 28.10.2019г., а жалбата е подадена на
04.11.2019г.-т..е. с пазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да
обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които
предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
По същество.
Съобразявайки
представените по ч.гр.д.№ 1819/2019г.по описа на РС-Ловеч писмени доказателства
и становището на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.
На 25.09.2019г. пред
РС-Ловеч е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 1819/2019г. по
описа на съда. Заявителят „Профи Кредит”ЕООД е
предявило вземане срещу П.М.П. ***, в общ размер от 718.3лв.,от който - главница
от 379.02лв., договорно възнаграждение в размер на 53.72лв., възнаграждение за
закупен допълнителен пакет от услуги в размер на 285.65лв., такса по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 0 лв., начислена за периода от 11.06.2016г.
(дата на изпадане в забава) до 04.10.2016г., законна лихва за забава в размер
на 0 лв.от 11.06.2016г.до 04.10.2016г. и законната лихва от подаване на
заявлението до изплащане на вземането. Като основание е посочен Договор за
потребителски кредит с № ********** от 11.04.2016г., сключен между П.М.П. и „Профи Кредит”ЕООД. Посочено е,че преди да сключи кредита П.
е отправил искане за отпускане и е получил разяснения,въз основа на които е
имал възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на
възможностите и финансовото му състояние. След одобрение, на 11.04.2016г. е
сключен Договор за потребителски кредит с № **********, подписан при Общи
условия, които са неразделна част от него. При
сключване на договора клиентът е декларирал с подписа си,че е запознат
със съдържанието им, приема ги,няма забележки и се задължава да ги спазва. По
силата на Договора „Профи Кредит”ЕООД се задължава да
изпълнява точно и в срок задължението си
като превежда по посочения от длъжника начин заемната сума. От своя страна
длъжникът поема задължението да върне договорената като общо задължение
сума,посочена в т.VІ от Договора за срок
от 24 месеца,с месечна вноска по погасителен план от 103.48лв. и падежна дата
на 10 число от месеца. Съгласно Общите условия длъжникът дължи договорно
възнаграждение за изтегления кредит,предварително определено в
договора.Задължението възниква към деня на отпускане на кредита, разсрочва се
във времето и се погасява в рамките на погасителния план. Неизплатеното
договорно възнаграждение е в размер на 53.72 лв.
Посочено е,че страните
са сключили и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,за
което длъжникът дължи възнаграждение,което става изискуемо с подписването му.
Съгласяват се възнаграждението да бъде разсрочено за срока на договора на равни
месечни вноски. Неизплатеното възнаграждение за допълнителния пакет е в размер
на 285.56лв.
Твърди се,че П.М.П. не
е изпълнил задължението си и след като е направил 17 вноски е изпаднал в
забава. Последната падежна дата, съгласно погасителния план,е 10.05.2018г.
Посочено,че кредиторът е направил разходи за извънсъдебно събиране на
вземането,определение с Тарифа за таксите на „Профи
Кредит”ЕООД. Поради това от 11.06.2016г.(дата на изпадане в забава) до 04.10.2016г.
са начислени суми за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 0лв.
За периода на изпадане на длъжника в забава- 11.06.2016г.
до 04.10.2016г. се дължи мораторна лихва в размер на 0
лв.
Към момента е изтекъл
срокът на договора, налице е неизпълнение по него, поради което дружеството има
правен интерес да търси неплатените падежирали вноски
по договора. Кредитът е изискуем в пълен размер. Претендира заплащане и на
направените разноски- 25лв.-държавна такса и 150лв.-разходи за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът е оставил
заявлението без движение за уточняване какъв е размерът на отпуснатия кредит,на
договорената като общо задължение сума и как е формирана(от какви суми и
основанието им),какъв е размерът на договорната лихва и годишният процент на
разходите.
Заявителят е
уточнил,че е отпуснат кредит в размер на 1000лв. По главницата е погасена
сумата 620.98лв. и остатъкът е 379.02лв. Договорното възнаграждение е в размер
на 41.17%,а ГПР е 48.89% Предварително уговореното
договорно възнаграждение е в размер на 483.68лв. и по него клиентът е заплатил
сумата 426.96лв.,а остатъкът е 53.72лв. Пояснено е,че сключването на
споразумението за допълнителни услуги е възможност за клиента и зависи
единствено от неговата воля дали желае да го сключи. Сочи,че допълнителните услуги осигуряват на клиента
възможност искането му да бъде разгледано в най-кратки срокове ,да има
възможност да отлага плащането на вноски,да намалява размера, да променя падежа
и да получи по-лесно допълнителни парични средства. Споразумението е неразделна
част от договора за потребителски кредит и е уговорено в размер на 999.84лв.От
тази сума клиентът е погасил 714.28лв.,или остатъкът е 285.56лв. Пояснено е,че
периодът ,за който са начислени претенциите за главница,договорна лихва и възнаграждение
за допълнителен пакет,е от 10.11.2017г. до 10.05.2018г.-последната вноска по
погасителен план. Претендираните задължения
произтичат от неизпълнението на задължения по договора за потребителски кредит.
С атакуваното
Разпореждане № 3628/16.10.2019г. РС-Ловеч е уважил заявлението в частта за
претендираната главница,заедно със законна лихва от подаване на заявлението и
договорно възнаграждение,а разноските до 45.18лв. Отхвърлено е искането за
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 285.56лв. В
мотивите съдът е приел,че възнаграждение за допълнителен пакет услуги
противоречи на нормата на чл.10а,ал.2 от ЗПК. Приема,че предвидените в
споразумението дейности представляват такива по усвояването и управлението на кредита
и събирането на допълнителни такси и комисионни за тях противоречи на
посочената норма.
Въззивният състав, като се запозна с писмените
доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за
неоснователна.
При
произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на
заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на
чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално
заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно
изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво
произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и
изискуемостта му. Съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК заповедният съд следва
служебно да извърши проверка и дали искането не противоречи на закона и добрите
нрави. Именно в рамките на този контрол съдът проверява и може да констатира
наличие на неравноправни клаузи,поради противоречие с императивни норми на
закона.Касае се за законово регламентирано задължение на съда, което не е
игнорирано в заповедното производство,въпреки специфичните му характеристики и
в този смисъл въззивният състав се съгласява с обхвата на извършената от РС-Ловеч
проверка. Възражението на жалбоподателя за недопустимост на такава проверка е неоснователно,
тъй като не съответства на разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК. Не може да
се приеме за състоятелно асоциирането на с ограничаване на свободната
инициатива, на договорната свобода или с формулираната от жалбоподателя
т.н.”волева автономия”. Особености на паричният ресурс на небанковите
институции също не са основание за прилагане спрямо клиентите им на
неравноправни клаузи.
В
съответствие с изложеното,след уточнението,съставът намира,че със заявление са
изпълнени изискванията за индивидуализиране на претенцията по отношение на
главницата и търсените лихви. Посочено е основанието на вземането, срока на
договора, падежът и първата просрочена вноска, ясно е от какво е формирана
претенцията за главница. Уточнени са и начинът и периодът на вземанията за
лихви и как са формирани. Пояснено е вложеното като възможност в
т.н.”Допълнителен пакет от услуги”. В този смисъл следва да се приеме, че по
отношение на тези претенции е налице формална редовност на заявлението.
В
проверката по отношение противоречие със закона и добрите нрави,за която както
се посочи съдът е служебно задължен съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, съставът
констатира, че претенцията за възнаграждение за закупен ”Допълнителен пакет от
услуги” не отговаря на въведените законови критерии.
При
анализа на правоотношението става ясно,че приложимите норми са тези на Закона
за защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на
„потребител”, нормите на Закон за потребителския кредит-при установените
елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми. Защитата на потребителя е
изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на
кредиторите при предоставяне на такива
(чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на
потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова
услуга. Нещо повече-касае се за възможности,които представляват типични и характерни
договорни права–да се измени падежната дата, да се реорганизира
правоотношението, да се адаптира към променените условия и т.н.,които по
съществото си произтичат от наличието на договорно правоотношение между
равноправни субекти,каквито в случая следва да са предоставилият кредит и
получилият такъв.
При
съобразяване на горните критерии съставът намира,че клаузата за дължима такса
за допълнителен пакет услуги е нищожна. От описаните възможности, за които се
предоставят услуги, става ясно, че са предвидени изцяло за дейност свързана с
усвояване и управление на кредита,а съгласно чл.10а,ал.2 от ЗПК кредиторът не
може да въвежда и изисква заплащане на подобни такси. По съществото си тези
„допълнителни” услуги произтичат от наличието на договорно правоотношение между
равноправни субекти,каквито в случая следва да са предоставилият заем и
получилият такъв. Тези „възможности” произтичат и са пряко свързани с
договорните правоотношения. В този смисъл е несъстоятелен опитът на
жалбоподателят терминологично да ги разграничава, определяйки ги като
„несвързани пряко”, а „по повод на договора уговорени”. Ясно е,че
допълнителната услуга е предоставена във връзка и единствено и само заради
сключения договор, предвидена е по повод усвояването и управлението на кредита и
не попада в категорията на такси и комисионни,съгл.чл.10а,ал.1 от ЗПК.
Съобразени общо като стойност с останалите договорни ангажименти, категорично
надхвърлят лимита, въведен с чл.19,ал.4 от ЗПК,което е допълнителен аргумент за
определяне на тази клауза за неравноправна. Съставът не може да се съгласи с
довода,че тези услуги не следва да се включват при съобразяване на общия размер
на разходите. Видно е,че са част от правоотношението, договорът е сключен и с
оглед на така избрания допълнителен пакет, така че отделянето им е явен опит за
заобикаляне на ограничението на чл.10а от ЗПК. Не без значение е и
обстоятелството,че по уговорения размер възнаграждението за тези услуги
доближава главницата,което е допълнителен довод,че не се касае за услуга,а за
прикрито допълнително задължение.
По изложените
съображения съставът изцяло се съгласява с извода на първоинстанционния съд за
отхвърляне на заявлението в частта по отношение претендираното
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 285.56лв.
Затова Разпореждане №3628/16.10.2019г. на РС-Ловеч, пост.по ч.гр.д.№ 1819/2019г.,
следва да се потвърди в обжалваната му част.
По
изложените съображения ОС-Ловеч
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3628/16.10.2019г., пост. по ч.гр.д.№ 1819/2019г. по описа на
РС–Ловеч, в частта, с която е отхвърлено подаденото от
„ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”България”№49, бл.53Е, вх.В,
чрез пълномощник юрисконсулт Радина Иванова Иванова,
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу П.М.П. с
ЕГН **********,***, за вземане за възнаграждение за закупен допълнителен пакет
от услуги в размер на 285.56лв., като правилно
и законосъобразно.
Определението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.