Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 07.06.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на осми май 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ
: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
мл.съдия АНЕТА ИЛЧЕВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 11839 по описа
за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 427230 от 11.06.2018 г., постановено по
гр.д.№ 29938/2017 г. на СРС, 25 състав, са отхвърлени предявените от Д.И.Г. срещу "Е.М." ООД, искове с правно основание
чл.439, ал.2 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 4758,43 лева- главница, заедно със законната лихва от 17.07.2012 г.,
сумата 936,37 лева - договорна лихва за периода 20.11.2011 г. - 16.07.2012 г,
сумата 64,73 лева- такса за периода 20.11.2011 г. - 16.07.2012 г. и сумата
429,23 лева- разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 27.07.2012
г. по гр.д. № 34488/2012 г. на СРС, 38 състав, като неоснователни, и е осъден ищеца да плакти на
ответното дружество 100 лв.,
разноски по делото.
Решението
е обжалвано от ищеца Д.И.Г. чрез пълномощник адв.А.Ч., с
искане за отмяната му и уважаване на иска. Излагат се доводи за неправилност на
решението поради нарушения на материалния закон и нарушение на
съдопроизводствените правила. Оплакванията за процесуални нарушения сочат на
необсъждане на всички събрани доказателства, непълен доклад по чл.146 от ГПК,
неприлагане на чл.183 от ГПК при направено оспорване на договора за цесия и
искане да се представи оригинала му по делото, необсъждане на довода на ищеца за настъпила перемпция в
изпълнителното производство, с което изпълнението се прекратявало по право и
след такова прекратяване ищецът не дължал изпълнение, необсъждане на довода на
ищеца, че вземането е погасено чрез плащане преди датата на цесията 30.06.2016
г. Оплакванията за неправилност се отнасят до несъобразяване със
събраните по делото доказателства, несъгласие с изводите на СРС, че : цесията
била съобщена макар и в хода на делото, че вземанията не
били погасени защото събраната сума не била платена на взискателя, че
ответникът по иска е надлежен взискател при липса на доказателства съдебният
изпълнител да е заменил първоначалния взискател-банката, с него.
Въззиваемата
страна-ответник "Е.М."
ООД оспорва жалбата с
писмен отговор чрез пърномощник юрк.М.М.с възражения, че цесията е била
надлежно съобщена в хода на делото, както е приел първоинстанционния съд. Моли да се потвърди решението.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Ищецът Д.И.Г. е предявил иск срещу „Е.М.“ ООД за признаване на
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4758,43 лева- главница, заедно със
законната лихва от 17.07.2012 г., сумата 936,37 лева - договорна лихва за
периода 20.11.2011 г. - 16.07.2012 г, сумата 64,73 лева- такса за периода
20.11.2011 г. - 16.07.2012 г. и сумата 429,23 лева- разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 27.07.2012 г. по гр.д. № 34488/2012 г. на СРС, 38
състав, тъй като след издаване на
изпълнителния лист са настъпили нови факти, които изключвали наличие на
задължение в посочените размери, всеки от които факкти имал самостоятелно
значение за оспорпване на изпълнението с предявения иск по чл.439, ал.2 от ГПК:
пърпво, че цесията по договор от 30.06.2016 г. между кредитора и взискател по
изпълнението „Б.П.Б.“ АД и „Е.М.“ ООД не му била съобщена и втортоо дружество
нямало качеството кредитор на ищеца и не можело да предприема изпълнителни
действия спрямо него, второ, че преди
дата 30.06.2016 г. вземането по изпълнителния лист било погасено поради
плащане-събрана сума в изпълнението общо 8 907,75 лв., постъпили по
сметката на ЧСИ Ал.Бизов на посочени в исковата молба дати чрез различни
изпълнителни действия/запор, публична продан/ при което банката-взискател е
нямало какво вземане да цедира на ответника, трето, че изпълнителното
производствно се считало прекратено по силата на закона на 18.03.2016 г. с
изтичане на 2 години от последното изпълнително действие на 18.03.2014 г., при
което след дата 18.03.2016 г. дължникът не дължал никакво изпълнение по това
изп.дело. Излага и доводи за незаконосъобразност насамата заповед за
изпълнение.
Ответникът „Е.М.“ ООД оспорва изцяло предявения
иск като неоснователен. Възразява, че вземането не е погасено по давност, че плащането не е изцяло,
че длъжникът е уведомен за цесията, че е недопустимо
съда да се произнася инцидентно по законосъобразността на заповедта за
изпълнение.
Въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение е валидно, като има съдържанието по
чл.236 от ГПК, но е недопустимо.
От исковата молба и петитума на
иска е видно, че e предявен иск с основание чл.439, ал.2, вр. ал.1 от ГПК, тъй
като ищецът твърди настъпването на нови обстоятелства след започване на
изпълнението по издадения изпълнителен лист (издаден на 27.07.2012 г. ) по заповедта
за изпълнение по чл.417 от ГПК, посочени по –горе.
Първоинстанционния
съд е дал правилна правна квалификация на иска като такъв по чл.439, ал.2 от ГПК. При иска по
чл.439 от ГПК правния интерес от иска се обуславя от твърдения на ищеца, че са
настъпили нови обстоятелства след влизане в сила на изпълнителното
основание и в предмета на доказване е
настъпването на такива обстоятелства, тяхната новост, както и погасителния им
ефект спрямо вземането, предмет на заповедта по чл.417 от ГПК и издадения по
нея изпълнителен лист. Доколкото, обаче,
с исковата молба ищецът като сочен длъжник по изпълнителния лист твърди, че
след образуване на изпълнителното производство са настъпили факти, които погасяват
вземането на кредитора по изпълнителния лист и взискател по изпълнението-„Б.П.Б.“ АД както поради погасяване чрез плащане,
така и поради настъпила перемпция по изпълнителното производство, образувано на
29.08.2012 г. по време преди датата на
цесията 30.06.2016 г., а след тази дата твръди, че не дължи изпълнение на „Е.М.“
ООД поради липсата на уведомяване на длъжника за цесията, то въззивният съд
намира, че исковото производство страда от порок относно неучастие на надлежен
ответник.
Основателността на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК не може да бъде свързана с
действията на съдебния изпълнител по осъществяване на принудителното
изпълнение, а само с конкретни новонастъпили факти, рефлектиращи пряко към
наличието на самото изпълняемо право, и като правна последица от уважаване на
иска по чл. 439 ГПК се отрича самото изпълняемо право и съответно наличие на основание за прекратяване на изпълнението, т.е. прекратяване на изпълнението и срещу
цедента, който е инициирал това производство (в този смисъл решение № 209
от 28.11.2018 г. по т. д. № 2530/2017 г., т. к., І т. о. на ВКС). В случая това е „Б.П.Б.“ АД
като сочен кредитор по изпълнителното основание и изпълнителния лист и
взискател по изпълнението. Доколкото с исковата молба се твърди настъпване на
факти, погасяващи вземането по изпълнителния лист преди датата на цесията
30.06.2016 г., ненадлежно съобщаване за цесията на длъжника и с въззивната жалба ищецът поддържа довода си,
че цесионера „Е.М.“ ООД не е бил конституиран надлежно като взискател в
изпълнителното производсво от съдебния изпълнител, то безспорно правният
интерес от иска му по чл.439, ал. 2 от ГПК е срещу взискателя по изпълнението „Б.П.Б.“
АД като надлежна страна в процеса, което ЮЛ обаче не е посочено с исковата
молба като ответник и не е участвало в настоящето съдебното производство по
иска по чл.439, ал.2 от ГПК.
Производството пред
първоинстанционния съд е приключили без да е констатирана тази нередовност на
предявения иск (противоречието между обстоятелствена част и петитум по
отношение на лицето, спрямо което ищецът има интерес да търси защита) и без на
ищеца да са давани указания, или той да е правил уточнения в пасивно
легитимираната страна по иска си, респ. без надлежната страна - „Б.П.Б.“ АД да е конституирана за
участие в процеса като надлежен ответник. Съгласно т. 5 от ТР № 1/2013 г. на
ОСГТК, въззивният съд не може да отстрани този порок, свързан с конституирането на
страните в процеса, а след като констатира такъв порок, следва да обезсили
решението и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, с даване на указания на
ищеца да отстрани противоречието между обстоятелствената част и петитума,
довела до постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на
надлежна страна. Наред с това на ищеца следва да се дадат указания, след връщане на делото
в СРС за ново разглеждане, и да обоснове интереса си от иска по чл.439, ал.2 от ГПК спрямо сочения с исковата молба
ответник „Е.М.“ ООД предвид довода на ищеца, че цесията не е произвела действие, и
че „Е.М.“ ООД не е надлежно конституиран взискател по изпълнителното дело, и
според последвалото уточнението следва да се прецени от първоинстанционния съд
интереса от иска и допустимостта му спрямо този ответник.
Ето защо и на основание чл.270, ал.3, изр.трето от ГПК обжалваното решение,
следва да се обезсили и делото да се върне на СРС за отстраняване нередовност
на исковата молба според мотивите на настоящето решение. При този изход на
служебната преценка по чл.269, изр.първо от ГПК, въззивният съд не следва да
обсъжда правилността на решението.
По разноските: Съгласно изхода на
спора, въззивният съд намира, че не може да се произнася по исканията за
разноски, тъй като настоящето въззивно решение не е такова по същество на спора
и не може да се приложи отговорността на страните по чл.78 от ГПК на
разноските. По аргумент от чл.294, ал.2 от ГПК, при новото разглеждане на
делото пред СРС ще следва съдът да се произнесе и по разноските по настоящето
въззивно производство.
Воден от изложеното,
СГС
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 427230 от 11.06.2018
г., постановено по гр.д.№ 29938/2017 г. на СРС, 25
състав.
ВРЪЩА делото на
Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.