№……….…./14.08.2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
РАДОСТИН
ПЕТРОВ
като разгледа
докладваното от съдия Маринов
въззивно търговско дело № 1234 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 38208/29.05.2019г., подадена от
„НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ", ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ул. „Граф
Игнатиев" № 2, ет. 2, чрез адв. Стефан Митев
срещу Решение от 16.04.2019г„ постановено по гр.д.№ 16081/2018г. по описа на
ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на Г.Н.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1883,40 лева, представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
нанесени увреждания на лек автомобил „Ситроен Саксо“
с рег.№ В 8732 РХ, застрахован по договор за „Гражданска отговорност” в
Република Румъния по системата „Зелена карта“, ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване на исковата молба – 24.10.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание по чл.511, ал.3 във вр.
с чл.511, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Сочи се във въззивната
жалба, че решението е частично недопустимо, тъй като предявената искова
претенция е в размер на 1636,40 лева, включващ стойността на увреденото МПС и
разходите за придобиване, регистрация и пускане на подобен автомобил в
движение, а с решението е присъдено обезщетение в размер на 1 883,40 лева или с
247 лева в повече от претендираното. Въззивникът твърди, че като е присъдил обезщетение над претендирания с исковете размер, първоинстанционният
съд е нарушил принципа на диспозитивното начало и
произтичащата от него забрана за произнасяне извън пределите на търсената с
иска защита, поради което отправя искане към съда за обезсилване на съдебния
акт в посочената част.
На
следващо място излага становище за неправилност и необоснованост на обжалваното
съдебно решение по съображения, че с исковата претенция в размер от 1 636,40
лева ищцата претендира не само стойността на процесното
МПС след приспадане на извънсъдебно платеното обезщетение, но и разходите за
придобиване, регистрация и пускане на подобен автомобил в движение. Сочи, че
макар и първоинстанционният съд да е приел искането
за присъждане на този тип разходи за неоснователно и да е приспаднал
остатъчната стойност на увреденото МПС, той е уважил исковите претенции в
цялост. В приетото и неоспорено от страните заключение САТЕ, вещото лице
приело, че стойността на разходите за придобиване, регистрация и пускане на
подобен автомобил в движение възлизат на 540,22 лева, като по съображения, че първоинстанционният съд неправилно не е приспаднал
посочената сума, въззивникът отправя искане за отмяна
на съдебното решение. Претендира присъждане на извършените съдебно-деловодни
разноски в производството пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е
депозиран отговор от насрещната страна Г.Н.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адв. Й.А., с който се изразява становище за допустимост,
но неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемата страна, твърди, че от събраните по делото
писмени доказателства безспорно се установявало, че на 30.03.2018г.. в
с.Кичево, ул. „Втора" до № 30 е настъпило ПТП между лек автомобил марка
автомобил „Ситроен Саксо“. с ДК № В 8732 РХ и
тежкотоварен автомобил „Волво ФХ 12-420“ с per. № B-214STE, като виновен за настъпилото произшествие е
водачът на тежкотоворания автомобил, който между
страните било безспорно, че е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност" от румънски застраховател. Не бил спорен фактът, а и същият
се установявал от заключението на САТЕ, че по отношение на увреденият лек
автомобил е налице „тотална щета“. Предвид изложеното сочи, че обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие /чл.386, ал.2 от КЗ/ и не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид. в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 от КЗ. Съгласно константната
съдебната практика на ВКС обезщетението следва да бъде в размер на
действителната/възстановителната стойност на автомобил, а не съобразно
методиката на застрахователя.
Излага твърдения, че съобразно
заключението на САТЕ общата стойност на уврежданията по автомобила е в размер
на 11 316.17 лева, а действителната му стойност по средни пазарни цени към
датата на ПТП възлиза на 3 400 лева, като остатъчната му стойност е в размер на
153 лева. С оглед установяването на „тотална щета“, доколкото стойността на
ремонта надвишава пазарната стойност на автомобила, въззиваемият
заключава, че застрахователят му дължи обезщетение в размер на пазарната му
стойност - 3 400 лева, от която следва да се приспадне извънсъдебно заплатената
сума в размер на 1 363.60 лева и останките от него в размер на 153 лева.
Предвид всичко гореизложено, твърди, че въззивната
жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно, законосъобразно и
обосновано, поради което претендира неговото потвърждаване с присъждане на
извършените разноски пред въззивна инстанция.
Жалбата е депозирана в законоустановения двуседмичен срок и съдържа изискуемите по
чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК. Не са направени доказателствени искания.
По гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съставът на ВОС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА
производството по търг. дело №
1234/2019г. на 11.09.2019г. от 13:30 часа, за която дата и час да се уведомят
страните.
УКАЗВА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна
служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна,
ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.