Определение по дело №440/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 655
Дата: 27 юни 2022 г. (в сила от 27 юни 2022 г.)
Съдия: Габриела Тричкова
Дело: 20221200500440
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 655
гр. Благоевград, 26.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова

Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500440 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от адв. Г.Л. Б., в качеството си на
пълномощник на Н. Т. М., от с. С., общ. Петрич, против Определение №254 от 20.04.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 299/2022 г. по описа на РС-Петрич, с което е прекратено
производството по делото по отношение на исковата претенция, в частта, с която се иска да
се признае за установено, че Н. Т. М., с ЕГН **********, не дължи сумите по изпълнителен
лист № 713 от 11.05.2020 г. по ч.гр.д.№ 708 по описа за 2010 г. на Районен съд град Петрич,
с който е осъден ЕТ “Н.Т.Д.“, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление с.С.,
общ.Петрич, със законен представител - Н. Т. М., да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, а сега с
наименование „Е.П.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Ц.Ш.“ №159, р-н „М.“, бл. Б.М.Б.Ц., сумата от 294, 55 лева (двеста деветдесет и четири лева
и петдесет и пет стотинки), представляваща парично задължение за ползвана ел.енергия за
периода от 24.06.2009 г. до 25.09.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.05.2010 г. (датата на подаване на заявлението) до окончателното й изплащане,
сумата от 14,17 лв. (четиринадесет лева и седемнадесет стотинки), представляваща лихва за
периода от 24.10.2009 г. до 09.04.2010 г., както и сумата от 25,00 лева (двадесет и пет),
представляваща държавна такса по делото и сумата от 78,00 лева (седемдесет и осем), в
размер надвишаващ 94,72 лв. (деветдесет и четири лева и седемдесет и две стотинки), от
които 80,55 лв. - главница и 14,17 лв. - мораторна лихва, начислена за периода 24.10.2009 г. -
09.04.2010 г., като недопустимо, поради липса на правен интерес.
В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на определението за
частично прекратяване на делото. Посочва се, че изводите на съда са в противоречие със
събраните по делото писмени доказателства. Твърди се, че искът по чл. 439 ГПК е
възможност на длъжника да се защити от неправомерни действия на взискателя. Твърди се,
че на 10.05.2015 г. е изтекла петгодишната погасителна давност и след тази дата длъжникът
винаги може да се позове на чл. 110 ЗЗД въз основа на изтеклата давност. Посочва се, че по
делото липсват каквито и да е доказателства, че длъжникът е извършил доброволно плащане
на задължението си след изтичане на законно предвидената давност (10.05.2015 г.). Посочва
се, че обсъждането на въпросите за плащане, без представяне на заверени счетоводни
документи и препис извлечение от счетоводните книги на взискателя е невъзможно. Твърди
се още, че в конкретния случай взискателят е запазил два изпълнителни листа срещу
жалбоподателя Н.М. 10 години и в края на 2021 г. е депозирал молба до ЧСИ за образуване
1
на изпълнително дело срещу платилия длъжник. В молбата били посочени дължимите суми.
Посочва се, че след като длъжникът е завел дело на основание чл. 439, ал. 2 ГПК и се
позовал на чл. 117 ЗЗД, взискателят е заявил, че адвокатското възнаграждение за издаването
на изпълнителния лист е заплатено и че част от сумите са платени и за тях няма претенция.
Това било една изключително неприемлива теза. На следващо място, в жалбата се посочва,
че взискателят е действал умишлено с цел да се облагодетелства. Твърди се, че след като е
завел подобно дело, след изтичане на давностния срок, то взискателят следвало да понесе
своята отговорност. В заключение на изложеното се иска отмяна на атакуваното
определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по
делото.
По реда на чл. 276, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на жалбата от „Е.П.“
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.Ш.“ №159, р-н „М.“, бл.
„Б.М.Б.Ц.“, с предишно наименование „Ч.Е.Б.“ АД, чрез юрк. Л.М.. В отговора се излагат
съображения за неоснователност на жалбата. Твърди се, че мотивите на
първоинстанционния съд за частично прекратяване на делото са правилни. Посочва се, че
съгласно чл. 124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск за установяване съществуването или
несъществуването на едно правоотношение или на едно право, когато има правен интерес от
това, като се твърди, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка и следва
да бъде изрично доказан от ищеца. Твърди се, че в случая ищецът не е доказал правен
интерес от воденето на настоящото дело в частта, в която същото е прекратено. Посочва се,
че вземането, за което се търси съдебна защита за установяване, че правото на кредитора за
принудителното му изпълнение е погасено, е платено доброволно от ищеца на ответното
дружество преди предявяване на иска, видно от представените по делото писмени
доказателства от ответника. Навежда се, че за ищеца липсва интерес от установяване със
сила на пресъдено нещо, че не дължи на ответника сума, която доброволно е платил, за
което сам признавал в исковата молба. Посочва се, че дори и при уважаване на такъв иск
решението не би могло да даде защита на ищеца, поради което би било недопустимо.
Твърди се още в отговора, че видно от представената от ответника молба вх.
№17225/14.12.2021 г. за образуване на изпълнителното производство, в същата изрично е
посочено от взискателя, че част от присъдените суми са платени доброволно от длъжника
преди образуване на изпълнителното дело. От същата е видно, че е отправено искане до
ЧСИ за образуване на изпълнително дело срещу ЕТ „Н. Т.Д.“ за събиране на суми в размер
на 80, 55 лв. – главница, както и за сума в размер на 14, 17 лв. – присъдена лихва, ведно със
законната лихва върху главницата до окончателното изплащане. Посочва се, че кредиторът
изрично е уточнил, че в резултат на извършено частично плащане от длъжника, искането е
за образуване на изпълнително дело само за неплатената част от вземането. В молбата ясно
било посочено каква част от вземането не е платена и за тази част е поискано образуване на
изпълнително дело.
Предвид изложените съображения се поддържа, че жалбата е неоснователна, а атакуваното
определение за частично прекратяване на делото е правилно и законосъобразно, поради
което се иска потвърждаването му.
Благоевградският окръжен съд, след като взе предвид доводите в частната жалба, съобрази
обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от
страна по делото пред първа съдебна инстанция, за която съдебният акт е неблагоприятен,
срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения:
От материалите по първоинстанционното дело се установява, че същото е било образувано
по искова молба на Н. Т. М., ЕГН ********** от с.С., общ.Петрич, с адрес за призоваване
гр.Петрич, ул.“К.Б., чрез адв.Г.Б., подадена против „Ч.Е.Б.“ АД, а сега с наименование
„Е.П.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.С., район М., бул.“Ц.Ш.“ №
159, бл.Б.М.Б.Ц., представлявано от законните представители.
С исковата молба е било поискано от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че Н. Т. М., с ЕГН **********, не дължи сумите по изпълнителен лист № 713
от 11.05.2010 г. по ч.гр.д.№ 708 по описа за 2010 г. на Районен съд град Петрич, с който е
2
осъден ЕТ “Н.Т.Д.“, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление с.С.,
общ.Петрич, обл.Благоевград, със законен представител - Н. Т. М., да заплати на „Ч.Е.Б.“
АД, а сега с наименование „Е.П.“ АД, със седалище и адрес на управление гр.С., район М.,
бул.“Ц.Ш.“ № 159, бл.Б.М.Б.Ц., сумата от 294,55 лева (двеста деветдесет и четири лева и
петдесет и пет стотинки), представляваща парично задължение за ползвана ел.енергия за
периода от 24.06.2009 г. до 25.09.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.05.2010 г. (датата на подаване на заявлението) до окончателното й изплащане,
сумата от 14,17 лв. (четиринадесет лева и седемнадесет стотинки), представляваща лихва за
периода от 24.10.2009 г. до 09.04.2010 г., както и сумата от 25,00 лева (двадесет и пет лева),
представляваща държавна такса по делото и сумата от 78,00 лева (седемдесет и осем лева),
представляващо адвокатско възнаграждение, поради изтекла погасителна давност на
основание чл.117, ал.2 ЗЗД.
В своевременно постъпилия по реда на чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба от
ответната страна е застъпено становище за частична недопустимост на исковата претенция.
Ответното дружество е навело съображения, че част от оспореното вземане е платено
доброволно от ищеца, чрез банков превод на сума в размер на 412,00 лева по сметка на
дружеството на 12.04.2011 г., с която сума били разплатени: част от присъдената главница -
214,00 лв., както и всички присъдени разноски -103.00 лв. Излага, че в резултат на
доброволното плащане от страна на ищеца, към настоящия момент дължимите от него суми
на дружеството съгласно цитирания изпълнителен лист възлизат на 80,55 лв. (осемдесет
лева и петдесет и пет стотинки) - главница и 14,17 лв. (четиринадесет лева и седемнадесет
стотинки) - мораторна лихва. В тази връзка ответникът е изразил становище за
недопустимост на иска за частта над сумата 80,55 лв. - главница и изцяло недопустим за
сумата 103,00 лв. - присъдени разноски по изпълнителен лист, издаден по гр.д. №
1036/2010г. по описа на РС-Петрич.
Към отговора на исковата молба е приложена молба с вх. № 17225/14.12.2021 г., на
основание на която е било образувано изп.д. № 1230/2021 г. по описа на ЧСИ Александър
Цанковски, рег. № 701 в КЧСИ, с район на действие ОС-Благоевград. С молбата е поискано,
въз основа на процесния изпълнителен лист, образуването на изпълнително дело за сумите,
както следва: 80, 55 лв., представляваща главница, ведно с дължимата законна лихва, както
и 14, 17 лв. лихва за забава. В молбата изрично е уточнено, че част от сумите по
изпълнителния лист са погасени от длъжника чрез плащане, поради което и за тях не е
поискано образуване на изпълнително дело.
От приложената към отговора на исковата молба Справка за движение по сметки за
периода от 12.04.2011 г. до 12.04.2011 г. на „Ч.Е.Б.“ АД, се установява, че на 12.04.2011 г.
ищецът в качеството му на ЕТ „Н.Т.-Сухото дере“ по ИТН 200160393686 е платил по
банковата сметка на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 412 лв.
От представеното с отговора на исковата молба счетоводно извлечение от клиентската
информационна система на ответното дружество по партидата на ищеца по клиентски
№200160393686 се установява, че по издадена фактура № 56771195/07.10.2009 г.,
неплатения остатък е в размер на 80,55 лв. и неплатената лихва е в размер на 14,17 лв.,
начислена за периода 24.10.2009 г. - 09.04.2010 г., във връзка с които суми е инициирано и
изпълнителното производство.
При така посочените по-горе факти, РС-Петрич е приел, че предявеният от Н. Т. М.
отрицателен установителен иск, с който се иска от съда да признае за установено, че Н. Т.
М., не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист №713 от 11.05.2020 г. по ч.гр.д.
№708/2010 г. по описа на РС-Петрич, е процесуално недопустим, за сумите надвишаващи
94, 72 лв., от които 80, 55 лв. – главница, и 14, 17 лв. – мораторна лихва, начислена за
периода 24.10.2009 г. – 09.04.2010 г., поради липса на правен интерес. Изложени са
подробни съображения в насока, че за ищеца липсва правен интерес от иска по отношение
на част от сумите, доколкото се установявало, че същите са платени на взискателя и няма
как дори при уважаване на иска да се върнат въпросните суми на взискателя. Посочено е, че
по арг. от чл. 118 ЗЗД платеното след изтичане на давността е дължимо платено и
длъжникът няма право да го иска обратно, макар и към момента на плащането да е знаел, че
давността е изтекла.
3
БОС намира, че обжалваното определение е правилно.
С иска по чл. 439 от ГПК се цели установяване със сила на пресъдено нещо, че
изпълняемото право на взискателя по образуваното изпълнително дело е престанало да
съществува. Категорична и последователна е съдебната практика, че когато изпълнителното
производство е приключило, тъй като е постигната целта му – тоест вземането е
реализирано, то длъжникът е лишен от правен интерес да предяви иск с правно основание
чл. 439 от ГПК. Това е така, тъй като се касае за специфичен иск, чрез който се оспорва
именно изпълнението и решението по него би могло да предизвика промяна в правната
сфера на длъжника единствено в хипотезата на висящо изпълнително производство. След
приключване на изпълнението с плащане към взискателя и прекратяване на изпълнителния
процес, липсва интерес от иска, защото длъжника по изпълнението не може да получи
търсената чрез него защита – ако е платено на взискателя няма как дори при уважаване на
иска да се върнат сумите на длъжника и иска е безпредметен. По аргумент на разпоредбата
на чл. 118 от ЗЗД, платеното след изтичане на давността е дължимо платено и длъжникът
няма право да го иска обратно, макар и към момента на плащането да не е знаел, че
давността е изтекла. В този смисъл е трайната практика и на ВКС (Определение № 94 от
5.03.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7398/2014 г., I г. о., ГК; Определение № 634 от 5.10.2009 г.
на ВКС по т. д. № 479/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 99 от 28.06.2012 г. на ВКС по т. д. №
667/2011 г., II т. о., ТК и др.).
В случая, от данните по делото се установява, че длъжникът е заплатил преди образуване
на процесното изпълнително дело (на 12.04.2011 г.) по сметка на ответното дружество, част
от сумата по издадения изпълнителен лист в размер на 412 лв., с която сума са погасени
част от главницата – 214 лв., както и всички присъдени с изпълнителния лист разноски – в
размер на 103.00 лв. В резултат на така извършеното доброволно плащане от страна на
ищеца, към настоящия момент дължимите от него суми на дружеството съгласно процесния
изпълнителен лист, възлизат в размер на 80, 55 лв. – главница и 14, 17 лв. – мораторна
лихва. Ето защо и правилно е прието, че за сумите, надхвърлящи горните суми, за които е
образувано изпълнителното дело, предявеният иск по чл. 439 ГПК е процесуално
недопустим, поради липса на правен интерес.
Наред с горното, следва да бъде посочено, че съгласно чл. 439 ГПК длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението, основавайки се на факти, които са настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Систематичното място на горецитираната разпоредба, както и граматическото й
тълкуване несъмнено сочат, че право на такъв иск /активна процесуална легитимация/ има
само правен субект, който има качеството на "длъжник по изпълнението" в рамките на едно
висящо, т. е. неприключило изпълнително производство, наличието на каквото е
предпоставка за допустимост на отрицателния установителен иск. В хипотеза, като
настоящата, в която част от вземането на взискателя е било удовлетворено доброволно от
длъжника или посредством принудително събиране на сумите, за ищеца отпада правния
интерес да продължи да води този иск, тъй като с него той не би могъл да получи
благоприятен резултат в своята правна сфера. След като на разположение на длъжниците е
предоставен специален иск по чл. 439 ГПК за отричане на снабдено с изпълнителна сила
вземане, не може да се приеме, че е налице интерес от иск за отричане на изпълняемо право
и без да е образувано на изп. производство (виж. Определение № 746/ 11.11.2013 г. по ч. т. д.
№ 3048/2013 г. на ВКС, 2- ро ТО). Ако беше така, нямаше да е необходимо да се урежда
специален иск по чл. 439 ГПК. В случая, освен че сумата по изпълнителния лист е частично
заплатена от длъжника, но и по отношение на платената сума не е образувано изпълнително
дело, което също обосновава извод за недопустимост на претенцията по отношение на
платената част от задължението.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск в прекратената част е недопустим,
поради което правилно производството по него е прекратено от първоинстанционния съд.
По изложените съображения атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложените съображения, Благоевградският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Определение №254 от 20.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 299/2022 г.
по описа на РС-Петрич.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5