Р Е Ш Е Н И Е
№5538/9.12.2019г.
Гр.Варна,09.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ,
в публично заседание, проведено на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр.
дело № 13 905 по описа
за 2019 година на ВРС, ХLII –
ри състав,
докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищецът
по делото – М.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат С.А. ***, със съдебен адрес *** е
предявил отрицателен установителен иск против ответното дружество „Е. П. П.“
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Б. Д. П., П. С. С.,
А. М. Д. и Г. К..
Отправеното до ВРС искане е да бъде
постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено, че ищецът
не дължи на ответника
„Е.П.“ АД, ЕИК * СУМАТА от 910,52
лева (деветстотин
и десет лева и петдесет и две стотинки ), начислена му
в следствие на неправомерно извършена корекция на сметка за потребена енергия
за периода 15.12.2017г.- 26.07.2018г.,
за обект с адрес *(във фактурата „*“), *, с
аб.№ *и кл. № *,
обективирана във фактура № **********/07.08.2019
г., на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК. Обективирано е и искане за присъждане на
сторените от ищеца съдебно деловодни разноски.
Обстоятелствата,
от които се твърди, че произтича претендираното право
са:
Сочи се, че ищеца М.М.М. и ответника „Е.П.“ АД се намирали в договорни
отношения относно продажбата на електроенергия. На 14.08.2019г. М.М. при рутинна проверка в сайта на „Е.П.“ АД установил,че
дължи сума в размер на 910,52 лева, за обект с адрес *. Посочен бил и срок за
заплащане на исканата сума, а именно не по-късно от 19.08.2019 г. От името на М.М.М., процесуалният му представител – адвокат Ст.А.,твърди
че посетил офис на ответното дружество, където устно му било обяснено, че процесната сума в размер на 910,52 лева е била начислена на
ищеца в следствие на извършена корекция на сметката му за потребена енергия за
периода 15.12.2017-26.07.2018г. Не били предоставени никакви документи,
доказващи дължимостта на процесната
сума. Поради тази причина на 16.08.2019 г. на основание чл. 20, ал. 6, във
връзка с чл. 45, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.П.“ АД, се твърди в исковата молба,че било подадено
възражение до ответника срещу така извършената от същия корекция на сметка
за потребена енергия и начисляването на необосновано задължение в размер на
910,52 лева, и отправена молба да бъдат преразгледани отново всички факти и
обстоятелства по казуса и съответно да бъде отменено задължението на г-н М.М.М. в размер на 910,52 лева, обективирано във фактура
издадена на 07.08.2019. След изрично отправено искане от страна на ищеца и
адвоката му, на 26.08.2019г. от името на г-н М. – процесуалният му представител
получил в офис на ответното дружество фактура № **********/07.08.2019 и
прилежащи към нея документи. В посочения документ било отразено, че г-н М.
дължал сума в размер на 910,52 лева в следствие на извършена корекция на сметка
за потребена енергия за периода 15.12.2017-26.07.2018г., за обект с адрес гр.
Варна, „*“, *.
В случая изглежда, според адв.А., че било налице
неправилно записване на адреса на обекта в информационната система на
ответното дружество, тъй като било посочено, че същият се намирал на „*“ (като
се предполага,че вероятно се имало предвид булеварда, а не квартала, но от
предоставената фактура това не ставало ясно). Всъщност, твърди ищецът, чрез адв.А., процесният обект се
намирал в жк „*“, където бил и постоянния адрес на
ищеца, а именно гр. *, жк „*“, *. Става ясно, че в същата фактура бил
посочен и срока за плащане на задължението - не по-късно от 19.08.2019г. Твърди
се още в исковата молба, че въпреки подаденото още на 16.08.2019г. възражение,
към дата 30.08.2019г., ищецът все още не бил уведомен по никакъв начин, относно
това преразгледан ли бил гореописаният казус и счита ли все още ответникът, че
г-н М.М.М. му дължи процесната
сума. Твърди се по същество, че ищецът М.М.М. не
дължи процесната сума в размер на 910,52 лева и че не
му било доставено и не бил потребил количеството
електроенергия, определено „незнайно как“ при извършената корекция.На следващо
място в исковата молба са наведени твърдения за наличие на правен интерес от
водене на отрицателния установителен иск а именно: от
една страна г-н М.М.М. не дължал процесната
сума в размер на 910,52 лева, а от друга страна тъй като ищецът се явявал
потребител на електрическа енергия, същият бил обвързан от Общите условия на „Е.
С.“ АД, ЕИК * и „Е.П.“ АД, ЕИК *, регламентиращи възможност за едностранно
спиране на електрозахранването в имота му, при незаплащане в определен срок, на
което и да било негово задължение към ответника, което би довело до значителни
затруднения и неудобства.На първо място ищецът чрез адвокат А. от ВАК намира за
необходимо да отбележи, че е налице константна и непротиворечива съдебна
практика, обективирана в редица решения на Върховния Касационен Съд, цитирани в
скоби в исковата молба (Решение №
79/11.05.2011г. на ВКС, постановено по т.д. № 582/2010г., Решение №
189/11.04.2011г. на ВКС по т.д. № 39/2010г., Решение № 165/2009г. по г.д. №
103/2009г. на ВКС, Решение № 104/2010г. по т.д. № 885/2009г., Решение №
29/15.07.11г. по т.д. № 225/10г. на ВКС, II т.о и др.), където било застъпено
категоричното становище, че извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите от страна на енергоразпределителните дружества за вече доставена и
ползвана електрическа енергия е лишена
от законово основание. Прието било, пояснява адв.А.
в цитираната практика по ВКС, че коригирането на сметките само въз основа на
евентуално неточно измерване на доставяната електрическа енергия от
принадлежащото на доставчика средство за търговско измерване, без да е доказано
виновно поведение на потребителя, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното отношение.
Върховните съдии отхвърляли и възможността доставчикът да обосновава правото си
на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и
обвързващи потребителя Общи условия, като било изразено разбирането, че заради
неравноправния им характер подобни клаузи се явявали нищожни по силата на
чл.146 от Закона за защита на потребителите и чл. 26 от Закона за задълженията
и договорите, поради което те не обвързват потребителите.На следващо място,
ищецът, желае ВРС да вземе под внимание, че през месец ноември 2018 г.
петчленен състав на ВАС със свое Решение № 13691/08.11.2018 г. е отменил четири
разпоредби от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ), по които се преизчислявало погрешно измерената електрическа енергия:
чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ, като те били и единствените действащи
към него момент членове от нормативния акт, след като с друго решение на ВАС от
февруари 2017 г. всички останали текстове от него вече били отменени. С тези
членове било регламентирано именно как се преизчислявало потреблението на
електроенергия, ако електромерът липсва, повреден е или отчита неточно.Отделно
от гореизложеното, твърди ищецът чрез процесуалния си представител в исковата
молба - извършената проверка от страна на представителите на „Е. С.“ АД била
осъществена в отсъствие на ищеца, като не бил направен никакъв опит същият да
бъдел открит, за да има възможност да се увери в коректността на извършваните
действия от страна на служителите на „Е. С.“АД. По този начин, според ищеца,
още в начална фаза на ищеца му била неправомерно ограничена възможността да се
защити, като не му било позволено да се увери лично в констатациите на
проверяващите и съответно да ги опровергае.Извън изложеното по –горе, в
исковата молба се отправя искането РС Варна да вземе предвид и обстоятелството,
че поддържането на техническата изправност на средството за търговско измерване
било задължение на електроразпределителното дружество. Поради това евентуалното
неточно действие на електромера, като следствие от неизпълнение на задължението
за поддръжка от страна на електроразпределителното дружество, било недопустимо
да влече след себе си санкция и ощетяване за потребителя.Единственото
основание, отново според ищеца М., в случая за корекция на потребената
електрическа енергия и за фактуриране на процесната
сума представлявал Констативния протокол от проверката. Протоколът за
извършената проверка, подчертава ищецът, че е частен документ, който обаче не
бил подписан от ищеца или негов представител, поради което същия този КП не се
ползвал с материална доказателствена сила. Дори и да
била спазена процедурата по Общите условия, протоколът като частен документ,
изготвен от служители на „Е. С.“ АД, обобщава ищецът, че е непротивопоставим на
титуляра и удостоверените с него обстоятелства и
факти подлежали на доказване по общия ред.Не на последно място,за ищеца
възниквало и основателното съмнение относно коректността и точността при
изчисляване на евентуално дължимата сума. От енергоразпределителното
дружество твърдели, че за процесния период 15.12.2017-26.07.2018г. не била
отчетена електроенергия в размер на 4859 киловат часа. В този период обаче
цената на доставяната електроенергия се била променила 2 пъти - за периода
15.12.2017-30.06.2018г. тя била 0,15503 лева/квтч, а
за периода 01.07.2018-26.07.2018г. - 0,16473 лева/квтч.
Ответникът, според ищеца напълно произволно и без каквато и да било обосновка
или доказателства разпределил неотчетената според него електрическа енергия
между двата периода, съответно 4295 квтч за периода
15.12.2017-30.06.2018г. и 564 квтч за периода
01.07.2018-26.07.2018г. Това произволно и необосновано разпределение на
търсеното от ответника количество електроенергия между двата отчетни периода
без никакво съмнение за ищеца водело до явно неточно изчисление и на стойността
на същата, което от своя страна влечало и възможно неоснователно обогатяване от
страна на енергоразпределителното дружество. При тези
фактически твърдения ищецът е обосновал правния си интерес от търсената защита,
формулирал искане до съда по см. на чл.127, ал.1 т.5 ГПК а в подкрепа на
твърденията си е приложил заверени за вярност с оригинала копия на документи
които желае да бъдат приобщени към материалите по делото като писмени
доказателства .
В
срока по чл. 131 от ГПК по
делото е постъпил отговор от ответника,чрез адв.
Н. Г.- ВАК, с който намира
предявеният иск като допустим, но изцяло
неоснователен. Налице, възразява ответното дружество, че било правно
основание за възникването на оспорваното материално право - предмет на
отрицателния установителен иск, депозиран от ищеца, а
именно вземането на „Е. П. П.“ АД към ищеца за потребена електрическа енергия
на стойност 910,52 лв., конкретизирано по размер с фактура №
**********/07.08.2019 г. Процесната сума
представлявала цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия
в размер на 4859 кВтч, и се дължала от ищеца на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Становището на ответника по
обстоятелствата, на които се основава искът е следното: Не се оспорва, че между ищеца и
ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение, по силата, на
което ищеца е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа
енергия. Потвърдено е и обстоятелството, че е била извършена проверка на
изправността на средството за търговско измерване на посочения в исковата молба
адрес, както и че резултатът от проверката бил обективиран
в констативен протокол.
Наведени са следните възражения срещу
иска и обстоятелства, на които те се основават: Твърди се от „Е. П. П.“ АД, че
било налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за
потребена електрическа енергия: Ищецът
и ответното дружество били страни по облигационно правоотношение по договор за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. С.“
АД. Ответното дружество изпълнявало поетите по договора задължения
добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно:
да осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект,
находящ се в гр. *, бул. „*“, * с абонатен № *и клиентски № *. На
26.07.2018г. била извършена техническа проверка на измервателната система в
обекта на ищеца от служители на „Е. С.“ АД, в присъствието на двама свидетели. Дружеството нямало
вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително да известявало
потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си на
собственик, тъй като подобно предизвестяване, според ответника, щяло да
обезсмисли усилията по предотвратяване на неправомерните въздействия върху
измервателните системи и средствата за търговско измерване.Сочи се още в
отговора на искова молба, че „Е. С.“ АД е дружество с основен предмет на
дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която
извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия,
при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от
ДКЕВР. Дружеството било оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т.
346, б.“а“ от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско измерване според
чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и имало право да извършва технически проверки на място на
измервателната система и на средствата за търговско измерване. На средствата за
търговско измерване се извършвали първоначална и последващи
проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към него.
Дружеството следяло за техническото състояние на измервателните уреди като
резултат на такава проверка било и констатираното несъответствие при отчитането
на потреблението на електрическа енергия от абоната. „Е. С.“ АД, възразява
ответника, че изпълнявало договорните си задължения добросъвестно, съобразно
изискването на чл. 63 ЗЗД. За извършената проверка посочва и ответника, че
бил съставен Констативен протокол № 1104835. Процесният
електромер бил демонтиран, подменен с нов такъв, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба №
508183 и предоставен за метрологична експертиза в БИМ. Констативният
протокол за техническа проверка, твърди ответното дружество, че отразявал
действителното фактическо положение, същият КП бил подписан от двама независими
свидетели. Извършената проверка на електромер с фабр.
№7558065, на неговата цялост и функционалност, притежавала съответната
юридическа стойност. Безспорно, за ответника, било че в имота на ищеца била консумирана електрическа
енергия, която не била заплатена и ако абонатът е потребил
електрическа енергия в количество, различно от отчетеното, той дължал
заплащането му по силата на договорната връзка.Посочено е още в отговора на
искова молба, че Експертизата на процесния електромер била извършена от
Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“,
Регионален отдел –Варна, като за извършената експертиза бил съставен Констативен протокол № 1784/26.07.2019г. При
софтуерно четене била установена намеса в тарифната схема на електромера -
Наличие на преминала енергия по тарифа
1.8.3. в размер на 4859 квтч., която не била
визуализирана на дисплея. Констативният протокол на Български институт по
метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел
-Варна, подчертава ответното дружество в отговора си на искова молба, като
официален свидетелстващ документ, съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползвал с
материална, обвързваща съда доказателствена сила.
Посочено е още в отговора на искова молба, че на дата 05.08.2019г. „Е. С.“ АД
съставило Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизирало
размера на оспореното вземане, като било установено точното количество
неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3 - 4859 кВтч.
Във връзка с изложеното по-горе,
ответното дружество сочи, че съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ, операторът на
съответната мрежа можел да коригира количествата ел. енергия като разлика между
отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества ел. енергия
при установяване на несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните количества ел. енергия за период не
по-дълъг от една година назад. Този тип вмешателство имал за цел част от
консумираната ел. енергия да бъдела отклонявана в регистър, който не се
визуализирал на електромера. При ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия
нямало как да се установи натрупване на електрическа енергия в невизуализиран
регистър, тъй като това ставало само със специализиран софтуер, с който
инкасаторите не разполагали.На 07.08.2019г. „Е.П.“ АД издало фактура № **********, с което била
определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в
скрития регистър, а именно 910,52 лв. Твърди се ,че с писма от „Е. С." АД (изх. №
54394/06.08.2019г.) и от „Е. П." АД (изх. № 54394/07.08.2019г.) били
приложени констативния протокол от техническата проверка и фактурата.
В съответствие с изложените фактически
твърдения ответникът от своя страна се позовава на друга част от практиката на
ВКС ,същото постановена по реда на чл.290 ГПК: Решение № 21 от 01.03.2017г. на
ВКС по гр.д. № 50417/2016г., I г.о., ГК, с докладчик съдията Гълъбина Генчева.
В цитираното Решение, сочи ответната страна, че решаващият състав приел, че
било допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребената електрическа енергия за минал период, когато
действително доставената електрическа енергия погрешно е отчетена и заплатена в
по-малък размер, поради грешно въведени в информационната база данни за
техническите параметри на СТИ. Като аргумент в подкрепа на същия извод,
решаващия състав се позовал на принципното разбиране на ВКС в разгледаните
решения за една друга сходна хипотеза на неточно отчитане на реално доставената
електрическа енергия, когато това се дължало на неправомерна намеса в СТИ, но
доставчикът е доказал реалното количество на доставката и разликата между
заплатеното и действително дължимото.
Въпреки, че била извършена корекция, на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, възразява
ответникът, електрическата енергия натрупана в невизуализирания регистър била
реално доставена и потребена от потребителя, но същата не била заплатена от
него. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл.
1-во от ЗЗД, купувачът на стока бил длъжен да плати цената на вещта, която в
конкретния случай вече била получена чрез направената доставка на електрическа
енергия. Потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия – т.е. процесната сума се дължала от ищеца,
на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
В
условията на евентуалност,
ако ВРС приеме, че чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложим към конкретната хипотеза,
ответното дружество желае ВРС да отхвърли иска на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се
касаело за установено точно количество реално потребена енергия, чието
заплащане се дължало от абоната по силата на установена между страните
облигация по покупко-продажба на ел. енергия, в който смисъл било и Решение №
150/26.06.2019г. постановено по гр. дело № 4160/2018г. по описа на ВКС. III
г.о.Предвид гореизложеното, ответното дружество отправя искането ВРС да
отхвърли предявения от М.М.М. иск като неоснователен
и недоказан и в полза на ответника да бъдат присъдени сторените в
производството съдебно - деловодни разноски,включително и тези за
адвокатско възнаграждение.В подкрепа на изложените възражения ответното
дружество е направило искания за събиране на доказателства.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание от 08.11.2019 г. ищецът,
представляван от адв.А. поддържа исковата молба,моли Решението да бъде в смисъл, че ищецът не
дължи на ответното дружество процесната сума,като
счита, че ответното дружество не е доказало нито периода, нито размера на
електроенергията, преминала евентуално през процесното СТИ. Поддържано е и
искането за присъждане на съдебно –деловодни разноски.
В
същото съдебно заседание,ответното дружество представлявано от адв.Л.желае ВРС да отхвърли предявения
иск като неоснователен и недоказан, въз основа на доводите подробно
изложени в депозирания писмен отговор. Ответната страна също желае присъждане
на сторените в производството съдебно-деловодни разноски, включително и
заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съобразявайки становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Производството
по делото е образувано въз основа на предявена искова молба от ищеца М.М.М. против ответното дружество „ Е. П. П. „ АД с
искане да бъде прието за установено в отношенията между страните,че ищецът не
дължи на ответното енергийно дружество исковата сума от общо 910, 52 лева.Приемайки, че искът е заявен от ищцата
при наличие на правен интерес, съгласно твърденията в исковата молба и
задължителната съдебна практика на ВКС касаеща
отрицателния установителен иск, съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
С
проекта за доклад по делото, обявен за
окончателен съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, че : ищецът се намира в облигационна
връзка с ответното дружество с предмет продажба и доставка на ел. енергия, като
потребяваната от ищеца ел.енергия е за обект с адрес
гр. Варна; като потребяваната от ищеца ел.енергия се
заплаща по партида водена на негово име при ответника ; че на адреса на
потребление на ел.енергия е била извършена проверка на СТИ, обективирана в
констативния протокол съставен от служителите на неучастващото в спора
дружество Е. С.АД, при която абонатът не е присъствал; не е присъствал и
упълномощен от абоната представител ; че е била издадена фактура от ответното
дружество №**********/07.08.2019 г. на стойност 910,52 лв. и че исковата сума
не е заплатена от ищеца на ответното дружество.
Спорът по същество между ищеца и
ответното дружество се състои в това дали ищецът дължи на ответната страна
исковата сума за която е издадена от ответника данъчна фактура и ако „ да „ на
какво правно основание е начислена сумата.
От ангажираните по делото писмени доказателства а именно:
представените с отговора на исковата
молба/ част от същите доказателства и с исковата молба / заверени копия на : Констативен протокол № 1104835/26.07.2018 г.; Констативен протокол №
1784/26.07.2019 г. – АУ – Е – 000029-42264/27.07.2018 г. от метрологична
експертиза на електромер от Българския институт по метрология; становище от 05.08.2019 г. за начисление на
електрическа енергия относно Констативен протокол № 1784/26.07.2019 г.,
абонатен № *,
клиентски № * и извършена техническа проверка; фактура № **********/07.08.2019
г.; справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца към дата 05.09.2019 г. за клиент с клиентски № *; извлечение фактури и плащания за период
към дата 09.09.2019 г. за клиент с клиентски № *;
извлечение от лична сметка № * от 05.09.2019 г.; писмо изх.№ 54394_КП1104835_1/06.08.2019 г. от „Е. С.” АД; писмо изх.№
54394_КП1104835_2/07.08.2019 г. от „Е. П. П.” АД; 2 бр. известие за доставяне, по същество се доказват твърденията и
на двете страни за наличие на договор за продажба и доставка на ел.енергия
между ищцата и “ Е. П. П. „ АД, извършването на проверка на СТИ, обслужват
обекта на потребление на ел.енергия и претендирането на ответната страна от ищеца
на исковата сума от 910,52 лв.
За цялостното изясняване на
фактическата страна по спора по делото е допусната,проведена и приобщена
необходимата съдебно - електротехническа
експертиза, възложена на вещото лице инж.Н.В..
От заключението на вещото лице Н.В.,
приобщено на листи от 48 –ми до 51 –ви и
вкл. се установява, че вещото лице е изготвило заключението си на база писмените
доказателства по делото, ОУ на договорите за пренос и разпределение на
ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. С.„ АД и „Е. П. П.“ АД,
както и с Правилата за измерване на
количеството ел.енергия - ПИКЕЕ , одобрени от ДКЕВР, в сила от 14.10.2013 г. – отменени . От констативно – съобразителната част
на СЕТЕ може да бъде установено,че
вещото лице е изградило заключението си на база основните писмени
доказателства, на които ответната страна се позовава за да обоснове дължимоста на исковата сума,поради което и не е наложително
всяко едно писмено доказателство да се цитира и анализира първо по отделно а
след това да се съобразява с констатациите на вещото лице, след като това може
да бъде извършено едновременно.Ето защо, въз основа на писмените доказателства
и СЕТЕ, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна, че
на дата 26.07.2018 г. в гр.Варна,
служители на „ Е. С.„ АД са извършили проверка на електромера обслужващ
адреса на потребление на ел.енергия, с абонат ищеца. За проверката е бил
съставен Констативен протокол №1104 835 ,като предмет на проверката е бил
електромерът обслужващ адреса на потребление на ел.енергия – СТИ с фабричен номер 7558 065 . Уредът е
констатирало и вещото лице че е тип АСЕ 2000 ,с ток 5/85 А, произведен през
2008 година, монофазен, статичен.В КП от проверката
служителите на „Е. С.„АД,съставили протокола са вписали снетите показания по
отделните тарифи на електромера а именно : 1.8.1
– 000 657 кВТч
и 1.8.2 – 000 693 кВТч.Установено е още, че
след проверката СТИ е бил демонтирано и предадено за експертиза в БИМ – ГД „МИУ
„– РО Варна, като за метрологичната експертиза на същия електромер е бил
съставен КП № 1784 от 26.07.2019 г. При проведената от
БИМ метрологична експертиза е било установено осъществена външна намеса в
софтуера на електромера / в тарифната схема /, наличие на преминала
енергия на тарифа 1.8.3 от 4 859 кВТч, която
не е била визуализирана на дисплея,като действително потребената
ел.енергия се разпределяла и върху невизуализираната тарифа Т3.
Установено е било от БИМ, че
електромерът съответства на техническите характеристики, Т3 не се изписва на екрана
на СТИ при редовен отчет а наличието на показания в същата тарифа / Т3 или
1.8.3 / показвало неправомерно софтуерно
претарифиране по отделните тарифи /регистри/.Видно от л. 49– ти, стр.2- ра от СЕТЕ – в.л. В. е отчело,че в КП на „Е. С.“ АД и на
БИМ не е било отразено нарушение на целостта на метрологичната и ведомствени
пломби на електромера, което според вещото лице показвало, че електромера не е бил отварян с цел
неправомерен достъп.Ето защо и вещото лице обобщава, че в случая е налице софтуерно претарифиране
по отделните регистри както е било въздействано през
инфрачервения порт на електромера а количеството ел.енергия от 4 859 кВТч е отразено в процената фактура
- № 0283 2350 63 от 07.082019 г.на стойност 910,52 лева. По същество на
конкретно поставените въпроси, заключението на инж.В. е, че към датата на проверката
СТИ вече е било монтирано на адреса, същото СТИ е било произведено през 2008 г., със срок на метрологична годност до 2014 г.
– т.е. към датата на проверката СТИ не е било годно техническо средство да
измерва ел.енергия от метрологична гледна точка. На второ място инж. В.
заключава, че в случая е налице софтуерно пратарифиране
на СТИ като електромерът е отчел цялото количество потребена ел.енергия в
обекта, установено е било наличие на ел.енергия от 4 859 кВТч в невизуализирания
на дисплея регистър 1.8.3 , което е довело до непълно изчисляване и заплащане
на ползваните от клиента количества ел.енергия.Ето защо и това количество
ел.енергия е било отразено в издадената към потребителя данъчна фактура като
цената на ел.енергията е била определена математически правилно при цени на
средни технологични разходи. Отделно от всичко изложено в.л. е цитирало нормата
на чл.50 ПИКЕЕ на която счита, че
ответникът се е позовал за да бъде заплатено количеството ел.енергия
пренасочено към скрития регистър 1.8.3.
Или от писмените доказателства
и СЕТЕ е видно,че в случая се касае за претендиране на сумата от 910,52 лв. по
фактура № ********** от 07.08.2019г. /
л.23 – ти / стойност на служебно начислено количество ел.енергия на абоната и
ищец по делото за периода от 15.12.2017г. до 26.07.2018 г.стойност на
ел.енергия от 4 859 кВТч./разделена на два подпериода /Спор няма,че фактурата е издадена от ответника
към ищеца след изготвяне на становище от страна на Е. С.АД / приложено на л. 22
–ри с което на 05.08.2019 г. от Е. С.АД са определили на абоната количество
ел.енергия от 4859 кВТч
,което допълнително общо да се начисли за исковия период, на база КП 1784 /26.07.2019 г.
Липсва спор,че ищецът не е
платил исковата сума .
Допълнително по делото от
разпита на вещото лице се установява и изяснява,че тъй
като процесният електромер не е включен в системата
за дистанционен отчет, то не може с
точност да се каже от кога е вмешателството и кога електромерът е започнал
да отчита в скритата си тарифа и поради този факт периодът на отчитане би могъл
да бъде и по- голям, и по-малък от една година.На последно място следва да бъде
отчетено и ,че вещото лице инж.В. заявява че за да може да се отговори на
въпроса дали електромерът е бил с нулеви показания и при монтажа , трябва да се
види протокола за монтаж и ако няма представен такъв протокол, трудно може
да се каже в какво състояние е бил
електромерът.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният по делото отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим, тъй като с него ищецът М.М.М. *** цели да установи със СПН несъществуването в полза
на ответното дружество – „ Е. П. П. „ АД на претендираното
от последното вземане в размер на 910,52
лева по издадената на дата 07.08.2019
г. данъчна фактура против абоната.
При предявеният
отрицателния установителен иск с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК, в тежест на ответника бе да установи при условията на пълно и
главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и неговия
размер, а в тежест на ищцовата страна бе да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи
или други възражения срещу правото на ответника. Изяснено е по делото въз
основа на писмените доказателства и заключението по допуснатата СЕТЕ (която
съдът кредитира напълно и като обективна и като компетентно проведена), че
електромерът обслужващ адреса на потребление на ел.енергия е бил обект на
проверка извършена на дата 26.07.2018 г./
л. 18,19,от делото /.
Спорно е по делото между страните е : как, на какво основание е
определена едностранно от ответника за заплащане исковата сума от абоната и
имал ли е право ответникът да коригира сметката на потребление на абоната за
минал период от време.
От съвкупния анализ на
събраните в хода на настоящото производство доказателства, съдът прави извода, че ответникът по делото не установи и доказа,
че точно количеството ел.енергия, предмет на исковата претенция е било
доставено на абоната - потребител на ел.енергия и то за исковия период от 15.12.2017 год. до 26.07.2018 год.
Установяването на това
обстоятелство бе необходимо, защото ел.
енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява
на общите правила на договора за продажба и в частност на договора за търговска
продажба, доколкото ответникът е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В тази връзка купувачът дължи заплащане на
продажната цена винаги за реално предоставена стока. Настоящият състав
сравнявайки писмените доказателства по делото представената фактура,
заключението на вещото лице В., намира, че по делото не е установено от
ответното дружество наличието на всички материално правни предпоставки за дължимост на исковата сума от потребителя на ел.енергия –
ищеца М.М..На
първо място: Констативния протокол е
частен документ и като такъв не обвързва
ищеца с констатациите на служителите на „Е. С.“ АД. Този протокол освен, че е частен документ не съдържа подпис на ищеца
или на упълномощен от него представител а и не следва единствено и само да бъде ценен като писмено
доказателство, даващо право на ответното дружество да начислява служебно
допълнителни киловатчаси ел.енергия а да се цени в
съвкупност с останалия доказателствен материал.На второ място, видно и от материалите
по делото,включително и от СЕТЕ,
заключението по която съдът възприема изцяло, се налага извод,че исковата сума е била определена за
период от време от 15.12.2017 г. до 26.07.2018 г., период визиран
в чл.50 ПИКЕЕ,макар и да не е максималния от ЕДНА година назад,считано от
датата на проверката на СТИ .
Именно в тази връзка следва да бъде съобразено заключението на
вещото лице и отговорите,който дава в.л.В. на поставените от съда въпроси. В
разпита си пред съда вещото лице заявява,че не могат да се установят с точно две
неща – на първо място на коя дата, от кога е започнало вмешателството в електромера
и какво е било състоянието на СТИ при монтажа. Отделно от разпита на в.л.В. от
СЕТЕ се установява,че самият електромер е бил извън метрологична годност .
При така изложеното ВРС следва да
даде отговор на въпроса дали е било възможно ответникът да коригира едностранно
количеството ел.енергия потребено от абоната, като е очевидно че за корекцията
е приложена нормата на чл.50 ПИКЕЕ и ако е налице правна възможност ответника
да търси заплащане на процесната сума,то спазени ли
са всички законови предпоставки затова от страна на „Е. П. П. „ АД.
Съдът отчита факта, че в действащото в страната ни законодателство,
още към 2012 г. нито в Закон за
енергетиката, допреди изменението му със Закона за изменение и допълнение,
обнародван в ДВ бр. 54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год., нито в Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, приети за първи път през 2004 г.
/обн., ДВ, бр. 67/2004 г./ или тези, приети
през 2007 г. /обн.,
ДВ, бр. 38/11.05.2007 г./ е била
предвидена корекционна процедура, включваща реда
и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия. Такъв ред е бил предвиден в
Общите условия на дружествата, осъществяващи търговия с електрическа
енергия - преди Е.ОН а вече „Е. П. П.“ АД и „ Е. Р. С. „ АД. В тази връзка и по
повод извършваните на това основание корекционни
процедури ВКС многократно се е
произнасял по въпроса законосъобразни ли са те и валидни ли са правилата за
корекция, предвидени в Общите условия на електроразпределителните дружества.Постановената, задължителна към онзи
момент, практика на ВКС е последователна, като приема, че липсва законово основание за
едностранна корекция на сметките на потребителите от страна на доставчика на
електрическа енергия, както при
действието на отменения ЗЕЕЕ, така и след влизане в сила на ЗЕ – преди измененията му, влезли в сила на
17.07.2012г. и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане. Коригирането на сметките само поради
обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя, е недопустимо,
тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на
страните в договорното отношение и принципа за виновния характер на договорната
отговорност (чл. 82 от ЗЗД). Доставчикът на електрическа енергия не може да обосновава правото
си на едностранна корекция на сметките на потребителите с приетите от самия
него Общи условия, тъй като подобни клаузи са неравноправни по смисъла на чл.
143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и поради това са нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Отсъствието на нормативна уредба изключва
законовото основание за провеждане на прилаганите от доставчиците корекционни процедури, независимо, че потребителите са се
съгласили с тях, приемайки предложените им общите условия.Горепосочената практика е довела до изменение на Закон за
енергетиката през 2012 г. С
това изменение,обнародвано в ДВ бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г. е
предвидено законово основание
крайният снабдител да коригира едностранно сметката на клиент след доказано
неточно отчитане (неотчитане) на потребената
електрическа енергия при наличието, обаче на определени предпоставки.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1,
т. 6 от Закона за енергетиката
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява
съгласно норми, предвидени в Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване.В ал. 2 на чл. 83 ЗЕ е
предвидено посочените в чл. 83, ал. 1,
т. 6 ЗЕ правила да се приемат от
комисията, т.е. тогава ДКЕВР, вече
Комисия за енергийно и водно регулиране
(КЕВР), и да се публикуват от
комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата с § 83, т. 1, б. „г“ от
Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ бр.
54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.,
норма на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване в Общите условия, при
които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ.
Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия са били приети от ДКЕВР с Протокол №
147/14.10.2013 г. (обн. в ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г.).Още преди датата на извършване на проверката на СТИ -
осъществена на 11.05.2018 г./ л.27,28 от делото/ и корекцията от ответника,
обаче по-голямата част от ПИКЕЕ са били отменени с Решение № 1500/06.02.2017
г. на Петчленен състав ВАС по адм.д. № 2385/2016
г. (обн. в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г.), с което
всички норми на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48-51, са отменени, считано от деня на
обнародване на съдебното решение (чл. 195, ал. 1, вр.
чл. 194 АПК).В по–късен момент и нормите
на чл.48 - 51 от Правила за
измерване на количеството електрическа енергия са били приети от ДКЕВР с
Протокол № 147/14.10.2013 г. (обн. в ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г.) също са отменени с
Решение № 2315 / 21.02.2018 г. на ВАС по адм.д. №
3879/2017г., IV –то отд., обн.ДВ
бр. 97/23.11.2018 г.
Съдейки от датата на която
е извършена проверката на електромера -26.07.2018
г./ л. 18,19/,ВРС приема,че ако КП от проверката на СТИ бе съставен при
спазване на нормата на чл. 47 ПИКЕЕ, с участието на представител на полицията,
то тогава евентуално би могъл да послужи за начисляване на исковата сума, т.е.
за едностранно коригиране на количеството ел.енергия. Дори и да се приеме, че
протоколът от проверката обвързва потребителя с констатациите в него прави
впечатление,че Метрологичната експертиза на БИМ е изготвена на 27.7.2019 г. / л.20,21/- година след
датата на проверката на СТИ, което само по себе си води до извод, че не са
спазени сроковете за изготвяне на метрологична експертиза.И на последно място
именно въз основа на заключението на вещото лице по приобщената и неоспорена
СЕТЕ се установява, че периодът за който се претендира исковата сума е бил
определен съгласно чл.50 ПИКЕЕ, като е ясно,че крайната датата е датата на
проверката,но за началната може само да се предполага.
След като и вещото лице
обяснява в разпита си,че не може да се каже въобще кога е започнало отклоняване
на ел.енергия от видим/и регистър/и към невизуализирания 1.8.3 / Т 3 / за
настоящия състав ответникът не е установил при условията на пълно и главно
доказване, че точно в исковия период е доставил на ищеца и че ищецът е потребил количеството ел.енергия за което е издадена и
данъчната фактура.
Именно поради това, че
продажбата на ел.енергия се подчинява на нормата на чл.1 ТЗ, съдът приема,че
ответникът не установил по надлежния ред количеството на ел.енергията и периода
за който се твърди,че е била доставена на абоната .
При така изложените
по-горе мотиви ВРС намира предявения отрицателен установителен
иск и за основателен и за доказан като го уважава в пълнота. При този изход на
спора съдът дължи произнасяне по отговорността за разноски, като съгласно
нормите на чл. 81 и чл.78, ал.1 ГПК следва да присъди реално сторените разноски
в полза на ищеца .Видно от лист 52 –ми, в списъка по чл. 80 ГПК ищецът е
посочила три разхода, които желае да му бъдат възстановени – сумата от 50,00 лева
за заплатена държавна такса , сумата от 5,00 лева за едни брой съдебно
удостоверение и сумата от 300 лева за заплатен адвокатски хонорар .
Трите разхода като
доказани и по основание и размер възлизащи на общо 355,00
лв. (триста и петдесет и пет лева) следва да се присъдят в полза на ищеца и в тежест на ответника .
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните : ищеца М.М.М.,
ЕГН ********** , с адрес:
*** и ответното дружество „Е.
П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Г. К., П. С. С. и Я. М. Д., че ищецът М.М.М., ЕГН **********
НЕ
ДЪЛЖИ на
ответното дружество „Е. П. П.“ АД, ЕИК * СУМАТА от 910,52 лева (деветстотин и десет лева и петдесет и две стотинки ),
начислена му в следствие на неправомерно извършена корекция на сметка за
потребена енергия за периода 15.12.2017г.-
26.07.2018г., за обект с адрес *(във фактурата „*“), *, с аб.№ *и кл. № *, обективирана във фактура № **********/07.08.2019 г., на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.
П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Г. К., П. С. С. и Я. М. Д. ДА ЗАПЛАТИ
на М.М.М.,
ЕГН ********** , с адрес: *** СУМАТА
от 355,00 лв. (триста и петдесет и пет
лева) – сторените от ищеца съдебно - деловодни разноски пред
настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с Въззивна
жалба в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред Варненски окръжен съд,считано от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :