Определение по дело №686/2015 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 266
Дата: 25 май 2016 г.
Съдия: Севдалин Минчев Божиков
Дело: 20155001000686
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2015 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №266

 

гр. П. 25.05. 2016 г.

 

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          П.ският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание от 25.05.2016 г. в състав :

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН БОЖИКОВ

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: НЕСТОР СПАСОВ

 

                                                                                                     РАДКА ЧОЛАКОВА

 

          като разгледа  докладваното от съдия СПАСОВ  т. дело № 686 по описа на  ПАС за 2016 г., установи следното:

Производство по чл.248 от ГПК.

На 25.02.2016 г. по настоящето дело П.ският апелативен съд е постановил решение, с което постановеното по т. дело № 929/2013 г. по описа на П.ския окръжен съд решение № 504 от 28.08.2015 г. е било отменено, вместо него е постановено отхвърлянето на предявеният от Д.Ж.Д., ЕГН **********, гр. П. против „Б.К.” ООД, гр. П., ЕИК *** иск с основание чл. 422 от ГПК  и осъждането на Д.Ж.Д., ЕГН **********, гр. П. да заплати на „Б.К.” ООД, гр. П., ЕИК *** сумата от 54 004, 37 лева направени разноски пред двете инстанции.

Недоволен от решението Д. е подал касационна жалба, като в същата се съдържа и доводи за неправилност на същото в частта за разноските. Аргументите в тази насока са за това, че съдът неправилно бил присъдил такива направени за адвокат пред първата инстанция при условие, че в договора за правна помощ имало посочване за плащане на същото по банков път, а доказателства за това нямало.

С оглед на изложеното следва да се посочи, че според ГПК възможност за пряко обжалване на решението в частта за разноските не е налице, а първо следва да се поиска неговото изменение от същия съд и едва тогава  т.е. при произнасяне по искането се поражда потестативното право на обжалване.

Това дава основание да ПАС да приеме, че в случая тази част от  жалбата има характер на искане по чл. 248 от ГПК.

Насрещната страна е изложила съображения за недопустимост респ. за неоснователност на същото.

Съдът след като се запозна с данните по делото намери за установено следното:

В искането не се говори за прекомерност на възнаграждението, а за липса на основания за присъждането му и в случая въпросът с това е или не е направено възражение за прекомерност е без значение.

По същество самото искане е неоснователно по простата причина, че в раздел ІV от договора за правна помощ на стр. 43 от делото на ПОС има изявление на страните за плащане на сумата от 18 000 лв. От друга страна с отговора по повод искането по чл. 248 от ГПК са представени и доказателства удостоверяващи извършването му.

Това от своя страна сочи, че сумата от 18 000 лв. правилно е присъдена  и не са налице основания за изменение на решението по настоящето дело в частта за разноските.

Водим от това съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ материализираното в касационната жалба на Д.Ж.Д., ЕГН **********, гр. П. искане за изменение на постановеното по в.т. дело № 686/2015 г. по описа на ПАС на 25.02.2016 г. решение в частта осъждаща Д.Ж.Д., ЕГН **********, гр. П. да заплати на „Б.К.” ООД, гр. П., ЕИК *** сумата от 54 004, 37 лева направени разноски пред двете инстанции чрез намаляване на същите със сумата от 18 000 лв. представляваща размера на адв. възнаграждение за първата инстанция.

Определението подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му пред ВКС.

 

           

                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                                         

                                                                                                                               2.