Р Е Ш Е Н И Е
№....
гр. Пазарджик, 25.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна
колегия, Х състав в публично заседание на седми октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа
докладваното от съдия Петкова АНД № 1393/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И.Г.Л., ЕГН- **********, с адрес ***, против Наказателно
постановление № 2019-1818-04-890 от 16.04.2019 г. издадено от Директора на ОД
на МВР- Пазарджик, с което на основание чл.45 ал.3 от Закон за закрила на
детето (ЗЗД) му е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.8 ал.3
от ЗЗД.
В жалбата оплаквания се свеждат до това,
че вмененото нарушение не е извършено от жалбоподателя и същият неправилно бил
санкциониран, поради което се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, не се
явява, редовно призован, но изпраща процесуален представител, който поддържа
жалбата, ангажира доказателства и излага подробни доводи за незаконосъобразност
на НП и моли съда да го отмени.
За
въззиваемата страна- АНО, редовно призована не изпраща законов или процесуален
представител. Изпраща
писмено становище с административнонаказателната преписка, с което иска жалбата
да се остави без уважение.
Районният съд като прецени събраните по делото гласни
и писмени доказателства, обсъди доводите на страните и при съобразяване
разпоредбите на чл.63 от ЗАНН прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на
06.04.2019 г., около 02,00 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „***“ № 25, в
заведение (дискотека) „П.“, при извършена полицейска проверка, било установено,
че в качеството си на родител на непълнолетната Д.И.Л., ЕГН ********** от гр.
Пазарджик, е допуснал лицето след 22,00 часа на обществено място без да го
придружава.
Тези
обстоятелства били установени от св. Н.Р. на длъжност мл. инспектор в РУ-
Пазарджик при ОД на МВР- Пазарджик, Група „ООР“, който извършил проверка в
горепосоченото заведение.
Непълнолетната
Д.Л. била отведена в сградата на РУ- Пазарджик, от където била предадена на
нейния баща- жалбоподателя И.Л..
За
така констатираното против
жалбоподателя в негово присъствие бил съставен АУАН с бл. № 240715/06.04.2019
г. и рег. № 890 от с.д., който му бил предявен и връчен срещу подпис. В акта
жалбоподателят вписал собственоръчно възражението, че лично завел Д.в
дискотеката и бил с нея. Излезнал отвън на тишина, когато полицаите влезли в
дискотеката и не бил оставил детето без надзор.
Въз основа на акта на 16.04.2019 г. било издадено
атакуваното НП. То било връчено лично на санкционирания на 15.06.2019 г., а
жалбата против НП била подадена чрез АНО на ръка от жалбоподателя в
деловодството на ОДМВР- Пазарджик и входирана на 24.06.2019 г. (първият работен
ден). При тези обстоятелства жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на атакуваното НП, както и пред компетентния
районен съд по местоизвършване на нарушението.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на приетите писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св. Н.Р. и
св. И.П. (очевидец на проверката).
Съдът кредитира събраните гласни доказателства, т. к.
същите са непротиворечиви и не се опровергават от никое друго доказателство.
При така установената фактическа обстановка,
разгледана по същество жалбата против НП е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по
изложените в нея съображения.
Като инстанция по същество по делата с
предмет оспорени НП, съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно са
приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя по аргумент на чл.314 ал.1 от НПК
във вр. с чл.84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
съставени от компетентни органи в кръга на правомощията им по закон и в
предвидените от закона срокове. Проведеното против жалбоподателя
административнонаказателно производство е започнало със съставяне на АУАН в
съответствие с разпоредбите на ЗАНН. В това производство при съставяне на акта
и издаване на процесното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл.42 и
чл.57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Не се спори по делото, че на процесната
дата- 06.04.2019 г., около 02,00 часа непълнолетната Д.Л. е била установена от
полицейски служители в заведение- дискотека „П.“. Спори се относно
обстоятелството, че тя е била придружавана от своя баща. Съдът намира, че от
доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че жалбоподателят
не е придружавал своята дъщеря на процесната дата след 22,00 часа в посоченото заведение.
На първо място този извод може да бъде направен от показанията на актосъставителя- св. Н.Р..
Последният заяви категорично, че в момента, в който той и колегите му са влезли
в дискотека „П.“, за да извършат проверка, непълнолетната Д.Л. е била с още
няколко непълнолетни лица на една маса. Категоричен е, че нито едно от тези
лица не е било придружавано от родител или друго пълнолетно лице. Заяви също
така, че Д.не е заявила пред него, че баща й я придружава, че е в заведението и
че ще го повика. Всички деца по разпореждане на полицейския служител са
повикали родителите си, като са им се обадили по телефона, след което са били
изведени навън, за да бъдат откарани в сградата на РУ- Пазарджик. Едва тогава,
докато все още са били пред сградата на дискотеката, пристигнал жалбоподателят,
като дошъл от пешеходната зона, в посока от ул. „Константин Величков“,
заведение „Златното пиле“ към дискотеката. Св. Р. беше категоричен, че
жалбоподателят е пристигнал след около 20-30 мин., след като проверката е
започнала и децата са се обадили по телефоните на родителите си.
В противовес на неговите показания са тези на св. П.,
който твърди, че процесната вечер заедно с жалбоподателя и дъщеря му Д.отишли в
дискотека „П.“, като седнали на една маса, но Д.през вечерта ходела и на друга
маса, където били нейни приятели. Твърди, че малко преди да влезне полицията за
проверка, жалбоподателят излязъл навън, за да говори по телефона. При
врлизането на полицейските служители всички деца се върнали на масите при родителите
си, в т.ч. и Д.. Полицаят го попитал дали той е бащата на Д., но той отвърнал
че баща й бил тук, но излязъл и щял да дойде. Съдът обаче не даде вяра на
показанията на св. П., не само поради противоречието им с показанията на св. Р.,
но и поради това, че същите са житейски нелогични. Ако жалбоподателят беше
излязъл навън за малко, както твърди св. П. и се е засякъл с полицаите на входа
на дискотеката, при положение, че знае че непълнолетната му дъщеря е вътре и че
не следва да остава без неговия надзор, то той би трябвало веднага да влезе
заедно с полицейските служители и в този смисъл нямаше да се срещне с полицаите
едва отвън, пред дискотеката, след като проверката в заведението е приключила и
то след около 20-30 мин.
В този смисъл и твърденията на самия жалбоподател,
отразени в АУАН, звучат нелогично още повече че противоречат на показанията на
св. Р., на които съдът даде вяра не само поради факта, че същите са подробни,
последователни и логични, но и поради това, че макар и този свидетел да е в
служебна обвързаност с АНО, то той няма никакъв личен мотив да вменява на
жалбоподателя нарушение, което той да не е извършил.
Поради всичко това съдът намира, че жалбоподателят на
процесната дата като родител на непълнолетното си дете, навършило 14 годишна
възраст, не е придружавал същото на обществено място след 22,00 часа.
Следва обаче да се посочи, че на
жалбоподателя Л. е повдигнато адм. обвинение за извършено нарушение на чл.45
ал.3 във вр. с чл.8 ал.3 от Закона за закрила на детето в качеството му на допустител,
тъй като в описанието на нарушението е посочено като изпълнително деяние
„допуска“, т.е. допуснал е да бъде извършено адм. нарушение. Допустителството
предполага действия или бездействия на лицето, което е довело до определено
поведение на трети лица и съответно до настъпване на събитието, което
съставлява административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗАНН
допустителството е наказуемо само в предвидените в закона случаи, като видно от
текста на приложената от административнонаказващия орган разпоредба,
допустителството, като форма на изпълнителното деяние, не е предвидена. В този
смисъл е допуснато нарушение на материалния закон от страна на АНО и от
актосъставителя.
По
изложените съображения и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в настоящия състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
2019-1818-04-890 от 16.04.2019 г. издадено от Директора на ОД на МВР-
Пазарджик, с което на И.Г.Л., ЕГН- **********,
с адрес ***, на основание чл.45 ал.3 от Закон за закрила на детето ЗЗД) му е наложена
глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.8 ал.3 от ЗЗД, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: