НОХД № 1930/2010 год.
МОТИВИ:
Обвинението
е против подсъдимия Д.В.Д., живущ *** за престъпление по чл.195 ал.1, т.7, във
вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, а именно за това, че на 27.04.2010 г., в
с. К, обл. П, е отнел чужда движима вещ
– оградна мрежа на обща стойност 105 лв, от владението на Н.Л.Д., без
съгласието на собственика, с намерение противозаконно да я присвои като
деянието е извършено в условията на повторност и случаят е немаловажен.
В съдебно заседание, представителят на
Районна прокуратура-гр.П поддържа така повдигнатото обвинение, като пледира за
осъдителна присъда, с приложението на чл.68 ал.1 от НК.
Подсъдимият
не се явява в с.з., производството е проведено в негово отсъствие.
В
залата се яви адв. В.Ш., определен за вземане на участие в процеса като
служебен защитник.
Районният съд, като обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и след като спази разпоредбите на чл. 301 от НПК, прие за установено следното:
На 27.04.2010
г., подсъдимия Д.В.Д. и св. К.М. отишли до козарника на пострадалия Н. *** и
свалили оградната мрежа, като я навили на пет топа.
На следващия
ден те откарали с ръчна количка в пункт за изкупуване на цветни метали на фирма
„Ф” ООД, също находящ се в с. К.
По същото
време постр. Д. констатирал липсата на мрежата и веднага отишъл до посочения
пункт, за да провери дали мрежата не е там. В пункта работел свид. Н.С.. Когато
св.Д. пристигнал в пункта, св. С. претеглял мрежата.
Постр. Д.
започнал да се кара с подс. Д. и свид. М. за извършената кражба. Подс. Д. и
свид. М. оставили мрежата в пункта и си тръгнали..
Свид. С.
предал мрежата на органите на полицията и същата била върната на собственика с
разписка от 04.05.2010г.
От заключението на назначената и
изслушана по делото съдебно-оценъчна експертиза, се установява, че стойност на
вещта, предмет на посегателство, подробно посочена по-горе възлиза на сумата от
105 лева, към датата на извършване на деянието с приспаднато овехтяване.
Горната фактическа
обстановка, съдът възприе, въз основа на събраните в съдебната фаза на процеса доказателства,
извън процесното самопризнание на Д. дадено пред полицейските органи, показанията на свидетелите С., М., К. и Д., заключението
на назначената по делото съдебно-оценъчна експертиза, както и писмените
доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на
чл.283 от НПК.
Съдът дава пълна
вяра на събраните по делото гласни доказателства , т.к. те са непротиворечиви, хронологично
точни и взаимно допълващи се, като кореспондират с писмените доказателства по
делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна
страна, подсъдимият Д.В.Д. е осъществил престъпния състав на чл.194
ал.3 във вр. с чл.194 ал.1 от Н К, като на 27.04.2010 г., в с. К обл. П е отнел чужда
движима вещ – оградна мрежа от владението на Н.Д., без съгласието на
собственика, с намерение противозаконно да я присвои като деянието представлява
маловажен случай.
Съдът счита,че в
конкретния случай подсъдимия не е извършил престъпление по повдигнатото му
обвинение - чл.195 ал.1,т.7 във вр. с чл. 28 от НК, т.к. деянието по тези
квалифицирани състави е несъставомерно от обективна страна, доколкото
квалифициращият признак “повторност” е налице само в хипотезата на кражба по
основния състав на чл.194 ал.1 от НК или на квалифицираните състави на чл.195
ал.1 и ал.2 от НК, т.е когато случаят не е маловажен. Предвид данните за вида, количеството
и стойността на вещта, предмет на посегателство, подробно описана по-горе, както
поради обстоятелството, че същата е върната на собственика и, при което липсват реално
настъпили вредни последици, както и предвид наличието на други смекчаващи
обстоятелства - пълни самопризнания, оказано съдействие на разследващите
органи, изразено критично отношение към стореното, тежко семейно и материално
положение на подсъдимия, очертават престъплението като такова с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид и сочат маловажен случай на деянието по смисъла на чл.93 т.9 от НК. В този смисъл е и практиката на ВКС на РБългария /виж Решение № 838/05 год.
по н.д. № 508/05 год. по описа на ВКС/. С оглед на гореизложеното подсъдимия
беше признат за невиновен по първоначално повдигнатото му обвинение, а именно
за това ,че Д. е извършил кражбата при условията на повторност и беше осъден за
престъпление по чл.194 ал.3 във вр. с 194 ал.1 от НК, т.е. за кражба, представляваща
маловажен случай.
Авторството
на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите
обстоятелства по времето, мястото и начина на извършване на деянието.
Подсъдимия е имал представа и за всички обективни елементи на престъплението и е
искал настъпването на общественоопасните
последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите, съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и
чл.57 от НК - за неговата
индивидуализация.
За да определи видът и размерът на
наказанието, съдът отчете невисоката степен на обществена опасност на деянието
– кражба в маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК. Подсъдимият е
личност с относително висока степен на обществена опасност – осъждан е за
престъпления от ОХ и негативно охарактеризиран.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред и правото на лична
собственост, в голяма степен провокирани от ниския жизнен стандарт и средата, в
която живее подсъдимия.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства за подсъдимия, съдът прецени пълните и подробни самопризнания, оказаното
съдействие на разследващите органи, изразеното критично отношение към
стореното, тежкото семейно положение, материално и имотно състояние, възстановяването
на щетите не без съдействието на подсъдимия. Отегчаващо отговорността
обстоятелство са миналите осъждания и негативните характеристични данни.
Съдът, като съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи
съобразно относителната им тежест и разпоредбата на чл. 57 ал. 1 от НК
определи, като най-подходящо по вид наказание – Пробация.
Предвид на това осъди подс.Д. на Пробация с
пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1, т.2, и т.6 от НК, а именно:
Задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване два пъти
седмично, Задължителни периодични срещи с пробационен служител, двете за срок
от по ОСЕМ МЕСЕЦА, както и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото,
положен в рамките на една календарна година, с което ще се постигнат целите на
наказанието и ще е съответно на престъплението.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимия бяха присъдени направените по делото разноски в
размер на 40 лева, платими по сметка на ОД на МВР гр.П, и 15 лв. платима в
полза на държавата по бюджета на съдебната власт.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: