№ 1556
гр. Русе, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520101036 по описа за 2022 година
Адв. К. В. – пълномощник на „Плаин и ВЕ“ ЕООД заявява, че след запитване,
отправено от „Никтранс“ ЕООД, представляваното от него дружество изпратило на
ответника, по електронен път, оферта за ремонт на двигател с вътрешно горене на багер
COLMAR. Цената на сервизните услуги по отремонтиране на двигателя възлизала на
4451.70 лева с ДДС, която сума възложителят платил авансово.
„Никтранс“ ЕООД приело офертата за ремонт и на 06.11.2020г. допуснало
представители на „Плаин и ВЕ“ ЕООД до базата си, за да демонтират двигателя от багер
COLMAR. След диагностика и проверка на разглобения двигател, изпълнителят установил
повреди на някой от компонентите му. В тази връзка, на 16.11.2020г. изпратил на ответника
оферта за доставка на ремонтния комплект и допълнителните резервни части, ведно с
проформа фактура на обща стойност 8548.18 лева с ДДС, която сума следвало да бъде
заплатена авансово. Възложителят приел офертата за доставка на ремонтния комплект и
допълнителните резервни части и на 27.11.2020г. извършил частично плащане в размер на
4000 лева.
Твърди, че ищецът изпълнил задължението си по двете оферти – осигурил резервните
части за двигателя и извършил ремонтните дейности по него. Независимо от това и въпреки
неколкократните покани за доброволно изпълнение, ответникът не заплатил остатъка от
8999.86 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Никтранс“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Добри Немиров“№11, ет.1, ап.1,
представлявано от управителя Н. Й.С. да заплати на „Плаин и ВЕ“ ЕООД, ЕИК *********
1
със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Алеи Възраждане“№4, вх.1, ет.3, ап.12,
представлявано от управителя П. В.а Г. - Г. сумата 8999.88 лева – остатък от договорено
възнаграждение по приети оферти за извършване сервизни услуги и доставка на части за
двигател с вътрешно горене на багер COLMAR, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.02.2022г. до окончателното й изплащане и 92.51 лева – мораторна
лихва за периода 13.01.2022г. – 18.02.2022г.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът – „Никтранс“ ЕООД е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Заявява, че между страните по делото не е сключен изричен договор, по силата на
който ответникът е възложил на ищеца извършване на определени услуги, с конкретни
параметри на сделката – цени на: стоки, ремонт, демонтаж и последващ монтаж. Счита, че
съществен елемент от договора са: сроковете за доставка на необходимите резервни части,
както и сроковете за монтаж и демонтаж на двигателя; неустойки; разваляне на договора;
мястото за осъществяване ремонта; отговорност при закупуване резервните части; гаранции
и др.
На 28.10.2020г. „Плаин и ВЕ“ ЕООД уведомило „Никтранс“ ЕООД, че ще изготви
оферта и цени за: „демонтаж, монтаж и основен ремонт на двигателя на багера“.
Впоследствие ищецът изпратил оферта №ОФ/104508 на стойност 4440 лева – цена за
демонтаж/монтаж двигател от/на багер и основен ремонт. В офертата било заложено
бланкетно условие - 100% авансово плащане и три срока за извършване услугите: експресна
доставка – 3 дни, бърза – 7 дни и обикновена – 20 работни дни. Липсвали клаузи относно
неустойки, резервни части, отговорност и др. След разговор с инж. В. Г., на 06.11.2020г.
„Плаин и ВЕ“ ЕООД определило срок за ремонт на двигателя – около 20 работни дни и
„загатнало“, че е възможно забавяне, без да фиксира допълнителен срок. Твърди се, че
изпълнителят не спазил уговорения срок и до 28.04.2022г. не върнал двигателя в базата на
възложителя.
На 16.11.2020г. „Плаин и ВЕ“ ЕООД изпратило до „Никтранс“ ЕООД нова оферта -
№ОФ/10456 и проформа фактура за закупуване резервни части и масла. Изпълнителят
заложил най-дългия срок за изпълнение – 20 работни дни, но отново не го спазил.
Ответникът разглежда офертата като продажба, доколкото се касае за покупка на части и не
включва някаква услуга.
Десет дни по-късно ищецът изпратил по електронната поща проформа фактура, като
пояснил, че е издал документа, за да може да се плати аванс. На 27.11.2020г. ответникът
извършил авансово плащане в размер на 4000 лева и в 5-дневния срок от получаване на
плащането изпълнителят издал фактура №**********/01.12.2020г.
„Никтранс“ ЕООД изчакало да изтече 2020г. и 2021г., но предвид дългия престой се
създали допълнителни амортизации в багер Колмар и през 2022г. уведомило „Плаин и ВЕ“
ЕООД, че поради продължителния период на бездействие и неспазения срок за ремонт на
2
двигателя, вече няма интерес от неточното и забавено изпълнение на услугата и желае
двигателят да бъде върнат, а заплатената сума от 4000 лева – възстановена по банкова
сметка на възложителя.
Ответникът сочи, че след изпращане първата оферта на 28.10.2020г. не е последвало
плащане от възложителя, поради което изпълнителят не е било редно да извършва каквито и
да било действия. На своя отговорност ищецът предприел действия с чужда движима вещ,
които не съгласувал със собственика, от което прави извод, че рискът от тези действия
остават за изпълнителя.
Приема, че оферта №ОФ/104526 се явява търговска продажба и би следвало ищецът
да удостовери с приемо – предавателен протокол предадените резервни части по вид,
количество и стойност или приемо - предавателен протокол за ремонтиран и монтиран
обратно двигател на багер Колмар, каквито липсвали.
Поддържа, че съществен елемент от договора за изработка е приемането с или без
забележки на извършеното от възложителя, което се обективира в протокол, а такъв не е
представен от ищеца.
Ответникът поддържа, че ищецът следва да му възстанови сумата 4000 лева, получена
на отпаднало основание.
Излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции и приложение
разпоредбите на чл.79 ЗЗД и чл.309 ТЗ.
Предявява насрещен иск за сумата 4000 лева – платена на отпаднало основание, с
която „Плаин и ВЕ“ ЕООД се е обогатило неоснователно, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.04.2022г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
„Плаин и ВЕ“ ЕООД – ответник по насрещния иск, оспорва претенцията по
основание и размер. Приема, че наличието на договорни отношения между страните се
потвърждава от „Никтранс“ ЕООД в насрещната искова молба, тъй като претендира сумата
на отпаднало основание. В тази връзка се позовава и на твърдението, че възложителят
развалил едностранно договора.
Твърди, че „Плаин и ВЕ“ ЕООД не е получило покана за доброволно плащане и
доказателства в тази насока не са ангажирани. Счита, че дори тази покана да е получена, то
тя не би могла да доведе до разваляне на облигационната връзка между страните, тъй като
липсвало законово и/или договорно установени основания за това. Поддържа, че „Плаин и
ВЕ“ ЕООД е изправна страна по договора – демонтирал двигателя, извършил основен
ремонт с осигурените и вложени части и имало възможност веднага да го монтира на
багера.
Съобразявайки събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:
По повод запитване, отправено от Н. С. до „Плаин и ВЕ“ ЕООД, управителят на
3
ищцовото дружество го уведомил, че ще изпрати ценови оферти за сервизните дейности –
демонтаж, монтаж и основен ремонт на двигател на багер COLMAR. Указано е, че в
офертата не са посочени цените за резервни части и те ще бъдат уточнени допълнително,
след като бъдат предадени от сервизния инженер и офертата за основния ремонт на
двигателя бъде одобрена.
В края на м.октомври 2020г. ищецът изготвил оферта №ОФ/4508, в която визирал
услугите, тяхната цена и условия на плащане – 100% авансово плащане. На 06.11.2020г.
изпратил по електронната поща съобщение, в което конкретизирал, че срокът за изпълнение
е около 20 работни дни. Пояснил, че епидемичната обстановка води до ограничения
свързани с работата и ако поръчаните части не пристигнат в очаквания срок, не може да
гарантира точно изпълнение във времето. На същата дата „Никтранс“ ЕООД предало на
„Плаин и ВЕ“ ЕООД двигател на багер COLMAR. В протокола е отразено текущо състояние
на машината при приемане: „Двигателят е за основен ремонт.“. В работна карта
№012555/06.11.2020г. са визирани: вида на извършената работа (демонтаж на двигателя от
машината), вложените части и консумативи.
Впоследствие е изготвена оферта за части №ОФ/104526/16.11.2020г. и издадена
проформа фактура №ПФ/104526/16.11.2020г. на стойност 8548.18 лева.
На 27.11.2020г. ответникът превел по сметка на ищеца 4000 лева. Като основание за
плащането е записано: „Проф. ф-ра ПФ.104526/16.11.2020г.“. За авансовото плащане е
издадена фактура №**********/01.12.2020г.
Приложени са фактури и товарителници, издадени в периода м.декември 2020г. –
м.април 2021г. Ангажирани са писмени доказателства (фактури, извлечения от сметки и
електронни съобщения от 2018г.) в подкрепа на твърдението, че страните са поддържали
търговски отношения.
През м.януари 2022г. „Плаин и ВЕ“ ЕООД отправило до „Никтранс“ ЕООД покана за
доброволно изпълнение на остатъка от общо дължимата сума – 8999.88 лева. Поканата е
получена от представител на ответника на 13.01.2022г.
На 25.01.2022г. ответникът изготвил покана за доброволно изпълнение, съдържаща
искане за възстановяване сумата 4000 лева и монтиране двигателя на багера.
За изясняване релевантни за спора факти е допуснат разпита на В.А. Г., Д.А.А. и К.
М. Д..
Според показанията на В. Г. и Д.А., при извършена диагностика на процесния
двигател, било констатирано, че няма компресия. Наложило се двигателят да бъде
демонтиран и дефектован за уточняване причината за състоянието му, във връзка с което
„Плаин и ВЕ“ ЕООД изготвило оферта. Когато ответникът приел офертата, служители на
ищцовото дружество демонтирали двигателя и го закарали в базата си за ремонт. След
разглобяването и дефектоването му установили, че цилиндрите, буталата, сегментите и
буталните болтове са износени. Водната помпа, биелните и основните лагери също били
увредени. Установявайки дефектиралите детайли ищецът изготвил оферта за тях. При
4
ремонта, двигателят бил разглобен до съставните му части. Дюзите и горивно-
нагнетателната помпа били ремонтирани от ответника и монтирани обратно на двигателя.
Ответникът бил уведомен своевременно, че двигателят е ремонтиран и работи. В тази
връзка свидетелите твърдят, че изготвили видеоклип на работещият двигател, което
изпратили на К. Д..
К. Д. твърди, че процесният двигател работел преди да бъде демонтиран, но се
свързал с ищцовото дружество, за да бъде увеличена мощността му. Представители на
„Плаин и ВЕ“ ЕООД демонтирали двигателя от багера и го откарали в сервиза на
дружеството за ремонт. Тъй като ремонтът се забавил, ответникът взел части от двигателя –
горивни дюзи, горивна помпа и динамо и ги занесъл за ремонт в друга фирма, след което ги
върнал в сервиза на ищеца, за да бъдат монтирани. Свидетелят твърди, че едва през 2022г.
В. му се обадил и го уведомил, че двигателят е отремонтиран, като го поканил в сервиза. К.
Д. приел, че няма какво да гледа на място и поискал двигателят да бъде монтиран на багера,
за да се установи дали работи. В отговор му било обяснено, че ще бъде монтиран след като
бъде платена цената. Не си спомня да е получавал видеоклип от В. Г. или Д.А.. Пояснява, че
„Никтранс“ ЕООД има два багера, но към момента работи само с единия.
В хода на производството, по реда на чл.176 ГПК, управителят на „Никтранс“ ЕООД
обясни следното: Предоставил двигателя на ищцовото дружество, тъй като офертата му, от
гледна точка на времето, в което ще бъде ремонтиран, била най-изгодна откъм време. В.
установил, че двигателят е с намалена мощност и проблемът би могъл да бъде отстранен за
20 – 30 дни. Ищцовото дружество не било в състояние да отстрани проблемите по двигателя
и го информирало, че има проблеми с дюзите, динамото и стартера. Управителят на
„Никтранс“ ЕООД разрешил, със съгласието на В., служителите му да вземат тези детайли и
да ги ремонтират в друг сервиз. Н. С. заявява, че до скоро не изискали двигателя надявайки
се, че „Плаин и ВЕ“ ЕООД ще го ремонтира. Счита, че не е редно да заплаща цена на нещо,
което не е свършено.
С оглед установяване състоянието на процесния двигател е възложена и приета,
съдебно – техническа експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, ясно,
всестранно и обективно. Вещото лице твърди, че на двигателят е извършен качествен
основен ремонт, при който са вложени описаните в т.4.1. от констативно – съобразителната
част резервни части. Извод за това прави от измерените техническите параметри на
двигателя и устойчивата му работа в различни режими. Заявява, че при непълен обем на
основния ремонт, двигателят не би постигнал номиналните работни параметри – мощност и
въртящ момент. Сочи, че не е възможно двигателят да бъде качествено ремонтиран без
поръчаният ремонтен комплект. При проведено стационарно изпитване, експертът
установил, че двигателят стартира незабавно след завъртане на пускови обороти и работи
нормално във всички режими в техническите норми и изисквания. При правилна центровка
на горивната апаратура и газоразпределителния механизъм след извършения ремонт, ако е
вложен нов ремонтен комплект на бутало – цилиндровата група и са постигнати заводските
параметри на налягането в цилиндрите при пускови обороти, мощността на двигателя се
5
увеличавала в рамките на проектната – 62.5кW. Заявява, че ищцовото дружество не
разполага подходящо оборудване за установяване мощността на двигателя чрез измерване.
Такова оборудване – стенд имало единствено в катедра „ДВГ“ на РУ „Ангел Кънчев“, но в
практиката не се налагало изпитване на двигатели след основен ремонт, тъй като при
влагане пълния ремонтен комплект резервни части и правилно извършени регулировки,
гарантирано се достигала проектната мощност на процесния двигател. Вещото лице счита,
че не са настъпили физически износвания и съществени изменения в агрегатите и системите
на багера през последните две години, когато багерът не е работил.
В о.с.з. експертът пояснява, че основният ремонт на ДВГ включва пълна диагностика
на техническите показатели на двигателя и по преценка на този, който възлага и този, който
изпълнява се включват необходимия брой резервни части, чрез влагането, на които трябва
да се достигне проектната мощност на двигателя. При намалена мощност на двигателя,
ремонтът включвал задължително и части от бутало – цилиндровата група. Износването на
тези части се диагностицирало с компресия на двигателя, без да се сваля от машината.
Компресията, т.е. степента на сгъстяване в края на процеса при пусковия оборот при този
тип двигатели била с референтни стойности от 24 до 30 бара. Ако в някой от цилиндрите
сгъстяването е под 20 бара, дори и само в един цилиндър, мощността рязко намалявала и се
налагало двигателят да се отвори, диагностира и изпълни ремонт в необходимата степен. В
конкретния случай демонтираните резервни части били в сандък, който бил заснет.
Експертът счита, че този комплект резервни части е за основен ремонт. Чрез измерване на
някой от размерите, вещото лице установило, че съответстват на този двигател. Мощността
на двигателя се измервала чрез изпитването му на специализиран стенд, предназначен точно
за тази цел, но в гр.Русе единственият такъв стенд, който бил на 40 години, се намирал в РУ.
Пояснява, че такъв вид измерване не е обичайна практика.
Вещото лице поддържа, че към момента процесният двигател работи с необходимите
параметри, има равномерна добра работа, няма димни газове в ауспухната тръба, при
форсиране работел чисто и си личало, че му е правен ремонт.
Изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът
квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Предявен е насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.79 ЗЗД:
Претенцията е за реално изпълнение на договорно задължение. Общите
предпоставки, които трябва да са кумулативно налични за уважаване на иска включват:
валидно облигационно отношение – правомерен юридически акт, от който възниква
задължение за изпълнение, пълно или частично неизпълнение, както и реалното изпълнение
да е възможно. Съдът намира за установено, че между страните по делото е възникнал
правно релевантен договор за услуга, уреден в чл.258 и сл. ЗЗД, от който е възникнало
задължение за ответното дружество да заплати претендираната искова сума. Договорът е
6
двустранен, консенсуален, възмезден и неформален. Основното задължение на изпълнителя
като страна по договора е да извърши възложената му работа, съобразно поръчката на
възложителя и да му я предаде, а основното му право е да получи възнаграждение за
извършената работа. Основните задължения на възложителя се свеждат до приемане
извършената, съгласно договора работа и заплащане уговореното възнаграждение. Право на
възложителя е и да откаже приемане на работата, която не съответства на поръчката му, а
при отклонение има право да на отказ от договора в хипотезата на чл.268 ЗЗД.
Законодателят не е предвидил форма за действителност на договора за
услуги/изработка, следователно такъв би могъл да бъде сключен и в устна форма. За да бъде
сключен договорът и да породи правните си последици, е необходимо да бъде постигнато
съгласие между страните. Съгласието е съвпадане на волеизявленията на предложителя и
адресата на предложението. Между съдържанието на предложението и приемането, трябва
да има пълно покриване. За да бъде действително, предложението макар и неформално,
следва да бъде пълно, да съдържа всички съществени елементи на бъдещия договор и да е
налице сериозно намерение за сключване на договор. В този случай то обвързва
предложителя при хипотезите на чл.13 ЗЗД. Договорът се смята сключен в момента, в който
приемането достигне у предложителя – чл.14, ал.1 ЗЗД, като естествено правилата са
диспозитивни и страните могат да уговорят помежду си отклонение от тях. Приемането е
волеизявление на адресата на предложението, което изразява съгласие с предложението.
Същото е неформално, може да бъде направено изрично – устно или писмено, или с
конклуденти действия, но при всички случаи, за да породи действието си и да обвърже
страните, е необходимо дори и при конклудентно приемане, предприетите от адресата на
офертата действия да са ясни и недвусмислени и да разкриват сериозно намерение за
обвързване.
За наличието на облигационна връзка, основана на договор за услуга, съдът прави
извод от съдържанието на кореспонденцията проведена между двете дружества, от която е
видно, че въз основа изискана от ответника информация, ищецът е отправил ценова оферта
за демонтаж, монтаж, сервизни дейности и основен ремонт на двигателя на обща стойност
4451.70 лева – цена, в която не са включени резервните части, които ще бъдат вложени при
ремонта. Уговорени са сроковете за изпълнение на работата. След дефектоване са
установени резервните части и цената им, за което е изготвена допълнителна оферта и
проформа фактура. Офертите отправени от „Плаин и ВЕ“ ЕООД съдържат подробна
информация за бъдещия договор: услугите, цената, сроковете и условията за плащане –
100% авансово плащане. Очевидно ответникът е получил конкретно предложение с ясно
изразено намерение за сключване на договора, което е приел чрез конклудентни действия,
изразяващи се в заплащане част от цената по проформа фактура №104526/16.11.2020г.
Обстоятелството, че след извършената на място диагностика на двигателя (06.11.2020г.) и
установяване цената на резервните части, „Никтранс“ ЕООД е предало двигателя за основен
ремонт и е заплатило част от уговорената цена, недвусмислено води до извод, че страните са
постигнали съгласие относно всички съществени елементи на договора.
7
Ответникът твърди, че след изпращане първата оферта на 28.10.2020г. не е
последвало плащане от възложителя, поради което изпълнителят не е било редно да
извършва каквито и да било действия, от което прави извод, че ищецът предприел действия
с чужда движима вещ, които не съгласувал със собственика. Съдът не възприема тези
доводи, тъй като плащането от „Никтранс“ ЕООД е извършено по фактура
№104526/16.11.2020г., издадена въз основа на втората оферта, в която са визирани
резервните части, необходими за ремонта на двигателя. Нещо повече, в първата оферта
изрично е упоменато, че цената не включва стойността на резервните части, които ще бъдат
уточнени допълнително, така, както е направено във втората оферта.
Предвид изложените мотиви, съдът приема, че ответникът е възложил, а ищецът –
приел да извърши основен ремонт на процесния двигател, а договореното възнаграждение е
в размер на 12 999.88 лева (4451.70 лева – сервизен транспорт, демонтаж, монтаж и основен
ремонт на двигателя и 8548.18 лева - резервни части, вложени в ремонта). Експертното
мнение, което съдът кредитира с доверие е категорично, че е извършен качествен основен
ремонт на двигателя и мотора работи с необходимите параметри. Вещото лице поддържа, че
не е възможно двигателя да бъде качествено отремонтиран без поръчания ремонтен
комплект, а демонтираните резервни части, които ищецът съхранил, са за основен ремонт.
При това положение съдът счита, че ищецът като изпълнител не се е отклонил от
поръчката, дадена му от възложителя. Същият стриктно се е придържал към възложената му
работа, която е изпълнил точно в качествено отношение, обстоятелство установено,
посредством експертното заключение. Не се установи, изпълнената работа да има
недостатъци, както повелява нормата на чл.265 ЗЗД. При установяване недостатъци след
монтиране двигателя на багера, възложителят има правна възможност да иска: поправяне на
работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите,
необходими за поправката, или съответното намаление на възнаграждението (чл.265, ал.1
ЗЗД).
По отношение срока за изпълнение: Ищецът предложил, а ответникът приел срок за
изпълнение около 20 работни дни, с уговорка, че не може да гарантира точно изпълнение
във времето, предвид епидемичната обстановка и ограниченията свързани с работата и
доставката на резервните части. От приложените фактури и товарителници е видно, че
някой от резервните части са пристигнали едва през м.април 2021г. (лист 80 до лист 101).
Служителите на „Плаин и ВЕ“ ЕООД уведомили своевременно К. Д., че двигателят е
ремонтиран и поискали възложителят да изпълни задължението си, като заплати остатъка от
възнаграждението, но ответникът поискал първо двигателят да бъде монтиран на багера.
Както бе отбелязано по-горе, контрагентите приели, че възнаграждението е платимо 100%
авансово, но при сключване на договора ответникът заплатил само част от него.
Следва да се отбележи, че в хода на производството са релевирани доказателства
(лист 103 – 122), от които е видно, че в периода м.януари – м.ноември 2018г. ответникът е
ползвал услугите на ищеца, като е заплащал 100% авансово договореното възнаграждение,
т.е. между страните е съществувала трайна търговска практика досежно условията за
8
плащане по идентични договори.
Предвид изложеното съдът счита, че за ответника съществува задължението да
заплати претендирата сума и искът като основателен следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:
Предвид основателността на главната претенция, основателен се явява и акцесорния
иск за заплащане мораторна лихва върху главницата. Размерът на законната лихва за
периода 13.01.2022г. – 18.02.2022г., определен по реда на чл.162 ГПК, чрез програмен
продукт е 92.51 лева
По насрещния иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД:
Облигационноправната уредба на неоснователното обогатяване са съдържа в
разпоредбите на чл.55 – чл.59 ЗЗД. В основата на неоснователното обогатяване стои
принципът на справедливостта, който препятства разместването на имущество при липса на
признато от закона основание.
Съгласно чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало основание е
длъжен да го върне. Съществено изискване е отпадането на основанието да има обратна
сила, тъй като в случаите, в които прекратяването на основанието е само занапред, то не би
могло успешно да се реализира исковата претенция.
В Постановление №1/28.05.1979г. на Пленума на ВС, неизчерпателно са изброени
хипотези на неоснователно обогатяване, при които намира приложение третия фактически
състав на чл.55, ал.1 ЗЗД, при които основанието съществува при получаване на
престащията, но след това то е отпаднало с обратна сила, например при унищожаване на
договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение,
при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова и др. Този
фактически състав при развалянето на договори намира приложение, когато има
ретроактивно действие. Развалянето на договора има такова действие, само когато по него е
уговорено еднократно, а не продължително или периодично престиране (чл.88, ал.1 ЗЗД). В
практиката си, ВКС приема, че само при надлежно упражнено право за разваляне на
договора би могло да се иска реституция на даденото по него. Застъпено е и становището, че
в исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето на договора,
имплицитно се съдържат предупреждение и волеизявление за разваляне на договора поради
неизпълнение на задължения на насрещната страна.
Правото да се развали двустранен договор принадлежи на кредитора, който не е
необходимо да е изправен. То възниква при неизпълнение по причина, за която длъжникът
отговаря и по правило се упражнява извънсъдебно.
В случая не се оспорва плащането от възложителя „Никтранс“ ЕООД на сумата 4000
лева, като част от договореното възнаграждение по процесния договор, доколкото това
обстоятелство е изрично удостоверено с преводно нареждане от 27.11.2020г.
На 25.01.2022г. „Никтранс“ ЕООД отправило до „Плаин и ВЕ“ ЕООД покана за
9
възстановяване заплатената сума поради разваляне на договора. За да настъпят обаче
последиците на волеизявлението по чл.87, ал.2 ЗЗД, отправилият волеизявлението кредитор
следва да установи предпоставките, пораждащи в негова полза правото да развали
едностранно договора, без да дава на длъжника подходящ допълнителен срок за изпълнение.
Тези предпоставки се свеждат до неизпълнение на договора по причини, за които длъжникът
отговаря и последвала от това невъзможност за изпълнение или отпадане интереса на
кредитора (безполезност) от закъсняло изпълнение. В настоящия казус тези предпоставки не
са налице. На първо място бе установено, че „Плаин и ВЕ“ ЕООД е изпълнило поетото
задължение, извършвайки според заключението на вещото лице качествен ремонт на
двигателя, макар и със закъснение. Устното съобщение за извършения ремонт е достигнало
до възложителя, който не само не изпълнил задължението си авансово да заплати цялата
сума, но отказал да заплати остатъка докато двигателят не бъде монтиран на багера. Не бе
доказано в процеса наличието на уговорка в подобен смисъл. Не без значение е и факта, че
волеизявлението за разваляне на договора е направено, след като възложителят е получил
покана за плащане. На второ място не е налице отпадане интереса на кредитора („Никтранс“
ЕООД), тъй като с показанията на св.К. Д. се установява, че дружеството разполага с два
багера, които работят едновременно, а към настоящия момент ползва само единия от тях,
което затруднява работния процес „… В момента работим с един багер. Това доведе до
затруднение в обема на работата на дружеството. Всички действия и товаро-разтоварни
работи се случват много по-бавно и изискват повече време.“).
Отделно от това, съобразно разпоредбата на чл.265, ал.2 ЗЗД поръчващият би могъл
да развали договора, ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова
съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение –
факти, които в настоящото производство не бяха установени.
Изложеното води до извод, че не са налице предпоставките на чл.55, ал.1 ЗЗД и
претенцията като недоказана следва да бъде отхвърлена изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника са направените от ищеца разноски по делото в размер на 2920 лева (списък по
чл.80 ГПК).
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „НИКТРАНС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.“Добри Немиров“№11, ет.1, ап.1, представлявано от управителя Н.
Й.С. да заплати на „ПЛАИН И ВЕ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.“Алеи Възраждане“№4, вх.1, ет.3, ап.12, представлявано от
управителя П. В.а Г. - Г. сумите: 8999.88 лева – остатък от договорено възнаграждение по
приети оферти за извършване сервизни услуги и доставка на части за двигател с вътрешно
10
горене на багер COLMAR, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.02.2022г. до окончателното й изплащане; 92.51 лева – мораторна лихва за периода
13.01.2022г. – 18.02.2022г. и 2920 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „НИКТРАНС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, ул.“Добри Немиров“№11, ет.1, ап.1, представлявано от
управителя Н. Й.С. срещу „ПЛАИН И ВЕ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.“Алеи Възраждане“№4, вх.1, ет.3, ап.12, представлявано от
управителя П. В.а Г. - Г. иск за заплащане сумата 4000 лева, платена на отпаднало
основание, с която „Плаин и ВЕ“ ЕООД се е обогатило неоснователно, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28.04.2022г. до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
11