Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 28.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 –ти състав,
в публично съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ДИМИТРОВ
при
секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско
дело № 13860 от 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
А.М.В., ЕГН ********** е предявил обективно съединени искове в условията на
евентуалност срещу А.П.А., ЕГН ********** за установяване на недействителност
на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №
161, том 3, рег. № 14643, дело № 525/2017 г., вписан в АВ с рег. № 68609, акт №
35, а именно: апартамент № 131, заедно с принадлежащо мазе № 66 и 0,435% ид.ч.
от общите части на сградата и правото на строеж, представляващи самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.4082.906.2.131, подробно описан в исковата
молба, поради:
1.
явно неизгодни условия,нееквивалентност на насрещните престации водещи до
нарушаване на добрите нрави – нищожност
по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД;
2.
нищожност поради липса на съгласие – чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД и
3.
унищожаемост поради измама – чл. 29,ал.1 ЗЗД.
В
исковата молба твърди,че се е познавал с ответника,но никога не е имал
намерение да му продаде апартамента,а само е искал да го ипотекира в негова полза.
Твърди,че не е давал съгласие продажната цена на се изплати на трето лице.
Моли
съдът да постанови решение с което да прогласи нищожността на договора на
посочените основания,евентуално да уважи искът за унищожаемост на процесната
сделка.Претендира разноски.
Ответникът
А.П.А., ЕГН ********** оспорва исковете. Твърди, че единствената уговорка,
която е имал с ищеца, е за покупко-продажбана процесния имот и , че при
сключване на договора са се явили лично с ищеца и след прочитане на текста от нотариуса,
ищецът е подписал договора.
Твърди
още, че за имота е заплатил сумата, която му е била поискана и по сметка, която
му е била посочена, с титуляр трето лице – И.В.Б..
Моли
съдът да отхвърли исковете.
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за
установено от фактическа страна следното:
На
18.10.2017 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот по
нотариален акт № 161, том III, рег. №
14643, дело № 525 от 2017 г. на Т.Г.,помощник –нотариус по заместване на
нотариус Ц.С.с рег.№ 030 на НК, по силата на който А.П.А., ЕГН **********, ЕГН **********
като продавач е прехвърлил на А.П.А. ЕГН
********** като купувач, собствеността върху
апартамент № 131, намиращ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 68134.4082.906, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент; брой нива на обекта – 1, с площ от 41, 91 кв.м., при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – обект с идентификатор
68134.4082.906.2.130 и обект с идентификатор 68134.4082.906.2.132, под обекта –
обект с идентификатор 68134.4082.906.2.125, над обекта - 68134.4082.906.2.137;
който имот представлява апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 1“, в
жилищна сграда на блок *******ет. 12, състоящ се от: една стая, кухня и
сервизни помещения, с площ от 41,91 кв.м.,
заедно с принадлежащо мазе № 66 и 0,435% ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж, представляващи самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.4082.906.2.131 срещу сумата от 40 000 лв.
По
желание на продавача продажната цена от 40 000 лв. е преведена по банкова сметка
*** *** лице – И.В.Б..
Данъчната
оценка на процесния имот е в размер на 39 675, 70
лв.- Удостоверение № **********/10.10.2017
г. описано в нотариалния акт.
На
л.50 от делото е представена вносна бележка,от която се установява,че на
18.10.2017 год. А.П.А. е внесъл по сметка IBAN ***А.Б.сумата
от 40 000 лв. за „покупка на имот
жк.*********
По
делото е приета СТЕ, чието заключение съдът възприема като професионално и
обективно и не е оспорено от страните. Според заключението пазарната цена на
процесния имот към датата на покупко-продажбата – 18.10.2017 г. – е в размер на
62 460 лв.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По главния иск с правно основание чл.26,ал.1,предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожност на договора поради нарушаване на добрите
нрави, съдът намира следното:
Разпоредбата
на чл. 9 ЗЗД дава възможност на страните по възмездна сделка да определят в
зависимост от собствените си потребности и желания размера на престациите си – ergo е възможно страните да уговорят престации, които
не са напълно еквивалентни. За да противоречи една сделка на добрите нрави, то
трябва нееквивалентността да бъде в такава голяма степен, че едната престация
да е в пъти по-голяма от другата та практически да липсва насрещна престация. В
случая такава изразяваща се в плащане на продажната цена на апартамента, макар
и в размер равен на данъчната оценка на процесния имот и около 1/3 по-нисък от
пазарната цена, е налице и представлява ответна парична престация, при която не
може да се говори за нарушаване на добрите нрави,което да води до нищожност на
сделката.
Предвид
казаното, следва искът за обявяване на процесната сделка за нищожна поради
противоречие с добрите нрави да бъде отхвърлен изцяло като неонователен.
При това
положение съдът дължи произнасяне по искът с правно основание чл.26,ал.2,предл.
второ ЗЗД- нищожност на
сделката, поради липса на съгласие. Това основание за нищожност е налице
тогава, когато е обективирана воля в съответната форма, но зад изявлението няма
действителна воля. В този случай волята и изявлението не съвпадат . Ищецът не ангажирал
доказателства в подкрепа на това свое твърдение. Единственото доказателство – свидетелските
показания на св. Григоров в съдебно заседание не изясняват нищо във връзка с
предмета на делото, конкретно това,че ищецът не е имал изобщо намерение да
продава имота. Даже напротив, по делото е безспорно обстоятелството, че ищецът
е сключил сделката лично, поставил е лично подписа си върху нотариалния акт.
С оглед
липсата на доказателства следва съдът да отхвърли като недоказан иска за
обявяване на нищожност на процесната сделка поради липса на съгласие.
По отношение
на евентуалния иск за унищожаване на сделката поради измама-чл.29,ал.1 ЗЗД
съдът намира следното:
Наличие
на такъв порок при сключването на един договор е налице тогава, когато едната
страна е въведена в заблуждение /умишлено е провокирана на допусне грешка/ от
другата страна или от трето лице умишлено и това заблуждение е мотивирало
измамената страна да сключи сделката. Ищецът отново не е представил
доказателства в подкрепа на това си твърдение,като показанията на посочения
по-горе свидетел,че знае от самия ищец,че последния е бил обект на измама, са
очевидно недостатъчни за обосноваване на твърдението.
Ето
защо и този евентуален иск следва да се отхвърли изцяло.
Следва
да се посочи,че на ищеца е била разяснено,че в негова тежест е да установи
твърденията си в исковата молба за пороците на договора и му е дадена
възможност да ангажира доказателства в подкрепата им. Единственото такова е
свидетел,за който се установи,че няма никаква относима и пряка информация
относно релевантните факти по делото.Въпреки твърденията,че не е продавал имота
и не е искъл подобен начин на плащане/чрез трето лице/ ищецът дори не е поискал
разпита на това лице,за което по делото има данни.
Ето
защо ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от това,че не е
установил фактите,чиято тежест на доказване е била за него.
По
повод разноските, след като исковете на ищеца следва да бъдат отхвърлени, то
разноските са в полза на ответника, но поради липса на направено искане такива
да му бъдат присъдени съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, то съдът няма
да ги присъди.
С
оглед на гореописаното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният главен
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД от А.М.В., ЕГН **********, с
адрес ***, срещу А.П.А., ЕГН **********, с адрес ***, за установяване на
нищожност на договор от 18.10.2017 год. за покупко-продажба на Апартамент № 131,
находящ се в гр. София, ж.к. *********-тия етаж, състоящ се от една стая, кухня
и други сервизни помещения, със застроена площ от 41,91 кв.м., заедно с мазе №
66, с полезна площ от 3,81 кв.м., заедно с 0,435 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж, който имот представлява Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.4082.906.2.131, по одобрената кадастрална карта и
кадастралните регистри по нотариален акт № 161, том III,
рег. № 14643, дело № 525 от 2017 г. на Т.Г.,помощник –нотариус по заместване на
нотариус Ц.С.с рег.№ 030 на НК, поради накърняване на добрите нрави,като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
А.М.В., ЕГН ********** срещу А.П.А., ЕГН ********** евентуални искове за
нищожност на договора от 18.10.2017 год. за описания в предходния абзац
апартамент № 131, поради липса на
съгласие – чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД и за унищожаемост на този договор,
поради измама – чл. 29,ал.1 ЗЗД, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: