Решение по дело №152/2020 на Районен съд - Оряхово

Номер на акта: 260005
Дата: 12 октомври 2020 г. (в сила от 10 декември 2020 г.)
Съдия: Николинка Лазарова Крумова
Дело: 20201460200152
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №260005

 

Гр. Оряхово, 12.10.2020 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Оряховския Районен Съд, наказателна колегия в открито съдебно заседание на 09.09.2020г. / девети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                Районен съдия:Николинка Крумова

 

с участието на секретаря Ахинора Бориславова, като разгледа докладваното от съдия Крумова НАХД №152/2020г. по описа на Оряховски районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

         Образувано е по жалба на „ Орхи ден „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление с.Селановци, обл.Враца, ул.“ Георги Сава Раковски „ №17, чрез управителя П.С.П., с която е обжалвано наказателно постановление №26-0000350/02.12.2019г. на Началник отдел към ОО „ АА „ – гр.Враца, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН.

         С горецитираното наказателно постановление на „ Орхи ден „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление с.Селановци, обл.Враца, ул.“ Георги Сава Раковски „ №17, представлявано и управлявано от П.С.П. на основание чл.104, ал.7 от ЗАвП, е наложена имуществена санкция в размер на 5000.00 лева / пет хиляди лева / за нарушение на чл.91в, т.2 от ЗАвП, а именно, за това че на 20.11.2019г., около 13.15 часа в с.Селановци, обл.Враца, ул.“ Георги Сава Раковски „ №17, в офис на фирма „ Орхи ден „ ЕООД, при комплексна проверка на дружеството жалбоподател за периода от 26.02.2019г. до 20.11.2019г., притежаващо лиценз за превоз на пътници на Общостта №1328, било констатирано, че превозвачът не е съхранил информацията от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача на автобус марка „ Рено „, кат.№2, с рег.№********, оборудван с дигитален тахограф „ Continental Automotive „ №**********, видно от пътен лист №569504/18.06.2019г. с водеч А.Г.и пътен лист №552014/20.07.2019г. с водач И.М., че е извършен превоз на пътници.

         С жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно отразяване на фактическата обстановка.

 В съдебно заседание за дружеството жалбоподател не се явява представител.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

В съдебно заседание са разпитани актосъставителят – Ю.М.Ф. и свидетеля К.Д.К..

 

Съдът на база на събраните писмени и гласни доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:

 

„ Орхи ден „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление с.Селановци, обл.Враца, ул.“ Георги Сава Раковски „ №17, представлявано и управлявано от П.С.П. е дружество превозвач, притежаващо лиценз за превоз на пътници на Общността №1328.

Свидетелите Ю.Ф. и К.К., и двамата инспектори в РД „ Автомобилна администрация „ – гр.Враца, извършили комплексна проверка на дружеството жалбоподател на 20.11.2019г..Проверката обхващала дейността на дружеството за периода от 26.02.2019г. до 20.11.2019г..По време на проверката било установено, че дружеството жалбоподател не е съхранило информацията от дигиталния тахограф и от дигиталната карта на водача за автобус марка „ Рено „, кат.№2, с рег.№********, оборудван с дигитален тахограф „ Continental Automotive „ №**********, въпреки, че бил извършен превоз на пътници, което било видно от пътен лист №569504 от дата 18.06.2019г. с водач – А.Г.и от пътен лист №562014 от дата 20.07.2019г. с водач И.М..

Св.Ю.Ф. съставил на дружеството жалбоподател АУАН №269486/20.11.2019г., за това, че на 20.11.2019г. около 13.15 часа, в с.Селановци, обл.Враца, ул.“ Георги Сава Раковски „ №17, в офиса на фирма „ Орхи ден „, при комплексна проверка на дружеството жалбоподател за периода от 26.02.2019г. до 20.11.2019г., притежаващо лиценз за превоз на пътници на Общостта №1328, било констатирано, че превозвачът не е съхранил информацията от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача на автобус марка „ Рено „, кат.№2, с рег.№********, оборудван с дигитален тахограф „ Continental Automotive „ №**********, видно от пътен лист №569504/18.06.2019г. с водеч А.Г.и пътен лист №552014/20.07.2019г. с водач И.М., че е извършен превоз на пътници.Нарушението било квалифицирано като такова по чл.91в, т.2 от ЗАвП.С така съставения АУАН били иззети пътен лист №569504/18.06.2019г. и пътен лист №552014/20.07.2019г..

АНО, след като е проверил акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, е установил, че нарушителя е извършил деянието виновно, в резултат на което е издал обжалваното наказателно постановление.В самото НП нарушението било описано по начин, идентичен с този в АУАН.

 

След като анализира събраните доказателства и взе в предвид възраженията изложени в жалбата, съдът следва да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.

 

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което  е допустима, като съдът притежава материална и териториална компетентност за разглеждането й.

По делото се установи, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, но въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното възникване, респективно ангажиране на отговорността на жалбоподателя, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото му на защита.

Съдът намери, че административно наказателното производство е протекло при съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН, които нарушения представляват абсолютни основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

По приложението на материалния и процесуалния закон:

Съгласно чл.91в, т.2 от ЗАвП, превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най - малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача.

Тази разпоредба транспонира чл.10, §5, б.„ а “, т.” Ii “ от Регламент 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) №3821/85 и (ЕО) №2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) №3820/85 на Съвета/Регламент 561/2006/, която задължава транспортно предприятие, което използва превозни средства, които са снабдени със записващо оборудване, отговарящо на изискванията на приложение IБ към Регламент (ЕИО) 3821/85 и което попада в обхвата на Регламент 561/2006, да осигурява съхранението на всички записани данни от оборудването на превозното средство и от картата на водача в продължение на най - малко 12 месеца след записването им и при поискване от страна на инспектор, осигурява достъп до тези данни пряко или дистанционно от помещенията на предприятието.

Съгласно разпоредбата на чл.38 от Наредба №Н-3 от 07.04.2009г., превозвачите и лицата извършващи превоз за собствена сметка, следва да извличат данните от паметта на дигиталния тахограф и картата на водача, с изключение на подробните данни за скоростта, както следва:

-  най - малко един път на 90 дни - за данните от паметта на дигиталния тахограф;

- най - малко един път на 28 дни - за данните от картата на водача;

За да се приеме, че в случая е налице неизпълнение на задължението за съхранение най - малко една година на информацията от дигиталния тахограф и картата на водача, следва първо да е свалена тази информация и кумулативно да не е съхранявана най - малкото една година.

Легално определение на понятието „ извличане “ се съдържа в чл.2, т.2, б.„ н “ от Регламент 165/2014 на Европейския парламент от 04.02.2014г., относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент /ЕИО/ №3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент /ЕО/ №561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт ( Регламент 165/2014 ) и означава копиране, заедно с електронния подпис, на част или на пълен набор от файловете с данни, записани в електронната памет на бордовото устройство или в паметта на картата за тахограф, при условие че при този процес не се изменят или изтриват записани данни.

За да бъдат съхранени данните от дигиталния тахограф и картата на водача за срок от най - малко 12 месеца, съобразно изискването на т.ii от приложимия регламент, данните следва да бъдат извлечени съобразно изискването на т.i) от същия регламент по реда и в срока по чл.38 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009г..

Съгласно чл.104, ал.7 от ЗАвП, на превозвач или на лице по чл.12б, ал.1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи, се налага имуществена санкция в размер на 5000.00 лева, съгласно редакцията на текста към датата на извършване на деянието.

Действията на жалбоподателя в случая са квалифицирани като неправомерно и запретено от закона поведение / бездействие / по смисъла на чл.6 от ЗАНН и визирано в чл.10, §5, б.” А „ / ii / от Регламент на ЕО 561/2006г. и наказуемо с имуществена санкция съобразно административнонаказателната разпоредба на чл.104, ал.7 от ЗАвП, тъй като в качеството си на превозвач дружеството жалбоподател не е съхранило извлечените данни от картата на двамата водачи – А.Г.и И.М., както и информацията от паметта на дигиталния тахограф.

  При положение, че състава на описаното в АУАН и НП административно нарушение се изразява в бездействие, т.е. не е извършено нещо, което е следвало да се извърши в определен срок и на определено място, то описаното нарушение може да бъде извършено само в едногодишния срок след приключването на конкретния превоз, както и на мястото посочено в цитираната разпоредба - предприятието, което в конкретния случай е седалището на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление трябва да съдържат описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.Следва волята на актосъставителя и на наказващия орган за наличие на конкретно нарушение да се извлича непосредствено от описанието в обстоятелствената част на акта и на наказателното постановление, тъй като в съдебното производството по обжалване на наказателното постановление по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН следва да се установи съществуването или несъществуването на описаното в постановлението административно нарушение, което представлява предмета на доказване в същото производство и съответно да се съпостави фактически установеното действие или бездействие на посочения като отговорен правен субект със съответната законова норма, регламентираща същото като нарушение.В случая, в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, не е индивидуализиран периода, които е следвало данните да се съхраняват и предоставят на контролните органи, което обстоятелство е част от описанието на вмененото административно нарушение и с непосочването му в акта и в постановлението е ограничено правото на защита на наказаното лице, което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

От материалите по делото се установява, че към датата на проверката, дружеството жалбоподател е имало задължение да съхранява информацията от паметта на дигиталния тахограф и от картите на двамата водачи в продължение на една година, но считано от и до различни начална и крайна дата.Това е така, тъй като наличните данни визират два извършени на различни дати превоза, т.е. едногодишния период за всеки един от тях , в който следва да се съхраняват данните на водачите започва да тече и изтича на различни дати.Също така и с оглед на законовото изискване данните от картите на водачите да бъдат извличани на всеки 28 дни, то към датата на извършване на втория превоз – 20.07.2019г., данните от картата на водача, извършил първия превоз на 18.06.2019г. е следвало вече да са били извлечени, т.е. между двата превоза е наличен период по – дълъг от 28 дни.

Наистина в случая, както в АУАН, така и в НП е посочен периода, който е обхващала извършената проверка - 26.02.2019г. до 20.11.2019г..Посочени са и датите, на които са били извършени двата превоза.

Тези факти обаче не изясняват кога и на коя дата е извършено самото нарушение.Нито в АУАН, нито в НП такова отразяване е налично, та дори и да се приеме, че дата на извършване на нарушението действително съвпада с датата на констатиране на нарушението съответно 20.11.2019г..

Времето на извършване на нарушението е един от основните елементи на всяко административно нарушение, като в случая то е неясно посочено от наказващия орган.Както в АУАН, така и в НП е налице двусмислие в периода на укоримото бездействие на превозвача, а именно дали то е за времето от 26.02.2019г. до 20.11.2019г. или на 20.11.2019г..Не е ясно и посочените дати до кое конкретно бездействие на превозвача се отнасят, до това, че не е съхранил информацията от паметта на дигиталния тахограф или не е съхранил данните от картата на водача на процесния автомобил и по – конкретно на кого от двамата водачи, като не е отразена и продължителността / в случая една година /, считано от датата на извършвания превоз, в който същите е следвало да се съхраняват.

При положение, че състава на описаното в АУАН и НП административно нарушение по чл.91в, ал.1, т.2 от ЗАвП се изразява в бездействие, т.е. не е извършено нещо, което е следвало да се извърши в определен срок и на определено място, то описаното нарушение може да бъде извършено само в едногодишен срок след приключването на превоза и извличане на информацията.

При това положение, съдът констатира, че е налице неяснота относно това, коя е датата на евентуално констатирано бездействие на жалбоподателя, квалифицирано като административно нарушение в този казус, както и за какъв период от време е следвало да съхрани съответната информация процесното дружество.

Тази фактическа неяснота касателно описването начина на извършване на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, респективно липсата на посочване на дата на нарушението, както в НП, така и в мотивиращият го и обосноваващ издаването му АУАН, категорично сочат на липсващи основни реквизити на НП, тези по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и съответно на АУАН - по чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН, което обуславя процесуалната незаконосъобразност на атакуваният акт и мотивира неговата отмяна само на това основание.

Наред с горното, съдът констатира, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства в казуса, не се и доказа извършването от обективна страна на твърдяното нарушение с правна квалификация по  ЗАвП.

Това е така, тъй като от показанията на разпитаните в хода на съдебния процес свидетели, не се установява жалбоподателя да е извършил описаното нарушение.От показанията им по никакъв начин не се установи дали изобщо е извличана информацията от дигиталния тахограф, монтиран на процесното МПС и от картата на посочените водачи, извършили двата превоза на пътници по издадените пътни листове, която информация да не е била съхранена от превозвача в законоустановения едногодишен срок.

Също така в случая не е ясно и какво нарушение точно е извършено, а именно дали се касае за несъхраняване или за неизвличане на информация.Последното е нарушение на разпоредбата на чл.93г, ал.2 от ЗАвП, съгласно която разпоредба на превозвач или на лице по чл.12б, ал.1, извършващо превози за собствена сметка, които не са осигурили извличането на всички данни от тахографа или от картата на водача, се налага имуществена санкция в размер на 3000.00 лева.Нормата на ЗАвП посочена като нарушена в АУАН и НП, вменява задължение за съхраняване и предоставяне на контролните органи на информацията свалена от тахографа и картата на водача, което е различно от задължението за извличане на даните от тахографа и картата на водача.

Доказателствената тежест в казус като процесният е на санкциониращият орган, а той не представи убедителни и категорични доказателства за извършителство на деянието.Ангажирани бяха само гласни доказателства на двамата свидетели, като св.Ф., който е и актосъставител заяви, че „ нямаше снета и съхранена информация „, което само по себе си препятства възможността да се прецени дали е извършено нарушението, вменено на жалбоподателя от обектива страна или е извършено нарушението по чл.93г, ал.2 от ЗАвП.

Констатираната неяснота и непълнота при описание на нарушението в АУАН и НП касателно обективната страна на деянието вменено на жалбоподателя, като административно нарушение, обуславя допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на обжалваното НП.Съдът намира, че в случая е допуснато и нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, доколкото предвид констатираните неясноти и липса на доказателства, относно съществени елементи от състава на приложената материална норма, административнонаказващия орган е следвало да изследва спорните обстоятелства, за което по делото липсват доказателства, както и произнасяне защо е прието, че има нарушение.

Гореконстатираните нарушения на ЗАНН са абсолютни основания за отмяна на атакуваното постановление.Това е така, тъй като пропуските в АУАН и НП се отнасят до задължителни техни реквизити и същите са довели до ограничаване правото на защита на нарушителя, а нарушеното или ограничено право на защита всякога е съществено процесуално нарушение, даващо основание за отмяната на наказващия акт.Ето защо жалбата следва да се приеме за основателна, а атакуваното НП следва да се отмени.              

Водим от горното и на осн.чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р       Е       Ш       И   :

 

             ОТМЕНЯ наказателно постановление №26-0000350/02.12.2019г. на Началник отдел към ОО „ АА „ – гр.Враца, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на „ Орхи ден „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление с.Селановци, обл.Враца, ул.“ Георги Сава Раковски „ №17, представлявано и управлявано от П.С.П. на основание чл.104, ал.7 от ЗАвП, е наложена имуществена санкция в размер на 5000.00 лева / пет хиляди лева / за нарушение на чл.91в, т.2 от ЗАвП.

 

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, в 14 –дневен срок след получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Враца.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: