№ 113
гр. Раднево, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на четвърти
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20225520100452 по описа за 2022 година
Производството е за развод по исков ред с правно основание чл. 49,
ал. 1 СК.
Производството е образувано по искова молба на Е. Е. П. срещу Д. С.
П., с която се предявява иск за развод по чл. 49, ал. 1 СК. Ищцата твърди, че с
ответника са сключили граждански брак на 16.06.1990 г., който бил втори и за
двама им. Твърди, че имат две родени деца: С. Д.в С., роден на 04.08.1979 г. и
Г. Д.ва С.а, родена на 27.04.1981 г., които са пълнолетни лица. Твърди, че
имали сключен граждански брак през 1978 г., който бил прекратен чрез
развод през 1980 г., като синът им бил роден през време на първия брак, а
дъщерята била припозната от ответника. Твърди, че ответникът бил причина
да се разведат и първия път, но под натиска на родителите им сключили втори
път брак, но отношенията не им се подобрили. Твърди, че ответникът често
пребивавал в затвора, а през останалото време я пребивал, изневерявал й
открито и не работил. Твърди, че основен проблем била злоупотребата на
ответника с алкохол, под чието въздействие ставал агресивен спрямо нея и
децата, а отношенията им силно се влошили. Твърди, че тя живяла с децата в
гр. Стара Загора, а ответникът бил предимно в затвора. Твърди, че от 14-15
години не виждала ответника, не поддържали никаква връзка, а бракът им бил
лишен от всякакво съдържание и съществува само формално. Поради това
иска да бъде прекратен брака им по вина на ответника, като не се предоставя
1
никому ползването на семейното жилище в гр. Раднево, което било
собственост на сина им, да носи след прекратяване на брака фамилното си
име П..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Д. С. П.. В
отговора ответникът иска допускане на развода, но по изключителна вина на
ищцата. Твърди, че ищцата била причина за първия им развод, по нейна вина
попаднал в затвора след сключване на втория им брак. Твърди, че през 1992 г.
докато бил в затвора дошъл нотариус там и прехвърлил къщата на сина си,
тогава малолетен, срещу задължение за гледане и издръжка до неговата
смърт. Твърди, че иска да му бъде предоставена една стая за живеене от
прехвърления имот на сина си или да бъде осъден да му плаща издръжка за
храна и лекарства, от които се нуждае в момента и до края на живота му.
Навежда възражения, че ищцата и синът му го вкарали в ДПБ-Раднево да се
лекува, като целта им била да му вземат къщата, която прехвърлил на сина си
и да го изгонят от там. Твърди, че ищцата и синът му искали да продават
къщата без негово знание и съгласие, поради това иска отхвърляне на
исковата молба на ищцата.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, с оглед направените доводи и възражения, достигна
до следните фактически и правни изводи:
С протоколно определение от 04.10.2022 г. съдът е обявил за
окончателен проекта на доклад по делото, обективиран в определение № 366
от 23.08.2022 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е
обявил за безспорни, признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелства,
че страните са съпрузи от 16.06.1990 г., като преди това имали сключен
граждански брак през 1978 г. и който бил прекратен през 1980 г., както и че
имат две деца, понастоящем пълнолетни лица - С. Д.в С., роден на 04.08.1979
г. и Г. Д.ва С.а, родена на 27.04.1981 г.
За основателност на иска ищецът следва да докаже пълно отчуждение
между съпрузите, довело до непоправимо разстройство на брака без
възможност за стабилизиране. Двете страни следва да посочат всички
основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
От приетото по делото удостоверение за сключен граждански брак,
издадено на 16.06.1990 г. от длъжностно лице по гражданско съС.ие при
2
Община Раднево /оригинал, л.4/, е видно, че страните Е. Е. П. и Д. С. П. са
съпрузи и са сключили граждански брак в гр. Раднево, на 16.06.1990 г., за
което е съставен акт за сключен граждански брак № 54 от 16.06.1990 г. на
длъжностното лице по гражданското съС.ие при община Раднево.
От служебно направената справка за низходящи лица на съпругата Е. Е.
П. /л.26/ и представените удостоверения за раждане /л.5-6/ е видно, че от
брака страните имат родени навършили пълнолетие деца С. Д.в С., роден на
04.08.1979 г. и Г. Д.ва С.а, родена на 27.04.1981 г.
1. Относно дълбокото и непоправимо разстройство на брака и въпроса
за вината:
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод,
когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
Съобразно задължителната съдебна практика, съдържаща се в
разрешенията, дадени в ППВС № 10 от 1971 г., дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е налице, когато запазването му не би създало
нормални условия за живот на съпрузите. Дълбоко е това разстройство, при
което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски
отношения, като в тези случаи брачната връзка съществува само формално и
в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се
възстановят нормалните отношения между съпрузите, като една от
причините, която може да доведе до разстройството на брака е
продължителната фактическа раздяла на съпрузите. Тази раздяла не трябва да
се счита за абсолютно основание за прекратяване на брака, но при наличието
й съдът е длъжен да изследва с оглед на доказателствата по делото дали тя е
причина или само проява на дълбокото и непоправимо разстройство на брака,
т.е. дали това разстройство може да бъде преодоляно, за да се възстановят
нормални съпружески отношения на доверие, уважение, взаимна грижа и
разбирателство (в този смисъл решение № 306 от 06.10.2011 г. на ВКС по
гр.д. № 1365/2010 г., ІІІ г.о.).
За установяване на спорните обстоятелства са събрани гласни и
писмени доказателства.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г.
Д.ва С.а, дъщеря на страните, чиито показания съдът прецени предвид всички
3
останали доказателства по делото съгласно чл. 172 ГПК с оглед на тяхната
евентуална заинтересованост. Нейните показания са последователни, взаимно
допълващи се и идентични, без противоречия, поради което съдът ги
кредитира изцяло, а също и съответстват на останалия доказателствен
материал по делото. От нейните показания е видно, че съпрузите не живеят
заедно от повече от 20 години, като от тогава не поддържат никакъв контакт.
През цялото време на брака страните са имали отношения напълно
несъвместими със семейния живот – побоища над ищцата, изневери на
ответника, дори вкъщи при наличие на съпруга и деца там, събличане на
ищцата гола и изхвърляне по полетата. Това поведение на ответника е чист
плод гавра с достойнството на ищцата, което пък напълно закономерно
обосновава тяхната раздяла преди повече от 20 години и пълната
невъзможност ищцата да живее с ответника или да им се подобри
комуникацията и отношенията.
Съгласно чл. 14 и чл. 15 СК отношенията между съпрузите се
изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и
разбирателство, като съпрузите живеят съвместно, освен ако важни причини
налагат да живеят разделно. В случая се установява като причина за раздялата
на съпрузите непоносимо за физическия и психически интегритет на
съпругата поведение на ответника, съпроводено с поС.ни нецензурни обиди,
на публични места, унижения, побоища и тормоз от всякакво естество,
изневери, дори в семейното ложе при наличието на съпругата и децата в него,
на което ищцата се е пречупила и не е могла да издържи.
Отношенията между съпрузите са окончателно приключили, като няма
никаква възможност за заздравяване на брачната връзка. Съпругата е
категорична в желанието си за прекратяване на брачната връзка. В тази връзка
ще се отбележи, че съдът макар и да има правомощието да изследва доколко
има възможност за заздравяване на брачната връзка, то няма възможност да
им налага брачно съжителстване против тяхната свободна воля. Затова и
съдът намира, че се установи не само наличието на дълбоко, но и на
непоправимо разстройство на брака между съпрузите, поради което следва да
се допусне неговото прекратяване чрез развод.
2. Относно брачната вина:
Съгласно чл. 49, ал. 3 СК съдът се произнася по вината за
4
разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Ищецът Е. Е.
П. в исковата молба иска бракът да бъде прекратен по изключителна вина на
ответника.
От гласните доказателства е видно, че ответникът е бил изключителна
причина за тоталния разпад на брачната връзка, като въпреки всички
положени усилия от страна на ищцата, същата е била подложена на
многократен психически и физически тормоз, обиждана, унижавана, бита,
дори и на публични места и пред други хора, подложена на множество
изневери от ответника, включително в семейното ложе при нейното наличие
и това на децата им тогава.
От всичко изложено до тук следва изводът, че единствената причина за
раздялата на съпрузите е изключително поведението на ответника.
Няма каквито и да било доказателства по делото вина за разстройството
на брака да има и съпругата-ищца.
Поради това ще се постанови, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има изключително ответника Д. С. П..
3 Относно ползването на семейното жилище:
Съгласно чл. 56, ал. 1, изр. 1 СК при допускане на развода, когато
семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът
предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има
жилищна нужда.
Съгласно §.1 от ДР на СК „семейно жилище“ по смисъла на този кодекс
е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили
пълнолетие деца. Конституцията на Република България и законодателството
в областта на собствеността не възпрепятстват съпрузите да притежават
повече от едно жилище, в което да живеят те или техните деца. Самата
разпоредба посочва, че семейното жилище е онова, което е „обитавано“ от
двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.
От писмените доказателства се установява, че семейното жилище, в
което са живели съпрузите последно /преди повече от 20 години/, е това в гр.
Раднево, **********, което е собственост на сина на съпрузите от 30 години.
Съпрузите пък почти не са живели в това жилище. С оглед на тези данни не
ще се присъжда никому семейното жилище.
5
4 Относно фамилното име на съпругата:
Ищцата е направила искане да продължи да носи след прекратяване на
брака брачното си фамилно име П..
Съгласно чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови
фамилното си име преди този брак. За разлика от чл. 103 от СК’85 г.
предпоставящ съгласие на другия съпруг или известност с името на другия
съпруг, разпоредбата на чл. 53 СК не поставя въпросът за фамилното име в
зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при
сключването на брака и ако съпругът, приел името на другия съпруг при
сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на фамилното име
преди брака, то той запазва брачното си фамилно име. Служебно известно е
на съдията-докладчик, че
Поради това искането на ищцата следва да бъде уважено и ще следва да
се постанови съпругата да носи занапред брачното си фамилно име П..
Други въпроси:
По делото не са поставени други въпроси за разглеждане, свързани с
придобито през време на брака и относно издръжка между съпрузите, поради
което съдът не дължи произнасяне по тези въпроси.
По разноските и дължимата държавна такса:
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 1 ГПК съдебните разноски по брачните
дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Затова
разноските ще следва да се възложат на ответника.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. по договор за правна защита и
съдействие от 08.07.2022 г. /л.8/.
Съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси към ГПК съдът
определя окончателна държавна такса за производството в размер на 40 лв.,
която следва да се поеме от ответника. Следва ответникът да заплати и
държавната такса по иска по чл. 56 СК в размер на 30 лв. съгласно чл. 3 от
Тарифата.
Мотивиран от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД на основание чл. 49, ал. 1 СК брака,
сключен с акт за сключен граждански брак № 54 от 16.06.1990 г. на
длъжностното лице по гражданското съС.ие при община Раднево, между Д.
С. П., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул. **********, и Е. Е. П., ЕГН
**********, с адрес гр. Стара Загора, ул. **********, като дълбоко и
непоправимо разстроен по изключителна ВИНА на съпруга Д. С. П..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Е. Е. П., ЕГН
**********, да продължи да носи занапред брачното си фамилно име П..
ОСЪЖДА Д. С. П., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул.
**********, да заплати на Е. Е. П., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора,
ул. **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 329, ал. 1 ГПК
разноски за производството общо в размер на 625 лв. (шестстотин двадесет и
пет лева).
ОСЪЖДА Д. С. П., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул.
**********, да заплати на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-
Раднево сумата от 70 лв. (седемдесет лева), представляваща държавна такса
за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
7