Р Е Ш Е Н И
Е
№..............от 26.03.2021г
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд наказателна колегия,
На двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар
Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №2016 по описа на съда за 2019г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, ЖК „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 против М.С.М., с ЕГН **********,
с адрес *** искове.Предявени са искове по чл.422 ГПК за установяване
съществуването на вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.415,
ал.2 ГПК.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в
срока по чл.131 ГПК, в който са оспорени
предявените искове.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№1822/2019г. на КРС е издадена в полза на
ищеца заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение в размер на
283.56 лв., представляваща неизплатени парични засдължения, произтичащи от
договор за мобилни услуги №********* и декларация съгласие за подписване на
документ от непълнолетно лице от 21.01.2014г., допълнително споразумение
№********* и договор за лизинг от 04.12.2015г., заявление за активиране на
допълнителни услуги от 04.12.2015г..Заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което и при условията на чл.415, ал.2 ГПК му е указано
да предяви установителен иск за съществуването на вземането си.
Твърди се по исковата молба, че между страните са
сключени следните договори: договор за мобилни услуги №********* от
20.01.2014г., допълнително споразумение и договор за лизинг, заявление за
активиране на допълнителни услуги.За периода януари 2017г. до май 2017г. били
издадени 5 бр. фактури: фактура №**********/01.01.2017г. за задължения в размер
на 16.66 лв.-месечна абонаментна такса, такса за пакет СМС-1.25 лв., на обща стойност 21.49 лв. с ДДС, лизингова
вноска в размер на 14.59 лв.Общата сума, начислена в тази фактура била 35.80
лв., след приспадане на надвнесено плащане за предходен период.Фактура
№**********/01.02.2017г. за сума в размер на 16.66 лв.-месечана такса, такса за
пакет СМС 1.25 лв., както и ползвани услуги 1.61 лв., лизингова вноска в размер
на 14.59 лв., като общ размер от 38.01 лв. с ДДС.Фактура с
№**********/01.03.2017г. за сума в размер на 16.66 лв.-месечна такса, такса
доп. Пакет 1.25 лв. и лизингова вноска в размер на 14.59 лв., с обща сума с ДДС
в размер на 36.08 лв.Фактура с №**********/01.04.2017г. за сума в размер на
-5.91 лв., такса доп. Пакет -0.44 лв. и лизингова внока.Отрицателните стойности
се формирали в резултат на приспаданемежду таксата за посочения отчетен период,
съобразно броя дни, през които клиента ползвал ,сл,гите на оператора и таксата
за предварително начислен пълен брой дни, като общата сума по тази фактура била
в размер на 6.97 лв.
След предспочното прекратяване на договора, поради
изпадане в забава на ответника, била издадена фактура с
№**********/01.05.2017г., в която било включено задължение за неустойказа
предсрочно прекратяване в размер на 143.23 лв. и предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски в размер на 116.72 лв.
Размера и основанието за начисляване на неустойка било
в р.4 т.4 от допълнително споразумение от 04.12.2015г.Съгласно посочената
клауза, при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, се
дължала неустойка в размер на сумата от стандартния абонаментен план от прекратяване на договора до края на срока
на договора, като в рамките на производството се претендирала сума в размер на
49.98 лв.По този начин по посочената фактура се претендирала сума в размер на
166.70 лв.
Представени са към исковата молба: договор за мобилни
услуги, общи условия, фактури.Като доказателства по делото са приети съдебно
почеркова експертиза и счетоводна експертиза.
В срока по чл.131 ГПК са оспорени предявените искове с
твърдения, че не е доказан, както и че сключените договори са нищожни.
Предявения иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК и по своята същност е установителен иск, за установяване съществуването на
вземане, за което вече е издадена заповед за изпълнение, в случая по чл.410 ГПК.В този смисъл доказателствената тежест е изцяло върху ищеца, който следва
да докаже, че вземането му е възникнало, съществува и е изискуемо.
По делото са представине и приети като доказателства:
договор за мобилни услуги, издадените от страна на ищеца фактури, общи условия.
В
производството по чл.410 ГПК и сл. в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение представляваща сума по фактури.В този смисъл,
ищецът е този който следва да проведе пълно и главно доказване относно размер и
стойност на предоставени услуги.По делото не са представени каквито и да е
доказателства относно реално изразходваните далекосъобщителни услуги от страна
на ответника-както общото потребено количество, така и единисчната цена на тези
услуги.Липсват и доказателства по издаваните фактури-каква част от сумите е
стойност на потребени далекосъобщителни услуги.Следва да се посочи, че
едностранно издаваните от ищеца фактури могат да бъдат позвани като
доказателства за твърдените от него обстоятелства, но сами по себе и без
ангажирани други доказателствени искания, не водят до извод, че е проведено
пълно и главно доказване на твърденията по исковата молба.В този смисъл, съдът
счита, че ищецът в производството не проведе пълно и главно доказване относно
вида и размера и стойността на предоставените далекосъобщителни услуги, както и
относно единичната цена, така и относно общото потребено от ответника
количество от тези услуги.От тази гледна точка предявениия иск по чл.422 ГПКе
изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
Пренцията за неустойка, съдът намира за неоснователна. Налице е сключен между ищеца и ответника договор, в който
е предвидена дължима от абоната неустойка, в случай на прекратяване на договора
по вина или по инициатива на потребителя. В подобни хипотези, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта до края на срока на всеки от
договорите. По делото, обаче, не са налице никакви доказателства, че процесният
договор бил прекратен от страна на "Теленор
България" ЕАД. Прекратяването на договора представлява волеизявление от
страна по договор, по силата на което се прекъсва налична облигационна връзка.
Не са налице доказателства, обективиращи подобно волеизявление от страна на
ищеца, поради което не са налице предпоставките за възникване на задължение на
абоната за плащане на претендираната неустойка. Самият доставчик, в приетите от
него общи условия прави разграничение между ограничаване на предоставените
услуги и прекратяване на договора.
По отношение претенцията, произтичаща от
договор за лизинг.
По делото се установи от събраните
доказателства-копие от този договор и общи условия към него, съдебно-почеркова
експертиза и счетоводна такава, че между страните е сключен такъв договор.От
съдържанието на договора е видно, че същият е такъв по чл.342, ал.1 ТЗ, като
лизингодателят е предоставил за ползване конкретно индивидуализирана вещ срещу
насрещно задължение за заплащане на месечно възнаграждение и възможност за
закупуване по остатъчната стойност.
Анализа на този договор и общите условия
към него по никакъв начин не водят до извод за наличие на неравноправни клаузи
по смисъла на чл.143 ЗЗП, поради което същият е произвел исканото от страните
действие.Ответникът е получил вещта, ползвал я е, заплатил е посочените месечни
вноски-12 на брой, като не е изплатил последнните 12 вноси на стойност 175.08
лв.Ответникът не проведе доказване да е заплатил тези суми, респ. да е върнал
вещта, поради което и до този размер предявения иск е основателен и следва да
се уважи от съда.
При горните изводи и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 660.66 лв., съразмерно
с уважената част от иска, като тези разноски са направени по ч.гр.д.№ 822/19 на
КРС и по настоящето гр.д.№2016/19г. на КРС.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника се дължат
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 254.40 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение
на М.С.М., с ЕГН **********, с адрес ***,
че вземането на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ЖК „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6 по заповед №458 от 16.04.2019г. за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч.гр.д.№822/2019г. на КРС съществува до размер
от 175.08 лв., ведно със законна лихва, считано от
12.04.2019г. до окончателното изплащане, като до пълния предявен размер от
283.56 лв. охвърля иска като неоснователен.
Осъжда М.С.М. да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД деловодни
разноски в размер на 660.66 лв., съразмерно с уважената част от иска, като тези
разноски са направени по ч.гр.д.№ 822/19 на КРС и по настоящето гр.д.№2016/19г.
на КРС.
Осъжда „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД да
заплати на М.С.М. деловодни разноски в размер на 254.40 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
Райнен
съдия: