№ 16355
гр. София, 01.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110139676 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Т. И. К. е предявил искове по чл.200 КТ срещу Национална служба пътна помощ към
Сдружение „Съюз на българските автомобилисти“ за сумата от 50000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди от трудова злополука на 05.01.2023г., вследствие на която е причинена
руптура на далака, ведно със законната лихва от 05.01.2023г. до окончателното плащане, за
сумата от 260 лева - обезщетение за имуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи
се в разходи за заплащане на медицински прегледи, ведно със законната лихва от 05.01.2023г.
до окончателното плащане, за сумата от 124,30 лева - обезщетение за имуществени вреди от
трудовата злополука, изразяващи се в разходи за медико – диагностични изследвания, ведно
със законната лихва от 05.01.2023г. до окончателното плащане, както и за сумата от 320 лева
(след намаляване на размера на иска, допуснато с определение на съда в открито съдебно
заседание от 23.10.2024г.) - обезщетение за имуществени вреди от трудовата злополука,
изразяващи се в разходи за закупуване на медикаменти, ведно със законната лихва от
05.01.2023г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че по трудов договор № 08/10.08.2021г. бил назначен при ответника на
длъжност „организатор, председател на КТП“, като работел в пункт за технически прегледи.
На 05.01.2023г. на работното място претърпял трудова злополука, призната за такава с
разпореждане № 32447/20.01.2023г. на ТП на НОИ – София град. Злополуката настъпила при
обслужване на лек автомобил за извършване на годишен технически преглед, като ищецът
се подхлъзнал в близост до канала в пункта за ГТП, паднал и се ударил в парапета на канала.
Изпитал силна болка в гръдния кош, като бил повикан екип на спешна медицинска помощ.
Ищецът бил приет в УМБАЛСМ „Пирогов“, където след извършени изследавания не се
установило травматично увреждане и бил освободен без предписано лечение. Въпреки това
ищецът изпитвал общо неразположение и отпадналост. В късния следобед на същия ден
ищецът колабирал в присъствието на своя близка. Бил откаран от екип на спешната помощ в
УМБАЛ „Света Анна“ АД, където след направените изследвания била установена руптура
на далака и 600 мл. кръв в коремната кухина – състояние, опасно за живота. Била извършена
операция за отстраняване на далака (спленектомия). В болницата ищецът останал до
12.01.2023г., а лечението и възстановяването му продължили до 12.04.2023г., до която дата
1
бил в отпуск по болест. След това ищецът се върнал на работа, но работел с намален
капацитет. Състоянието му наложило продължително наблюдение, защото имал заболяване
– „таласемия минор“, което след операцията се усложнило – нарушило се кръвосъсирването.
До днешен ищецът провеждал консултации със специалист – хематолог, както и
медикаментозно лечение. Спазвал и тримесечен диетичен режим на хранене.
Ответникът е оспорил исковете в подадения в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата
молба. Не оспорва, че при действието на сключен между страните трудов договор на
05.01.2023г. ищецът е претърпял инцидент в пункт за ГТП на ответника. Възразява за
недопустимост на исковите претенции поради преждевременното им предявяване, защото
поради предприето от работодателя обжалване не бил влязъл в сила административният акт,
с който било признато, че полученото от ищеца увреждане е в резултат именно от трудова
злополука. Отделно от това липсвал и друг елемент от фактическия състав на отговорността
на ответника по чл.200 КТ, а именно не била налице над 50 % трайна намалена
работоспособност на работника/служителя, защото с експертно решение от 24.08.2023г. на
ищеца била призната 36 % ТНР. Освен това признатият процент ТНР се дължал не на
процесната злополука, а на общо заболяване, което било гинетично – бета таласемия, което
самостоятелно водело до 30 % ТНР. Евентуално, ако се установи, че ответникът носи
отговорност по чл.200 КТ, се възразява за проявена от ищеца груба небрежност. При
настъпване на инцидента вместо да заобиколи канала за извършване на техническия преглед
на автомобила, ищецът директно стъпил върху него, поради което паднал и се ударил в
предпазаната тръба на канала. Освен това ищецът не бил уведомил за наличното си
генетично заболяване нито работодателя при постъпването си на работа, нито лекарите при
приемането му в „Пирогов“ непосредствено след инцидента. При това ответникът счита, че
е налице най – малко 90 % съпричиняване на вредоносния резултат. При направените
изследвания в „Пирогов“ след инцидента не били открити увреждания на далака и при
снетата анамнеза ищецът не съобщил за болки в корема или други неразположения. Едва
шест часа по – късно ищецът колабирал, като в този промеждутък от време било възможно
да са настъпили други обстоятелства, вън от процесното падане, които да са наложили
оперативно отстраняване на далака. Не била доказана причинно – следствената връзка
между злополуката и травмата на далака, като последната била вследствие от общото
заболяване на ищеца. Оспорва ищецът да е претърпял болки и страдания в твърдения
интензитет. Нямало данни за интензивност и продължителност на болковия синдром, както
и данни за последващи усложнения, влошаване на състоянието или изменение на определен
режим на лечение. Претендираният размер на обезщетение за неимуществени вреди бил
завишен с оглед липсата на допълнително влошаване на състоянието, осакатявания и
загрозявания, както и с оглед проявената от ищеца груба небрежност. Размерът на
претендираните вреди се оспорва допълнитело и за това, че от епикризата се установява, че
ищецът е имал гладък следоперативен период, изписан е от болничното заведение в добро
общо състояние и без усложения. След инцидента ищецът се е върнал на работа, като е
изпълнявал работата си без промяна и не увеедомил работодателя за необходимост от
някаква промяна. Оспорва и претендираните имуществени вреди, тъй като те били
последица от общото заболяване на ищеца, а не от трудовата злополука. Не се установявало
на ищеца да е била предписана медикаментозна терапия. Оспорва и началната дата, от която
се претендира законна лихва, като такава спрямо неимуществените вреди следвало да се
приеме датата на влизане в сила на разпореждането, с което злополуката е призната за
трудова, защото от тази дата възниквало вземането за обезщетение по чл.200 КТ, а спрямо
обезщетението за имуществените вреди законна лихва се дължала след покана.
Софийският районен съд, след като взе предвид предявените искове, възраженията
срещу тях и доказателствата по делото намира следното:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че по
трудов договор № 08/10.08.2021г. ищецът Т. И. К. е бил назначен при ответника Национална
2
служба за пътна помощ към Сдружение „Съюз на българските автомобилисти“ на
длъжността „организатор, председател КТП“.
Няма спор по делото, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на
05.01.2023г. през време и по повод на извършената работа – техническа проверка на
автомобил в пункт на годишни технически прегледи (ГТП), ищецът се подхлъзнал и паднал,
вследствие на което се ударил на предпазна тръба на ръба на канала. Злополуката е призната
за трудова с разпореждане № 32447 от 20.01.2023г. на ТП на НОИ София – град, което е
влязло в сила след изчерпване на реда за обжалването му от работодателя по
административен и съдебен ред (решение № 1040-21-549/14.09.2023г. на директора на ТП на
НОИ София- град – л.44 от делото, решение № 2342/10.04.2024г. по дело № 9794 по описа за
2023г. на АССГ – л.103 от делото, решение № 3243/27.03.2025г. по адм. дело № 6922/2024г.
на ВАС – л.235). В разпореждането за признаване на трудовия характер на злополуката е
посочено, че в резултат на трудовата злополука ищецът е получил травма на далака, без
открита рана на корема. Разпореждането на НОИ по чл.60 КСО е официален
удостоверителен документ, с който се удостоверява трудовият характер на злополуката,
причините и обстоятелствата за възникването и вида на уврежданията (определение № 371
от 20.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 276/2018 г., IV г. о., ГК). Разпореждането на органа по
чл.60, ал.1 КСО има двойствено значение - от една страна то представлява индивидуален
административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е
официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност за
наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя и от който зависи
съществуването на правото – в този смисъл е решение № 410 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 599/2009 г., III г. о., ГК. От това следва, че с обвързваща настоящия съд задължителна
сила е установен трудовият характер на злополуката, както и наличието на причинно –
следствена връзка между трудовата злополуката и установеното в разпореждането по чл.60
КСО травматично увреждане – травма на далака, без открита рана на корема. При това в
настоящото исково производство не може да бъде пререшаван спорът относно трудовия
характер на злополуката, вкл. липсата на елементи от фактическия състав на същата, както и
въпросът относно това, че получната от ищеца травмата на далака е в причинна връзка със
злополуката. Посочените въпроси са решени със стабилен административен акт, като
възраженията в тази насока, направени от работодателя в производството по обжалване на
административния акт, са отхвърлени и не подлежат на разглеждане пред настоящия съд –
арг. от противното на чл.17, ал.2, изр.2 ГПК. Ирелевантен е и доводът за това, че трайно
намалената неработоспособност на ищеца вследствие на злополуката е е под 50 %. В тази
връзка ответникът се е позовал на приетото като доказателство експертно решение № 93081
от 24.08.2023г., с което на ищеца е призната 36 % трайно намалена неработоспособност
(л.67). В експертното решение като водеща диагноза е записано „травма на далака“, общо
заболяване „травма на далака“ и придружаващи заболявания „бета таласемия“. Посочено е,
че състоянието след спленектомията води до 30 % ТНР, а заболяването „таласемия минор“ –
30 % ТНР и общ краен процент ТНР – 36 %. Работодателят дължи обезщетение за вреди от
трудова злополука или професионално заболяване, довели до трайна нетрудоспособност
както над 50%, така и под този процент. С изменението на чл.200, ал.1 КТ (§ 26 от ЗИД КТ,
ДВ бр. 52/2004 г.), извършено с цел уеднаквяване на терминологията на КТ с възприетата от
КСО и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове, терминът
„инвалидност“ е заменен с „трайна неработоспособност над 50 %“. Двата термина са
смислово идентични, поради което не се променя режима на отговорността на работодателя,
който следва винаги да е съобразен с общия принцип за обезвреда при непозволено
увреждане, залегнал в чл.200, ал.1 КТ, изискващ пострадалият работник да бъде обезщетен
пълно. Предвид изложеното обезщетение за вреди от трудова злополука или професионална
болест е дължимо от работодателя независимо от определения процент трайна
3
неработоспособност, настъпил в резултат на трудова злополука или професионална болест.
С промяната на ползваната в чл.200, ал.1 КТ до 2003г. терминология се цели съответствие с
регламента в Кодекса за социално осигуряване, но законодателят не е имал предвид да
ограничи основанията за отговорност на работодателя, нито да изключи определен вид
нетрудоспособност от предметния обхват на нормата. Новата редакция на чл.200, ал. 1 КТ
след изменението на с ДВ, бр. 15/2010 г. следва да се тълкува като уточняваща, чисто
редакционна, а не като уреждане по нов начин на материалното правоотношение.
Увреденият работник или служител може да търси обезщетение за причинените му вреди,
щом те са резултат от трудова злополука или професионална болест и са му причинили
трайна неработоспособност, а такава е налице и когато е под 50 %. В този смисъл е решение
№ 128 от 11.02.2010г. на ВКС по гр. д. № 268/2009г., III г. о., ГК, решение № 286 от
16.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 69/2009 г., IV г. о., ГК. Предвид изложеното не може да се
обоснове извод за това, че не е изпълнен фактическият състав на имуществената
отговорност на работодателя предвид обстоятелството, че увреждането на ищеца при
трудовата злополука е довело до ТНР под 50 %. Предвид изложеното е налице основание за
ангажиране на отговорността на работодателя по чл.200 КТ за вредите, причинени на
ищеца, вследствие на трудовата злополука.
Ответникът се е позовал на основание за намаляване на отговорността при проявена
от ищеца груба небрежност – чл.201, ал.2 КТ. Груба небрежност е неполагане на дължима
грижа, която би положил и най – небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия – при проявена от работника липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност /в този смисъл
постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 291 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
951/2011 г., IV ГО. С груба небрежност действа този, който е предвиждал настъпването на
неблагоприятния резултат, но лекомислено се е надявал, че той няма да настъпи или че ще
успее да предотврати неговото настъпване. В тази връзка от значение е конкретният
механизъм на настъпване на злополуката и по – конкретно дали е налице такова поведение
на ищеца, с което в срока по чл.131 ГПК е обосновано възражението за проявена груба
небрежност.
За установяване на начина, по който е настъпила трудовата злополука, в открито
съдебно заседание е извършен оглед на компактдиск чрез възпроизвеждане на компютър на
видеозаписа от процесния инцидент, настъпил в пункт за ГТП. При огледа да видеозаписа се
установява, че на 05.01.2023г. около 10:00ч. ищецът се намира на работното си място – в
пункт за годишен технически преглед. Върху канал за извършване на годишни технически
прегледи се намира автомобил и ищецът е зает с действия по техническо изследване на
автомобила. Ищецът подава знак с ръка за придвижване на автомобила напред по канала,
като автомобилът е придвижен и се установява по средата на канала. В опит да пресече
канала, върху който се е намирал автомобилът, ищецът прекрачва канала пред автомобила от
посока ляво надясно спрямо автомобила, като захожда с левия крак. При този заход левият
крак на ищеца попада между двете релси на канала и ищецът загубва равновесие. След това
ищецът се подпира на лявата си ръка и пада по гръб от дясната страна на канала спрямо
положението на автомобила. Ищецът показва признаци на силна болка, като остава да лежи
на пода и се придържа в областта на ребрата от лявата страна. Повикан е екип на спешна
медицинска помощ и ищецът е поставен на носилка от пристигналите на място медицински
лица.
Относно причините и обстоятелствата за настъпване на инцидента по делото са
събрани свидетелски показания. Свидетелят З.Н. посочва, че в деня на инцидента е работил
заедно с ищеца на длъжността „организатор ГТП“ в пункт за ГТП. Злополуката настъпила
при извършване на технически преглед на автомобил „Т.“ - пикап. На канала се извършвал
оглед на ходовата част и двигателя на автомобила. При извършване на задължителния
преглед следвало да се отвори капакът на двигателя и да се поставят уредите, които измерват
4
данните за оборотите и температурата на двигателя. В деня на инцидента ищецът бил зает с
физическите измервания. След настъпване на злополуката с ищеца от ръководството на
ответното предприятие била издадена заповед, с която се забранява прекрачването на
канала. Възможно било заобикаляне на канала от задната страна. Свидетелят посочва, че би
следвало да има приспособление за безопасно преминаване през канала, но към датата на
инцидента в конкретния пункт за ГТП нямало такова. Впоследствие в пункта вече било
налично такова приспособление, като то било предназначено да закрива отвора на канала
при измерване на мотоциклети, след като било получено разрешение в пукта да се
извършват ГТП и на мотоциклети. Капаците имали за цел да закрият отвора на канала при
измерване на мотоциклети, като било те били 4 – 5 бр. плоскости. Свидетелят посочва, че
пред автомобила не се слагали капаци. Свидетелят съобщава още, че ръководството на
предприятието намалило продължителността от време за извършване на годишните
технически прегледи, като при неспазване на графика за извършване на ГТП били
получавани оплаквания във връзка с неспазване на записаните часове за технически преглед.
По делото е разпитан и свидетелят Т. Ж., който заема длъжността „началник пътна
експлоатация“ и отговаря за базите и техническите центрове в гр. София. Посочва, че
пунктът на ответното предприятие в „Овча купел“, в който е настъпил процесният инцидент,
имал разрешение да извършва прегледи на автомобили втора категория – леки и товарни
автомобили до 3,5 т. Посочва, че каналът в конкретния пункт на ГТП отговаря на
изискванията. Не бил пряк свидетел на възникналия с ищеца инцидент. Съобщава, че в
пункта, в който е възникнал инцидентът, е имало капаци, които се поставяли при
необходимост. Те представлявали плоскости, които затварят канала. Посочва, че в процеса на
извършване на техническия преглед в случай че предният капак на автомобила е недостъпен,
се поставят обезопасителните капаци на канала. Тези обезопасителни капаци се намирали в
пункта за ГТП, подредени на удобно място на стената в близост до канала и били 4- 5 на
брой. При постъпване на работа служителите преминавали задължителен инструктаж, който
включвал и указания за ползване на предназни средства по време на работа. Свидетелят
предупреждавал ищеца да спазва правилата за безопасна работа. В конкретния ден на
инцидента посочените капаци били налични в пункта за ГТП. Сочи, че поначало
прескачането на канала не било препоръчително, даже било забранено. Каналът можел да
бъде заобиколен и от предната страна, и от задната страна. Свидетелят посочва, че изгледал
видеозаписа от инцидента, като на същия се виждали обезопасителните капаци за канала,
които били подпрени на стената, но не били поставени на канала. Автомобилът, на който се
извършвал технически преглед при настъпване на инцидента, бил „Т*“, като свидетелят
сочи, че не е налице разлика относно начина, по който се извършва технически преглед
спрямо отделните видове автомобили.
В случая в срока по чл.131 ГПК за проява на груба нережбност се сочи поведение на
ищеца, изразяващо се в прекрачване на канала, вместо заобикалянето му. В срока за отговор
на исковата молба ответникът не е въвеждал възражение за това, че ищецът е бил длъжен
съобразно надлежно проведен инструктаж на безопасна работа да ползва капаци, които да са
били налични като обезопасителни приспособления към канала в конкретния пункт на ГТП.
Такова възражение не е направено в срока по чл.131 ГПК и е преклудирано по арг. на чл.133
ГПК. При това ирелевантни са и не следва да се обсъждат показанията на свидетелите Ж. и
Н., които изнасят протоворечиви данни за това дали към датата на инцидента процесният
пункт на технически прегледи на автомобили е бил снабден с капаци, които при
необходимост се поставят за обезопасяване на канала.
Съдът обаче намира за основателно възражението за груба небрежност, обосновано в
срока по чл.131 ГПК с това, че вместо да се опита да прекрачи канала пред автомобила,
ищецът е следвало да заобиколи същия от предната или задната страна, така че да се
предпази от попадане между гредите на канала. Каналът в пункта за ГТП, който ищецът е
направил опит да прекрачи, е с минимална изискуема ширина от 0,85 метра съгласно чл.8,
5
ал.3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства. Визираното поведение на ищеца –
опит за прекрачване на канала в пункт за ГТП, е от такова естеството, че от обстоятелствата
е несъмнено ясно, че действията на ищеца създават риск от настъпване на злополуката.
Прекрачване на необезопасен канал със значителна ширина представлява явна опасност от
пропадане в канала, спъване, неволна загуба на равновесие и създава предпоставки за
травматични увреждания. Забраната на такова поведение не се нуждае от изричен
инструктаж, защото опасността от такова поведение е явна и последиците, свързани с
възможно увреждане, са очевидни. При това съдът приема, че е налице груба небрежност от
страна на ищеца, който е предприел действия по прекрачване на необезопасен канал с
минимална ширина от 0,85 м. въпреки очевидната опасност от такова поведение, вместо да
заобиколи канала от предната или задната му страна, каквато обективна възможност е била
налице съобразно показанията и на двамата разпитани по делото свидетели - Ж. и Н.. Не
може да се приеме доводът на ищеца, че опитът да премине през канала, вместо да го
заобиколи, се дължи на необходимост от бързина заради спазване на графика за
извършваните ГТП. По делото няма данни в конкретния случай ищецът да е бил притиснат
от времето поради необходимост от спазване на графика за извършване на ГТП или да е
имало други обективни фактори, създадени от работодателя, които да са изисквали
извънредна, несъобразена с естеството и обема на работата, бързина при изпълнение на
възложените му функции по техническо изследване на автомобила. При това не може да се
приеме, че поради бързане, наложено от въведени от работодателя условия и правила за
работа, ищецът е предприел пресичането на необезопасения канал, вместо да го заобиколи.
За отчитане на конкретния принос на ищеца за настъпване на трудовата злополука,
следва да се обсъдят причините за инцидента, като се изследва в каква степен допуснатите
от ищеца нарушения са допринесли за настъпване на трудовата злополука и в каква степен
принос за това има и работодателят от гледна точка на организацията на трудовия процес. В
конкретния случай ответникът не е въвел възражения в срока по чл.131 ГПК за това, че е
създал условия за безопасно преминаване през канала за извършване на необходимите
технически изследвания на автомобилите, предмет на възложените технически прегледи.
При това съдът приема, че работодателят не е изпълнил задължението си съгласно чл.8, ал.1
ЗЗБУТ да осигури подходящо работно оборудване, което да не застрашава здравето и
безопасността на работещите. При така обсъдените обстоятелства съдът определя размер на
съпричиняването в размер от 20 %.
Отговорността на работодателя по чл.200 КТ за вреди от трудова злополука е обективна
(арг. чл.200, ал.2 КТ). Тя не е санкционна последица от виновно неизпъление на задължения
на работодателя по трудовото правоотношение, а е израз на прехвърляне върху работодателя
на професионалния риск от увреждането на работника/служителя. Обезщетението за
неимуществени вреди от трудова злополука се определя от съда по справедливост - чл.52
ЗЗД, вр. чл.212 КТ. Относими към тази преценка са характерът и видът на увреждането,
продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и
трайните последици, продължителност и интензивност на претърпените болки и страдания,
конкретните отражения на уреждането в бита на пострадалия работник и др.
От приетото без възражения заключение по съдебно – медицинска експертиза на д- р Н.
(специалист по медицина, вътрешни болести и клинична хематология) – л.124 и сл., се
установява, че ищецът е имал гинетично (наследствено) заболяване – таласемията, което
представлява заболяване на кръвта. При соченото заболяване се нарушава нормалното
производство на хемоглобин в организма и това води до постоянно ниски нива на
хемоглобин в кръвта и анемия. От заключението на вещото лице се изясняват още
функциите на далака и последиците при отстраняване на този орган. Посочено е, че далакът
е орган с тегло около 150 г., приличащ на зърно от кафе, като се намира в горната част на
корема, под ребрата, отляво. Далакът е отговорен за филтрирането на кръвта и
6
отстраняването на страничните продукти и отпадъци, получени от червените кръвни клетки,
които могат да преминат през кръвоносните съдове и да причинят инфекции. Функцията на
далака е да помага на имунитета да работи по – ефективно, като този орган има важна роля в
имунната система. Руптурата на далака е животозастрашаващо състояние заради
хеморагията, която е последвала и хеморагичният шок. При първото посещение на ищеца в
„Пирогов“ не е имало клинична изява на състоянието, като характерно за травматичните
увреди на далака е двуетапността на процеса. В първия период пациентът има подобрение на
общото състояние и незначителна локална симптоматика (тежест и дискомфорт в лявото
подбедрие, лека болка, чувство на пълнота в корема, болка в областта на лявото рамо), а
след това настъпва и истинската руптура на органа, налагаща спешна спленектомия като
животозастрашаваща оперативна интервенция. Вторият период (скритият, неизявен
клинично) можел да варира от няколко часа до няколко дни (2 – 3 дена). При наличното при
ищеца заболяване таласемия минор (вродена хемолитична анемия) било характерно леко
уголемяване на далака, което е ускорило (улеснило) процеса на руптурата. На втория етап
след руптурата (разкъсване) на капсулата на далака вследствие на нарастване на
кръвоизлива настъпвала рязка коремна болка. Това е предизвикало и колабиране, което е и
наложило извършване на оперативна интервенция. Неустановената (недиагностицирана)
руптура на далака е животозастрашаваща ситуация. Имало е опасност от смъртен изход, ако
ищецът не е колабирал, защото хематомът в коремната кухина е можело да нарасне
значително. Посочено е, че далакът не е жизненоважен орган, т.е. без него може да се живее,
като други органи поемат неговата функция, най – вече имунната, която се поема от
имунната система. Посочено е, че таласемия минор е хронично заболяване, към което
ищецът е адаптиран, той е свикнал с по –ниските стойности на хемоглобина. Прогнозата
след спленектомията и с наличната таласемия е добра, като няма негативни последствия от
тези състояния. След премахване на далака се е налагало ищецът да приема антикоаголатни,
фраксипарин, ацетезал, ксарелто и пр. Нарушението в кръвосъсирването е последица от
новото физиологично състояние на ищеца с премахнат далак. Възможно е пълно излекуване
и възстановяване, без да се има предвид таласемията като вродено заболяване. При
изслушване на заключението в открито съдебно заседание д- р Н. посочва, че състоянието
след липса на орган може да продължи около година. Нормализирането на тромбоцитите,
което е главното следствие от отстраняване на далака, можело да продължи и по – дълго,
което налагало прием на антиагреганти. Посочва още, че лечението е провеждано стриктно,
като медикаментозното лечение е продължило 2 месеца и след това се прилагали перорални
средства. Стойността на прилаганите инжекции били около 300 лева. Към края на годината
(2025г.) трябвало да се нормализират тромбоцитите и да отпадне нуждата от прием на
антиагрегантите. Посочените функции на далака, както и начина на проявяване на руптурата
на далака се потвърждават и от приетото без възражения заключение по съдебно –
медицинската експертиза от д – р Й. (л.141 и сл), което също се кредитира от съда.
За причинените вреди на ищеца от злополуката по делото е разпитана като свидетел Л.
И. - близка на ищеца. Тя посочва, че по повод притежаваното от нея медицинско
образование е имала уговорка с ищеца да прегледа медицинските му документи, като при
срещата им ищецът й съобщил, че по – рано през деня е претърпял инцидент на работното
място. Оплакал й се е от блоки в гръдния кош и корема. При срещата им устните на ищеца
посинели и свидетелката повикала екип на спешна помощ, като било установено, че ищецът
е получил хиповолемичен шок, който се характеризира с много ниски стойности на
кръвното налягане. След като приели ищеца в болницата, било установено, че има кръв в
коремната кухина, а на следващия ден му направили спленектомия. След излизането му от
болницата в продължение на около месец на ищеца били поставяни инжекции от страна на
свидетелката, като първоначално такива били поставяни всеки ден, а след това – веднъж
седмично. Ищецът приемал антритромбоцитно лекарство. До ден днешен продължава да
приема медикаменти - натаспин и аспирин протект. Следвал предписана медикаментозна
7
терапия в период от около 6 месеца. На свидетелката й направило впечатление, че след
операцията за отстраняване на далака ищецът започнал често да боледува от респираторни
заболяваия, като преди това ищецът не проявявал симптпми на такива заболявания като
например повишаване на телесната температура. След операцията не можел да вдига тежко.
Дълго време бил в процес на търсена на подходяща работа, която да не изисква физическо
натоварване. Съдът кредитира така дадените показания на свидетелката Л. И. като
последователни и съответни на останалите събрани по делото доказателства.
Предвид обсъдените по – горе доказателства съдът съобразява тежестта на увреждането
– оперативно премахване на далак, което увреждане по медико – биологични признаци е
тежка телесна повреда (чл.128, ал.3 НК). Съдът взема предвид и продължителността на
възстановителния период – около година. Следоперативният период е преминал без
усложнения и след операцията за отстраняване на далака е провеждано медикаментозно
лечение. Касае се за загуба на орган, което състояение макар и да не е животозастрашаващо,
води до частично компроментиране на имунитета, защото загубата на далак води до по –
голяма податливост на инфекции. Това означава, че негативните последици от загубата на
този орган могат да се проявяват занапред. Налице са и трайни негативни последици във
работоспособността на ищеца, като само заради премахването на далака на ищеца е
призната 30 % ТНР (без да се взема предвид гинетичното заболяване „таласемия минор“),
видно от решението на ТЕЛК от 24.08.2023г. В експертното решение са посочени
противопоказни условия на труд – тежък физически труд. Занапред ищецът ще търпи
органичения в бита и в трудовата си ангажираност относно физическото си натоварване.
При посочените обстоятелства и предвид социално – икономически условия в страната към
годината на инцидента – 2023г., съдът приема, че размерът на обезщетението съгласно
критерия по чл.52 ЗЗД следва да се определи на 50000 лева. На основание чл.201, ал.2 КТ
определеният размер на обезщетението следва да се намали с 20 %. Неоснователно е
възражението на ответника, че е налице основание за допълнително намаляване на размера
на обезщетението за вреди по чл.200 КТ поради обстоятелството, че при първия болничен
прием след инцидента (в „Пирогов“) ищецът не е съобщил на преглеждащия лекар за
гинетичното си заболяване – таласемия минор. Следва да се има предвид че такова
бездействие (несъобщаване за налично заболяване) би имало правно значение относно обема
на отговорността на работодателя съгласно чл.83, ал.2 ЗЗД, вр. чл.212 КТ, ако след
настъпване на трудовата злополука работникът/служителят не е взел необходимите и
достъпни му мерки, за да намали и ограничи вредите (в този смисъл е решение № 97 от
26.05.2015г. на ВКС по гр. д. № 5783/2014 г., III г. о., ГК). В конкретния случай няма данни
при извършване на прегледа в „Пирогов“ ищецът да е бил попитан за налични заболявания,
като данни за отречени от страна на ищеца заболявания не се съдържат в снетата анамнеза,
видно от приетия като доказателство амбулаторен лист № 23005203325А от 05.01.2023г.
(л.12 от делото). При това не може да се приеме и че бездействие на ищеца (несъобщаване за
налично заболяване) е довело до увеличаване обема на настъпилите вреди. Отделно от това
от двете заключения по съдебно – медицински експертизи се установява, че получената
руптурата на далака се е проявила на по – късен етап. От изложеното следва, че не е налице
основание за намаляване на отговорността на работодателя на основание чл.83, ал.2 ЗЗД, вр.
чл.212 КТ.
Предвдид изложеното на ищеца следва да се присъди обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 40000 лева. Законна лихва се следва от датата на увреждането –
05.01.2023г. (чл.212 КТ, вр. чл.84, ал.3, изр. последно ЗЗД), до окончателното плащане.
Относно началня момент на дължимост на законната лихва върху обезщетение по чл.200 КТ
за неимуществени вреди са постановени решение № 221 от 16.03.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3869/2019 г., IV г. о., ГК и решение № 217/25.07.2013 г. по гр. дело № 1038/2012 г. на ВКС,
IV г. о. За разликата до пълния предявен размер искът за обезщетение за неимуществени
вреди следва да се отхвърли.
8
По иска за имуществените вреди съдът приема, че ищецът е претърпял вреди, както
следва : в размер на 124,30 лева – разходи за медико – диагностични изследвания (фактура
№ **********, фактура № **********, фактура № **********), в размер на 260 лева –
разходи за медицински прегледи (фактура № 10000003310, фактура № 10000003388, фактура
№ 10000003217, ф. фактура № **********), както и разходи за лекарства в размер на 300
лева за периода м.02.2023г. – м.08.2023г., - фраксипарин, клексан, натаспин Н, аспирин
протект (видно от показанията на св. И. и двете заключения по съдебно – медицинската
експертиза). От приетото заключение по съдебно – медицинската експертиза на вещо лице д
– р Н. се установява, че на ищеца са поставяни подкожни инцекции „фраксипарин“, които
съобразно приложеното лечение възлизат на стойност общо в размер на 300 лева и след това
ищецът е приемал аспирин и натаспин, чиято стойност общо е 20 лева.
Предвид горното на ищеца следва да се присъдят обезщетения за имуществени вреди,
които следва да се намалят с 20 % на основание чл.201, ал.2 КТ. При това исковете за
обезщетение за имуществени вреди следва да се уважат в следните размери : за разходи за
медико – диагностични изследвания – в размер на 99,44 лева, за разходи за медицински
прегледи – в размер на 208 лева и за медикаментозно лечение – в размер на 256 лева. Върху
уважените размери на исковете за обезщетения за причинени имуществени вреди следва да
се присъди и законна лихва от датата на увреждането – 05.01.2023г., до окончателното
плащане, доколкото в случая не се касае за еднократно настъпили щети, а за периодичност
при настъпването им – в този смисъл е решение № 260 от 15.06.2009 г. на ВКС по гр. д. №
2853/2008 г., I г. о., ГК и решение № 605 от 6.VI.1995 г. по гр. д. № 2462/94 г., IV г. о. За
разликата до пълните предявени размери исковете за обезщетение за имуществени вреди
следва да се отхвърлят.
По разноските:
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1100 лева, за плащането на което са представени доказателства (договор за
правна защита и съдействие, в който е обективирана и разписка за плащане на уговорения
хонорар). Съразмерно с уважената част от исковете на ищеца се следват разноски от 880
лева.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 4800 лева (плащането на което е доказано посредством представен банков
документ) и депозити за вещи лица в размер на 800 лева. Основателно е възражението за
прекомерност на адв. възнаграждение. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба за възнаграждения
за адвокатска работа размерът на адв. възнаграждение според материалния интерес възлиза
на 3895,07 лева. Размерите на адв. възнаграждения, определени в „Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения“ (сегашно наименование „Наредба за
възнаграждения за адвокатска работа), не са обвързващи за настоящия съд съгласно решение
на СЕС по дело C - 438/2022. Посочените в наредбата размери на адв. възнаграждение могат
да служат като ориентир за съда при определяне на справедлив и обоснован размер на адв.
възнаграждение. В случая правната и фактическа сложност на делото е около средната за
дела със сходен предмет, не е налице продължително разглеждане на делото – същото е
приключило в две открити съдебни заседания, събраният доказателствен материал е с обем
около средния за дела със сходен предмет. При тези обстоятелства на основание чл.78, ал.5
ГПК съдът намира, че разноските за адв. хонорар на ответника следва да се намалят до 3500
лева. Съразмерно с отхвърлената част от исковете от разноски в общ размер от 4300 лева
(3500 + 800) на ответника се следват разноски от 860 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на
Софийския районен съд разноски за държавна такса съразмерно с уважената част от
исковете или сумата от 1622,54 лева.
Така мотивиран, съдът
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА Национална служба пътна помощ към Сдружение „Съюз на българските
автомобилисти“, БУЛСТАТ 0006910300015, адрес : гр. София, пл. „Позитано“ № 3, да плати
на Т. И. К., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бл.217, вх.В, ет.7,
ап.19 – адв. Л., на основание чл.200 КТ сумата от 40000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди от трудова злополука на 05.01.2023г., вследствие на която е причинена
руптура на далака, ведно със законната лихва от 05.01.2023г. до окончателното плащане,
сумата от 99,44 лева - обезщетение за имуществени вреди от трудовата злополука,
изразяващи се в разходи за медико – диагностични изследвания, ведно със законната лихва
от 05.01.2023г. до окончателното плащане, сумата от 208 лева - обезщетение за имуществени
вреди от трудовата злополука, изразяващи се в разходи за заплащане на медицински
прегледи, ведно със законната лихва от 05.01.2023г. до окончателното плащане и сумата от
256 лева - обезщетение за имуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се в
разходи за закупуване на медикаменти, ведно със законната лихва от 05.01.2023г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата до пълния предявен размер от 50000 лева, иска за обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за медико – диагностични изследвания за разликата до
пълния предявен размер от 124,30 лева, иска за обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за извършване на медицински прегледи за разликата до пълния
предявен размер от 260 лева, и иска за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за лекарства, за разликата до пълния предявен размер от 320 лева.
ОСЪЖДА Национална служба пътна помощ към Сдружение „Съюз на българските
автомобилисти“, БУЛСТАТ 0006910300015, адрес : гр. София, пл. „Позитано“ № 3, да плати
на Т. И. К., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бл.217, вх.В, ет.7,
ап.19 – адв. Л., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 880 лева – разноски.
ОСЪЖДА Т. И. К., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бл.217,
вх.В, ет.7, ап.19 – адв. Л., да плати на Национална служба пътна помощ към Сдружение
„Съюз на българските автомобилисти“, БУЛСТАТ 0006910300015, адрес : гр. София, пл.
„Позитано“ № 3, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 860 лева – разноски.
ОСЪЖДА Национална служба пътна помощ към Сдружение „Съюз на българските
автомобилисти“, БУЛСТАТ 0006910300015, адрес : гр. София, пл. „Позитано“ № 3, да плати
на Софийския районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1622,54 лева – държавна
такса.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка
: IBAN : BG44 CECВ 9790 10H1 8356 00, BIC : CECBBGSF, открита при „Централна
кооперативна банка“ АД с титуляр Т. И. К..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10