Решение по дело №28/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по искова молба, наименувана „жалба“ от И. З. К., понастоящем в Затвора-гр. Пазарджик, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която претендира заплащане за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 600 000 лв., за претърпени от него операции, вследствие на психически и физически тормоз, причинен му от администрацията и лекарите на Затвора-гр. Пазарджик.

Твърди, че е бил бит от надзирателите по разпореждане на началника на затвора, поради което е гълтал различни видове „железа“ – нокторезачка, батерии, арматурни пръчки. Посочва, че от действията и бездействията на затворническата администрация са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание и претърпени пет операции за отстраняването на предметите от тялото му.

В съдебно заседание посочва, че периодът на търсената обезвреда е от 16.06.2019 г. до датата на подаване на исковата молба. Посочва, че пет пъти го „режат“ и се чудят как оцелява. Заради администрацията станал половин човек.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Р., оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан по основание и размер. Посочва, че ищецът в нарушение на Закона за здравето се самонаранява, не се грижи са своето здраве и не съдейства на медицинския персонал.

Представителят на Окръжна прокуратура–Пазарджик счита исковата претенция за неоснователна и недоказана. Сочи, че липсват каквито и да е действия или бездействия на затворническата администрация, които да са предпоставка за твърдените от ищеца страдания. Посочва, че те са породени от лични самоувреждания, за които са положени адекватни медицински грижи.

Административен съд-Пазарджик като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Исковата претенция е с правно основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, и касае претърпени неимуществени вреди от действия и бездействия на органи по изпълнение на наказанията в периода от 16.06.2019 г. до датата на подаване на исковата молба.

Съгласно медицинската справка на директора на Медицинския център, лишеният от свобода е постъпил в затвора на 31.08.2018 г., като при първоначалния преглед не е имал оплаквания и не са констатирани съществени отклонения в статуса. Посочено е, че е със склонност към самоувреждания: порязвания, поглъщане на чужди тела, агресивни прояви към другите лишени от свобода и неспазване на лечебния режим.

От справката и представените епикризи е видно, че на 16.06.2019 г. И. К. е постъпил по спешност в Хирургично отделение при МБАЛ-Пазарджик след поглъщане на чужди тела – три броя батерии и половин нокторезачка, за което е осъществена лапаротомия.

На 03.07.2019 г. с ендоскопска техника в МБАЛ-Пазарджик са отстранени чужди предмети от тялото на К..

На 12.04.2020 г. отново е приет по спешност в болницата, като след консервативна терапия е изписан.

На 30.04.2020 г. е извършена лапаротомия с отстраняване на погълнати от К. три броя арматурни метални парчета с дължина около 10 см. и диаметър 5-6 см.

На 02.04.2021 г., 26.08.2022 г., 24.10.2022 г. и 16.11.2022 г. лишеният от свобода постъпва в Медицинския център на затвора с твърдения, че е погълнал чужди тела. След проверка с металотърсач и четирите проби са били положителни. На К. са назначени картофени диети. При последното поглъщане на чуждо тяло – нокторезачка на 16.11.2022 г. и след назначената картофена диета, на 24.11.2022 г. е направена Обзорна графия на корем, доказваща наличие на чуждо тяло с метална плътност, но на 28.11.2022 г. К. е подписал декларация, с която е отказал да бъде опериран. След тази дата в Медицинския център не са регистрирани нови самоувреждания.

В справка на началника на Затвора-гр. Пазарджик е посочено, че с К. са осъществявани регулярни срещи (два пъти месечно) със социален инспектор. Лишеният от свобода не желае да бъде включен в специализираните групови програми за въздействия, нито да продължи образованието си, както и не изявява желание за полагане на труд. К. е наказван 44 пъти за различни дисциплинарни нарушения, за което е приложено копие от електронната информационна система.

В приложената психологическа справка е посочено, че И. К. е емоционално лабилен, склонен към агресивни и демонстративни автоагресивни прояви. Слабо критичен е по отношение на собствените мотиви и поведение, с нисък толеранс към външно наложени изисквания. Проблемно се приспособява към условията на изолация, депривация и принудително съжителство.

В съдебно заседание ищецът представя писмена защита, наименувана „жалба“, в която посочва, че продължава психическият и физически тормоз над него. Сочи, че на 20.02.2025 г. е бил бит от надзирателите в затвора, погълнал е нокторезачка, като лекарите не са предприели никакви действия по отстраняване на предмета от тялото му, който и до момента на заседанието е в корема му.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от процесуално легитимирано лице, което твърди, че в периода от 16.06.2019 г. до датата на подаване на исковата молба, през който изтърпява присъда лишаване от свобода в Затвора-гр. Пазарджик, е претърпял неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което е юридическо лице към Министерство на правосъдието, с териториални структури, включващи затворите - чл. 12, ал. 3 ЗИНЗС.

Искът е предявен срещу надлежен ответник по чл. 205 АПК във вр. чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби, каквито са затворите.

Материалноправната уредба на твърдяното право се съдържа в чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, който предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, регламентиращ изисквания към условията, при които се поставят осъдените лица.

Основателността на предявения иск предполага установяване наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с които се нарушава чл. 3 ЗИНЗС; 2) настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението; 3) в пряка причинна връзка от нарушението. Неимуществената вреда се предполага до доказване на противното по силата на оборимата презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС. Нормата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС предвижда забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2 от закона, за такова се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването е неизчерпателно.

Отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният неин характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са виновно причинени.

Предмет на разглежданата искова претенция е обезщетяване на претърпени от И. К. неимуществени вреди – болки и страдания, изразяващи се в претърпени операции, като последица от проявните форми на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС вр. с чл. 3 КЗПЧОС.

В чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС. На това право на лишените от свобода съответства насрещното административно задължение, при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве и зачитане на правата и достойнството им (чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС). „Нечовешкото“ или „унижаващо“ отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките за лишаване от свобода, според ЕСПЧ, могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката да не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането.

Ищецът обосновава исковата си претенция с твърдения за осъществяван психически и физически тормоз от администрацията на затвора, вследствие на което поглъща метални предмети, за което са му извършени пет операции за отстраняването им.

От събраните по делото доказателства се установява, че през процесния период на И. К. са извършени три миниинвазивни хирургични намеси за отстраняване на погълнатите от него чужди метални предмети. В останалите пет случая е бил подложен на консервативно лечение – медикаменти и хранителен режим, като четири от тях са проведени в Медицинския център на затвора. Иначе казано, не може да се направи извод, че на лишения от свобода не е осигурено адекватно медицинско обслужване. За него са положени адекватни медицински грижи - ищецът е бил хоспитализиран, след което е изписан със субективно и обективно подобрение без медицински риск и при трите интервенции.

В обобщение, след извършения анализ на представените по делото доказателства, съдът не констатира никакво бездействие на затворническата администрация при диагностицирането, както и при провеждането на съответното лечение на ищеца в амбулаторни и стационарни условия. Напротив, установи се, че за същия са полагани своевременно достатъчно медицински грижи, като провежданите лечения са винаги с положителен резултат.

Не се доказаха и твърденията на К., че е подложен на физически тормоз от страна на органите по изпълнение на наказанията. Ищецът не ангажира никакви доказателства в тази насока, а и видно от представената справка за наложените дисциплинарни наказания, К. многократно е наказван за физическо насилие спрямо други лишени от свобода. Това му поведение се потвърждава и от справката на психолога при затвора, от която става ясно, че К. е подвластен на моментни емоции и действа импулсивно, което определя фрустрационната му неустойчивост и склонност към гневливи отреагирвания. Посочено е още, че самонараняванията са с ултимативен и демонстративен характер, като проявите му се явяват устойчив поведенчески стил.

Самоувреждащите действия на лишения от свобода са породени от неговото личностно поведение и не са резултат от действия на затворническата администрация. Напротив, от събраните медицински документи е видно, че за К. са полагани своевременни грижи за опазване на живота и здравето му. В съдебно заседание ищецът лично заяви, че никой не го принуждава да поглъща метални предмети, а го прави, защото е упражняван физически тормоз срещу него. Тези твърдения се опровергаха от представените по делото доказателства, даже напротив – доказа се, че И. К. е този, който физически се саморазправя с други лишени от свобода. Ето защо, в случая не е налице нарушение на чл. 3 ЗИНЗС.

Съдът приема, че не се доказа незаконосъобразно действие и/или бездействие на длъжностни лица от администрацията на ответника, което да е причинило претендираната неимуществена вреда. В контекста на изложеното не може да се направи извод ищецът да е бил подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, надхвърлящо неизбежното ниво на страдание, свързано със законното му лишаване от свобода. Напротив, спрямо него са предприети максимални мерки за осигуряване на живота и здравето му.

Исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, тъй като не се установи незаконосъобразно действие/бездействие на ответника, което е първата и основна предпоставка, за да бъде ангажирана отговорността му по чл. 284 ЗИНЗС.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на И. З. К., понастоящем в Затвора-гр. Пазарджик, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 600 000 лв., за претърпени от него операции, вследствие на психически и физически тормоз, причинен му от администрацията и лекарите на Затвора-гр. Пазарджик, за периода от 16.06.2019 г. до датата на подаване на исковата молба.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд-Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.