РЕШЕНИЕ
Гр. Плевен 28.Х.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски окръжен съд, наказателно отделение,
в открито съдебно заседание на 8 октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Върбина Мълчиниколова
ЧЛЕНОВЕ: Мариан Иванов
Георги Грънчаров
при участието на секретаря
Петър Петров и при участието на прокурора Георги Лазаров, като разгледа
въззивно общ характер дело № 650 за 2019 г., докладвано от съдията Георги
Грънчаров, за да се произнесе съобрази:
С присъда № 91/2.VІІ.2019 г. постановена по НОХД №
1799/2018 г. Плевенски районен съд е признал подсъдимият К.Т.К. за невинен в това, че в периода от 11.ІІІ.14 г.
до 14.ІІІ.2014 г. в гр.Плевен, противозаконно присвоил чужда движима вещ –
парична сума в размер на 105 000 лева, собственост на „Вивамед“ ЕООД гр.
Плевен с представляващ Г.И.Ц., която сума владеел на основание фактура № **********/7.ІІІ.2014г.,
издадена за авансово плащане по договор № 100/7.ІІІ.2014г. за доставка на шарен
слънчоглед сорт „Пионер“, сключен между „Тера – 1“ ЕООД гр. Плевен и „Вивамед“
ЕООД гр. Плевен, като обсебването е в големи размери, поради което и на
основание чл. 304 НПК го е оправдал по така повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл. 206, ал. ІІІ, във връзка с ал. І от НК.
Предявеният срещи подсъдимия К.
граждански иск за сумата от 105 000 лв. е отхвърлен като неоснователен и
недоказан
Недоволни от така постановената присъдата са
останали представителите на прокуратурата на гражданския ищец, които са
депозирали протест и въззивна жалба в законния пред настоящата инстанция. Изложени
са доводи, че присъдата е неправилна и необоснована, тъй като е налице
неправилно приложение на материалния закон от страна на районния съд, както и
че липсват мотиви към присъдата. Твърди се също така, че са налице убедителни
доказателства установяващи вината и авторството на деянието от страна на
подсъдимите. Излагат се съображения от страна на представителя на граждански
ищец, че председателят на съдебния състав е оказал давление по време на
произнасяне на присъдата предмет на въззивна проверка върху съдебните заседатели.
Предвид на горе изложеното прокуратурата
и представителят на гражданския ищец молят съда да отмени обжалваната присъда и
да постанови друга, с която да признае ответника по протеста и въззивната жалба
за виновен по повдигнатото му обвинение.
Ответникът по протеста и въззивната
жалба К.К., чрез своя процесуален представител е взел становище, че същите са
неоснователни, а присъдата правилна и законосъобразна.
Съдът като прецени представените по
делото доказателства намира за установено следното:
Протестът и въззивната жалба са
неоснователни.
За да постанови протестираната и обжалвана
присъда съдът е приел за установена фактическа обстановка, която напълно се споделя
от страна на въззивната инстанция, поради което не е необходимо същата да бъде
пресъздавана отново.
В хода на възобновеното разглеждане на делото
от страна на районния съд не са били събрани доказателства, установяващи, че
ответникът по протеста и въззивната жалба е извършител на деянието, за което е
предаден на съд. От константната съдебната
практика става ясно, че обсебване е налице, когато лице получи на някакво
правно основание чуждо имущество (вкл. парични средства) да го владее или пази,
но извърши с него неправомерен акт на имуществено разпореждане в свой личен или
чужд интерес, като по този начин манифестира недвусмислено промяната на
отношението си към него като към свое. Изпълнителното деяние на обсебването
може да се изрази както с разпореждане с вещта, така и в отказ тя да се върне. престъплението по чл. 206 от НК,
от обективна страна, изисква наличието на чужда движима вещ, която е
предоставена във фактическата власт на дееца на определено правно основание.
Същата вещ следва да е конкретно поверена на дееца и с акта на поверяване да е
уточнено какви действия той може да осъществява с вещта. Изпълнителното деяние на
престъплението по чл.206 от НК се осъществява чрез акт на противозаконно
юридическо или фактическо разпореждане с чуждо имущество, в свой или в чужд
интерес; противозаконността на разпореждането се определя от нарушаване от
страна на дееца на допустимите съобразно правното основание за държане на
вещта, предели на разпореждане със същата.
По време на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд е констатирано, че от деянието, за което К. е предаден
на съд е несъставомерно от фактическа страна, поради следните съображения:
Паричните средства в размер на
105 000 лв. са преведени посредством кредитен превод от страна на „Вивамед“
ЕООД и към 11.ІІІ.2014г. Тези средства средства са предоставени в изпълнение на
договор за покупко-продажба на шарен слънчоглед и в този смисъл – те са
престация по същия договор. При това положение обаче, очевидно няма как да бъде
възприета тезата, че са предоставени на ответника по протеста и въззивната
жалба на каквото и да било друго основание, вкл. – че е налице точно определен
начин, по който следва да бъдат разходвани, още повече, че не е изрично,
несъмнено лимитирано какви действия следва да бъдат осъществявани с преведените
по този начин парични средства. Самата разплащателна сметка като вид платежна
сметка е предвидена в чл. 6, ал. ІІІ, т.1 от Наредба № 3/16.VІІ.2009 г. за
условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни
инструменти /отм. ДВ бр. 37/4.V.2018 г., в сила от 8.V.2018 г., но действала
към инкриминирания период от време/, като е отбелязано, че това е сметка „за
съхранение на пари, платими на виждане без срок за предизвестие от титуляря до
банката и за изпълнение на платежни операции по внасяне, прехвърляне и теглене
на средства“. Банката обаче не просто съхранява вложената парична сума, а става
неин собственик, като дължи връщане на същото количество пари в същата валута,
тъй като – както беше отбелязано и по-горе, разплащателната сметка е вид
неправилен влог. Съобразно чл.7, ал. ІІ
от споменатата Наредба, „При закриване на платежната сметка доставчикът на
платежни услуги възстановява на титуляря останалите по сметката средства или
средствата, неизползвани за платежни операции.“, а съгласно чл.12 ал. І от
същата, „Кредитният превод е платежна операция, наредена от платеца чрез
неговия доставчик на платежни услуги, с цел средствата да се предоставят на
разположение на получателя чрез неговия доставчик на платежни услуги. Платецът
и получателят могат да бъдат едно и също лице.“ Предвид на горе изложеното се
налага следва извода, че след извършения от страна на „Вивамед“ ЕООД кредитен
превод на сумата в размер на 105 000 лева е станал собственост на „Юробанк
България“ АД, като са били на разположение – на „Тера-1“ ЕООД, от момента на
постъпването им по сметката на дружеството. На свой ред, оттук следват, редица
изводи: паричната сума в размер на 105 000 лева, след превеждането й по сметката
на „Тера-1“ ЕООД в „Юробанк България“ АД, не е била собственост на „Вивамед“
ЕООД, а на посочената банка; паричната сума в размер на 105 000 лева не е
била предоставена във владение на К., а е била в разплащателна сметката на „Тера-1“
ЕООД, на разположение на същото дружество; усвояването на паричната сума, т.е.
разпореждането със същата не е било подложено на никакви конкретни правни
ограничения от страна на „Юробанк България“ АД и категорично – не са били
налице такива ограничения, поставени от страна на „Вивамед“ ЕООД. Този извод не
се повлиява по никакъв начин от обстоятелството, че кредитния превод за сумата
от 105 000 лева е въз основа на фактура № **********/07.03.2014г.,
включително – че в същата фактура, е отбелязано „Шарен слънчоглед (ивичест)
реколта 2014 г. Авансово по договор“. Да се приеме обратното – а именно, че
юридическо лице – търговец, няма право да се разпорежда с наличните по
разплащателната му сметка парични средства, тъй като в издадена нему фактура е
направено подобно отбелязване – е виждане, не просто необосновано от юридическа
гледна точка, но и напълно юридически неприемливо. Усвояването на паричната
сума касае е четири дати - 11, 12, 13 и 14.ІІІ.2014 г., на които са извършени
разплащания към физически и юридически лица. Всяко от посочените разпореждания
с паричната сума в размер на 105 000 лв. на дати 11, 12, 13 и 14.ІІІ.2014г.
е било извършено по нареждане на управляващия „Тера-1“ ЕООД гр. Плевен К. и в
никое от тези разпореждания няма нищо противозаконно от гледна точка на чл.206
ал.1 НК, тъй като се касае за парични средства от разплащателна сметка на
управляваното от негова страна дружество. Липсват каквито и да било юридически
аргументи изложени от страна на прокуратурата и представителя на гражданския
ищец, от които да следва, че посочените парични средства е било необходимо
просто да бъдат налични по разплащателната сметка, да бъдат изразходвани по
точно определен начин или пък – че съставляват някаква формално обособена част
от паричната наличност по разплащателната сметка, която обособена част е
подложена на различен правен режим от останалите средства по сметката.
При отчитане на всички изложени
дотук съображения, се налага извода, че не е налице движима вещ, която
принципно би могла да бъде предмет на обсебване, а парични средства в размер на
105 000 лева, които са собственост на „Юробанк България“ АД, намирайки по
разплащателна сметка на „Тера-1“. Видно е, че тези парични средства са
предоставени въз основа на Фактура № **********/07.03.2014г, а не да са пазят
или владеят от страна на ответника по протеста и въззивната жалба. К. е
извършил актове на разпореждане с посочените парични средства, в качеството на
Управител на „Тера-1“, т.е. законен представител на титуляря на сметката. Да се
приеме, в тази връзка, че е имал съзнание, че върши противозаконно разпореждане
с чужди движими вещи и по-конкретно – парични средства на „Вивамед“ ЕООД, е
житейски и юридически несъстоятелно. Този извод на първоинстанционния съд
почива на показанията на свидетелите Васил Онцов - дадени непосредствено в
съдебно заседание и прочетени на основание чл. 281 ал. ІV във връзка с ал. І,
т. 2 от НПК и Васил Петков също дадени в съдебно заседание и прочетени на
основание чл. 281, ал. ІV, във връзка с ал. І, т. 2 НПК. Между дадените и
прочетени показания на свидетелите не са открити съществени различия, същите са
убедителни, последователни и напълно кореспондиращи едни с други. Предвид на
това показанията са убедителни и достоверни, поради което правилно им е била
дадена вяра от страна районния съд.
Изводите на съда, относно
невинността на К. се потвърждават и от приетото експертно заключение по
съдебно-икономическа експертиза /л.97 – 124 от Т.ІІІ на ДП/, от което се
установява, че между дружествата „Вивамед” ЕООД /купувач/ и „Тера-1” ЕООД
/продавач/ са сключени два договора. Съгласно Договор № 100/7.ІІІ.2014 год.,
предмет на същия е производство и продажба на 300 тона шарен слънчоглед сорт
„Пионер” /хибрид Р64ВВ01/ с единична цена - 700.00 лв./тон, без включен ДДС. С
подписан анекс от 8.Х.2014 год., цената за изкупуване на тон шарен слънчоглед е
променена на 720,00 лв., без включен ДДС, срещу издадена фактура. На 30.ІV.2015
год. между страните е подписан анекс към договора, в.който е отразено, че с
настоящият анекс се прекратява изпълнението на сключения договор № 100/7.ІІІ.2014
год., считано от датата на подписването; страните приемат, че с подписване на
анекса изцяло са уредили взаимоотношенията си във връзка с изпълнението на
договора и не си дължат каквито и да било насрещни престации, както по
отношение на плащания, така и във връзка с изпълнението, не се дължат и
неустойки във връзка с изпълнението на всяка една от страните по договора.
Анексът е подписан от страните, положени са печати на двете дружества.
Договореното количество шарен слънчоглед, сорт „Пионер“ е превозено и предадено
на „Вивамед” ЕООД на няколко доставки, за което е съставен приемо-предавателен
протокол от 30.ІV.2015 год.
От събраните по делото доказателства няма
такива преки, а косвените са изключително малко и неубедителни, които да
подкрепят обвинителната теза. Единствено въз основа на казаното от граждански
ищец Ц. не може да се направи извод за извършено престъпление. Твърденията на
прокуратурата и на граждански ищец не се подкрепят от други доказателства, като
липсват и такива, въз основа на които да се извърши проверка и съпоставка.
Следва също така да се отбележи, че отношенията между „Тера-1“
ЕООД и „Вивамед“ ЕООД, като търговски такива, са отразени надлежно в сключените
договори, анекси към тях, приемно-предавателни протоколи, издадени фактури и
т.н. Налице са също така данни, че между двете фирми имало и други търговски
отношения между „Тера-1“ ЕООД и „Вивамед“ ЕООД
/които не са предмет на настоящото дело/, които не били надлежно
изпълнени от „ТЕРА-1“ ЕООД. Следователно се касае до неизпълнение на договор,
гражданско правоотношение, нямащо нищо общо с повдигнатото против К. обвинение
по чл. 206, ал. ІІІ, във връзка с ал. І от НК.
Имайки в предвид по-горе изброените
обстоятелства въззивната инстанция счита, че ответникът по протеста и
въззивната жалба К.К. правилно е признат за невинен и на основание чл.304 от НПК оправдан по повдигнатото му обвинение.
В този смисъл оплакването на
обвинението, че е налице неправилно приложение на материалния закон от страна
на районния съд е чисто декларативно, а и не намира опора в събраните по делото
доказателства, поради което фактическите изводи на първоинстанционният съд, касаещи
липсата на авторство на деянието, за което К. е предаден на съд са правилни и
законосъобразни.
Необоснованост
на обжалваната присъда е налице тогава, когато фактическите изводи на районния
съд, не намират опора в събрания доказателствен материал, и то при положение,
че доказателствата са събрани в необходимата пълнота. Иначе казано следва да
бъде налице грешка направена от страна на районния съд при анализа на
доказателствата. Такава грешка не е налице. Въз основа на всички събрани по
делото доказателства, съдът е направил логични, взаимосвързани и отговарящи на
доказателствата фактически изводи. Даден е
ясен и задоволителен отговор защо не се приема тезата на прокуратурата
във връзка с обвинението. При извършване на анализ на доказателствата събрани
по делото, районният съд е отговорил изчерпателно, защо всички събрани
доказателства, му дават основание да приеме, че не е налице извършено
престъпление от страна на ответника по протеста и въззивната жалба К.К..
При извършване на служебната проверка от страна на
настоящата инстанция се установи, че в хода на съдебно производство няма
допуснати съществени процесуални нарушения представляващи основание за отмяна и
връщане на присъдата за ново разглеждане от друг състав на съда, поради което
същата следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилна и
законосъобразна присъда № 91/2.VІІ.2019 г. постановена по НОХД № 1799/2018
г. по описа на Плевенски районен съд
Решението
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: