Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260433 06.08.2022 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав,
в публично съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието
на секретаря Малина Петрова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 3772 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл.134, ал.1 ЗЗД,
във вр. чл.510 ГПК, във вр. чл.240, ал.1 и чл. 86 ЗЗД, предявени от
„Трудово-производителна кооперация Михалково”, ЕИК *********, в качеството на
процесуален субституент на „МВМ ГРУП” ООД, ЕИК ********* против Е.Г.С., ЕГН **********,
за осъждане на ответника да плати на „МВМ ГРУП” ООД сумите от 9000 лева по договор за заем от
01.07.2017 г. и 1455 лева - обезщетение за забава за периода 01.08.2018
г. – 06.03.2020 г., ведно със законната лихва, считано от деня след постъпване
на исковата молба в съда – 07.03.2020 г. до окончателното погасяване.
Ищецът твърди,
че е кредитор на „МВМ ГРУП” ООД на основание изпълнителен лист, с образувано
изпълнително дело №*******на ЧСИ **********. Ответникът сключил договор за заем
на 01.07.2017 г. с „МВМ Груп” ООД, с получена сума от общо 9000 лева, съгл.
издадени РКО, подлежаща на връщане до 31.07.2018 г. Поради липса на плащане,
дължал обезщетение за забава.
Вземането по
договора за заем било възложено на ищеца за събиране на основание чл.510 ГПК с
постановление на ЧСИ. Тъй като неговият длъжник бездействал, като не
предприемал никакви действия за събиране на своето вземане, предявява
настоящите осъдителни искове. Моли за уважаването им. Претендира разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете. Във връзка с
издадените ИЛ в полза на ищеца, по ИД вземанията му били обезпечени с
многократно по – високо по стойност имущество, достатъчно да удовлетвори
претенциите. Договорът за заем от 2017 г. не можел да бъде обвързан с вземания
на кредитор, за когото правата възникнали през 2018 г. и 2019 г. Ако било
налице бездействие за събиране на вземането, то се дължало само на поведението
на законния представител на ТПК Михалково, който бил и управител на „МВМ Груп”
ООД.
Оспорва
представените РКО, като заявява, че не ги е подписвал и суми по тях не е
получавал. Оспорва и правата, които ищецът твърди да притежава във връзка с
Постановлението за възлагане, поради липса на правен интерес. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
По делото не
е постъпило становище от съищеца „МВМ Груп” ООД.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът е кредитор на „МВМ Груп“ ООД – съобразно ИЛ от 04.01.2019 г. по
т.д. № 12/2018 г. на ОС – Смолян /л.33/ – са присъдени суми от 533 223,86
лева главница и 24 403 лева разноски. Отделно и за пълнота е налице и ИЛ
от 04.04.2019 г. по ч.гр.д. № 152/19 г. на РС – Девин – с присъдени общо
1 876 574,82 лева – главници, лихви, зак. лихва и разноски.
Образувани са изп. дела: № ******* г. на ЧСИ Д. /л.106/ по ИЛ от
04.01.2019 г. Според приложеното удостоверение /л.106/ – с множество
присъединени кредитори, вкл. с привилегии по чл. 136, ал.1, т.5 ЗЗД; след
продажба на водопроводно отклонение, наложени запори на дв. вещи и пр., с разпределени суми – към датата на издаване на
Удостоверението – ТПК има вземане към длъжника в размер на 2 685 632,97
лева, от които само по ИЛ –
203 183,43 лева, а общото задължение на „МВМ Груп“ ООД е
3 518 343,65 лева.
Обр. е и изп. дело № ******* г. на ЧСИ М. /л.107/ по ИЛ от 04.04.2019
г. – според приложеното удостоверение – отново с множество присъединени
кредитори, вкл. с привилегии, след извършени действия по изпълнението, вкл. ПП,
извършено разпределение, потвърдено с решение на съда, актуалният размер на
вземането на ТПК по ИЛ възлиза на 403 796,87 лева.
Доказва се наличие на неудовлетворени притезания за ищеца спрямо
длъжника – съищец „МВМ Груп“ ООД, които не са погасени.
С постановление на ЧСИ Д. по ИД № ********* г., на осн. чл. 510 ГПК на
ищеца като взискател е възложено събиране на вземането, което се поддържа „МВМ
Груп“ ООД да има спрямо ответника Е.С. по процесния договор за паричен заем от
01.07.2017 г., доколкото последният е оспорил да има задължения по такова
правоотношение.
Предявена е настоящата претенция.
Представен е договор за паричен заем от 01.07.2017 г. между „МВМ Груп“
ООД като заемодател и ответника – заемател /л.7-9/, според който заемодателят е
следвало да предостави в собственост на заемателя сумата от 12 000 лева, в
брой лично или по посочена банкова сметка за срок от 12 месеца за периода 01.07.2017
г. – 30.06.2018 г., на равни вноски от 1000 лева за всеки месец, платими до 30
число, със задължение за връщане в срок до 31.07.2018 г. Този договор е частен
документ, като съобразно чл. 180 ГПК – ако е подписан от лицата, които са го
издали, представлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него,
са направени от тях. Документът носи подписи и за двете страни в
правоотношението, като откъм авторство на подписа на ответника не е оспорен, т.е. законната
доказателствена сила на подписа не е оборена, поради което и обвързва страната
с предвидените права и задължения.
Във връзка с договора са представени 9 бр. РКО за предадени суми от
общо 9000 лева, във всеки от които /л.94-102 – оригинали/ са посочени - №,
дата, лични данни за ответника и заемодателя; суми винаги по 1000 лева и
основание – договор за заем; подписи, вкл. за получил сумите.
По
смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, договорът за заем е реален, като фактическият
състав на съглашението е завършен с предаване на съответната сума.
РКО бяха своевременно оспорени откъм истинност на документите досежно
тяхното авторство – относно автентичността на подписите, положени за ответника.
Беше открито производство по чл. 193 ГПК, с разпределена док. тежест, при което
и ангажирана от страна на ответника СПЕ.
Според заключението на ВЛ, което се кредитира като ясно и компетентно
изготвено, неоспорено от страните – подписите в РКО - №138/03.10.2017 г.;
133/07.09.2017 г.; 124/01.08.2017 г.; 115/04.07.2017 г.; 162/02.02.2018 г. са
изпълнени от ответника С., а останалите – не.
Тези факти и подкрепящите ги доказателства обосновават заключението,
че – процесният договор като принципно съглашение от 01.07.2017 г. е подписан
от ответника, който се е съгласил с обективираните уговорки, като на база
същите и съобразно подписаните във връзка с него РКО, лично е получил
удостоверените заемни суми от общо 5000 лева. Установяване авторството на
подписите в посочените от ВЛ РКО като да принадлежат на ответника потвърждава,
че същият като страната в правоотношението е получил описаните в тези документи
суми именно по договора за заем, при което и дължи връщането им, според
задължението, което е поел. Такова погасяване не се установява, въпреки
настъпване на уговорения падеж – до 31.07.2018 г. Няма твърдения, нито данни
кредиторът „МВМ Груп“ ООД да е предявил претенции спрямо ответника като длъжник
за връщане на предадените заемни средства, макар същите да са изискуеми.
Искът е доказан по основание и размер до посочената сума от 5000 лева,
при което следва да бъде уважен за нея, а за разликата отхвърлен и защото:
От правна страна, косвеният иск по чл. 134 ЗЗД дава право на кредитора да упражни
длъжниковите имуществени права, когато неговото бездействие заплашва
удовлетворяването му. Фактическият състав, обуславящ правото и интереса му да
предяви този иск, включва елементите – да е кредитор на своя длъжник, чиито
права упражнява като процесуален субституент; длъжникът му да бездейства и
наличното му имущество да е недостатъчно за удовлетворяване на вземанията.
Според
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, разпределената док. тежест и ангажирани
доказателства, съдът приема, че ищецът доказа в кумулативност всички изискуеми
от закона материалноправни предпоставки за частично уважаване на претенцията до
посочения размер.
Налице
е съществуващо и изискуемо вземане в полза на съищеца – негов длъжник,
съобразно обсъдения договор за заем с ответника и подписаните РКО, установяващи
предаване и получаване на заемна сума от общо 5000 лева, с настъпил падеж за
връщане и липса на погасяване.
Това вземане на съищеца, произтичащо от договора от 01.07.2017 г., е
било запорирано по реда на чл. 508 и сл. ГПК по ИД № 22/19 г., съответно – ЧСИ е
възложил вземането на взискателя за събиране вместо плащане по реда на чл. 510 ГПК, поради липса на доброволно изпълнение, съобразно Постановлението /л.19/ -
така т.5 от ТР № 3/
10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/ 2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Възлагането
на вземането за събиране представлява овластяване на взискателя, по негово
искане, в качеството му на процесуален субституент /процесуален застъпник/, да
предяви иск /чл.134 ЗЗД/, срещу третото задължено лице и да се снабди с
изпълнително основание, ако такова липсва, като той не става титуляр на
вземането и не може да се разпорежда с него. Създава се правомощие на
взискателя да упражни правото на длъжника от свое име за негова сметка.
На
следващо място, качеството на кредитор на ищеца спрямо „МВМ Груп“ ООД е
категорично установено, съобразно присъдените вземания, според издадения ИЛ. Според
удостоверението от ЧСИ Д., към датата на издаването, има непогасени задължения
в значителен размер, вкл. присъединени взискатели с привилегии. Няма ангажирани
доказателства да е налице достатъчно имущество на длъжника „МВМ Груп“ ООД,
което да е годно и еквивалентно за удовлетворяване на неплатените задължения
към ищеца – общо над 600 000 само по тези два ИЛ, въпреки наложените
обезпечителни мерки и извършени действия по изпълнението. Отделно, въпреки
обезпечаване на вземането с особен залог по отношение на описаните от СИ дв.
вещи, ТПК остава хирографарен кредитор, чиито вземания ще се погасяват съразмерно
с тези на останалите присъединени, някои от които – и с привилегии по чл. 136,
ал.1, т.5 ЗЗД. Тоест - ТПК
има качеството на кредитор спрямо процесуалния субституент, а имуществото на
последния е недостатъчно за удовлетворяване на кредитора - ищец. Това обуславя
както интереса, така и правото му, предвид липсата на активност от страна на
„МВМ Груп“ ООД, да предяви претенциите спрямо ответника по договора за заем, чрез
косвения иск в настоящото производство. Касае се за имуществено право, което не
зависи от волята или личната преценка на длъжника, поради което и съдът приема,
че е надлежно сезиран с предявената косвена претенция, която е и частично
основателна до посочения размер. За пълнота – въпреки отразеното в приетата ССЕ
за осчетоводяване на всички РКО за 9000 лева, като предадени в заем в брой,
съобразно РКО, за остатъка от 4000 лева искът е недоказан, т.к. се установи, че
същите не са подписани от ответника, съответно – не се доказва да е получил
такива заемни средства по реалния договор. Самото осчетоводяване не доказва
получаване, като за посочената разлика ответникът проведе успешно защитната си
теза, че не е получил тази сума.
Налице е доказана
валидна облигационна връзка между съищеца и ответника – длъжник по договора за
заем и издадените във връзка с него 5 бр. РКО с получени суми, които
удостоверяват предаването и изпълнението на задължението на заемодателя по
подписания договор. Ответникът не въвежда възражения тези суми да касаят друго
правоотношение, вкл. евентуално друг договор за заем, поради което и такива не
се обсъждат от съда, а се приема, че РКО касаят именно процесното
правоотношение. Договорът не е оспорен от заемателя, вкл. относно положения за
него подпис.
Относно
възраженията в ОИМ – същите, макар обясними като защитна позиция, не се
споделят, с изкл. на установеното да не е получил твърдения остатък от 4000
лева. Не се доказа, че по двете изпълнителни дела било налице достатъчно
имущество на съищеца, което да удовлетвори вземанията на кредитора. Такива данни
няма, напротив. Представените справки от АВ и данните за наложени възбрани не
могат да обосноват противен извод, т.к. няма док. за стойността на възбраненото
имущество, още по – малко същото да е достатъчно да покрие наличните
задължения. В тази връзка и от двете удостоверения по ИД се установява, че са
налице дългове в значителни размери, които въпреки наложените обезпечителни
мерки, както и извършени действия по изпълнението, вкл. с наложени възбрани, не
са погасени, нито вземанията на ищеца са удовлетворени. Не се установява
стойността на имуществото на длъжника да е достатъчно за покриване на
задълженията. Неоснователно е и възражението, че договорът не можел да бъде
обвързан с възникнали права срещу съищеца през 2018 г. и 2019 г. Факт е, че
уговореният падеж за връщане на заемните суми е 31.07.2018 г., като вземанията
са изискуеми, а от страна на кредитора по това правоотношение не са предприети
действия спрямо ответника за събиране на задълженията, нито към този, нито към
последващ момент, т.е. бездействие е налице и към момента спрямо съществуващите
вземания на взискателя, като то е налично и при предявяване на исковете и в
хода на производството. Твърденията, че е налице недобросъвестно поведение от
страна на самия ищец, т.к. управител на двете дружества ТПК и „МВМ груп“ ООД
бил едно и също лице, също са неоснователни. Всъщност от това твърдение не
следва извод, пряко обвързан със съществото на настоящия спор. По какви причини
съищецът не упражнява правата си спрямо длъжника е ирелевантно, след като е
доказан по категоричен начин елементът на ФС, свързан с неговото бездействие да
ангажира отговорността му. Дори да е налице поведение на управителя на „МВМ
груп“ ООД по липса на активност, има предвидени законови възможности за търсене
на отговорност от самото дружество, но това не се отразява на извода за
бездействие на този кредитор спрямо ответника. Отделно, видно от справката в
публично достъпния ТР – това дружество се представлява от двама, а не един управител, и то при
представителна власт само заедно.
Също така следва да се има предвид, че управителят организира и ръководи
дейността на дружеството, съобразно закона и решенията на общото събрание,
съгл. чл. 141, ал. 1 ТЗ. Тоест за недобросъвестно поведение на самия ищец, чрез
неговия представляващ, не може да става дума, след като данни и доказателства
за такова няма, още повече, че представителството на съищеца не се осъществява
само от управителя Д., нито същият има самостоятелни правомощия да определя,
решава и осъществява дейността на това дружество, вкл. по предявяване на
претенции спрямо длъжници на ЮЛ.
Ето защо и
възраженията на ответника в ОИМ не се споделят /с посоченото изключение/, а
ищецът от своя страна при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК доказа всички
елементи от ФС на предявения косвен иск.
Претенцията
следва да бъде уважена, като доказана по основание и размер до 5000 лева, ведно
със законната лихва от деня, след постъпване на ИМ в съда до окончателното
погасяване, като последица, а за разликата – отхвърлен.
По
иска за обезщетение за забава:
Съдът достигна до извод за наличие на главен дълг до посочената сума.
Падежът за плащане е изрично уговорен в договора – 31.07.2018 г. – чл. 9, ал. 2,
който е подписан от ответника и го обвързва като уговорка. Плащане на
предадените 5000 лева не се установява /така и данните в ССЕ/, поради което
ответникът дължи и обезщетение за забава от деня след изтичане на падежа
/чл.84, ал. 1 ЗЗД/. Така, за исковия период 01.08.2018 г. – до сезиране на съда
на 06.03.2020 г., изчислена на осн. чл. 162 ГПК, чрез он-лайн калкулатор,
лихвата възлиза на сумата от 811,12 лева. До този размер акцесорната претенция
е доказана и следва да бъде уважена, а за разликата – отхвърлена като
неоснователна.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат на двете страни по съразмерност, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът е направил искане, представил списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на:
418,20 лв. – ДТ; 200 лв. – деп. ССЕ и 1100 лв. – адв. възн., съгл. ДПЗС,
като му се дължат 955,01 лева.
Ответникът също е направил искане и представил док. за плащане на: 180 лв. –
деп. СПЕ и 1200 лв. – адв. възн, съгл. ДПЗС /никоя страна не е възразила за
прекомерност на разноските на насрещната до преклузивния за това срок - приключване
на устните състезания по делото/. По съразмерност се дължат 612,97 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Е.Г.С., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на „МВМ ГРУП” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с. Михалково, общ. Девин, обл. Смолян, п.к.
4820, следните суми: 5000 лева /пет
хиляди лева/ - главница, дължима по договор за паричен заем от 01.07.2017 г.,
във връзка с който са издадени РКО № - 138/03.10.2017 г.;
133/07.09.2017 г.; 124/01.08.2017 г.; 115/04.07.2017 г.; 162/02.02.2018 г.; 811,12 лева /осемстотин и единадесет
лева и дванадесет стотинки/ - обезщетение за забава за периода 01.08.2018 г. – 06.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от деня след постъпване на исковата молба в съда – 07.03.2020 г. до
окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни исковете за разликите над
уважените размери до пълните претендирани от: 9000 лева – главница и 1455 лева
- обезщетение за забава за същия период,
по предявените обективно кумулативно съединени
осъдителни искове от „Трудово-производителна кооперация Михалково”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с.
Михалково, общ. Девин, обл. Смолян, в качеството на процесуален субституент на
„МВМ ГРУП” ООД против Е.Г.С..
ОСЪЖДА Е.Г.С., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на „Трудово-производителна кооперация Михалково”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с.
Михалково, общ. Девин, обл. Смолян, сумата от общо 955,01 лева /деветстотин петдесет
и пет лева и една стотинка/ - разноски по съразмерност за настоящото
производство.
ОСЪЖДА Трудово-производителна кооперация Михалково”,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Михалково, общ. Девин, обл. Смолян да плати на Е.Г.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от общо 612,97 лева /шестстотин и
дванадесет лева и деветдесет и седем стотинки/ - разноски по съразмерност за
настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала!
КГ