№ 692
гр. Варна, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20243100500996 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Б. ХА. Х.
чрез пълномощника й адвокат И. В. против решение № 1202 от 08.04.2024 г.,
постановено по гр.д.№ 14913 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна,
осми състав, с което е отхвърлена молбата на въззивницата в качеството на
майка и законен представител на децата Г. Г. П. ЕГН **********, и Л. Г. П.
ЕГН ********** за постановяване на мерки за защита по реда на Закона за
защита от домашно насилие срещу Г. Б. П.; осъдена е въззивницата да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна
държавна такса в размер на 25 лева на основание член 11, алинея 3 от ЗЗДН,
както и на Г. Б. П. сумата от 330 лева, представляваща сторени разноски за
експертиза в производството пред първата инстанция.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Счита се, че при установената
фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил неверен извод,
че е нещо нормално да посетиш детето си в градината предвид
1
обстоятелството, че бащата не осъществява в този момент режим на лични
отношения. Излага се, че от експертизата и от свидетелските показания е
констатирано, че тази ситуация е предизвикала стрес у детето Г.. Иска се
отмяна на решението и уважаване на молбата.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от насрещната страна, с който същата се оспорва и се изказва
становище, че решението е правилно и законосъобразно и като такова следва
да бъде потвърдено.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна
проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е
от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от 2
обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК, отговаря на изискванията
за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази приложимия
закон съобразно нормата на член 235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
В молбата, инициирала производството, молителката твърди, че с
ответника са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение по гр.д.№
5130/2020 г. на Районен съд - Варна. Заявява, че имат две деца – Г. Г. П.,
родена на 29.06.2017 г., и Л. Г. П., роден на 31.03.2019 г. Излага, че по време
на съвместното им съжителство ответникът многократно я е удрял, обиждал и
заплашвал пред децата, като е упражнявал психически и физически тормоз
над нея и децата. Поради това многократно подавала молби по реда на ЗЗДН,
по които били постановени решение от 09.04.2019 г. по гр.д.№ 2688/2019 г. по
описа на 34-ти състав на ВPC, решение от 01.09.2020 г. по гр.д.№ 7936/2020 г.
по описа на 10-и състав на ВPC, решение от 27.07.2022 г. по гр.д.№ 8641/2022
г. по описа на 18-и състав на ВPC. Въпреки че спрямо молителката имало
издадена заповед за защита, ответникът не спирал да подлага нея и децата на
непрекъснат психически тормоз. Твърди, че на 08.11.2023 г. около 10,40 часа,
докато детето Г. било в ДГ № *** ответникът застанал на оградата и започнал
да вика многократно детето да отиде при него, за да го вземе. Момичето се е
уплашило и не е искало да отиде, тъй като не познавало баща си и изпитвало
2
страх от него. В този момент директорката отишла до ответника и го
помолила да си тръгне и да не прави скандали повече. Ответникът заминал,
но след 10 минути отново отишъл на оградата, носейки плюшена играчка с
идеята да залъже и примами детето да отиде при него. Г. се разстроила,
играчката била дадена от бащата на друго дете, което да я му я занесе. Сочи
се, че детето Л. било в непосредствена близост. След градината бащата
посетил ЦСРИ „Ирис“ в град Варна, където Г. имала часове при психолог,
психиатър и логопед, заради нанесените от него травми, и вдигнал огромен
скандал, че Л. не е от него, почнал да псува, да обижда и да се държи
агресивно. Молителката излага, че когато взела Г. от детска градина,
момичето било разстроено, не искало да яде, помолило я да не ходи на
градина, защото я е страх баща й да не я вземе. На следващия ден детето не
искало да отиде на градина и след многократни молби и увещания
молителката успяла да я заведе, но при излизането на децата преди обед в
двора на градината Г. останала вътре в стаята с помощник-възпитателката,
защото я е било страх да не дойде отново баща й.
При тези твърдения Х. сезира съда с искане за налагане на посочени в
молбата мерки за защита по отношение на децата по реда на член 5, алинея 1,
точка 1 и точка 3 от ЗЗДН.
В проведеното по делото пред първоинстанционния съд първо съдебно
заседание ответникът Г. Б. П. оспорва подадената молба за защита от
домашно насилие и моли за отхвърлянето й. Излага, че на 08.11.2023 г.
отишъл до детската градина, понеже молителката възпрепятствала контактите
му с децата, но те били наплашени и настроени, а не както всеки път преди,
когато ходел, Г. тичала и идвала на оградата, за да го прегърне и целуне. При
този случай не е видял Л. в двора на градината. Ответникът купил играчка и я
дал на друго дете, за да я занесе на Г., която не искала да отиде при него. След
това посетил Център „Ирис“, тъй като се интересувал от децата и провел
съвсем нормален разговор. Не отрича, че по време на семейния му живот с
молителката е имало конфликти между тях, но твърди, че същите са били
провокирани от нея. Насилие от негова страна спрямо децата не е имало.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
3
наведени доводи, че тя е неправилно установена, а и не са събирани
доказателства по реда на член 266 от ГПК пред въззивната инстанция, поради
което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите
досежно фактическата обстановка.
Защита по ЗЗДН може да бъде потърсена от всеки, който е пострадал от
акт на домашно насилие - било то физическо или психическо, осъществен
спрямо него от някое от лицата, изрично изброени в член 3 от ЗЗДН. Целта е
да бъде дадена възможност на пострадалите да потърсят и получат защита на
правото си на лична неприкосновеност от съда чрез налагането на
съответните мерки за въздействие спрямо нарушителите му. В този смисъл, за
да се предостави защита на дадено лице, трябва да се изследва въпросът дали
спрямо него е извършен акт на насилие било то физическо, психическо и/или
емоционално по смисъла на член 2 от ЗЗДН и този факт да бъде установен в
конкретните си проявни форми.
При съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства по категоричен начин се установява, че между родителите на
децата е налице остър и траен конфликт, който се отразява крайно негативно
върху емоционалното състояние на Г. и Л..
Въпросът, на който следва да бъде даден отговор, е дали действията,
извършени пред детското заведение, което децата посещават, могат да бъдат
квалифицирани като проява на домашно насилие. От събраните по делото
доказателства се констатира, че преди процесния случай от 08.11.2023 г.
между ответника и неговите деца е съществувала емоционална връзка,
демонстрирали са един към друг чувства на обич и привързаност по време на
срещите им; при предишните посещения на бащата до градината на децата Г.
е била весела, прегръщала го е и го целувала. Така събраните доказателства
опровергават твърденията на молителката, че децата не комуникират с баща
си от три години, както и, че Л. не го познава. От свидетелските показания се
установява, че на процесната дата ответникът е застанал до оградата на
детската градина, повикал няколко пъти дъщеря си, но тя не откликнала на
призива му да отиде при него, купил й играчка, предал я на друго дете и си
тръгнал. Г. не се е разстроила при тази среща с баща си. След това посетил
Център „Ирис“, където специалисти работят с дъщеря му Г., тъй като бил
притеснен от реакцията на дъщеря си, която доскоро отивала при него, когато
4
я е викал от оградата на градината. Там провел нормален разговор с
директорката, за да получи информация за децата си – дали посещават
центъра, какви специалисти работят с тях и как се чувстват. Ответникът бил
емоционален и негативен спрямо бившата си съпруга, което е обяснимо
предвид изострените им отношения и реакцията на дъщеря му малко по-рано
същия ден. От заключението на вещото лице по проведената съдебно-
психологическа експертиза е видно, че идването на баща й до оградата на
градината на 08.11.2023 г. е възприето от шестгодишната Г. като неприятна
изненада, като специалистът обръща внимание върху обстоятелството, че е
налице промяна в нагласите на децата спрямо техния баща от последната им
среща няколко месеца преди цитираната дата, когато са му се радвали и са
демонстрирали топли чувства към него. Вещото лице е категорично, че
децата са въвлечени в конфликт на лоялност и за да се справят с него, заемат
позицията на своята майка, наблюдават нейните емоции и ги съпреживяват.
По този начин молителката волно или не предава своите страхове на децата и
негативните си емоции спрямо ответника, по който начин създава у тях
негативен образ за него, довело до отказ от общуване и взаимодействие с
бащата. Отделно от това следва да бъде съобразено и обстоятелството,
признато от молителката, че сама е преценила, че децата няма да имат срещи
с баща си в ЦОП и е прекратила същите, като по този начин е лишила бащата
от контакт с децата дори в контролирана среда.
От доказателствата по делото категорично се установява, че
четиригодишният Л. не е бил в близост до случващото се в детската градина
на 08.11.2023 г., следователно посещението на баща му и нежеланието на
сестра му да отиде при него не е станало негово достояние.
За да може да се прецени дали дадено действие или бездействие,
осъществено в контекста на развиващ се конфликт, има характеристиките на
домашно насилие, е потребно да се прецени дали въпросното деяние е
представлявало целенасочен волеви акт, имащ за своя основна цел да засегне
по неблагоприятен начин физическата, психическата, емоционална и/или
икономическа стабилност на този, срещу когото е насочено. Това е така, тъй
като домашно насилие ще има тогава, когато то е резултат на съзнателно
поставена от извършителя цел да се предизвика съответно накърняване на
физиката, психиката или икономическата сфера на пострадалото лице. В
случая не се установява ответникът да е преследвал съзнателно такава цел по
5
отношение на децата. Това, че ответникът е направил опит да контактува с Г.
извън определения му режим на лични отношения не може да се тълкува като
акт на насилие, тъй като контактите му с децата са преустановени от майката.
Л. не е присъствал на случката, поради което и не може въобще да се говори
за извършено домашно насилие спрямо него.
Смисълът и целта на ЗЗДН е да даде защита в изключителни случаи на
живота и здравето на лица, които действително се намират в риск и в
ситуации, в които интензитетът на въздействие излиза извън рамките на
житейския конфликт и причинява сериозно страдание, каквото в случая не се
установява да е причинено от ответника на процесната дата на нито едно от
децата. Това производство не следва да се използа за постигане на други цели,
различни от описаните, нито да се използва като средство за личностна
дискредитация или разрешаване на други спорове и конфликти.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд по спора, решението следва да бъде
потвърдено.
По разноските
Съгласно член 11, алинея 3 от ЗЗДН при отказ за издаване на заповед или
при отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се
заплащат от молителя, освен когато молбата е за защита на лица, които не са
навършили 18-годишна възраст, както и на лица, поставени под запрещение,
или лица с увреждания. Молбата за защита е на непълнолетни лица и следва
да намери приложение цитирана разпоредба, но тя се отнася само дължимите
за воденото на производство такси и разноски /държавна такса, депозит за
вещи лица или свидетели/, но не и за разноските, сторени от насрещната
страна за адвокатско възнаграждение. По отношение на тези разноски се
прилага разпоредбата на член 78 от ГПК, която не се дерогира от
приложението на специалната норма на член 11, алинея 3 от ЗЗДН, защото
държавата освобождава от заплащане на публични задължения - такси и
разноски, но не и от частни задължения, каквото е отговорността за разноски,
която по своя характер е деликтна.
Поради това решението на първата инстанция в частта, с която е осъдена
молителката за заплащане на държавна такса следва да бъде отменено.
6
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание член
78, алинея 3 от ГПК право на разноски за производството пред Окръжен съд –
Варна има въззиваемият, като е представен договор за правна защита и
съдействие, според който е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1 000 лева.
Съдът, обсъждайки направеното от въззивницата възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемия,
основано на нормата на член 78, алинея 5 от ГПК, намира същото за
основателно. Съобразно нормата на член 22 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за една инстанция
дължимото минимално възнаграждение в производства по ЗЗДН е 600 лева,
каквато сума следва да се присъди, като се съобрази и правната и фактическа
сложност на въззивното дело.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1202 от 08.04.2024 г., постановено по гр.д.№
14913 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, осми състав, в частта, с
която е осъдена Б. А. Х. ЕГН ********** с адрес в *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна държавна
такса в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/, на основание член 11, алинея 3
от ЗЗДН.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1202 от 08.04.2024 г., постановено по гр.д.
№ 14913 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, осми състав, в
останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Б. А. Х. ЕГН ********** с адрес в *** да заплати на Г. Б. П.
ЕГН ********** с адрес в *** сумата от 600 /шестстотин/ лева,
представляваща сторени съдебни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция на основание член 78, алинея 3 от
ГПК.
7
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8