Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, …………….
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV въззивен състав, в открито заседание на единадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Даниела Пиралкова и прокурора …………….., като
разгледа докладваното от съдия Атанас С. Атанасов ВНЧХД № 4780/2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
313 и сл. от НПК.
С присъда от
12.11.2018 г. по НЧХД № 12127/2017 г. СРС, НК, 6-ти състав е признал подс. П.В.Д.
за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение с тъжбата на В.К.Н.
за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл.
147, ал. 1 от НК.
Срещу така
постановената присъда е подадена въззивна жалба от повереника на частния
тъжител В.Н.. В жалбата са изложени доводи, че първоинстанционният съд не е
обсъдил обстойно и задълбочено събраните по делото доказателства. Предлага се
присъдата на СРС да бъде отменена и вместо нея бъде постановена нова, с която
подс. Д. бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание на въззивната
инстанция повереникът на частната тъжителка поддържа въззивната жалба по
изложените в нея съображения. Счита, че макар и да е установил правилно
фактическата обстановка по делото, първоинстанционният съд погрешно е приложил към
тези факти относимите към различен престъпен състав правни съображения, а не
към този, по който е повдигнато обвинението с тъжбата. Сочи, че повдигнатото
обвинение от тъжителката е за престъпление „клевета“, а първоинстанционният съд
е основал оправдателната си присъда на правни изводи, приложими за
престъплението „обида“. Поддържа, че по делото е установено, че със своите
действия подсъдимият е оклеветил тъжителката, разпространявайки твърдението, че
тя е „многократно осъждана“, като това е станало достояние както на
процесуалния представител на частната тъжителка по воденото от подсъдимия
гражданско дело, така и на разпитаните в хода на първоинстанционното
производство свидетели. Пледира да бъде отменена обжалваната присъда и вместо
нея да бъде постановена въззивна присъда, с която подсъдимият бъде признат за
виновен и осъден по повдигнатото срещу него обвинение.
Защитникът на подсъдимия пледира
да бъде оставена без уважение въззивната жалба срещу първоинстанционната
присъда. Счита, че районният съд правилно е приложил закона, като е отчел, че
инкриминираният израз е употребен от подсъдимия в представен от него отговор по
водено гражданско дело и в този смисъл не може да се счете, че по този начин
той е разпространил клевета по отношение на тъжителката. Излага и съображения в
подкрепа на доводите на първата инстанция, че по делото е установено, че по
различни граждански дела са постановявани решения срещу частната тъжителка и в
този смисъл е подкрепена тезата на подсъдимия, че той е имал предвид
постановени срещу нея осъждания по граждански, е не по наказателни дела. Моли
присъдата на СРС да бъде потвърдена.
Подс. П.Д. поддържа, че
значението на употребения от него израз в становището му по гражданското дело
се е отнасяло за решенията, които са били постановявани по водени граждански
дела срещу представляваната от тъжителката институция. Моли да бъде потвърдена
първоинстанционната присъда, като правилна и обоснована.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваното решение в
съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови обжалваната
присъда, Софийският районен съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият П.Д. и частната
тъжителка В.Н. били бивши колеги - подсъдимият работил като учител, а частната
тъжителка - като директор в ** СУ „И.Д.“.
Отношенията между двамата били
силно обтегнати - подсъдимият подал редица сигнали до държавни органи срещу тъжителката,
в качеството й на директор на училището,, обвинявайки я в некомпетентност. От
своя страна, със Заповед № 1456/14.09.2016 г., частната тъжителка, като директор
на 127-мо СУ „И.Д.“, прекратила трудовия договор с подсъдимия Д..
Тъй като не бил съгласен с
мотивите за прекратяване на трудовия договор /чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - липса
на необходимото образование, считайки, че това не е приложимо спрямо него, като
работил като учител повече от 15 години в учебното заведение/ подсъдимият
оспорил с искова молба уволнението си. По исковата молба било образувано гр. д.
№ 3551/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГК, 71 състав, с предмет:
отмяна на Заповед № 1456/14.09.2016 г.
В хода на съдебното производство по
посоченото гражданско дело подс. П.Д. депозирал писмено становище, в което
написал и инкриминирания израз: „Директорът на ***** В. К. Н. е многократно
осъждана за неправомерни уволнения, заради своята некомпетентност и умишлени
действия“.
Първоинстанционният съд е приел
за установено, че така изложената фактическа обстановка се установява от
обясненията на подс. П.Д.; от показанията на свидетелите Р.С., Е.С.-Б. и К.М..Ч;
от приложените по делото писмени доказателства, между които съдебни решения,
постановления на СРП, протокол от проведен Дирекционен съвет, справка за
съдимост.
Настоящият въззивен съдебен
състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за решаването
на делото доказателства и не е ограничил правата на страните да правят относими
към предмета на делото доказателствени искания.
Първоинстанционният съд не е
допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при анализа на
доказателствата по делото и е формирал фактически изводи, които въззивната
инстанция споделя.
И настоящият съдебен състав счита
за установено по безспорен и несъмнен начин, че подс. П.Д. е автор на
инкриминирания израз, който е бил част от написаното от него писмено становище
по гр. д. № 3551/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГК, 71 състав.
Въззивният съд също счита за
категорично установено, че този израз е станал достояние на процесуалния
представител на частната тъжителка по посоченото гражданско дело, както и на
лицата, присъствали на Дирекционния съвет на училището, където становището е
било прочетено.
Настоящият въззивен съдебен
състав също като първата инстанция намира за категорично установено от приложените
по делото множество писмени доказателства, че по други граждански дела са били
оспорвани актове на частната тъжителка, в качеството й на директор на
127-мо СУ „И.Д.“ и по тези дела са
постановявани съдебни решения, с които е установявана незаконосъобразност на
такива актове.
При така установените и от
въззивната инстанция факти, правилни се явяват изводите на първоинстанционния
съд, че от правна страна подс. П.Д. не е извършил престъплението по чл. 148,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, за което му е
повдигнато обвинение в тъжбата на частната тъжителка В.Н..
Макар и погрешно в мотивите към
първоинстанцинната присъда да се е позовал на признаците от обективна страна на
престъплението „обида“, което е различно от това, за което е повдигнато
обвинението, районният съд правилно е приел, че в процесния случай не е налице
осъществяването на съществен признак от обективна страна на престъплението
„клевета“ по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК, а именно подсъдимият да е
„разгласил“ позорящо частната тъжителка обстоятелство. В това отношение
обосновано първоинстанционният съд е отчел, че инкриминираният израз е част от
представено от подсъдимия становище по водено от него гражданско дело, с което
той е упражнил своите процесуални права като страна по делото и като се е
позовал на Решение № 347/25.09.2009 г. по н. д. № 372/2009 г., ВКС, НК, I н. о., е посочил, че излаганите до съдебна
институция негативни оценки не следва да се считат за „разгласяване“ на клевета
по смисъла на чл. 147, ал. 1 от НК.
Правилно първоинстанционният съд
е отчел и обстоятелството, че самата частна тъжителка е разпространила
инкриминирания израз от писменото становище на подсъдимия по гражданското дело,
като го е направила достояние на учителския колектив чрез прочитането му на
Дирекционен съвет.
Обосновани и правилни са изводите
на първата инстанция и относно смисъла на инкриминирания израз, който не
позволява по еднозначен начин да се презумира, че подсъдимият е твърдял, че
частната тъжителка е била осъждана за извършени от нея престъпни деяния,
какъвто смисъл е провидян в тъжбата.
И настоящият въззивен съдебен
състав счита, че с оглед на контекста, в който е употребен израза, а именно
останалите твърдения в писменото становище; обстоятелството, че то е било
изготвено и представено от подсъдимия, в качеството му на ищец по гражданско
дело, оспорващ работодателски акт на тъжителката, както и установените по
делото факти за това, че по други граждански дела е установявана
незаконосъобразност на други такива актове на тъжителката, следва да се приеме,
че подс. П.Д. е имал предвид в инкриминираното твърдение именно така
установяваните незаконосъобразни актове на частната тъжителка по граждански
дела, като „многократно осъждане“ за нейни
„неправомерни уволнения“, „некомпетентност“ и „умишлени действия“. В
този смисъл и правилно първата инстанция е посочила, че по делото не може да се
приеме, че е бил налице умисъл у подсъдимия за оклеветяване на частната
тъжителка, чрез разгласяване на неверни и позорящи я твърдения, а именно, че е
била осъждана за престъпни прояви.
При така извършената от
въззивната инстанция проверка на обжалваната присъда, доколкото не бяха
установени основания за нейното изменение и отмяна, същата следва да бъде
потвърдена.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6
от НПК, СГС, НО, Х въззивен състав
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 12.11.2018 г. по НЧХД
№ 12127/2017 г. СРС, НК, 6-ти състав.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.