№ 200
гр. Враца, 07.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на седми май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя П. Вълчева-Чукачева
Членове:Катя Н. Гердова
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Петя П. Вълчева-Чукачева Въззивно частно
наказателно дело № 20251400600273 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Д. К. от АК Враца, в качеството
му на служебен защитник на В. А. П. от с. ***, общ.Враца, с ЕГН **********,
обвиняем по ДП №405/2025г. по описа на РУ Враца, пр.пр. №2856/2025г. по
описа на РП Враца, против определение №153/02.05.2025г., постановено по
ЧНД №395/2025год. по описа на Районен Съд Враца, с което е била взета
мярка за неотклонение "Задържане под стража" по отношение на обвиняемия
В. П..
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакувания съдебен
акт. Твърди се, че обв. П. е непълнолетен, разбиращ свойството и значението
на извършеното, че искрено се разкайва, няма да попречи на органите на
разследването и е твърдо решен коренно да промени начина си на живот. Иска
се да му бъде наложена по- лека мярка за неотклонение.
В с.з. пред настоящата инстанция жалбоподателят В. П. се явява лично
и със служебния си защитник адв. Д. К. от ВрАК, като поддържат жалбата, с
искане да бъде изменена мярката за неотклонение в по- лека такава. Навеждат
се доводите изложени в частната жалба за липса на реална опасност
обвиняемия да попречи на разкриването на обективната истина по случая,
младата му възраст, разкаянието му и решението да промени живота си.
1
В предоставеното му право на лична защита обв. В. П. поддържа
казаното от защитника си.
В последната си дума обвиняемия В. П. моли да бъде изменена мярката
за неотклонение в по- лека- домашен арест.
Представителят на Окръжна Прокуратура Враца изразява становище за
неоснователност на жалбата и като такава моли същата да бъде оставена без
уважение, а определението на Районен Съд Враца, като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено. Навежда доводи за достатъчно данни по
делото за реална опасност обв. В. П. да извърши престъпление, като по този
начин осуети разследването. В подкрепа на доводите си сочи богатото
криминално минало на обвиняемия.
Врачанският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с постъпилата жалба, с доводите на страните изразени в с.з.,
както и със събраните по делото писмени доказателства, приложени към ДП
№405/2025г. по описа на РУ Враца, пр.пр. №2856/2025г. по описа на РП Враца,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.64 ал.6 от НПК, от надлежна страна и
е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съобразявайки изискванията на чл.63 ал.1 от НПК, Районен съд Враца,
в мотивите към съдебния акт е обсъдил кумулативно дадените законови
основания, които следва да са налице, за да се определи най-тежката
репресивна мярка "Задържане под стража", каквато е поискана от РП Враца по
отношение на обвиняемия.
Видно от представените доказателства, по ДП №405/2025г. по описа на
РУ Враца, пр.пр. №2856/2025г. по описа на РП Враца, с Постановление от
29.04.2025г. В. А. П. е привлечен в качеството му на обвиняем за това, че при
условията на повторност, макар и непълнолетен, но като е разбирал
сввойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи
постъпките си на неустановена дата за времето от 21.04.2025год. до
26.04.2025год. в с. ***, от селскостопанска постройка в двора на ***, след
предварително сговаряне с Ж. И. К. от с. *** е отнел чужди движими вещи- 1
бр. самоделен електрожен с медни намотки на стойност 200лева, 1 бр.
компресор, марка Armour Danforth на стойност 180 лв., 1 бр. ъглошлайф, марка
2
„Парксайт“ на стойност 35.91лв., 1 бр. удължител, трифазен, 100 метра на
стойност 340лв. и 1 бр. удължител, монофазен, 50 метра на стойност 150лв.
или вещи на обща стойност 905.91лв. от владението и без съгласието на П. Н.
Г. от гр. Враца, с намерение противозаконно да ги присвои, като случая не е
маловажен и са разрушени прегради здраво направени за защита на имот
/изкъртени летви на тавана на постройката/- престъпление по чл.195, ал.1, т.3,
т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.28, ал.1 НК, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода.
Основната предпоставка, предмет на разглеждане в производството по
чл.64 НПК, а именно предпоставката за наличие на обосновано
предположение за съпричастност към авторството на деянието е била
обсъдена в мотивите на първоинстанционния съд, дотолкова доколкото е
необходимо в производството по вземане на мярка за неотклонение.
Обоснованото подозрение за съпричастността на обвиняемия към авторството
на деянието, дори в този първоначален етап на разследване, се подозира на
първо място от показанията на пострадалия П. Г., от свидетелските показания
на К. К., В.В., А. И., П. И., С.Д. и Т.Т., от протокола за оглед на
местопроизшествие, 2 бр. протоколи за доброволно предаване, протоколи за
извършена проверка на помещения, договор за покупко- продажба на битови
отпадъци, покупко- разплащателни сметки, характеристики и справки за
съдимост, заключение на СОЕ и др. Всички тези доказателства в своята
съвкупност установяват фактите относно времето, мястото, предмета и начина
на извършване на деянието.
Събраният до момента доказателствен материал подкрепя
обвинителната теза дотолкова, доколкото законодателя на този етап от
обвинението не поставя изисквания за пълнота, прецизност и категоричност,
каквито предявява към обвинителният акт. Първостепенният съд макар и
твърде лаконично е съпоставил събрания до момента доказателствен материал
и на фона на ранния етап от разследването е достигнал до единствения
правилен извод, а именно, че всички тези доказателства обосновават в
достатъчна степен подозрението, че обвиняемия В. П. е съпричастен към
осъществяване на деянието. Следва да се отбележи, че не се касае за внасяне
на обвинителен акт, а за повдигнато обвинение в ДП, което е в твърде ранен
стадий и не е необходимо на този етап доказаност по безспорен начин на
3
обвинението.
Първоинстанционният съд е приел, че наличните по делото
доказателства, свързани с личността на обвиняемия В. П. сочат наличие на
реална опасност той да извърши престъпление. Настоящият съдебен състав
намира този извод за правилен и непротиворечащ на събрания по делото
доказателствен материал. Видно от събраните доказателства, обв. В. П. макар
и непълнолетен е осъждан три пъти, има обемен заявителски материал за
множество извършени в периода от 2017 г. до момента престъпни
посегателства- 48броя. Установено е, че с обвиняемия и семейството му е
работено многократно с цел повлияване и коригиране на поведението му, но
всички действия не са довели до резултат. Видно е също, че деянието за което
е привлечен като обвиняем по чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7 НК е извършено в
условията на повторност и в изпитателния срок по предишно осъждане по
НОХД №92/2025 г. по описа на РС Враца, въз основа на което районния съд е
извел наличие на втората кумулативна предпоставка, а именно опасност В. П.
да извърши престъпление. Правилно районния съд, отчитайки изискването
всяка мярка за неотклонение да е строго индивидуална и да бъде съобразена е
обществената опасност на деянието и на дееца, е приел, че определяне на по-
лека мярка за неотклонение, различна от "задържане под стража", очертава
риск същият да извърши престъпление.
Настоящият съдебен състав също като първоинстанционния съд
приема, че предвид обществената опасност на дееца, времето, начина, мястото
на извършване на деянията по отношение на В. П. е налице реална опасност от
извършване на престъпление, като реализирането на тази опасност не е
хипотетична, а реална и може да доведе до осуетяване на разследването. При
тези съображения, настоящият съдебен състав намира за неоснователни
възраженията на защитника и обвиняемия в тази насока. Действително по
делото е налице признание от страна на обвиняемия, което видно от
свидетелството за съдимост е прави и при предишни осъждания, но това
обстоятелство не е от категорията такива да изключат реалната опасност от
извършване на престъпление.
Съдът намира, че в конкретния случай всяка друга мярка за
неотклонение, различна от "задържане под стража" не би могла да изпълни
целите на чл.57 НПК, а именно да попречи на обвиняемия да извърши
4
престъпление или да осуети разследването на престъпленията, за които му е
повдигнато обвинение.
Всички тези обстоятелства, преценени в светлината на чл. 63, ал. 1
НПК и съобразявайки обществената опасност на деянието, на дееца и
съответните цели на мярката за процесуална принуда, базират извода за
наличието на обоснована необходимост от налагането на най-тежката мярка за
процесуална принуда “задържане под стража” по отношение на обвиняемия В.
П..
С оглед на това и след като при служебната проверка не бяха
констатирани процесуални нарушения, налагащи отмяна на атакуваното
определение, настоящия състав на ВрОС намира, че същото следва да бъде
потвърдено като обосновано и законосъобразно, а жалбата против него следва
да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.64 ал.8 НПК, Врачанският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА взетата с определение №153/02.05.2025г.,
постановено по ЧНД №395/2025год. по описа на Районен Съд Враца по
отношение на В. А. П. от с. ***, общ.Враца, с ЕГН **********, обвиняем по
ДП №405/2025г. по описа на РУ Враца, пр.пр. №2856/2025г. по описа на РП
Враца мярка за неотклонение "ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА".
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5