№ 580
гр. Монтана, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20251630101778 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1,
т.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр.
чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът ,,ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ‘‘ЕООД, ЕИК: ...,със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.,,България‘‘ № 49,
бл.53Е, вх.В е предявил срещу ответника П. Н. П., ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр.Монтана, ж.к.,,Младост‘‘ бл.4, вх.Е, ет.5, ап.13
обективно кумулативно съединени установителни искове, за признаване за
установено, че съществуват следните вземания на дружеството-ищец към
ответника, дължими по Договор за потребителски кредит №
**********/30.12.2013 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК рег. № 678/30.04.2025 г. по ч.гр.д. № 1128/2025 г. по описа на
МРС, както следва:
-458,90 лв.-неплатена главница, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 29.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането;
-648,83 лв.- неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от
10.05.2015 г. до 10.01.2018 г.;
- 724,86 лв. мораторна лихва, начислена за периода от 10.01.2018 г. до
28.04.2025 г.;
Претендира деловодни разноски по чл. 78, ал.1 от ГПК- както в настоящото
1
исково производство, така и в предхождащото го заповедно дело.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства с молба да се
приемат.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния
едномесечен срок ответникът чрез пълномощник адв. Б. е подал писмен
отговор на исковата молба. Исковете се оспорват, като процесуално
допустими, но неоснователни. Прави се възражение за изтекла
погасителна давност по реда на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, както и за изтекъл
преклузивен шестмесечен срок по чл. 147 от ЗЗД. Предвид посоченото,
ответникът моли съда да отхвърли исковете в цялост, като неоснователни и
недоказани.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на
закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Исковете за процесуално допустими. Разгледани по същество,. са
изцяло неоснователни.
Съображенията на Районния съд са следните:
Доказателствата по делото са писмени.
От приложените към исковата молба и надлежно приети от съда
писмени доказателства, се установява следното:
Не е спорно по делото и е видно от приобщените писмени
доказателства, че на дата 30.12.2013 г. между ,,ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ‘‘ЕООД и кредитополучатели: Тинчо Арсено Иванов и солидарен
длъжник П. Николов П. бил сключен договор за потребителски кредит №
********** при следните параметри на кредита:
-Сума по кредита- 500 лв.;
- Срок на кредита- 48м.;
- Годишен процент на разходите- 110,70%;
- Обща сума по кредита- 1 620 лв.;
- Годишен лихвен процент- 76,89%;
- Краен срок за погасяване на кредита- 10.01.2018 г.
Относно направеното в отговора възражение за погасителна
давност:
Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се
2
погасяват всичко вземания, за които законът не предвижда друг срок, а
съгласно чл. 111, б.,,в‘‘ от ЗЗД с тригодишна давност се погасяват вземания за
лихви.
Заявлението по чл. 410 от ГПК, което е прекъснало погасителната
давност съгласно чл. 116б от ЗЗД е подадено от ищеца на дата 29.04.2025 г.
Крайният срок за погасяване на кредита е изтекъл на дата 10.01.2018
г., с изтичането на който е настъпила и изискуемостта на задължението на
длъжника. На осн. чл.114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо.
Съдът намира, че към 29.04.2025 г.-датата на подаване на заявлението
в съда е изтекъл петгодишният давностен срок за главницата, както и
тригодишният срок за лихвите. С погасяването по давност на главното
вземане, се погасяват и произтичащите от него акцесорни вземания.
Що се касае до възражението на ищцовото дружество, че не е
бездействало, а са били предприети множество действия, които са прекъсвали
давността, съдът го намира за неоснователно и недоказано- твърдението не бе
подкрепено в процеса с никакви доказателства.
Така мотивиран съдът намира, че исковете, като изцяло
неоснователни и недоказани, поради погасяването им по давност, следва да се
отхвърлят от съда.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК в полза на
ответника следва да се присъдят сторените от него деловодни разноски от 483
лв.- платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователни и недоказани, поради
погасяването им по давност предявените от ,,ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ‘‘ЕООД, ЕИК: ...,със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.,,България‘‘ № 49, бл.53Е, вх.В срещу П. Н. П., ЕГН
********** с постоянен адрес: гр.Монтана, ж.к.,,Младост‘‘ бл.4, вх.Е,
ет.5, ап.13 обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.
79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД,
за признаване за установено, че съществуват следните вземания на
3
дружеството-ищец към ответника, дължими по Договор за потребителски
кредит № **********/30.12.2013 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК рег. № 678/30.04.2025 г. по ч.гр.д. № 1128/2025
г. по описа на МРС, както следва:
-458,90 лв.-неплатена главница, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 29.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането;
-648,83 лв.- неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от
10.05.2015 г. до 10.01.2018 г.;
- 724,86 лв. мораторна лихва, начислена за периода от 10.01.2018 г. до
28.04.2025 г.;
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ,,ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ‘‘ЕООД, ЕИК: ...,със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.,,България‘‘ № 49, бл.53Е, вх.В ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. П.,
ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Монтана, ж.к.,,Младост‘‘ бл.4,
вх.Е, ет.5, ап.13 сумата от 483 лв.- сторените по делото деловодни разноски
за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4