№ 898
гр. София, 17.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110122822 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. С. С. срещу **** ЕООД, с която са
предявени обективно евентуално съединени установителни искове за признаване за
установено, че клаузата в Договор за потребителски кредит № OL00084209/12.09.2023 г.,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 74.73 лв., е
нищожна, а именно: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК и
чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП – нищожност поради противоречие на закона,
включително поради неравноправност; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД –
нищожност поради накърняване на добрите нрави, както и кумулативно съединен с тях
частичен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв., представляваща част от вземане в общ
размер на 74.73 лв. – платена без основание такса за експресно разглеждане по Договор за
потребителски кредит № OL00084209/12.09.2023 г., ведно със законната лихва от 18.04.2024
г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили от разстояние Договор за потребителски
кредит № OL00084209/12.09.2023 г., по силата на който му била предоставена в заем сума в
размер на 300 лв., при ГПР 49.20 % и лихвен процент 40.10 %, като лихвата за срока на
договора от 30 дни възлизала на 10.03 лв., както и че в договора била обективирана клауза,
предвиждаща заплащането от него на такса за експресно разглеждане в размер на 74.73 лв., с
което общият размер на дължимата от него сума по договора бил 384.76 лв. Излага, че е
платил всички задължения по договора. Релевира възражение за нищожност на клаузата,
предвиждаща задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане, поради
1
противоречие на закона – на забраната по чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото таксата в
действителност е свързана с усвояването и управлението на кредита. Счита, че клаузата
относно таксата за експресно разглеждане е неравноправна. Релевира възражение за
нищожност на клаузата за такса за експресно разглеждане и поради накърняване на добрите
нрави, защото не съответства на принципите на добросъвестността и справедливостта в
гражданските и търговските взаимоотношения и води до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договора. Счита, че платената от него сума въз основа на
нищожната клауза е платена без основание.
В подадения отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни. Признава, че между страните е сключен от разстояние Договор за
потребителски кредит № OL00084209/12.09.2023 г., по силата на който му предоставил в
заем сума в размер на 300 лв. за срок от 1 месец, при ГПР 49.20 % и фиксиран лихвен
процент 40.10 %, като е уговорено задължение за плащане от потребителя на такса за
експресно разглеждане в размер на 74.73 лв., а общият размер на задълженията възлиза на
384.76 лв. и те са дължими на една вноска с падеж на 12.10.2023 г. Твърди, че ищецът е
погасил задължението си изцяло на 15.09.2023 г., поради което му е начислена и е събрана от
него лихва в размер на 1 лв. Сочи, че услугата, за която е заплатена от него такса за
експресно разглеждане в размер на 74.73 лв., не е била използвана от него, поради което на
18.04.2024 г. сумата му е върната чрез изходящ превод през „ИзиПей“ наред с връщане на
надвнесени от него суми и по други договори, за което той е уведомен същия ден. Поради
това намира установителните искове за недопустими, а осъдителния иск – за неоснователен.
Претендира разноски.
С протоколно определение от 19.12.2024 г. е допуснато увеличение на размера на
осъдителния иск до пълния размер на вземането от 74.73 лв.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са при условията на обективно съединяване искове за прогласяване за
нищожна на няколко различни основания на клауза от договор за кредит, предвиждаща
задължение за потребителя за заплащане на такса за допълнителна услуга, и кумулативно
съединен с тях иск за връщане на платената въз основа на нищожната клауза парична сума.
Съобразявайки съдебната практика /например Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. №
196/2011 г. на ВКС, І ТО, и Решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на ВКС, ІV
ГО/, съдът приема с оглед основанията на всеки един от исковете за установяване
нищожност на клаузата, че същите следва да се разгледат при условията на евентуалност,
като те подлежат на разглеждане в поредността, произтичаща от естеството на въведеното
основание – от най-тежкото към най-лекото. Ето защо първо следва да бъде разгледан искът
с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата поради
противоречие на закона, включително поради неравноправност, и само в случай на неговото
отхвърляне следва да бъде разгледан другият установителен иск.
2
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
По този иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи: сключването между
страните на Договор за потребителски кредит № OL00084209/12.09.2023 г. с посоченото
съдържание; твърдяната противоречие на процесната клауза със закона, включително поради
неравноправност. В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че клаузата за такса за
експресно разглеждане е индивидуално уговорена.
В случая с Определение № 36324/10.09.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният
от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за
безспорно сключването между страните от разстояние на Договор за потребителски кредит
№ OL00084209/12.09.2023 г., по който ответникът е предал на ищеца в заем сума в размер на
300 лв. за срок от 1 месец, при ГПР 49.20 % и фиксиран лихвен процент 40.10 %, като е
уговорено задължение за плащане от потребителя на такса за експресно разглеждане в
размер на 74.73 лв., а общият размер на задълженията възлиза на 384.76 лв. и те са дължими
на една вноска с падеж на 12.10.2023 г.
Съдът намира, че сключеният между страните договор за кредит попада в обхвата на
чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като
кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП.
Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК.
Страните са уговорили, че неразделна част от него са Общите условия на договора за
кредит, които са били получени от кредитополучателя. Не се спори по делото, а и е видно от
договора, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от
разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР.
Съгласно т. 2.1. от договора кредиторът се задължава да даде отговор на
кредитополучателя дали искането за отпускане на кредит е одобрено в срок от 20 работни
дни, считано от получаването му, като се свърже с кредитополучателя и му даде изричен
отговор, а ако 20-ият календарен ден се пада в неработен ден, отговорът трябва да бъде
даден в първия следващ работен ден. Според т. 2.2. кредиторът дава право на
кредитополучателя изрично да заяви получаването на допълнителна незадължителна услуга
за експресно разглеждане на кандидатури за кредит, която гарантира получаването на
отговор до 20 минути от изпращането на искането за кредит, като услугата се предоставя
изцяло и без забавяне веднага след получаването на искането за отпускане на кредит.
Съгласно т. 2.3. в случай когато искането за отпускане на кредит постъпи извън
официалното работно време на кредитора /преди 09:00 ч. и след 18:00 ч./, в неработен ден
или на официален празник, се допуска забавяне в обработката извън посочените 20 минути,
но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
кредит и ускорена процедура за отговор на такива кандидатури в срок до 1 час от началото
на първия следващ работен ден. Според т. 2.4. кредиторът не отговаря за забавяния,
възникнали поради технически проблеми или по вина на кредитополучателя /например при
изключен мобилен телефон/, като кредиторът се задължава да изпълни услугата веднага,
3
когато това стане възможно. В т. 2.5. е уговорено, че за допълнителната незадължителна
услуга за експресно разглеждане на искането за кредит кредитополучателят дължи такса за
експресно разглеждане, като общата дължима сума за допълнителната незадължителна
услуга е видима на сайта на кредитора и е описана в условията и параметрите на договора за
кредит. Съгласно т. 2.6. таксата за експресно разглеждане на кандидатури по т. 2.5. се дължи
от кредитополучателя само в случаите, когато кредитът бъде одобрен, и не се дължи, ако
искането за отпускане на кредит бъде отхвърлено. В т. 2.7. е посочено, че допълнителната
услуга за експресна обработка не е задължително условие за получаване на кредит и не
повишава шансовете на кредитополучателя да получи кредит. В случая е установено
поемането от ищеца на задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане в размер
на 74.73 лв.
Независимо от формалното посочване в договора за кредит, че експресното
разглеждане представлява допълнителна незадължителна услуга, от съдържанието на
уговорките е видно, че се касае за такса във връзка с действия по усвояването на кредита.
Това особено ясно проличава от клаузата на т. 2.6., защото ако действително се касаеше за
допълнителна услуга, то дължимостта на таксата за нея не би била обвързана със
сключването на договора за кредит, както е в случая. Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Следователно клаузите, предвиждащи заплащане на такса за
експресно разглеждане, влизат в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и
са нищожни.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е
основателен, поради което не са налице условията за разглеждането на другите релевирани
от ищеца доводи за нищожност на клаузата относно таксата за експресно разглеждане
поради противоречие на закона, нито за разглеждане на евентуалния иск.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
За неговата основателност в тежест на ищеца е да докаже извършена от него в полза
на ответника престация на определено благо – заплащане на парична сума в размер на 74.73
лв. като такса за експресно разглеждане по процесния договор, и получаване на сумата от
ответника, а в доказателствена тежест на последния при установяване на горните факти е да
докаже наличието на правно основание за получаване на сумата.
В случая с доклада по делото е обявено за безспорно заплащане от ищеца на
ответника на задълженията по договора, включително на сумата от 74.73 лв. – такса за
експресно разглеждане. Основателността на иска за прогласяване за нищожна на клаузата,
предвиждаща задължение за заплащане на таксата, неминуемо налага извод, че плащането
на сумата от 74.73 лв. е извършено при начална липса на основание, поради което тя следва
да бъде възстановена на ищеца.
Спорно е по делото дали ответникът е изпълнил задължението си да върне на ищеца
неоснователно получената парична сума. По този въпрос съдът намира следното:
4
От писмените доказателства на л. 33 – 34 се установява, че на 18.04.2024 г. ответното
дружество е наредило паричен превод към „ИзиПей“ в полза на ищеца на сума в общ размер
на 405.86 лв. с посочено основание връщане на надвнесена сума по няколко кредита,
включително по процесния, след което дружеството е уведомило потребителя на посочения
в договора за кредит адрес за превода и за възможността да усвои паричните средства до 14
календарни дни.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието без оспорвания от
страните и което съдът кредитира като компетентно и обективно, се изяснява, че в системата
на „ИзиПей“ се открива паричният превод, който към 30.10.2024 г. все още не е изплатен,
както и че сумата от 405.86 лв. е осчетоводена при ответника за погасяване на такси
експресно разглеждане в общ размер на 364.57 лв., включително такса в размер на 74.73 лв.
по процесния договор, като има и остатък по сметка в общ размер на 41.29 лв.
Съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД изпълнението на задължението трябва да бъде направено
на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице, а в противен случай то е
действително, само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползувал от него. В случая не
може да се приеме, че извършеният от ответника и неполучен от ищеца паричен превод чрез
„ИзиПей“ обективира действително изпълнение, защото ищецът в качеството му на
кредитор на вземането по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД не е изразявал съгласие за получаване на
плащания по този начин. Същевременно по делото липсват доказателства той да е
потвърдил изпълнението или да се е възползвал от него. Ето защо съдът намира, че този
паричен превод няма погасителен ефект по отношение на задължението на ответника да
върне неоснователно получената такса за експресно разглеждане.
По изложените съображения осъдителният иск следва да бъде уважен изцяло.
При първоначално частично предявен иск претенцията за присъждане на законната
лихва от момента на завеждане на иска е само по отношение на предявената част от
вземането за главница, която част представлява предмет на делото. При увеличаване в хода
на процеса на частично предявен иск моментът, от който следва да се присъди законната
лихва върху увеличения размер, е от датата на подаване на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3,
пр. 1 ГПК за увеличаването на иска /в този смисъл – Решение № 60141/25.11.2021 г. по т. д.
№ 2022/2020 г. на ВКС, I ТО/. Ето защо законната лихва върху първоначално предявения
частичен размер от 5 лв. следва да бъде присъдена, считано от датата на подаване на
исковата молба – 18.04.2024 г., до окончателното плащане, а върху разликата до пълния
размер на вземането от 74.73 лв. – от подаването на молбата по чл. 214 ГПК – 04.11.2024 г.,
до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има
ищецът. Неоснователно е искането на ответника за присъждане в негова полза на разноски
съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото не е налице нито една от очертаните в разпоредбата
кумулативни предпоставки – той нито е признал исковете, нито може да се приеме, че с
5
поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Във връзка с последното следва да се
посочи, че паричният превод е нареден от него в полза на ищеца след подаването на
исковата молба /макар и в същия ден/.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат сторените от него разноски по
делото, възлизащи на сумата от 100 лв. – държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на процесуалния
представител на ищеца се дължи сумата от 200 лв. – възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ. При определянето на неговия размер съдът съобрази актуалната съдебна
практика /включително на СЕС/, според която съдът не е обвързан от минималните размери
на адвокатските възнаграждения по НМРАВ, както и отчете липсата на каквато и да е
фактическа и правна сложност на делото и минималните положени от адвоката усилия по
него.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от В. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
*****, срещу **** ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, че
клаузата в Договор за потребителски кредит № OL00084209/12.09.2023 г., предвиждаща
заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 74.73 лв., е нищожна на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА **** ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, да
заплати на В. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, следните суми: на основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 74.73 лв. – платена без основание такса за експресно разглеждане
по Договор за потребителски кредит № OL00084209/12.09.2023 г., ведно със законната лихва
върху сумата от 5 лв. за периода от 18.04.2024 г. до окончателното плащане, и ведно със
законната лихва върху сумата от 69.73 лв. за периода от 04.11.2024 г. до окончателното
плащане; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА **** ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ № *****, на основание чл.
38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 200 лв. – възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ на В. С. С..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6