РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 647
гр. Пловдив,10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, трети
състав, в закрито заседание на десети март, две хиляди двадесет и трета
година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното АД № 140
по описа за 2023 г. на Административен съд – Пловдив, намира за установено
следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на Г.Н.М., с ЕГН **********, с адрес: ***,
против Решение № 521, взето с Протокол № 22 от 24.11.2022 г., на Общински съвет
- Пловдив, с което е одобрен окончателен проект за изменение на Общ устройствен
план на гр. Пловдив, ведно с устройствени зони, устройствени показатели и
правила и нормативи за прилагане.
Съдът
като се запозна с материалите по делото установи следното: С обжалваното
Решение № 521, обективирано в Протокол № 22 от 24.11.2022г. на Общински съвет -
Пловдив, е одобрен окончателен проект за
изменение на Общ устройствен план на гр. Пловдив, ведно с устройствени зони,
устройствени показатели и правила и нормативи за прилагане.
В
жалбата, подадена от Г.Н.М. и в уточняващата такава с вх. № 5098 от
06.03.2023г., са развити съображения относно нищожност, неправилност и
незаконосъобразност на оспореното решение. Обосновава правен интерес, като се
изтъква Решение № 14 от 15.10.2020 г. на Конституционния съд на Република
България, Решение № 21/1995г. по к.д. № 18/1995г., както и чл. 9, & 2, б.а от Орхуската конвенция.
Твърди,
че живее на адрес: ***, като жилището е собственост на майка й. Представя
Нотариален акт №104,т.12, дело 3081/1997г., от който се установява, че
собственик на имот: апартамент №26, находящ се в *** е собственост на Ц.В.С..
С
молба с вх. № 2093 от 26.01.2023г. , процесуалният представител на Общински съвет-Пловдив,
с приложеното по делото пълномощно /л.78/, намира жалбата за недопустима като
развива подробни съображения. Претендира прекратяване на съдебното производство
и разноски по делото на основание чл. 143, ал.3 от АПК като прилага списък на
разноските.
С
молба от 09.03.2023г. процесуалният представител на Общински съвет-Пловдив
посочва, че твърденията на жалбоподателката, изтъкнати в уточняващата жалба, са
неотносими и не доказват наличие на предпоставките по чл. 127, ал.12 и 13 от ЗУТ. Намира за абсолютно несъстоятелни твърденията на жалбоподателката, че
правният й интерес се основава на факта, че живее в конкретната зона, тъй като
законодателят не въвежда адрес и местожителство като предпоставки за наличие на
правен интерес за обжалвания на сочения административен акт. Твърденията за
нищожност на акта и обосноваването на правния интерес с наличието на нищожност
са абсолютно неоснователни и неотносими, като не почиват по никакъв начин нито
на закона, нито на правната теория.
Съдът,
в проверката по чл. 159 от АПК, намира, че жалбата следва да се остави без
разглеждане, а производството да се прекрати, тъй като оспорващата не притежава
активна процесуално легитимация, предоставяща й правото да оспорва подобен акт.
Атакуваното
решение е издадено по реда на Глава шеста от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/, Раздел трети, чл. 124 и сл. от ЗУТ - Създаване, обявяване и
одобряване на устройствените планове. В чл. 127, ал. 12 (Нова – ДВ, бр. 16 от
2021 г.) от ЗУТ е очертан кръгът от лица, които могат да обжалват общия
устройствен план: Общият устройствен план може да се обжалва по реда на чл.
215, ал. 1 в 14-дневен срок от обнародването в "Държавен вестник" на
акта за одобряването или приемането му от собствениците на недвижими имоти,
непосредствено засегнати от неговите предвиждания.
С
изрични указания, дадени с Разпореждане от 13.01.2023г., съдът е предоставил
възможност на жалбоподателката да представи доказателства, с които да докаже
правото си на обжалване на общия устройствен план, а именно, че към датата на
подаване на жалбата е собственик на
недвижими имоти на територията на град Пловдив, непосредствено засегнати от
предвижданията на плана. В предоставения срок такива доказателства не са
представени. Жалбоподателката, в молбата с вх. № 5098 от 06.03.2023г., изрично
заявява, че собственик на имота е нейната майка /без да сочи трите имена на
майка си и доказателства за твърдението, още повече, че описаният имот и адрес
в Нотариалния акт и соченият в молбата постоянен адрес от жалбоподателката се разминават/. Развива съображения,
с които се опитва да замести изрично предвидените от ЗУТ предпоставки, относно
допустимостта на жалбата.
Съдът
намира, че след като не е собственик на имот, засегнат от предвижданията на
плана, то това обстоятелство я изключва от кръга на лицата, които могат да
обжалват общия устройствен план. Следва да се изясни изрично, че за да се претендира нищожност на административен
акт, също е необходимо да се докаже правен интерес.
Колкото
до Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса
на вземането на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда
(Орхуската конвенция/Конвенцията), която според жалбоподателката й предоставя
право на оспорване на ОУП, следва да се посочи следното: При наличие на
специална национална правна уредба, регламентираща правото на оспорване на ОУП
от ограничен кръг правни субекти, то същата не може да се игнорира. Правният
интерес за оспорване на ОУП за жалбоподателката не произтича пряко от нормите
на Орхуската конвенция. Последната е ратифицирана от Република България със
закон (Обн. ДВ. бр. 91/14.10.2003 г.), поради което е част от вътрешното ни
право и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България има
предимство спрямо националното право, което й противоречи. С решение
2005/370/ЕО на Съвета Орхуската конвенцията е приета от Европейския съюз. В
изпълнение на поетите ангажименти от ЕО (ЕС) са приети и в момента действат на
общностно ниво Директива 2003/4/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 28
януари 2003 г. относно достъпа на обществеността до информация за околната
среда и отменяща Директива на Съвета 90/313/ЕИО (чл. 6 от нея е за приложение
на чл. 9, параграф 1 от Конвенцията), Директива 2011/92/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно оценката на въздействието
на някои публични и частни проекти върху околната среда (чл. 11 от нея е за
приложение на чл. 9, параграф 2 от Конвенция) и Директива 2010/75/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от
промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (чл. 25
от нея е за приложение на чл. 9, параграф 2 от Конвенция). Според практиката на
Съда на Европейския съюз разпоредба 9, параграф 3 от Орхуската конвенция няма
непосредствено действие съгласно правото на Съюза. (Решение на Съда (голям
състав) от 8 март 2011 г. по дело Lesoochranбrske zoskupenie VLK, C-240/09). В
цитираното решение СЕС посочва, че при
все това запитващата юрисдикция е длъжна да разтълкува, доколкото е възможно,
процесуалното право относно условията, които трябва да са изпълнени за подаване
на жалба по административен или съдебен ред, в съответствие, както с целите на
член 9, параграф 3 от тази конвенция, така и с тези на ефективната съдебна
защита на правата, предоставени от правото на Съюза.
В
случая националното процесуално право не предоставя на жалбоподателката като
физическо лице възможност за жалба срещу решение, с което е одобрен ОУП с
изложените в жалбата и уточняващата такава доводи и основания. Допълнително
следва да бъде посочено, че съдебен контрол, относно спазване на правото в
областта на околната среда, по инициатива на засегнатата общественост, е
допустим и възможен спрямо програми и проекти, но по отношение на
административните актове, издавани на други етапи от тяхната реализация.
Използваните от националния законодател критерии за определяне на кръга на
лицата, които имат право на достъп до съд с доводи за нарушения на
законодателството в областта на околната среда, са в зависимост от вида на
оспорения административен акт и степента, в която той оказва влияние върху
околната среда. Националният законодател е възприел и принципа за възможно
най-ранно информиране и включване на засегната общественост в процедурите по
повод всеки един план или програма, както и инвестиционно предложение, с което
да се гарантира публичност и спазване на законодателството в областта на
околната среда, респективно вземането и на най-правилното от екологична гледна
точка решение. Проявление на този принцип в националното законодателството е
установената разлика в кръга на заинтересованите лица с право да оспорват
различните административни актове и в зависимост от етапа, на който се
осъществяват отделните административни производства по издаването им. Съгласно непротиворечивата
практика на Върховния административен съд в производството по одобряване на
устройствени планове, актът с решаващо значение за околната среда и постановен
на най-ранен етап от процедурата, е издаденият по реда на чл. 82 и сл. от
Закона за опазване на околната среда, който несъмнено подлежи на самостоятелен
съдебен контрол, включително и от засегната общественост.
Съдът
намира, че подадената жалба от Г.М. против Решение №521, взето с Протокол № 22
от 24.11.2022г. на Общински съвет - Пловдив, с което е одобрен окончателен
проект за изменение на Общ устройствен план на гр. Пловдив, ведно с устройствени
зони, устройствени показатели и правила и нормативи за прилагане, е недопустима
на основание чл. 159, т.4 от АПК и следва да се остави без разглеждане, а
производството по делото да се прекрати.
Обявяването
за противоконституционна на разпоредбата на чл. 215, ал. 6 ЗУТ с Решение № 14
от 15.10.2020 г. на Конституционния съд по к. д. № 2/2020 г., обн. ДВ бр. 92 от
27.10.2020 г. не е основание да се приеме обратен извод, тъй като е последвала
законодателна промяна с приемането на новата разпоредба на ал. 12 на чл. 127 ЗУТ (ДВ, бр. 16 от 2021 г.), допускаща обжалването на ОУП по реда на чл. 215,
ал. 1 ЗУТ.
Своевременно
са претендирани разноски по делото от пълномощника на ответника, които съгласно
списък на разноските /л.100/, фактура от 18.01.2023г., преводно нареждане от
26.01.2023г. и Договор за правна помощ /л. 78 по делото/ се установиха в размер
на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, които жалбоподателката дължи в полза на
Общински съвет – Пловдив, на основание разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, съгласно
която, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството,
ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за
завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл.
159, т. 4 от АПК и чл. 143, ал.3 от АПК Съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата и уточняващата такава на Г.Н.М.,
с ЕГН **********, против Решение № 521, взето с Протокол № 22 от 24.11.2022 г.,
на Общински съвет - Пловдив, с което е одобрен окончателен проект за изменение
на Общ устройствен план на гр. Пловдив, ведно с устройствени зони, устройствени
показатели и правила и нормативи за прилагане.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 140
по описа на Административен съд - Пловдив
за 2023 г.
ОСЪЖДА Г.Н.М., с ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати в полза на Общински съвет – Пловдив сумата в размер от 1500 лв. /хиляда
и петстотин лева/.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд, в 7-
дневен срок от получаване на съобщението .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: