№ 105
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело №
20241001000773 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 835 от 12.06.2024г., постановено по т.д. № 374/2023 г., СГС, ТО, VІ- 25 състав
е осъдил „Булсатком“ ЕООД /сега „Виваком България“ ЕАД/ да заплати на Сдружение
„Музикаутор“ на основание чл.79 ЗЗД, вр. чл. 58 ЗАПСП сумата от 32 628,07 лв. с ДДС,
представляваща непогасена част от дължимо възнаграждение по договор за разрешаване на
препредаване по електронна съобщителна мрежа на музикални и свързани с тях литературни
произведения в цялостен и непроменен вид на територията на Р. България от 31.05.2017 г. за
периода първо тримесечие на календарната 2020 г., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска - 22.02.2023 г., до окончателното плащане, както и на основание чл.78,
ал. 1 от ГПК сумата от 5 641.48 лв. – разноски по делото.
В законноустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от ответника „Виваком
България“ ЕАД /универсален правоприемник на „Булсатком“ ЕООД/, с която се обжалва
първоинстанционното решение. Твърди, че съдът неправилно е приел, че трябва да плаща
възнаграждение, което не зависи от това дали получава и каква насрещна престация и че
щом е включило дадена програма в крайната абонаментна цена за пакет и събира
възнаграждение от абонатите си за този пакет, то трябва да включи тази програма в отчета
към Музикаутор, независимо дали същата /и включените в нея произведения/ се предава
или препредава. Излага и че направеното от първоинстанционният съд тълкуване на
договора е в противоречие със правилата на чл.21, ал.1 и ал.2, както с чл. 91, ал.5 ЗАПСП /в
1
редакцията им към ДВ., бр.14/21.02.15г./, като е налице и противоречие на правните изводи
на съда със събрания по делото доказателствен материал. Неправилни били и изводите на
съда относно програмите с различна разделителна способност; относно програмите със
спортен и информационен профил; относно размера на дължимото възнаграждение, като
решението противоречало и на европейското законодателство и практиката на СЕС. Иска се
съдът да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което за отхвърли
предявените искове, с присъждане на разноски.
С писмения си отговор Сдружение „Музикаутор“ оспорва въззивната жалба и иска съдът да
потвърди обжалваното решение, с присъждане на разноски.
САС, ТО, 5 състав, след като обсъди оплакванията във въззивната жалба във връзка с
атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбата е допустима- подадена е в срок от легитимирано лице с правен интерес срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 58 ЗАПСП.
В исковата молба на Сдружение „Музиаутор“ ЕООД се излага, че е сдружение по ЗЮЛНЦ и
чл. 40 от ЗАПСП за колективно управление на авторски права на композитори, автори на
литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели, като е вписано и
регистъра на Министерство на културата под № 1/13.01.1994 г. и притежава удостоверение
за нарочна регистрация като организация за колективно управление на права (ОКУП) №
У62/05.09.2014 г. и удостоверение № 62-00-0152/27.10.2021 г. на Министерство на културата.
Ответникът е универсален правоприемник на „Булсатком“ ЕАД и е предприятие,
осъществяващо електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа, посредством
която разпространява телевизионни програми, съдържащи музикални произведения и
свързани с тях литературни произведения, включени в тези програми. На 31.05.2017 г.
между страните е сключен договор, по силата на който сдружението е отстъпило на
ответника, в качеството му на ползвател по смисъла на ЗАПСП, неизключителното право да
препредава музикални и свързани с тях литературни произведения по електронна
съобщителна мрежа - по жичен и/или безжичен път на територията на Р. България
едновременно с излъчването и/или предаването на телевизионните програми, от които тези
произведения са част, изцяло и в непроменен вид. Срещу така отстъпените права ответното
дружество се е задължило да заплаща за всеки отчетен период, който е тримесечен,
възнаграждение за авторски права, чийто размер се определя въз основа на деклариран от
ползвателя брой абонати, ползващи телевизионен пакет програми съгласно предвидените в
раздел II на Тарифата на сдружение „Музикаутор“ размери, която представляваща
приложение към заповед № РД 09-816/09.10.2014 г. на министъра на културата и утвърдена с
нея, с която се изменя предходна заповед № РД 09- 639/05.08.2014 г. Твърди, че съгласно
договора точният размер на дължимото за всеки отчетен период възнаграждение се определя
въз основа на предоставен от ответника отчет /отчетна карта/, съдържаща телевизионен
2
пакет с брой програми и се изчислява въз основа на декларираните от същия брой абонати,
ползващи съответния телевизионен пакет, като се умножават по размера на
възнаграждението, предвидено за точно този пакет в раздел II на Тарифата като твърда
сума, като така получената месечна стойност се умножава по броя на месеците, включени в
съответния отчетен период. За целта, съгласно чл. 4, ал.2 от договора ползвателят се
задължава да представя на Музикаутор информационна карта по образец, съдържаща
справка за радио и телевизионните програми, включени в отделните телевизионни пакети по
раздел II на Тарифата; общия брой абонати за съответния отчетен период и съотношението
на тези абонати по пакети. Съгласно дефинициите в договора между страните, определящи
съдържанието на използваните понятия, „телевизионен пакет“ включва „от-до“ брой радио
и/или телевизионни програми, предлагани от ползвателя на крайния потребител. Твърди се,
че за първо тримесечие на 2020 г. ответникът е представил отчетна карта, съгласно която за
този период има 662 431 абоната, като на 593 687 предлага Икономичен пакет от 40
програми, чиято единична стойност е 0.03 лв. за пакет на абонат или общо дължимата сума е
в размер на 53 431.83 лв. без ДДС; на 56 707 абоната предлага Стандартен пакет от 41 до 80
програми, чиято единична стойност е 0.04 лв. за пакет на абонат или общо дължимата сума е
в размер на 6 804.84 лв. без ДДС и на 12 037 абоната предлага Премиум пакет от 81 до 120
програми, чиято единична стойност за пакет на абонат е 0.05 лв. или общо дължимата сума е
в размер на 1 805.55 лв. без ДДС. Така ответникът заплатил за първото тримесечие на 2020
г. възнаграждение за декларираните абонати, ползващи съответните пакети, в размер на 42
585.78 лв. с ДДС, след приспадане на уговорените 35% браншова отстъпка и 12%
индивидуална отстъпка, уговорена в чл. 3 от договора. Ищецът твърди, че установил, че от
началото на 2017 г. предлаганите от „Булсатком“ ЕООД пакети на крайни абонати съдържат
значително повече брой програми във всеки пакет, каквато информация била налична в
Общите условия на ответното дружество, на електронната му страница, както и в рекламни
материали. Видно от тази информация, то изобщо не предлага пакет до 40 програми, пакет
„Старт“ съдържа 100 програми, следователно съответства на пакет от 81 до 120 програми
съгласно Тарифата, с единична цена на пакета за абонат 0.05 лв., пакет „Стандартен“
съдържа 100 програми, следователно съответства на пакет от 81 до 120 програми съгласно
Тарифата, с единична цена на пакета за абонат 0.05 лв., пакет „Премиум“ съдържа 170
програми, следователно съответства на пакет над 120 програми съгласно Тарифата с
единична цена на пакета за абонат 0.06 лв. и пакет „Фюжън“ съдържа над 172 програми,
следователно съответства на пакет над 120 програми съгласно Тарифата с единична цена на
пакета за абонат 0.06 лв. Справка на интернет страницата на СЕМ сочела, че ответникът
предоставял на аудиторията си 303 телевизионни и радио програми, а по данни на
Комисията за регулиране на съобщенията за 2019 г. притежава пазарен дял за този вид услуга
от 36,3 %, което било невъзможно, ако той предлага, както е декларирал, основно
потребление на икономичен пакет до 40 програми. Ищецът твърди, че в резултат на
декларирането от ответника на неточна и неактуална информация, в противовес с
договореното от страните, той му заплатил по-малко от дължимото възнаграждение за
първото тримесечие на 2020 г. Сочи, че отчетът е следвало да съдържа информация, че 593
3
687 абонати ползват пакет до 100 програми, при което се дължат по 0.05 лв. на брой и за
три месеца дължимото възнаграждение е 89 053.05 лв. без ДДС; че 56 707 абонати ползват
пакет до 129 програми, при което се дължат по 0.06 лв. на брой и за три месеца дължимото
възнаграждение е 10 207.26 лв. без ДДС; че 12 037 абонати ползват пакет от 172 програми,
при което се дължат по 0.06 лв. на брой и за три месеца дължимото възнаграждение е 2
166.66 лв. без ДДС. В този случай общо дължимото възнаграждение за първото тримесечие
на 2020 г. възлиза на сумата от 67 246.08 лв. с ДДС след приспадане на 35% браншова
отстъпка и 15% индивидуална отстъпка поради повисоката стойност на възнаграждението,
съгласно чл. 3 от договора и раздел III от Тарифата, като разликата между така определеното
възнаграждение и платеното такова от ответника възлиза на сумата от 24 660.30 лв. с ДДС.
Ищецът сочи и че извънсъдебните опити спорът да бъде разрешен били напразни, като в
отговор на негово писмо изх. № 108-956/21.05.2020 г. ответникът тълкувал превратно
постигнатата договореност и отказал да заплати дължимата разлика. Иска се съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 32 628,07лв. с ДДС
/съгл. допуснатото увеличение/, представляваща дължимата сума за доплащане на
възнаграждение за авторски права за първото тримесечие на 2020 г. за предоставяне на
музикални и свързаните с тях литературни произведения, включени в радио и телевизионни
програми, равняваща се на разликата между общо дължимото възнаграждение в размер на
721.213,85 лв. с ДДС и заплатеното в размер на 42585,78 лв. с ДДС, ведно със законната
лихва и направените разноски по делото.
С писмения си отговор ответникът не оспорва сключването на договор с ищеца с
изложеното в исковата молба съдържание; че по силата на договора е представил отчетна
карта за първото тримесечие на 2020 г., съдържаща посочената информация, вкл. че има 662
431 абоната, въз основа на която е определено дължимото възнаграждение, което е
изплатил. Не оспорва и че с писмо с вх. № ЛЛР-1434-01-114/24.02.2020 г. „Булсатком“
ЕООД е декларирало пред СЕМ 303 телевизионни и радиопрограми. Оспорва, че е
декларирал неточна и невярна информация; че отчетът е следвало да съдържа информация,
че 593 687 абонати ползват до 100 програми, 56 707 абонати ползват пакет до 129 програми
и 12 037 абонати ползват пакет от 172 програми; както и че е заплатил по-малко от
дължимото възнаграждение. Възразява, че съобразно клаузите на сключения договор, чл. 21,
ал.1 и ал.2 от ЗАПСП, Тарифата на ищеца, чл. 91, ал.5 от ЗАПСП, Директива 93/83/ЕИО на
Съвета, европейското законодателство, практиката на съда на ЕС и съдържанието на
сключените между „Булсатком“ ЕООД и телевизионните организации договори,
възнаграждение се дължи само за програми, които са обект на вторичен пренос-
препредаване, а не за всички програми на оператора, в това число и тези, които са обект на
първичен пренос - предаване. Излага доводи и съображения за разликата между предаване и
препредаване на телевизионни програми и включените в тях музикални и свързаните с тях
произведения, като поддържа, че първичен е преносът, когато: 1/. се осъществява по
електронна съобщителна мрежа на радио или телевизионната организация, създала
програмата или 2/. първоначално се осъществява по електронна съобщителна мрежа на
друга организация и това е единственият начин, по който се достига до крайния потребител.
4
Във всички останали случаи е налице хипотезата на вторичен пренос – препредаване и с
оглед договореното между страните, възнаграждение се дължи само за програмите, които се
препредават във всеки един от телевизионните пакети, които „Булсатком“ ЕООД предлага на
пазара. Сочи, че част от програмите, включени в съответните пакети са обект на предаване,
за което между него и съответната телевизионна организация е сключен договор, в които
договори телевизионните организации са декларирали, че са уредили правата си с
правоносителите, от което следвало, че телевизионните организации са получили от
правоносителите разрешение по чл. 21, ал.1 от ЗАПСП да излъчват произведенията
самостоятелно или чрез друга организация, в случая „Булсатком“ ЕООД, поради което
отделно възнаграждение от „Булсатком“ ЕООД не се дължи. Такова се дължи от
излъчващите организации – телевизиите, а не от оператора. Възразява и че не се дължи
възнаграждение и за включените в пакетите телевизионни програми с различна
разделителна способност – HD версиите на програмите, доколкото различните версии на
програмите включват едно и също съдържание, като разликата е само в разделителната
способност и качеството на предаване и не се касае до отделен, самостоятелен обект на
авторски права, различен от програмата в SD формат. Освен това всички телевизионни
организации, които предоставят програми в двата формата изрично са посочили това в
договорите си и едновременно с това са декларирали, че са уредили правата си с
правоносителите на произведенията, включени в програмите. Поради това поддържа, че не
се дължи отделно възнаграждение за програмите, разпространявани в SD и HD формат, тъй
като по силата на чл. 91, ал.5 от ЗАПСП разрешението, дадено от телевизионните
организации за този вид използване се смята, че включва и разрешението за използване на
произведенията, включени в програмата. Възразява и че не се дължи възнаграждение и за
програмите със спортен и информационен профил, доколкото тези програми не касаят
произведения, включени в устава на Музиаутор, конкретно в чл. 3, ал.1 от устава. Поддържа
се, че ищецът има право на възнаграждение в случаите на 1/. предаване, за което
възнаграждението се дължи от телевизионните организации и 2/. в случаите, в които е
налице препредаване- възнаграждение, което се дължи от платформените оператори, но само
в случаите, в които в програмите са включени произведения от тези, посочени в устава му,
каквито в спортните и информационните програми не са включени. В обобщение възразява,
че възнаграждение по сключения между страните договор се дължи само за включените в
пакетите програми, които ответникът препредава по електронната си съобщителна мрежа и
в които са включени музикални произведения, но не и за тези, които са обект на пряко
предаване, програмите, които са с отстъпени права за препредаване на телевизионните
организации, както и програмите, в които не се включват музикални произведения, поради
което ответникът е декларирал пред ищеца точна информация и е заплатил дължимото за
процесния период възнаграждение. Възразява и че действително е декларирало пред СЕМ
303 телевизионни и радио програми, за които е придобило права за разпространение,
независимо дали се предават или препредават, като и една част от програмите не са
включени в нито един от предлаганите от ответника пакети.
5
С допълнителната си искова молба ищецът не оспорва доводите на ответника относно
разликата в понятията предаване и препредаване. Не се оспорва и че действително
предметът на процесния договор са програми, които се препредават, но твърди, че спорът
между страните е как следва да бъде определено възнаграждението за това, т.е. как се
определя единичната цена на дължимото възнаграждение, която впоследствие се умножава
по броя абонати за съответния период. Твърди че размерът на възнаграждението следва да се
определя по ставка в тарифата, която зависи от броя на всички програми в предлаган пакет,
а не само от препредаваните. Поддържа се, че волята на страните по договора е ясна и тя не
предвижда селекция на програми от ползвателя в рамките на един пакет. Принципът на
определяне на възнаграждението на база общия брой на програмите във всеки пакет е
описан в договора, както и в методиката и икономическата обосновка, на база на които
предложението за размер на възнагражденията и начинът на тяхното определяне е одобрен
от министъра на културата съгласно чл. 94р от ЗАПСП. Размерът на дължимите
възнаграждения и механизмът на определянето им е резултат на рамкова договореност от
10.07.2014 г. между представителната организация на ползвателите БАККО и сдружението,
която е намерила отражение и в сключения индивидуален договор с ответника, член на тази
организация. Оспорва твърдението, че правоносителите са дали разрешение на ТВ
организации за излъчване и предаване на произведенията, включени в програмите, но дори
това да е така, то не се отразявало на факта на препредаването. Излага и че представените от
ответника договори с телевизионни организации имат за предмет отстъпването на сродното
право, което телевизията има върху своята програма съгласно чл. 91 от ЗАПСП, но те нямат
за предмет отстъпването на авторски права върху произведения съгласно чл. 18 от ЗАПСП,
защото тези права не са предоставени от правоносителите на телевизиите. Във всички
договори било посочено, че съответната телевизия отстъпва на „Булсатком“ ЕООД правото
да разпространява конкретната програма, но понятие „разпространение“ в ЗАПСП нямало.
Освен това договорите са непротивопоставими на ищеца, доколкото той не е страна по тях,
поради което и декларативното изявление, че се отстъпват и права върху произведенията,
включени в програмата, не освобождава ответника от отговорност. Твърди и че телевизиите
нямат отстъпени права на препредаване на музикални произведения, включени в техните
програми. Поддържа, че за пряко въвежданите програми възнаграждение не се събира, за
препредаваните чуждестранни програми възнаграждение се дължи и няма практика на СЕС,
че такова не се дължи, тъй като правата са предварително уредени. За спортните,
информационни и др. програми възнаграждение също се дължи, доколкото и в тях
музикално съдържание присъства като фонова музика, музика в реклами, шапки на
предавания или кашове.
С допълнителния си отговор ответникът оспорва твърдението на ищеца, че в подаваната
информационна карта следва да се включат всички програми, които влизат в даден пакет,
като излага доводи, че за определяне на дължимото възнаграждение в телевизионния пакет
следва да бъдат включени само програмите, които се препредават. Оспорва и твърдението на
ищеца, че ЗАПСП не използва понятието „разпространение“ на произведение, като се сочи,
че то е използвано напр. в чл. 1 от ЗАПСП. Изложени са допълнително доводи и е цитирана
6
съдебна практика в подкрепа на становището на ответника, че телевизионните организации
имат отстъпено право да преотстъпват другиму получените от авторите права, както и имат
отстъпено право на препредаване на произведенията.
САС, ТО, 5 състав намира от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и се установява от представените доказателства, че ищцовото
СНЦ „Музикаутор“ е сдружение, регистрирано по Закона за юридическите лица с
нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/ и образувано на основание чл. 40 от Закона за авторското право и
сродните му права /ЗАПСП/ за колективно управление на авторски права на композитори,
автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели, вписано е в
регистъра на Министерство на културата под № 1/13.01.1994 г. и притежава удостоверение
за нарочна регистрация като организация за колективно управление на права (ОКУП) №
У62/05.09.2014 г. и удостоверение № 62-00-0152/27.10.2021 г. на Министерство на културата.
Не се спори и че ответното дружество е предприятие, осъществяващо електронни
съобщения чрез електронна съобщителна мрежа, посредством която разпространява
телевизионни програми, съдържащи музикални произведения и свързани с тях литературни
произведения, включени в тези програми.
Не се спори че на 31.05.2017 г. между страните е сключен договор № 15-276-2017/2017г. за
разрешаване на препредаване по електронна съобщителна мрежа на музикални и свързани с
тях литературни произведения в цялостен и непроменен вид на територията на Р. България,
сключен в съответствие с подписано на 10.07.2014 г. рамково споразумение между
Музикаутор и Българска асоциация на кабелните комуникационни оператори (БАККО),
чийто член е ответника, представляващо неразделна част от договора във вид на приложение
№ 1 към него, по силата на който Музиаутор, в качеството си на сдружение за колективно
управление на авторски права по смисъла на чл. 40 от ЗАПСП, отстъпва на “Булсатком“
ЕАД, в качеството му на ползвател, неизключителното право да препредава на територията
на Р. България произведения по електронна съобщителна мрежа – по жичен и/или безжичен
път – едновременно с излъчването и/или предаването им, изцяло и в непроменен вид.
Съгласно чл. 2 от договора, срещу предоставеното по чл. 1 право на използване ползвателят
се задължава да заплаща на Музикаутор за отчетен период авторски възнаграждения,
определени на база телевизионен пакет съгласно раздел II от Тарифа (Правила) на
Музикаутор за определяне размера на възнагражденията за препредаване на музикални
произведения, литературни произведения, свързани с музика и аранжименти, независимо от
средата и способите за препредаване, представляваща съгласно т.2 от раздел „Дефиниции“
приложение № 2 към договора (Тарифата), и изчислени както следва: брой абонати,
ползващи телевизионен пакет с посочен в Тарифата брой програми, умножен по броя на
месеците, включени в съответния отчетен период, като общият размер на авторските
възнаграждения, дължими от ползвателя за отчетен период се изчислява като сбор от
дължимите от него възнаграждения за отделните телевизионни пакети, предлагани на
крайните потребители през отчетния период. Уговорено е, че дължимото съгласно Тарифата
възнаграждение е без ДДС и върху него следва да се начисли такъв данък. В чл. 3 от
7
договора са посочени съответните приложими при определяне на крайното възнаграждение
браншова и индивидуална отстъпки. Съгласно уговореното в чл. 4 от договора, с цел
определяне размера на дължимото от ползвателя възнаграждение, е предвидено негово
задължение до 15-то число на първия месец от календарното тримесечие да предоставя на
Музикаутор информационна карта по образец, представляващ приложение № 3 към
договора, която съдържа: а/ справка за радио и/или телевизионните програми, включени в
отделните телевизионни пакети по раздел II от Тарифата, предлагани през отчетния период
от ползвателя на крайните потребители и б/ общия брой абонати на ползвателя за
съответния отчетен период, както и съотношение на тези абонати в отделните телевизионни
пакети по раздел II от Тарифата, като данните следва да са актуални към 1-во число на
първия месец от тримесечието.
Видно от представеното Рамково споразумение от 10.07.2014 г., сключено между СНЦ
„Музикаутор“ и БАККО, в качеството му на представителна организация на ползвателите по
см. на чл. 40е, ал.5 от ЗАПСП, в раздел II, т.5 е постигнато съгласие възнагражденията,
събирани от сдружението за препредаване по електронна съобщителна мрежа на музикални
и свързаните с тях литературни произведения, както и отделните изходни компоненти,
имащи отношение към изчисляване на тези възнаграждения, да бъдат във вида и размерите,
заложени в проекта на Тарифа (Правила) на Музикаутор – приложение № 1 към
споразумението.
Между страните не се спори, че приложимата към договора между тях Тарифа (наименована
Правила) за определяне на дължимите възнаграждение съответства на одобрения с
рамковото споразумение проект, както и че е утвърдена със заповед № РД 09-639/05.08.2014
г. на заместник-министър на културата и изменена със заповед № РД 09-816/09.10.2014 г. на
Министъра на културата.
Видно от Правилата за определяне размера на възнагражденията за препредаване на
музикални произведения, свързани с музика литературни произведения и аранжименти,
независимо от средата и способите за препредаване (Тарифа), възнагражденията се дължат
на всяко тримесечие, като до 15-то число на първия месец от съответния тримесечен период
предприятието, сключило индивидуален договор с Музикаутор представя на последното
информационна карта по образец, която съдържа: а/ справка за радио- или телевизионните
програми, предлагани от предприятието на крайните потребители (абонати) и б/ общия брой
абонати на съответното предприятие за съответния отчетен период, както и съотношение на
тези абонати в отделните пакети съгласно таблицата по Раздел II. Единичната цена на
възнагражденията, определена в таблицата по раздел II на Правилата е както следва: при
телевизионен пакет с брой програми до 40, цената на пакет/абонат на месец е 0,03 лв., при
пакет от 41 до 80 броя програми – 0,04 лв., при пакет от 81 до 120 броя програми – 0,05 лв. и
при пакет с над 120 програми – 0,06 лв. Видно от приложение № 2 (в чл.4, ал.1 от договора
посочено като приложение № 3), информационната карта следва да съдържа попълнени
данни за използваните електронни съобщителни мрежи като вид и територия, общ брой
абонати, брой абонати по съответните пакети съгласно тарифата и списък на програмите по
8
пакети.
Между страните не се спори, че за процесния период – първо тримесечие на календарната
2020 г., ответното дружество е подало информационна карта, в която е посочило, че на 56
707 абонати е предоставило пакет „Стандартен“, който включва 71 броя програми, 12 037
абонати ползват пакет „Премиум“, включващ 101 програми, и 593 687 абонати ползват пакет
„Икономичен“, включващ 36 броя програми. Въз основа на така подадената информация
Музикаутор е начислило съобразно предвидените в Тарифата единични цени за съответните
пакети възнаграждение в размер на 42 585.78 лв. с ДДС, за което е издал фактура №
**********/21.01.2020 г. на стойност 42 585.78 лв., която сума му е заплатена.
Ответникът е представил по делото под формата на приложение № 1 списък на програмите,
които са обект на пряко предаване от „Булсатком“ ЕООД и едновременно с това са
предоставени на ответника с вече уредени авторски права; под формата на приложение № 2
списък на чуждестранните програми, които „Булсатком“ ЕООД препредава, но за тях не
дължи възнаграждение, тъй като са с уредени авторски права и за тях е налице изключението
по чл. 21, ал.2 ЗАПСП; под формата на приложение № 3- списък на програмите, които не
съдържат музикални произведения и свързаните с тях литературни произведения, за които
програми ответникът възразява, че не са обхванати от сключения между страните договор и
за тях възнаграждение не се дължи.
Представени по искане на ответника по делото са договорите, сключени между Музикаутор
и телевизионните организации, предаващи български и чуждестранни програми, посочени
от ответника в приложение към отговора на исковата молба.
От ответника са представени и договорите, сключени между него и телевизионните
организации за разпространение на телевизионни програми.
Видно от приетото по делото от първоинстанционният съд заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, след като е установило въз основа на подадена от ответното
дружество информация броя на абонатите му към 01.01.2020 г. (към която дата следва да са
актуални подаваните от „Булсатком“ ЕООД данни съгласно клаузата на 4, ал.1, изр. последно
от договора ), всеки абонат какъв тв пакет ползва и съответно – всеки тв пакет какъв брой
програми предлага, и след прилагане на уговорените в договора браншова отстъпка и
индивидуална отстъпка за обем съгласно раздел II от Тарифата, вещото лице дава
заключение, че към 01.01.2020 г. броя на абонатите на ответното дружество е 670 968, като
45 650 броя абонати ползват пакет „Старт“, съдържащ 86 броя програми, 198 667 броя
абонати ползват пакет „Стандарт“, съдържащ 116 броя програми и 426 651 броя абонати
ползват пакет „Премиум“, съдържащ 147 броя програми. Съобразно така констатираното и
приложимата Тарифа, вещото лице дава заключение, че размерът на дължимото от
ответника възнаграждение за първото тримесечие на 2020 г. възлиза на сумата от 113 444.73
лв. без ДДС. След прилагане на браншовата отстъпка от 35%, дължимата сума е 73 739.07
лв., а след приспадане на индивидуална отстъпка по раздел III от Тарифата, дължимото
възнаграждение възлиза на сумата от 62 678.21 лв. без ДДС. При отчитане на платеното от
ответника възнаграждение от 42 585.78 лв., неплатеният остатък възлиза на сумата от 32
9
628.07 лв.
От първоинстанционният съд е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което
е дало заключение по въпросите по какъв начин всяка една от програмите, които ответникът
твърди да са обект на пряко предаване, достигат до широката публика – чрез кабел, сателит
или цифрово ефирно разпространение; кога широката публика има достъп до сигнала на
тези програми; притежава ли съответният телевизионен оператор собствена електронна
съобщителна мрежа; какъв брои програми съдържа всеки пакет по сключените с абонатите
на ответника договори; кои от програмите, обект на пряко предаване, достигат до зрителите
чрез повече от един технически способ- както чрез платформен оператор, така и чрез
наземно ефирно излъчване; предлагал ли е в процесния период някой от другите оператори
– „А1 България“ ЕАД и „Виваком България ЕАД“ – телевизионен пакет, който да съдържа
до 40 програми. Видно от заключението, телевизионния сигнал се предава от
телевизионните организации до крайния потребител чрез кабел, чрез сателит и чрез цифрово
ефирно разпространение. Вещото лице посочва, че при проверка в офиса на ответното
дружество е установил, че в базата електронни данни на „Булсатком“ ЕООД не се съдържа
информация за минал период (т.е. за процесния първо тримесечие на 2020 г. ) за това какъв
брои програми съдържа всеки пакет по сключените с абонатите на ответника договори.
Поради това вещото лице е проверило три броя еднотипни договора с абонати, въз основа на
които в таблици е посочило какви програми като вид и брой включва всеки от
предоставените телевизионни пакети, при различните видове приемници – DTH с SD
приемник, DTH с HD приемник и IPTV приемник. При изслушването си в открито съдебно
заседание на 19.04.2024 г. вещото лице потвърждава, че от „Булсатком“ ЕООД не са му
предоставили информация с твърдения, че не се съхранява за минал период, относно
сключените с всеки абонат договори, респективно – за какъв брой програми е сключен всеки
индивидуален договор, за периода първо тримесечие на 2020 г., поради което не може да се
извърши обективна проверка за този минал период.
Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК,
САС, ТО, 5 състав намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 58, ал 1 ЗАПСП авторът на разгласено музикално, литературно или
аудио- визуално произведение - индивидуално или чрез регистрирана организация за
колективно управление на права или регистрирано независимо дружество за управление на
права - дава предварително и писмено съгласие за публично изпълнение на живо или чрез
запис, за излъчване, за предаване, за препредаване и за предлагане на електронен достъп до
произведение или до част от него. Съгласието може да се даде индивидуално от автора, чрез
регистрирана организация за колективно управление на права или чрез регистрирано
независимо дружество за управление на права, освен ако в закона е предвидено друго.
Съгласно чл. 94о1 ЗАПСП организацията за колективно управление на права или
независимото дружество за управление на права отстъпва на ползвателите с договор
10
колективно управляваните права за използване на произведения или на други обекти на
закрила.
Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на
31.05.2017 г. е сключен договор, по силата на който Музикаутор, в качеството си на
сдружение за колективно управление на авторски права по см. на чл.40 ЗАПСП, отстъпва на
„Булсатком“ ЕАД неизключително право да препредава музикални и свързани с тях
литературни произведения по електронна съобщителна мрежа по жичен и/или безжичен път
на територията на Р. България едновременно с излъчването им изцяло и в непроменен вид.
Срещу отстъпените права, ответното дружество се задължава да заплаща на всеки отчетен
период (тримесечие) възнаграждение за авторски права, калкулирани въз основа на
деклариран от ползвателя брой абонати, ползващи телевизионен пакет програми съгласно
предвидените в раздел II на Правилата/Тарифата на сдружението размери. Съгласно чл. 2
точният размер на дължимото за всеки отчетен период възнаграждение се определя въз
основа на телевизионни пакет програми, като се изчислява въз основа на декларираните от
ползвателя брой абонати, ползващи съответния телевизионен пакет, който се умножава по
размера на възнаграждението, предвидено за този пакет в Тарифата и по броя на месеците,
включени в съответния отчетен период. За тази цел съгл. чл.4, ал.2 от договора ползвателят
се задължава да предоставя на Музикаутор информационна карта по образец, с която
декларира следните обстоятелства: справка за радиотелевизионни програми, включени в
отделните телевизионни пакети по раздел II на Тарифата; общ брой абонати за съответния
отчетен период, както и съотношение на тези абонати по пакети. Информационните карти се
предоставят до 15-то число на първия месец от съответното тримесечие, като съгласно чл. 4,
ал. 1, изр. последно от договора данните в тях следва да са актуални към първо число на
първия месец от тримесечието.
Не е спорно и че в изпълнение на договора, Музикаутор е отстъпило уговорените
неизключителни права да се препредават музикални и свързани с тях литературни
произведения по електронна съобщителна мрежа по жичен и/или безжичен път на
територията на Р. България едновременно с излъчването им изцяло и в непроменен вид.
Спорен между страните е начина на определяне на дължимото от ползвателя
възнаграждение по договора- на база всички програми, попадащи в предоставяните на
крайните абонати пакети или само на тези от тях, спрямо които се осъществява
препредаване.
При тълкуване действителната обща воля на страните съгл. чл.20 ЗЗД относно постигнатата
конкретна уговорка относно дължимото по договора възнаграждение, съдът взе предвид, че
съгласно дадената в договора дефиниция, „телевизионен пакет по см. на раздел ІІ от
Тарифата на Музикаутор включва "от- до“ брой радио- и/или телевизионни програми,
предлагани заедно от ползвателя на крайния потребител с обща цена, независимо дали тези
програми се предлагат като самостоятелна услуга или заедно с други електронни
съобщителни услуги (например телевизия и интернет, телевизия и гласова телефонна услуга
и т. н.)“; че съгласно Правилата за определяне на размера на възнаграждението за
11
препредаване на музикални произведения, утвърдени със заповед № РД 09-639/05.08.2014 на
министъра на културата, изменяща заповед № РД09-816/09.10.2014 на министъра на
културата, телевизионен пакет представляват съвкупността от радио- и/или телевизионните
програми, предлагани заедно от предприятието на крайния потребител с обща цена,
независимо дали се предлагат като самостоятелна услуга или заедно с други електронни
съобщителни услуги; съгласно Методика за изготвяне на предложение за правила за
определяне размера на възнагражденията за препредаване на музикални произведения
свързани с музика и литературни произведение, предложените нива на възнаграждения са
структурирани на база две обективни характеристики на услугата "достъп до ТВ и
радиопрограми на дребно": брой абонати ползващи услугата и брой ТВ програми, включени
в абонамента на потребителя, като броя на абонатите показва размера на пазарния дял на
оператора, а броя на програмите, получавани от всеки негов абонат, измерва относителната
тежест на ползването на музикални и свързани с тях литературни произведения при
препредаването, които са основен обект на уреждане с Тарифата; съгласно споразумението
от 10.07.2014 г. между Музикаутор и Българската асоциация на кабелните комуникационни
оператори- БАККО" (браншова организация, член на която е и ответното дружество и което
е рамково споразумение за процесния договор), е постигнато съгласие възнагражденията,
събирани от Музикаутор за препредаване по електронна съобщителна мрежа на музикални
произведения, литературни произведения, свързани с музика и аранжимент, както и отделни
изходни компоненти, имащи отношения към изчисляване на тези възнаграждения, да бъде
във вида и размерите, заложени в проекта на Тарифата (приложение № 1 към
споразумението); информационната карта, която ответникът следва да подава за определяне
на дължимото възнаграждение съдържа само полета за попълване на данни за общия брой
абонати през отчетния период и за брой абонати, ползващи пакети съответно до 40
програми, от 41 до 80 програми, от 81 до 120 програми и над 120 програми, както и списък
на програмите по пакета. Съобразяването с тези уговорки води до извода, че при определяне
размера на дължимото по договора възнаграждение, въз основа на сключеното браншово
споразумение, приетата Тарифа и Методиката за изготвяне на предложение за правила за
определяне размера на възнагражденията за препредаване на музикални произведения
свързани с музика и литературни произведение, страните са приели възнаграждението за
отстъпените с договора от 31.05.2.0217 г. права да се определя на база всички радио и/или
телевизионни програми, предлагани от ответния оператор на неговите абонати, които са
включени в отделните телевизионни пакети. Противно на изложените във въззивната жалба
на „Виваком България“ АД доводи, това тълкуване не противоречи на добрите нрави.
Съгласно чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД, нищожни са договори, които накърняват добрите нрави, т. е.
договорите или клаузи от тях, с които се нарушават принципите за справедливост в
гражданските и търговски отношения. В гражданско- правната теория и практика е
установено, че нееквивалентността на насрещните престации по един двустранен договор
също нарушава тези принципи. В случая сочената от ответника нееквивалентност на
престациите не е налице, тъй като така определеното възнаграждение е съобразено с това,
че операторът следва да заплати възнаграждение за ползваните от него чрез препредаването
12
авторски права съответно на пазарния му дял в бранша и съответно на предоставяната от
него услуга към крайните потребители, заплащащи по- високата абонаментна такса за
пакета, съдържащ повече програми. Колкото по- висока е цената на един телевизионен
пакет, толкова по- висока следва да е и цената на препредаваните в него програми. Така
определеното по размер възнаграждение не е неадекватно на пазара, нито е определяемо на
база невъзможни критерии.
Ето защо и съдът счита, че с договора не е предоставено право на оператора да изключи от
отчета програмите, за които твърди да не осъществява препредаване, а пряко въвеждане или
такива за които правата за препредаване са придобити чрез индивидуални договори с
отделните радио и телевизионни оператори. В случая, тъй като преносът е извършен от
друга организация- ответното дружество, чрез едновременно и непроменено приемане и
предаване, независимо от използваните технически средства, изцяло и без никакви
изменения на радио- и телевизионни програми или на големи части от тях,
разпространявани за приемане от широката аудитория, се касае до вторичен пренос или
"препредаване" /арг. от § 1, т. 17 от ДР на ЗРТ и чл. 21, ал. 2 ЗАПСП, редакция ДВ, бр.
25/2011г./ Това е така, защото препредаване на произведения, обект на авторска закрила, има
и при прякото излъчване на радио и/или телевизионна програма /програмата е нещо
различно от произведението по смисъла на ЗАПСП/ и ако тези права не са придобити от
телевизията при съставянето/създаването на програмата- чл. 9 ЗРТ /какъвто е настоящият
случай/, тя не може да ги прехвърли и на ответника, който дължи възнаграждение за
използването им на организацията за колективно управление на права- арг. от чл. 91, ал. 5
ЗАПСП /отм., ДВ, бр. 100/23г./ във вр. чл.21, ал.2 ЗАПСП /редакция, ДВ, бр. 25/11г./.
Представените
по делото от ответника договори, сключени от него с телевизионните организации, имат за
предмет отстъпването на право, което телевизията има върху своята програма съгл. чл.91
ЗАПСП, но не и отстъпване на авторските права върху включените в тях произведения съгл.
чл.18 ЗАПСП, които права не са предоставени от правоносителите на телевизиите, които са
придобили от Музиаутор правата за използване на произведения за нуждите на своята
собствена дейност- излъчване или предаване, но не и за препредаването на тези програми.
Когато едно музикално или литературно произведение е включено в друго по вид
произведение, обект на друго авторско право, каквато е телевизионната програма, авторът на
музикалното и на литературното произведение не губи своето авторско право върху това
произведение, като носителите на авторски права върху телевизонната прогама не
придобиват авторски права върху включеното в нея музикално или литературно
произведение, доколко музикалното или литературното произведение и телевизионната
програма са различни обекти на авторското право. Съобразно чл. 18, ал. 1 ЗАПСП и чл. 35
ЗАПСП само в правната сфера на авторите на обсъжданите музикални произведения
принадлежи изключителното право да използват създадените от тях произведения, както и
да разрешават използването им от други лица, освен в случаите, за които този закон
разпорежда друго. Формите на използване са очертани в чл. 18, ал. 2 ЗАПСП, част от които
са излъчването и предаването им по кабел/сателит. Упоменатите права, свързани с
13
излъчване и предаване по кабел/сателит на съответното произведение се отстъпва от
носителя им по общия ред - чрез сключване на договор с автора или представляваща го
организация за колективно управление на права, с който е дадено разрешение за предаване.
Следва да се отбележи и че евентуалната договореност между телевизията и мрежите, и
наличието на декларация от страна на телевизионните организации за учредени права не
обвързват автора и представляваща го организация за колективно управление на права.
Доводът на жалбоподателят, че от общия брой програми, включени във всеки от пакетите,
следва да се изключат програмите, при които разликата, е само в разделителната способност
на картината, но не и в съдържанието, също е неоснователно, тъй като съгласно договора
възнаграждение е дължимо за всяко препредаване, а безспорно такова се осъществява и при
програми с едно и също съдържание, но различна разделителна способност, разбирано като
извършване на едновременно и непроменено приемане и предаване, независимо от
използваните технически средства, изцяло и без никакви изменения на радио- и
телевизионни програми или на големи части от тях, разпространявани за приемане от
широката аудитория (дефиницията на § 1, т. 17 ЗРТ). След като в "пакетите" са включени
програми доставяни и в двата вида качество на картината, то за същите се дължи и
възнаграждение и за двата вида доставки, макар, че се касае за програма с едно и също
съдържание. Следва да се има предвид и обстоятелството, че самият жалбоподател е
включил в съответните пакети програми доставяни и в двата варианта на сигнала, като по
този начин е увеличил броя на доставяните от него програми, съответно получавал е и по-
голямо възнаграждение.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателят за недължимост на възнаграждение и за
програмите със спортен и информационен характер. След като страните са постигнали
съгласие и програмите с такъв характер да бъдат включени в съответните пакети, то
очевидно са се съгласили, че и за тези програми се дължи съответното възнаграждение,
каквото е получил и самият ответник, включвайки ги в предлаганите на потребителите
пакети.
Противно на изложеното от жалбоподателят, решението не противоречи и на
европейското законодателство. Постановеното по дело С-325/14 г. решение, с предмет
преюдициално запитване, отправено на осн. чл.267 ДФЕС от Апелативен съд Брюксел,
Белгия, за тълкуване на чл.3, §1 от Директива 2001/29/ЕО на ЕИП и на Съвета от
22.05.2001г., е неотносимо към настоящият спор, който касае не отговорността на
излъчващата организация /по отношение на която е дадено в посоченото решение
тълкуване/, а тази на разпространителя на сигналите, каквото е ответното дружество. Наред
с това, в решението по дело С- 325/14, е посочено, че излъчващата организация не
осъществява акт на публично разгласяване по см. на чл.3, § 1 от Директива 201/29/ ЕИО на
ЕП и на Съвета от 22.05.2001, когато предава сигнали, носители на програми, само до
разпространители на сигнали, като по време или по повод на това предаване сигналите не са
достъпни на публиката, а след това разпространителите ги предават на съответните си
абонати, за да могат впоследствие последните да ги гледат, освен ако намесата на
14
разглежданите разпространители представлява само обикновен технически способ, какъвто
е настоящият случай, при който намесата на разпространителят е от техническо естество,
поради което и следва да се приеме, че се извършва публично разгласяване.
С приетата Директива 2019/789 на ЕП и на Съвета от 17.04.2019 г. за установяване на
правила във връзка с упражняване на авторското право и сродните му права, приложими за
определени онлайн предавания на излъчващите организации и за препредаването на
телевизионни и радиопрограми и за изменение на Директива 93/83/ЕИО на Съвета /довела
до изм. в ЗАПСП, бр.100/2023 г./, е даден отговор на въпроса при технологията, по която
работи телевизионният и радио бизнес в България, при която собствениците на
телевизионни и радио канали предоставят достъп до тях на телеком операторите, а те на
свой ред предоставят на съответния потребител достъп до съответния брой канали, кога
произведенията, част от тези телевизионни и радио програми се считат за разгласени и кой
отговаря при нарушение на правата на авторите. Разрешението на Директивата е, че
отговарят едновременно телевизионният /радио оператор и разпространителят на сигнала,
като тяхната отговорност не е солидарна, а разделна – всеки отговаря за получаване на
разрешение от правоносителите за своята дейност- §20 и 21 от Директивата.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателят за неправилност на изводите на
първоинстанционният съд относно размера на дължимото възнаграждение, без
съобразяване, че приемането на част от каналите изисква НD приемник или IPTV
оборудване /каквото й възражение е направено извън преклузивните срокове/. От
заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че към 01.01.2020 г. броя
на абонатите на ответника е 670 968, от който 45 650л бр. абоната ползват пакет “Старт“,
съдържащ 86 бр. програми; 198667 бр. абоната ползват пакет „Стандарт“, съдържащ 116 бр.
програми; и 426 651 бр. абоната ползват пакет „Премиум“, съдържащ 147 бр. програми.
Дори да се приеме за вярна тезата на ответника, че по сключените договори за един и същи
пакет абонатите ползват различен брой програми в зависимост от способа на получаване на
услугата- чрез сателит или чрез интернет, то по делото липсват ангажирани от ответното
дружество доказателства за броя на абонатите, ползващи пакета чрез интернет и броя на
абонатите, ползващи пакета чрез сателит, каквато информация за първото тримесечие на
2020 г., по твърдение на вещото лице, изготвило съдебно- техническата експертиза, не се
съдържа и в базата електронни данни на ответника.
Ето защо и при съвпадане с изводите на първоинстанционният съд, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора „“Виваком България“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на
Сдружение „Музикаутор“ направените и във въззивното производство разноски в размер на
3 912 лв. с ДДС- заплатен адв. хонорар.
Воден от изложеното, САС, ТО, 5 състав
РЕШИ:
15
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 835/12.06.2024г. на СГС, ТО, VІ- 25 състав.
ОСЪЖДА „Виваком България“ ЕАД да заплати на Сдружение „Музикаутор“ направените
във въззивното производство разноски в размер на 3 912лв.с ДДС- заплатен адв. хонорар.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р. България в едноседмичен срок от
съобщението до страните при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16