№ 901
гр. София, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110161601 по описа за 2022 година
ЮЛ е предявило срещу П. Ц. И. и Ж. Ц. И. /конституирани на мястото на
починалата Х. Ж. Г./ установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане
спрямо ответниците да бъде признато за установено, че дължат в условията
на разделност на ищеца при квоти П. Ц. И. – 1/2, Ж. Ц. И. – 1/2 от следните
суми: 1630.13 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден
имот, находящ се в адрес, аб. № ***, ведно със законна лихва от 01.11.2016 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия размер на 95.70 лв. за периода от 15.09.2015 г. до 03.10.2016 г.,
сумата от 15.64 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна
лихва от 01.11.2016. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 2.19 лв. за периода от
15.09.2015 г. до 03.10.2016 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № 62058/2016 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
наследодателя на ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е
доставил за процесния период на наследодателя на ответниците топлинна
енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се
приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Поддържа, че
наследодателя на ответниците изпаднал в забава, поради което претендира
заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата молба прави уточнение на исковата молба и претендира
1
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът П. Ц. И. не е депозирал отговор
на исковата молба. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален
представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Ж. Ц. И. не е депозирал отговор
на исковата молба. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ изразява становище по
предявените искове, като счита същите за основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от договор от 09.08.2002 г., сключен между ЮЛ и
етажната собственост с адрес адрес, съгласно който е договорено ФДР да
извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода,
включително издаване на обща и индивидуална сметка.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *** от 20.05.2011 г., том I, рег. № ***, дело 179 от 2011 г.,
съгласно който И.И.Г. продава на Х.Ж.Ж. следния свой собствен, придобит по
наследство, недвижим имот, а именно апартамент ***, находящ се в адрес,
***. От представената справка за предоставяне на данни по реда на Наредба
14/18.11.2009 г. се установява, че Х. Ж. Г. /с име преди развода Х.Ж.Ж./ е
2
починала на 21.10.2020 г., като е оставил за наследници по закон: П. Ц. И. –
син и Ж. Ц. И. – дъщеря. В разглеждания случай от представените по делото
доказателства се установява, че Х. Ж. Г. /наследодател на ответниците/ през
процесния период от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г./, е имала качеството на
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ съобразно
притежаваното от нея право на собственост. Така придобитото качество
законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от
различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови
потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при
настъпване на законоустановения факти, прекратяващи облигационните
отношения. В настоящият случай по делото не е спорно, че наследниците на
Х. Ж. Г. се явяват именно ответниците П. Ц. И. и Ж. Ц. И., поради което
следва да бъде ангажирана тяхната отговорност, тъй като в наследството се
включват и задълженията на наследодателя.
От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия са
ответниците по силата правото на собственост и на наследствено
правоприемство. Ответниците следва да отговарят за задължения свързани с
процесния имот съобразно притежаваните от тях идеални части, а именно П.
Ц. И. – 1/2 и Ж. Ц. И. – 1/2. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да
необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни
за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен
договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител.
От приетата по делото коригирана СТЕ от 20.10.2023 г., от която се
установява, че в процесния имот е имало 3 броя отоплителни тела, които са
били демонтирани, което било отбелязано в отчетните формуляри от 2015 г. и
2016 г., поради което за процесния периода нямало начислена ТЕ за
отопление. Вещото лице посочва, че ТЕ за отопление отдадено от сградната
инсталация била изчислена по формулата приложена в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. на база пълна отопляема кубатура 107 куб. м. Съгласно
заключението за процесния период нямало изчислена ТЕ за общи части. През
процесния период имало служебно изчислена ТЕ за БГВ на база два броя
потребители, при служебен определен разход 140 л. на денонощие на един
потребител. Съгласно заключението за процесния период ТЕ изравнителните
сметки са изчислени съобразно Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Вещото лице
посочва, че общия размер на дължимата суми през процесния период възлиза
на 1647.24 лв., като при начисляване на сумите за топлинна енергия била
спазена нормативната уредба. Съгласно заключението топломера за е
преминал през метрологична проверка през 25 месеца, вместо през 24 месеца
за периода от м.10.2012 г. до м.11.2014 г., но през процесния период
топломера не бил сменен и през последващите проверки през м.11.2014 г. и
м.10.2016 г. не били констатирани отклонения извън допустимите стойности.
По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в
частта, в която е посочено, че за процесния период размерът на претенция за
дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. възлиза на
13.60 лв.
Настоящият състав намира, че по делото е установено реално
доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което
е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в
науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото
лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси,
предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във
връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При
извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и
при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът
3
приема за установено, че при спазване на ЗЕ на наследодателя на ответниците
до процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение
на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на
потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ
съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди
съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани
са на изискуемия контрол /при проверките не били констатирани отклонения
извън допустимите стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила
топлинна енергия. Няма основание да не се приеме съдебно-техническата
експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от
никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая
данните за потребената в имота на ответниците топлинна енергия не са
единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни
документи, а са събрани и други доказателства, в това число и от
представените от третото лице помагач документи. Ето защо съдът счита, че
по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от
ответниците топлоенергия в определеното количество. Предвид изложеното и
съдът намира, че общия размер на дължимата главница за топлинна енергия
за процесния период за целия процесен имот възлиза на сумата от 1647.24 лв.,
като с оглед на диспотизивното начало, доколкото се претендира сума в по-
нисък размер от 1630.13 лв., именно в този размер следва да се уважат
предявените искове. В случая всеки един от ответниците следва да отговарят
за задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните от него
идеални части от собствеността на процесния имот, поради което ответникът
П. Ц. И. следва да отговора за 1/2 част от общия размер на дължимите суми за
топлинна енергия или за сумата от 815.06 лв., а ответникът Ж. Ц. И. за ½ част
от общия размер или за сумата от 815.06 лв., поради което така предявените
искове следва да бъдат уважени.
След като ответниците не са изпълнили точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация са изпаднали в забава и дължат
обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия /действащи от
м.02.2014 г./, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесет дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на ищеца. Доколкото по делото не
е доказано публикуването на фактурите за посочените месеци на интернет
страницата на ищеца, то ответниците не са изпаднали в забава, поради което
претенцията за заплащане на обезщетение за забава е неоснователна и следва
да се отхвърли.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.
). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
4
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на
продавача сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира
от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на ЮЛ, като по делото не е спорно, че
третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. В случая съгласно приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза стойността на услугата за дялово разпределение е
13.60 лв., поради което претенцията се явява основателна. Ответникът П. Ц.
И. следва да отговора за 1/2 част от общия размер на дължимите суми за
дялово разпределение или за сумата от 6.80 лв., а ответникът Ж. Ц. И. за 1/2
част от общия размер на дължимите суми за дялово разпределение или за
сумата от 6.80 лв. Действително след като ответниците не са изпълнили точно
в темпорално отношение своята насрещна парична престация биха изпаднали
в забава и ще се дължи обезщетение в размер на претендираната законна
лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за дялово
разпределение. За цената за заплащане на лихвата за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. 84, ал. 2
от ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправени и получена
покана от ответниците за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което претенцията за лихва в общ
размер на 2.19 лв. се явява неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
5
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в двете
производства, като ищецът претендира сумите от 34.87 лв. държавна такса в
исковото производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 550 лв. депозити
за вещи лица, 34.87 лв. платена държавна такса в заповедното производство и
50 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. С оглед
частичната основателност на исковите претенции на ищецът следва да му
бъде присъдена сумата в размер на 725.62 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ЮЛ, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление адрес срещу П. Ц. И., ЕГН
**********, с адрес адрес, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че П. Ц. И. дължи
на ЮЛ сумата от 815.06 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за
топлоснабден имот, находящ се в адрес, аб. № ***, ведно със законна лихва
от 01.11.2016 г. до изплащане на вземането, сумата от 6.80 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва от
01.11.2016 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по гр. д. № 62058/2016 г. по описа на СРС, 39 състав.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за сумата 47.85 лв. за периода от 15.09.2015 г. до 03.10.2016 г., иска
за главница за дялово разпределение над уважения размер от 6.80 лв., до
пълния претендиран размер от 7.82 лв., ведно със законна лихва от 01.11.2016
г. до изплащане на вземането, както и иска за сумата от 1.09 лв. за периода от
15.09.2015 г. до 03.10.2016 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ЮЛ, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление адрес срещу Ж. Ц. И., ЕГН
**********, с адрес адрес, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Ж. Ц. И. дължи
на ЮЛ сумата от 815.06 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за
топлоснабден имот, находящ се в адрес, аб. № ***, ведно със законна лихва
от 01.11.2016 г. до изплащане на вземането, сумата от 6.80 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва от
01.11.2016 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по гр. д. № 62058/2016 г. по описа на СРС, 39 състав.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за сумата 47.85 лв. за периода от 15.09.2015 г. до 03.10.2016 г., иска
за главница за дялово разпределение над уважения размер от 6.80 лв., до
пълния претендиран размер от 7.82 лв., ведно със законна лихва от 01.11.2016
г. до изплащане на вземането, както и иска за сумата от 1.09 лв. за периода от
15.09.2015 г. до 03.10.2016 г.
ОСЪЖДА П. Ц. И., ЕГН **********, с адрес адрес и Ж. Ц. И., ЕГН
**********, с адрес адрес, да заплатят на ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес
6
на управление адрес, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата
от 725.62 лв. разноски в исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - ЮЛ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7