Определение по дело №1/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 8
Дата: 9 януари 2019 г.
Съдия: Александър Людмилов Григоров
Дело: 20194400600001
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 януари 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

№…………                            08.01.2019 г.                       ГР. П Л Е В Е Н

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          І възз. наказателен състав

на седми януари  две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ БАНКОВ

                                                                    КРИСТИНА ЛАЛЕВА

                  

Секретар:

Прокурор: ……………, като разгледа докладваното от съдията Григоров ВНЧД  №1 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С определение от 29.11.2018г. ЧРС по НОХД№337/2018г. е прекратил съдебно производство на осн. чл. 248, ал. 5 т. 1 от НПК и върнал делото на РП – Червен бряг.

Недоволен от постановеното определение е останал прокурор в ЧРП, като го протестира с искане за отмяна на атакувания съдебен акт.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и правилността на атакуваното определение, намира за установено следното:

За да прекрати съдебното производство ЧРС е приел, че  в обвинителния  акт са посочени различни периоди от време, които сами по себе си са различни от 9 месеца, а именно: абзац трети от обвинителния акт е посочен периода от 27.07.2017г. до 01.07.2018г., за неизпълнение на месечните вноски, два абзаца по надолу е посочен период от 27.07.2017г. до 31.07.2018г. в единия случай се  касае за 11 месеца, а в следващият за 12, а повдигнатото обвинение е за 9 месечни вноски. Това процесуално нарушение е довело да накърняване правата на защита на подсъдимия и следва да бъде отстранено от РП – Червен бряг.

Оплакванията на прокурора се свеждат до следното: Не е вярна констатацията, че има разминаване между диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като е посочен един и същ период. Още се посочва, че дори е посочен периода на неплащане, въпреки, че не е задължителен, тъй като се касае за формално престъпление – неплащане на две или повече месечни вноски. Още се посочва, че в обстоятелствената част е посочена платената сума от 400лв, а именно две месечни вноски, което е основание да се приеме, че за посочения период неплатените вноски са девет на брой.

Частния протест е неоснователен.

Следва да се подчертае, че обвинението е неясно и противоречиво в самия диспозитив и тази неяснота не се изяснява от обстоятелствената част на обвинителния акт. Посочен е инкриминиран период от дванадесет месеца, а се твърди, че не са изпълнени задълженията за девет месеца по 150лв. Объркването се задълбочава и от това, че се твърди че общия размер на задължението е 1425лв, а всъщност задълженията за девет месеца по 150лв е с общ размер 1350лв. От заключението на вещото лице става ясно как се стига до въпросните суми, но това следва а е ясно от обвинителния акт, защото това е актът, който концентрира отговорността на подсъдимия. На следващо място е налице и друга неяснота. Обвинението е и за дължима издръжка за минало време – 27.07.2017г. до 30.10.2017г. – втората дата е влизането на решението в сила. В този аспект не става ясно всъщност за кои точно девет месеца се приема от прокурора, че има извършено престъпление и тези от преди 30.10.2017г. също ли се имат предвид или се имат предвид само тези след посочената дата. Тогава не става ясно защо се посочват и тези от преди 30.10.2017г. Ако пък тези от преди посочената дата са част от обвинението, то кои от следващите отпадат. Въобще начинът на формулиране на обвинението не дава възможност и на настоящата инстанция да разбере какво е конкретното обвинение. Объркването става още по-голяма в аспекта на това, че за неплатена издръжка за времето преди да има влязло в сила решение, лицето не носи наказателна отговорност, а само гражданска такава. В този смисъл е налице относима към случая съдебна практика- решение № 228 от 23.04.2012 г. по н. д. № 627/2013 г. на I н. о., решение № 361 от 21.10.2008 г. по н. д. № 362/2008 г. на III н. о., решение № 484 от 16.10.1980 г. по н. д. № 486/1980 г. на I н. о..

На следващо място прокурорът не е прав, че е напълно достатъчно да се посочат две неизпълнени месечни вноски. Диспозицията на нормата има два варианта – 1. в размер на две или 2. повече месечни вноски. Това означава, че наказателното правоотношение възниква/наказателната отговорност/ при минимум две неплатени месечни вноски, но това не означава, че ако са повече то е достатъчно да се посочат само две. Прокурорът е длъжен да изясни броя на месечните вноски защото това има значение не само за индивидуализиране на наказателната отговорност, но и за съставомерността на деянието/дали е по първия вариант - в размер на две месечни вноски или по втория повече от две/. В тази насока в едно от цитираните по-горе решение се посочва: „Престъплението по чл. 183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл. 183 НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите посочени в Семейния кодекс.“

Но фона на горното атакуваният съдебен акт като краен резултат е правилен, защото при липса на ясно, разбираемо и точно формулирано обвинение на практика подсъдимият е лишен от възможността адекватно да се защити. В този смисъл правилно ЧРС е приложил чл.248 ал.5 т.1 от НПК, тъй като е налице допуснато отстранимо нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 пр. първо от НПК - да научи за какво престъпление е привлечен в това качество.

Воден от горното съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.345 вр. чл.249 ал.3 от НПК определение от 29.11.2018г. на ЧРС, постановено по НОХД№337/2018г., с което е прекратил съдебно производство на осн. чл. 248, ал. 5 т. 1 от НПК и върнал делото на РП – Червен бряг.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ:1.                 2.