Решение по дело №209/2020 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 230
Дата: 17 ноември 2020 г.
Съдия: Кремена Григорова Борисова
Дело: 20207270700209
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен,   17.11.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Кремена Борисова

                                                                           Членове: Маргарита Стергиовска    

                                                                                              Бистра Бойн

                                                                          

при секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД № 209 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Шумен, депозирана срещу решение № 292/22.07.2020г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 914/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 27-0001055/09.04.2019г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ на  „Стил БГ 20“, гр. Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 9б, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, във вр. с чл. 142, ал. 2 от КТ.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че нарушението, вменено на търговеца е установено по категоричен начин, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи санкционната процедура. Поради това се отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на процесното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Депозира молба, с която поддържа релевираните отменителни основания досежно решението на районния съд и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна, „Стил БГ 20“, гр. Шумен, депозира възражение, в което аргументира становището за неоснователност на касационното оспорване, а в съдебно заседание се представлява от адвокат В. П., който моли за присъждане на деловодни разноски.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 21.02.2020г. и 27.02.2020г. в обект „Шивашки цех“, находящ се в гр. Шумен, бул. „Велики Преслав“ № 222 и на 26.02.2020г. и 28.02.2020г. на база представени документи, Г.П.П.и М.М.М.- служители на Дирекция „ИТ” – Шумен,  извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на “С.Б.2.“ ЕООД ***, при която било установено нарушение на чл. 9б, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, във вр. с чл. 142, ал. 2 от КТ.

Резултатите от проверката били обективирани в Протокол № ПР2005668 връчен на управителя на дружеството на 09.03.2020г. Според една от направените при проверката констатации дружеството, в качеството си на работодател със Заповед №01/29.01.2020г. е въвело сумирано изчисляване на работното време за м.февруари 2020г. с отчетен период един месец. От представения поименен график за работа за м. февруари 2020г. било установено, че дружеството не е определило нормата за продължителност на работното време, за периода, за който е установено сумирано изчисляване. В графика не бил посочен общият брой на часовете за периода на сумирано изчисляване на работното време.

За констатирано нарушение на чл. 9б, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, във вр. с чл. 142, ал. 2 от КТ, свидетелят Г.П.на 09.03.2020г. съставил  срещу „С.Б.2.“ ЕООД АУАН  №27 - 0001055, в присъствието на управителя М.Д., на която бил и връчен. При предявяване на АУАН не били отразени обяснения или възражения. Такива не били депозирани и в законоустановения срок.

Въз основа на така съставения акт наказващият орган е издал процесното наказателно постановление, с което ангажирал отговорността на водача.

Районният съд заключил, че в хода на протеклото санкционно производство не са допуснати съществени процесулни нарушения, които да имат решаващо значение спрямо законосъобразността на НП и да са довели до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Предходната инстанция обаче счела, че актосъставителят и наказващият орган неправилно са приели, че нарушението е извършено на 21.02.2020г., която се явявала единствено датата на първата проверка. Освен това, въззивният съд приела, че АНО не е доказал по несъмнен начин, че дружеството е осъществило  състава на чл. 9б, ал. 1 от НРВПО, с това че не е посочило в графика сбора от работните часове за съответния период, които всяко лице следва да отработи, доколкото подобно изискване за посочване на нормата за продължителност на работното време в графика не е изведено в подзаконовия нормативен акт. По тези съображения съдът приел, че са налице основания за отмяна на оспорения пред него правораздавателен акт.

Шуменският административен съд споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и решаващият правен извод за недоказаност на приписаното на търговеца неизпълнение.

Фактите по делото са установени по еднозначен начин. От прочита на приобщените доказателства е видно, че привлеченото към административно-наказателна отговорност лице със своя Заповед от 29.01.2020г. е въвело сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане един месец, а именно касателно месец февруари. Сред материалите по делото е наличен и поименен график за месец февруари 2020г. Следва да се отбележи, че сумираното изчисляване на работното време представлява организация на работата, при която се отчита работното време не ежедневно, а за календарен период, без оглед на това колко точно часове се работи през отделните дни. При въведено сумирано изчисляване на работното време, работодателите разработват графици за работа на работниците и служителите. Накрая на всеки месец се съставя присъствена форма, съдържаща реално отработените часове от всеки. Съгласно чл. 9а, ал. 3 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от наредбата. Посоченият чл. 9б от подзаконовия нормативен акт в своята алинея първа, възприета за нарушена от страна на органите на Инспекцията по труда, разписва механизъм или алгоритъм за определяне на нормата за продължителност на работното време, при който броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножава по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Когато отработените от работника или служителя часове са повече от часовете на съответната норма за продължителност на работното време за периода на отчитане, разликата представлява извънреден труд по чл. 149 от КТ, който се заплаща в увеличен размер. Чл. 9в, ал. 1 от Наредбата от своя страна регламентира хипотезата, при която отработените от работника или служителя часове по графика са по-малко от часовете, определени по реда на чл. 9б от подзаконовия нормативен акт. Т.е., по несъмнен начин е закрепено задължението на работодателя за съобразяване на утвърдените поименни графици за работа за периода, за който е въведено сумираното изчисляване, с нормата за продължителност на работното време за периода, която както вече бе прокоментирано, е поставена в зависимост от броя на работните дни по календар и съответната дневна часова продължителност на работното време, определена в конкретния трудов договор. Задълбоченият прочит на обсъдените текстове обаче не води на извод, че определената норма за продължителността на работното време следва изрично да бъде вписана в поименния график като аритметичен резултат от умножение на две стойности, а единствено налага разбирането, че тези графици следва да се съобразяват с предварително определените нейни параметри. Опора подобен извод намира и при прочита на ал. 2 и 3 от чл. 9б от наредбата, където се говори единствено за преизчисляване на предварително определена норма в съответните хипотези. По тези съображения касационният състав намира за правилен и законосъобразен решаващият извод на районния съд за недоказаност на приписаното на дружеството неизпълнение.

За прецизност следва да се отбележи, че настоящата инстанция не споделя мотивите на районния съд, с които е приел, че е налице некоректно посочване на датата на извършване на нарушението. В случая датата на твърдяното нарушение съвпада с датата на проверката. Следва да се отбележи, че съставомерна би била липсата на активно поведение на дружеството, при нормативно въведено задължение за извършване на конкретни действия, поради което в случая се касае за описано нарушение, извършвано чрез бездействие, т.е. за едно продължено нарушение, което се осъществява до момента, в който се извърши предписаното от правната норма поведение. Следователно, в случая се касае за нарушение, при което през цялото времетраене до датата на извършване на дължимото действие или до датата на констатиране на бездействието, лицето осъществява състава на съответното нарушение. При това положение правилно органите на ДИТ са индивидуализирали реквизита „дата на извършване на нарушението“, съотнасяйки го с датата на констатирането му при извършената проверка.

Противният извод на районния съд в случая не е основание за отмяна на постановения съдебен акт, доколкото предходната инстанция е извела законосъобразен извод за недоказаност на приписаното на търговеца нарушение.

С оглед изхода на спора и своевременната претенция от страна на ответника за присъждане на направените разноски за договорено и платено адвокатско възнаграждение, касационният състав намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати на „Стил БГ 20“, гр. Шумен сумата от 400 /четиристотин/ лева.

Водим от горното, Шуменският административен съд

 

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 292/22.07.2020г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 914/2020г. по описа на съда.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Шумен да заплати на „Стил БГ 20“, гр. Шумен разноски по делото в размер на 400 /четиристотин/ лева.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................           ЧЛЕНОВЕ: 1..........................                                                                                          

                                                                                                   

                                                                                                  2..........................