Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. В., 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. В., ГО, I състав, в публично
съдебно заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет е първа година
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря
Нина Георгиева, като разгледа гр.д. № 616
по описа на ВРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са за разглеждане от „БАНКА ДСК“ АД срещу Ц.П.Д.
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 1713.25 лева,
представляваща непогасена главница по договор за банков потребителски кредит на
физическо лице от 25.04.2008 г. и Допълнително споразумение от
23.05.2017г.,сключен между „Банка ДСК” ЕАД - от една страна като кредитор и Ц.П.Д.,
ЕГН ********** от друга, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението – 15.08.2019г. до окончателното й изплащане; иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата от 125.65
лева, възнаградителна лихва за периода 28.08.2018 г. – 14.06.2019 г.; иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД за сумата от 43.36 лева, представляваща
лихвена надбавка за забава /наказателна лихва/ за периода от 28.08.2018 г. –
14.06.2019 г.; както и искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 70.00 лева – дължими такси, както и сумата от 120.00 лева –
разходи при изискуем кредит. Претендира сторените разноски в исковото и в
заповедното производство.
По ч.гр.д № 3326/2019г., по описа на Районен съд В. за
2019г. I състав е издадена по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение № 2072
от 20.08.2019 г., с което съдът е разпоредил Длъжникът Ц.П.Д., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на кредитор „БАНКА ДСК“ ЕАД с **** представлявано от В.М.С.–изпълнителен
директор и Д.Н.Н.– изпълнителен директор сумата от 1713,25 лева - главница по
договор за кредит за текущо потребление от 25.04.2008г. и допълнително
споразумение от 23.05.2017г. към него, сумата от 125,65 лева, представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 28.08.2018г. до 14.06.2019г.,
сумата от 43,36 лева, представляваща договорна лихва за забава за периода от
28.08.2018г. до 14.06.2019г., сумата от 28,55 лева, представляваща обезщетение
в размер на законна лихва за забава за периода от 15.06.2019 г. до 14.08.2019г.,
сумата от 70 лева, представляваща дължими такси, сумата от 120 лева,
представляваща разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.08.2019г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направените разноски в настоящето производство в размер на 42,02 лева – държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
В срок е депозирано възражение от длъжника по реда на
чл. 414 ГПК, въз основа на което на заявителя е указано, че може в едномесечен
срок да предяви иск за вземанията си.В предоставения от съда срок заявителя
„БАНКА ДСК“ ЕАД е депозирал в съда настоящата искова молба.
Ищецът твърди, че съгласно Договор за кредит за текущо
потребление от 25.04.2008 г. и Допълнително споразумение от 23.05.2017г.,сключен
между „Банка ДСК” ЕАД - от една страна като кредитор и Ц.П.Д.,ЕГН ********** от
друга страна като кредитополучател, Банката е предоставила кредит в размер на
10 000 лева /десет хиляди лева/,със срок на издължаване - 143 месеца от преструктурирането
на кредита.Подписани са и Общи условия на „Банка ДСК” ЕАД за този вид
кредит.Кредитът се погасявал чрез месечни вноски, включващи главница и лихва,
съгласно погасителен план, който съдържал информация за общата дължима сума.
Твърди се, че „Банка ДСК“ ЕАД е изпълнила своето
задължение по сключения договор за кредит - предоставила е уговорената сума,
която е усвоена изцяло.При погасяването на кредита са допуснати нередовности в
плащането на погасителните вноски по главница и лихва. Остатъкът от кредита е
преминал в счетоводна предсрочна изискуемост на 15.06.2019 г.,поради забава в
плащанията на дължими вноски над 90 дни, съгласно общите условия към договора
за кредит и обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника чрез
уведомление.Посочено е, че непогасените вноски до датата на настъпилата
изискуемост са 10 броя.
Иска се от съда да установи вземанията така, както са
заявени в настоящата искова молба.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил
отговор от назначения особен представител на ответника.Твърди се, че по делото
не е внесена държавна такса в пълния предявен размер.Посочва се, че
заемателят-ответник не е запознат с преддоговорна информация под формата на
Стандартен Европейски формуляр, т.к. в представените по делото доказателства липсва
такъв формуляр.Твърди се, че договора съдържа неравноправни клаузи, както и че
същия не отговаря на условията за действителност съгласно нормите на Закона за
потребителския кредит.Навеждат се доводи за недоказаност на исковите
претенции.Релевирано е и възражение за погасяване по давност на всички заявени
с исковата молба суми. По отношение исковите претенции за заплащане върху едно
основно задължение за главница на договорна възнаградителна лихва и лихвена
надбавка за забава се твърди, че същите са прекомерни и в нарушение на добрите
нрави. Същевременно неоснователно се претендирали два вида лихви върху една и
съща главница, за един и същ период.Посочва, че погасените от ответника суми
следва да бъдат отнесени към действителните му задължения по договора за
потребителски кредит. Предявените искове се намират за неоснователни и поради
обстоятелството, че обявяването на предсрочна изискуемост на задълженията по
договора/допълнителното споразумение по никакъв начин не е достигнало до
ответницата, тъй като не е изпълнен фактическия състав на разпоредбите на
връчването по реда на чл. 47 от ГПК. В тази връзка се оспорва представеното по
делото Покана - уведомление и Констативен протокол.Навеждат се и аргументи за
нищожност на представените по делото договори.Иска се от съда да извърши
проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора, както и налице ли са
пороци, водещи до недействителност на договора, съобразно нормите на Закона за
потребителския кредит.
Въз основа на изложеното се иска от съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Като доказателство по делото е приет Договор
за кредит ***, сключен между ищеца в настоящото производство “БАНКА ДСК” ЕАД и П.Д.ИЕГН
**********.
По делото е
прието допълнително споразумение към Договор за кредит ***, сключено на
23.05.2017г. между “БАНКА ДСК” ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***
и Ц.П.Д. ЕГН **********, лк № ***, изд. на 30.03.2012г. от МВР В., живуща ***,
наричана за краткост “Нов длъжник” и заместила в кредит № 11/ 15517222
починалия титуляр П.Д.ИЕГН **********, след представено удостоверение за
наследници изх.122/13.07.2016г. издадено от Община В. и подадено Заявление вх.
№ **** в Банка ДСК ФЦ В. за заместване в кредита със следното съдържание.
При
сключване на споразумението са отчетени следните обстоятелства:1. С договор за
кредит от 25.04.2008г., сключен между Кредитора и Кредитополучателя, кредиторът
е предоставил на П.Д.ИЕГН ********** кредит в размер на 10000лв.;2. Остатъкът
по дълга към датата на сключване на допълнителното споразумение е 2850лв., от
които остатъкът по главницата е в размер на 2634,36лв., дължимата редовна лихва
е в размер на 264,13лв., дължимата лихва за забава е в размер на 42,50лв.,
дължими такси и разноски са 36лв.3. Новият длъжник е внесъл 10лв. на 13.04.2017г.
и 74,49лв. на 23.05.2017г.4.Кредиторът се отказва от вземането си за лихви за
забава в размер на 52,50лв.
Посочено е
също така, че съгласно решение **** на ЦКПК на Банка ДСК, кредита е одобрен за
преструктуриране. По отношение на остатъка от дълга в размер на 2850лв. се
сключено представеното допълнително споразумение, със следните параметри:1.Новият
длъжник се задължава да поеме всички задължения на първоначалния
кредитополучател по основния договор и да ги погасява при реда и условията,
предвидени в него самостоятелно. 2.Срока за издължаване на кредита се удължава
на нови 36 месеца, като се определя крайна падежна дата за окончателно
издължаване - 27.04.2020г. 3.Договорът влиза в сила от първата падежна дата
след сключване му. 4.Падежна дата за издължаване на месечните вноски е 27-мо
число.5.Дължимите месечни вноски се събират служебно на падежна дата от
Кредитора от авоара на разплащателна сметка № *** на Ц.П.Д..6.Със сключване на
този Договор се преустановява ползването на други гратисни периоди и/или
частични индивидуални погасителни планове ако такива са договорени.6.1 Кредитът
се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на
договора за кредит е 9,200% годишно, формиран от стойността на 6- месечен
SOFIBOR 0,326% и надбавка в размер на 8,874%.6.2. Лихвения процент се променя с
промяната на 6-месечния SOFIBOR в сроковете и при условията, посочени в Общите
условия, като крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от 8,874%. 7.Кредитът
се обезпечава със залог на вземане по разплащателна сметка 02 /24336863.
Установява
се още, че с нотариална покана, изпратена от ищеца, същият надлежно е упражнил
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като е обявил на кредитополучателя
предсрочната му изискуемост с покана, връчени му чрез ЧСИ Иванка Цонкова, рег.
№899 от регистъра на КЧСИ, район на действие ОС-В.. ЧСИ е връчил уведомлението
по реда на чл.47 ГПК, като е удостоверил извършените действия по връчване в
протокол от 28.06.2019г.
Приета като
доказателство по делото е и декларация, подписана от ответника Ц.Д. на
23.05.2017 г., с която декларира, че й е предоставена необходимата преддоговорна
информация по чл.5, ал.2 от закона за потребителския кредит.Представено и също
така и копие от таблица, съдържаща информация за таксите на банката по договори
за текущо потребление, също носещо подписа на ответницата.
По делото е
допусната съдебно-счетоводна експертиза, приета по делото. Установява се от
експертното заключение, че за периода от 23.05.2017 г. до 31.12.2018 г. за
погасяване на кредита Кредитополучателят е внесъл сума в размер на 1412.87 лв.,
от които:за погасяване на главница - сума в размер на 1136.75 лв.,за погасяване
на договорна/ възнаградителна лихва/ - сума в размер на 272.29 лв., за
санкционираща лихва върху главница - сума в размер на 3.83 лв., за погасяване на такси - няма
постъпили суми. Дължимата
сума за главница към 15.08.2019 г. - датата на подаване на Заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение в PC В. е сума в размер на 1713.25
лв., а дължимата
сума за договорна / възнаградителна / лихва към 28.02.2020г. - датата на
образуване на настоящето дело е сума в размер на 125.65 лв.Вещото лице е
изчислило и че съгласно
Погасителен план към Допълнителното споразумение от 23.05.2017 г - заемните такси
и разноски възлизат на сума в размер на 70.00 лв., а съгласно Тарифите на БАНКА
ДСК - разходи при изискуем кредит възлизат на сума в размер от 120.00 лева.
Отразено е също така, че лихвената надбавка за забава/ наказателна лихва – възлиза
на сума в размер 32.08 лева за периода от 28.08.2018г-до 14.06.2019 г.
Съдът
намира, че експертното заключение е обективно и компетентно изготвено, поради
което следва да бъде кредитирано.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
За
основателността на предявените искове ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе
си последици, a именно: че между страните е възникнало облигационно отношение
по договор за кредит, по силата на което за ответника е възникнало задължението
за връщане на заетата сума и заплащане на договорна лихва, наказателна лихва и
заемни такси, както и такса при предсрочна изискуемост в претендираните
размери, както и момента в който дългът е станал изискуем.
В процесния
казус, съвкупният анализ на доказателствата по делото обосновава извода за
наличието на облигационно отношение по
договор за банков кредит за текущо потребление за сума в размер на 10 000.00 лв.
по см. на чл. 430 и сл. ТЗ, сключен на 25.04.2008 г. между „БАНКА ДСК“ ЕАД от
една страна като кредитор и П.Д.Иот гр. В. ( наследодател на длъжника Ц.П.Д.) от друга страна като заемател, по силата на който
банката се е задължила да отпусне на заемателя парична сума за определена
цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичането на срока.
Договорът за
банков кредит е абсолютна търговска, изключителна банкова активна сделка – чл.
1, ал. 1, т. 7 ТЗ, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗКИ.
Процесният договор за банков кредит попада под
приложното поле на Закона защита на потребителите - кредитополучателят отговоря
на дефиницията за „потребител” по смисъла на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП;
банката – на дефиницията за „търговец” по смисъла на параграф 13, т. 2 от ДР на
ЗПП; договорът има за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с
дейността на кредитна институция по смисъла на параграф 13, т. 12 от ДР на ЗЗП;
липсва предвиденото в този закон основание за неприложимост.
Договор за
банков кредит попада и под приложното поле на действащия към датата на
сключването му Закон за потребителския кредит ( обн. ДВ, бр. 53 от 30.06.2006
г., в сила от 01.10.2006 г., отм., бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от
12.05.2010 г. ) – чл. 3 ЗПК ( отм. ). Съгласно чл. 4 ЗПК ( отм. ) договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем,
отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на
улеснение на плащане. Кредитополучателят има качеството на „потребител“ по
смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗПК ( отм. ) – физическо лице, което при сключването на
договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална
или търговска дейност, а банката -
„кредитор“ по смисъла на чл. 5, ал. 3 ЗПК ( отм. ) – юридическо лице,
което предоставя потребителски кредит в рамките на своята търговска дейност.
Съгласно
практиката на Съда на Европейския съюз, националният съд е длъжен служебно да
разгледа неравноправния характер на договорна клауза – Решение на Съда (
четвърти състав ) от 04.09.2009 г. по дело С – 243/08 и Решение на Съда ( първи
състав ) от 03.06.2010 г. по дело С – 484/08.
Съгласно чл.
146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Клаузи, които не са уговорени индивидуално, са
дефинирани в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им и е посочен
пример за такива клаузи при договорите, сключвани при общи условия, като
изброяването не е изчерпателно.
Съгласно чл.
143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната
правна норма, като: т. 9 – при налагане
на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора; т. 10 – при предвидена възможност на
търговеца да променя едностранно условията по договора въз основа на
непредвидено в него основание; т. 11 – при възможност на търговеца да променя
едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата; т. 12 – при
предвиждане цената да се определя при получаването на стоката или услугата или
при предоставено право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключване на договора.
В чл. 144
ЗЗП са посочени изключенията, при които определени хипотези, регламентиращи
неравноправни клаузи в договори с потребители, визирани в чл. 143 ЗЗП, са
неприложими. Така според чл. 144, ал. 3 ЗЗП нормите на чл. 143, т. 7, 10 и 12
не се прилагат спрямо сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки
или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансовите услуги.
От
гореизложеното се налага извода, че за да е нищожна като неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да
осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като същевременно не
попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП.
Систематическото
тълкуване на разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 ЗЗП и анализът на релевантната
съдебна практика на ВКС –.*********а основание са следния извод: допустима е
уговорка в потребителски договор с предмет предоставяне на финансова услуга,
предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената цена, когато
са налице следните кумулативни условия: 1. Обстоятелствата, при чието
настъпване може да се измени цената на финансовата услуга, трябва да бъдат
изрично уговорени в потребителския договор; 2. Обективен характер на
обстоятелствата; 3. Методиката за промяна на цената на финансовата услуга
трябва да е подробно и ясно описана в потребителския договор; 4. При
настъпването на обстоятелствата да е възможно както повишаване, така и
понижаване на първоначално уговорената цена на финансовата услуга.
При служебно
извършената експертиза, съдът констатира, че договорът за банков кредит не
съдържа неравноправни по своя характер клаузи по смисъла на чл. 143 – 148 ЗПП и
отговаря на условията за действителност, визирани в чл. 6, чл. 7, т. 4 –
14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10 ЗПК ( отм. ).
След смъртта
на кредитополучателя П.Д.И., наследникът й Ц.Д. е подала на 12.04.2017 г. молба
до банката с искане да замести в дълг своя
наследодател. На 23.05.2017 г. между
банката и Ц.Д. е
сключен договор, именуван от страните „допълнително споразумение към Договор за
кредит ***“, по силата на който Ц.Д. заместила в кредит № 11/ 15517222
починалия титуляр П.Д.ИЕГН **********.
Заместването
в дълг е договор, по силата на който едно задължение се поема от трето лице, а
старият длъжник се освобождава – чл. 102 ЗЗД. Заместването в дълг запазва
идентичността на съдържанието на правоотношението между стария длъжник и
кредитора. Предпоставка за действителността на договора е наличието на
действителен стар дълг. Най-важната последица от заместването в дълг е, че
задължението преминава върху новия длъжник. Кредиторът може да иска вземането
си само от новия длъжник.
В
разглеждания случай не сме изправени пред хипотезата на заместване в дълг по
чл. 102 ЗЗД. Заместването в дълг
предполага наличието на действително правоотношение – страни, предмет, основание.
Кредитополучателят П.Д.Ие загубила своята правосубектност от датата на смъртта
си. С настъпването на смъртта му се открива възможността за неговите наследници
да придобият правата и задълженията,
които е имал и които не се погасяват със смъртта му – чл. 1 ЗН. Искането на
наследника Ц.Д. от 12.04.2017 г. за поемане задълженията на наследодателя си и
сключването на договор между банката и наследника от 23.05.2017 г. относно изпълнението на
задълженията, произтичащи от договора за банков кредит, визиращ признание на
дължимите на банката суми и наличието на отстъпки от страна на банката, следва
да се квалифицират като спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД. В резултат на
спогодбата от 23.05.2017 г. между банката и Ц.П.Д. е възникнало облигационно
отношение по договор за банков кредит, по силата на което наследникът поема задълженията на наследодателя си,
произтичащи от договора за кредит за текущо потребление.
По силата на
сключения между страните договор за банков потребителски кредит се установява,
че на ответника е отпуснат кредит в
размер на 10 000 лева, като за последния е възникнало задължение за
неговото връщане в срок от 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване.
Уговорено между страните е и заплащането на лихва, формирана от базов лихвен
процент за този вид кредит. Годишен процент на разходите е уговорен в размер на
15%, като общия лихвен процент е 13.45 %. Същевременно в т. 19.1 от общите
условия към договора е предвидено, че при забава в плащането на месечна вноска,
частта от вноската, представляваща главница, се увеличава с наказателна
надбавка от 10 процентни пункта. С т. 19.2 от общите условия е уговорено, че
при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, както и
че до предявяването на молбата за събиране на вземането по съдебен ред,
остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта. Същевременно в т. 23, 1 - 6 от общите условия към сключения договор за
кредит са предвидени различни такси, дължими от страна на ответника при
неизпълнение на поетите договорни задължения.Заемополучателят е запознат и с
видовете такси, които следва да заплати по кредит за текущо потребление, което
се установява от приложеното по делото копие, носещо подписа на
кредитополучателя. Дължимостта на тези такси и разноски, претендирани от ищеца, е установена от експерта, като
изчисленият им размер съответства на предявения такъв – 70 лева – такса по
погасителен план, както и 120 лева – такса при изискуем кредит.
От приетото
по делото експертно заключение се установи, че кредитът е усвоен на 25.04.2008
г., като сумата от 10 000 лева е преведена по банкова сметка *** – П.И.,
като е изчислило и непогасения остатък по кредита. Същевременно ответникът не е
представил доказателства за погасяване на дълга.
Доказа се
освен това, че ищецът е обявил на ответника факта на настъпилата предсрочна
изискуемост на претендираното вземане. Неоснователно е направеното възражение
от страна на процесуалния представител на ответника за ненадлежно връчване на
нотариалната покана. Съобразно
Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем, като е
обявила на кредитополучателя предсрочната му изискуемост с покана, връчена му
чрез ЧСИ И.Ц., рег. №899 от регистъра на КЧСИ, район на действие ОС-В.. ЧСИ е
връчил уведомлението по реда на чл.47 ГПК, като е удостоверил извършените
действия по връчване в протокол от 28.06.2019г. Дори и хипотетично, в разрез
със събраните по делото доказателства се приеме, че банката не е упражнила надлежно
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, то следва да се отбележи,
че към датата на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция –
12.01.2021 г., всички погасителни вноски са с настъпил падеж, тъй като крайната падежна дата за окончателно
издължаване е уговорена в договора - 27.04.2020г.
Предявените
искове следва да бъдат уважени изцяло съобразно размерите, изчислени от вещото
лице по приетата съдебно - счетоводна експертиза.Предвид обстоятелството, че по
делото не се установиха недължимо платени суми от ответника, неоснователно се
явява възражението за прихващане с тези суми, направено с отговора на исковата
молба.
Съдът стигна
до извод за основателност на предявените искове, поради което следва да бъде
разгледано и направеното възражение за изтекла погасителна давност на вземането.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение ч. гр. дело № 3326 /2019 г. по
описа на РС В., въз основа на което впоследствие е образувано настоящото исково
производство, е депозирано на 15.08.2019 г. При това положение се установява,
че макар и периодични, за вземанията по отделните погасителни вноски не е
изтекла кратката тригодишна погасителна давност, считано от датата на
настъпване на изискуемостта за всяко едно от тях.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца се следват разноски в произвдоството.Ищецът е доказал разноски,
както следва:276,50 лв.- заплатена държавна такса, 250,00 лв. - заплатено
възнаграждение за вещо лице, 377.00 лева – заплатен депозит за особен
представител, както и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съобразно
уважената част от исковата претенция, следва да се присъдят разноски в размер
на 1047.76 лева.
С оглед задължителните указания,
дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността
за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от спора.
Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в размер на
92,02 лв. /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/, като ответникът
следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 91.69 лева, .
Издадена по реда на
чл.417 ГПК заповед за изпълнение № 2072 от 20.08.2019 г., по ч.гр.д №
3326/2019г., по описа на Районен съд В. включва и сумата от 28,55 лева,
представляваща обезщетение в размер на законна лихва за забава за периода от
15.06.2019 г. до 14.08.2019г.Доколкото с петитума на исковата молба ищеца не е
претендирал тази сума, в тази й част, издадената заповед за изпълнение следва
да бъде обезсилена.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 ГПК, че Ц.П.Д.,
ЕГН: ********** дължи на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК: *** сумите, за
които е издадена по реда на чл.417 ГПК
заповед за изпълнение ****, по ****, по описа на Районен съд В., както
следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430 ТЗ - сумата от 1713,25 лева, представляваща
главница по
договор за кредит за текущо потребление от 25.04.2008г. и допълнително
споразумение от 23.05.2017г. към него,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.08.2019 г. до
окончателното й изплащане;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. . 430 ТЗ - сумата от 120,00 лева, представляваща такса при изискуем кредит.
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. . 430 ТЗ - сумата от 70,00 лева, представляваща такса по погасителен план.
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , вр. с чл. 430
ТЗ - сумата от
125.65
лева, представляваща договорна лихва за периода от 28.08.2018 г. до
14.06.2019 г.;
- на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.,
вр.чл.86 ЗЗД, вр. с чл. 430 ТЗ - сумата от 32.08 лева, представляваща наказателна лихва
за периода от 28.08.2018 г. до 14.06.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния му предявен размер от 43,36 лева
ОБЕЗСИЛВА издадена по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение № 2072
от 20.08.2019 г., по ч.гр.д № 3326/2019г., по описа на Районен съд В., в
частта, с която е постановено Ц.П.Д., ЕГН: ********** да заплати на „Банка ДСК“
ЕАД, ЕИК: *** сумата от 28,55 лева,
представляваща обезщетение в размер на законна лихва за забава за периода от
15.06.2019 г. до 14.08.2019 г.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК Ц.П.Д., ЕГН: ********** да заплати на „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК: *** сумата от 1047,76 лв.,
представляваща направени разноски в
производството по гр. дело № **** по описа на РС
В., както и сумата от 91,69 лв., представляваща
направени разноски в
производството по ч. гр. дело № 3326 /2019 г. по
описа на РС В., съобразно уважената част от исковите претенции.
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. В.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: