№ 5059
гр. София, 21.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20211110129778 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумите, както следва: 8 913,12 лв., представляваща неплатена част от дължимо
обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, дължимо при прекратяване на
трудовото правоотношение след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.05.2021 г.
до окончателното плащане, както и 351,57 лв., представляваща лихва за забава за периода от
05.01.2021 г. до 26.05.2021 г.
Ищецът ПЛ. Й. КР. твърди, че считано от 22.08.2007 г. е работил по трудово
правоотношение при ответника „........ ЕАД /първоначално „........ ЕАД/, в рамките на което е
изпълнявал длъжността „водач на МПС“. Поддържа, че размерът на брутното му трудово
възнаграждение се равнява на сумата от 920 лв., като освен нея е получавал както
допълнително трудово възнаграждение за прослужено време, така и допълнително такова,
наименовано „коефициент ТУ“. Заявява, че със заповед № 67 I рз от 30.12.2020 г. трудовото
му правоотношение е било прекратено, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно
съгласие, като ответникът е разпоредил да му се изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ за
придобито право на пенсия осигурителен стаж и възраст в размер на 6 брутни трудови
възнаграждения, равняващо се на сумата от 7 330,56 лв., но счита, че същото е в занижен
размер. В тази връзка посочва, че брутното му трудово възнаграждение за последния пълен
отработен месец – м. Октомври 2020 г. е в размер на 2 707,28 лв., поради което общият
размер на следващото му се обезщетение се равнява на 16 243,68 лв., а не на определения и
изплатен му от ответника такъв от 7 330,56 лв., поради което претендира остатъка от
8 913,12 лв. Счита, че като основа за определяне на обезщетението е следвало да се съобрази
и допълнителното трудово възнаграждение, наименовано „коефициент ТУ“, което макар и в
различни размери, е изплащано всеки месец, поради което по естеството си е с постоянен
характер. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „........ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с
1
който не оспорва наличието на трудово правоотношение с ищеца, в рамките на което той е
изпълнявал длъжността „водач на МПС“, което е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1
КТ – по взаимно съгласие. Не оспорва, че към този момент ищецът е имал право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, поради което на същия се е следвало обезщетение по чл.
222, ал. 3 КТ, но в определения и изплатен от него размер от 7 330,56 лв., а не в
претендирания такъв. Оспорва начина на определяне на обезщетението, доколкото
допълнителното трудово възнаграждение – „коефициент ТУ“ няма постоянен характер,
поради което то не следва да се включи като основа за определяне на обезщетението по чл.
222, ал. 3 КТ. В тази връзка се позовава на действащите при него вътрешни правила за
организация на работната заплата (ВПОРЗ), в сила от 01.03.2016 г., предвиждащи
възможност за допълнително материално стимулиране на служителите чрез отчитане на
личния принос на всеки един от тях, за което е определен коефициент за трудово участие
(КТУ). Сочи, че същият представлява променлив, негарантиран и динамичен елемент от
трудовото възнаграждение, тъй като прилагането му не е обусловено единствено от
отработеното време, но и от преценката на прекия ръководител в зависимост от личния
принос и участие в трудовия процес. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявените искове. Претендира и разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По иск с правно основание по чл. 222, ал. 3 КТ:
В тежест на ищеца е да установи наличието на 1/ трудово правоотношение с ответника през
последните 10 години; 2/ прекратяване на същото след придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст от негова страна, без значение на основанието за прекратяване;
3/ размера на брутното му трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен
месец; 4/ размера на вземането.
При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да установи
твърдяното от него основание за недължимост на претендираната сума.
По иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи наличието на 1/ главен дълг; 2/ изпадане на ответника в
забава и 3/ размера на обезщетението за забава.
При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да установи, че е
погасил дълга на падежа.
С оглед неоспорването му от ответника с отговора на исковата молба и на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото
следва да се отделят обстоятелствата относно наличието на съществувало между страните
трудово правоотношение по силата на трудов договор от 22.08.2007 г., в рамките на което е
изпълнявал длъжността „водач на МПС“, като със заповед № 67 I рз от 30.12.2020 г. същото
е било прекратено, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие. Не се спори
още, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и, че от страна на ответника му е
2
заплатена сумата от 7 330,56 лв., представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.
Спорният по делото въпрос касае начина на формиране на брутното трудово
възнаграждение на ищеца и конкретно характера на допълнителното такова, наименовано
„коефициент ТУ“.
Съдът следва да се произнесе по исканията на страните и по допускане на доказателствата.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието приемане е
допустимо. Искането на ищеца по реда на чл. 190 ГПК следва да бъде уважено, но с
уточнението, че ответникът следва да представи фишовете за начислени и изплатени
трудови възнаграждения за периода от 01.03.2016 г. до прекратяване на трудовото
правоотношение, а не за целия период на съществуване на трудовото правоотношение. Това
е така, тъй като ответният работодател обосновава приложението на „коефициент ТУ“ с
приемането на Вътрешни правила за организация на работната заплата (ВПОРЗ), в сила от
01.03.2016 г., поради което липсва основание да се приеме, че фишовете за начислени и
изплатени трудови възнаграждения за предходен период биха били относими към настоящия
спор. Следва да се допусне и изслушване на ССчЕ, която да отговори на посочените в
исковата молба задачи. Вещото лице следва да отговори и на въпроса какъв е размерът на
полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец
преди прекратяване на трудовото правоотношение.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.12.2021 г. от 10:00
часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като
писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника „........ ЕАД в едноседмичен срок от
съобщението да представи по делото материалите от трудовото досие на ищеца ПЛ. Й. КР.,
ЕГН ********** както и фишовете за начислени и изплатени му трудови възнаграждения за
периода от 01.03.2016 г. до прекратяване на трудовото правоотношение, като при
неизпълнение съдът ще приложи чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА изслушване на ССчЕ, която да отговори на задачите, посочени от ищеца с
исковата молба, както и от съда в мотивната част на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ........
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебносчетоводната експертиза в
размер на 240 лв., вносим от бюджета на съда.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
3
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото,
да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и
приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4