Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети май две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието
на секретаря Елеонора Г.а, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр.
дело № 10681
по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 86885/08.04.2019 г., постановено по гр. д.
№ 38929/2011 г. по описа на СРС, I ГО, 50 състав,
„З.Д.“ ООД е осъден да заплати на В.Н.Ц., на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, сумата
от 2 235, 34 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.09.2011 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 1 095, 42 лв., на основание чл.78,
ал.1 ГПК, представляваща сторени по делото разноски.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ответника „З.Д.“ ООД, с която го обжалва изцяло. Излага
съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Съдът е приел,
че монтажът на процесните шкафове не отговаря на изискванията на сключения
договор, доколкото падналите шкафове не са надлежно монтирани към стената и
хоризонтално - към съседните шкафове. Същевременно вещото лице Г.е посочил при
изслушването му в открито съдебно заседание, че във всички от посочените
хипотези има побутване на шкафа отстрани или отдолу, което в съчетание с
неравностите на стената може да доведе до падане. Счита, че отговорите на
вещото лице са хипотетични и не дават категоричен отговор, че монтажът е
причината, поради която е паднал шкафът повече от една година и половина след
неговия монтаж и експлоатация. Свидетелят П. е дал показания, че е посетил
адреса и причина за падането е повдигане на шкафа. При извършения оглед във
връзка с направената рекламация е установено, че шкафът е свален умишлено,
преместен е и са нарушени мебели, с които този шкаф няма как да стигне, тъй
като те са в различна точка от стаята. Също така в седмицата, в която е паднал
шкафа - на 19-20 май 2011 г., в Турция е имало силно земетресение, което е
усетено и в гр. София. Същевременно вертикален трус също е възможна причина за
падането на шкафа. Счита, че необосновано решаващият съд е приел, че според
вещото лице Ш. падането на монтирания на стената шкаф е некачествен монтаж на
иначе подходящ за окачващи механизми. Същевременно при изслушване на вещото
лице в открито съдебно заседание то е посочило, че не може да каже със
сигурност, че е имало некачествен монтаж. Съгласно експертното заключение на
вещото лице Г.по изслушаната повторна съдебно - техническа експертиза не се
касае за некачествено изпълнение на монтажа, а се касае за неподходящ механизъм
за окачване. Макар в някои от изводите на вещите лица да са противоречиви, те с
категоричност не могат да заявил, че монтажът е причината за падане на шкафа. С
оглед на това счита, че предявеният иск е недоказан. Дори да се приеме, че
искът е основателен, то размерът на вредите възлиза на 180, 83 лв. - стойността
на стенната витрина. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, като
отхвърли предявения иск и му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца В.Н.Ц..
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от третото лице - помагач “Л.П.“ ЕООД.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД
вр. с чл.87, ал.1 ЗЗД вр. с чл.114, ал.1, т.1 ЗЗП вр. с чл.113, ал.3 ЗЗП. Ищецът твърди, че е сключил договор за
продажба № ПП_0042830/08.10.2009 г., по силата на
който ответникът е доставил и монтирал описаните в него шкафове с артикули
съответно № **********; **********; **********;********** и ********** на обща
стойност 2 235, 34 лв. Ответникът се е задължил с гаранция за недостатъци от
продадената стока и предоставената услуга за монтаж, като е гарантирал
поемането на разходите по рекламацията. На 30.05.2011 г. е установил, че
доставените и монтирани от ответника по горепосочения договор шкафове №
********** и № ********** са паднали от мястото, на което са били монтирани, в
резултат на което са се счупили и са повредили останалите шкафове, както и
намиращите се в тях сервизи от чаши, ваза и др. На 31.05.2011 г. е направил
рекламация, заведена под № 899/31.05.2011 г. На 06.06.2011 г. представител на
ответника П. П. е постил дома му и е съставил констативен протокол за оглед на
рекламация към процесния договор. Установено било, че при монтажа, извършен от
ответника, са разменени рафтове. С писмо от 13.06.2011 г. е уведомен, че
рекламацията му не е уважена. С покана от 27.07.2011 г. е уведомил ответника,
че нарушава договора и поетата гаранция, както и не изпълнява задълженията си
съгласно ЗЗП. С писмо от 02.08.2011 г. ответникът е заявил, че не приема
направената рекламация. В исковата молба е посочено, че прави изрично заявление
до ответника за разваляне на договора поради неизпълнение от негова страна. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника за възстанови заплатената
от него сума в размер на 2 235, 34 лв., ведно със законната лихва, считано от
момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сторените по
делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва предявения иск. Излага съображения, че не е налице
неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, в каквато насока
липсва твърдения и от ищеца. След направения оглед е отказано уважаване на рекламацията
на ищеца, тъй като е установено, че няма скъсване или разрушаване на
закрепващите планки - нито на стената, на която е била закрепена падналата
стенна етажерка, нито тези на гърба на самата етажерка. Счита, че причина за
падането на витрината е повдигане на етажерката, довело до изваждане на закачените
планки на етажерката от закачващите планки на стената, довело до падане на
етажерката. Падане при такъв механизъм не съставлява на нарушение на ЗЗП. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди
сторените по делото разноски.
Между страните в производството е сключен договор №
ППІ0042830/-08.10.2009 г., по силата на който ответникът се е задължил да
достави и монтира описаните в него шкафове и витрини, както и холна гарнитура,
на обща стойност от 4 134, 34 лв. с ДДС. Общата стойност на секцията,
ведно със стенната витрина, възлиза на 2 235, 34 лв. с ДДС. Договорът е
сключен при общи условия на ответника.
Съгласно фактура № **********/08.10.2009 г. и фискален
бон, ищецът е платил на ответника сумата от 2 00 лв. по договор № ПП0042830.
Представена е и фактура № **********/13.11.2009 г.,
както и фискален боне, от които се установява плащане на сумата от 2 134,
34 лв. по същия договор.
На 31.05.2011 г. ищецът е направил рекламация при
ответника по договор № ПП 0042830. В нея е посочена, че на 30.05.2011 г., след
като ищецът се прибрал от работа установил, че секцията над телевизионния шкаф
е паднала от стената върху шкафа, върху една ваза и други вещи. При падането е
бутнат и вертикалния шкаф със стъклена витрина. Около 20.40 ч. е уведомил
служител на ответника за възникналата ситуация. Счита, че му се полага
компенсация под някаква форма.
Видно от констативен протокол за оглед от 06.06.2011
г., подписан от ищеца и представител на ответника, установено е наличието на паднала
стенна етажерка, вследствие на което има повредени четири модула от секцията,
две счупени вази на ищеца, чаши и други вещи, разменени рафтове на двата високи
модула.
С писмо изх. № ZIR-035/13.06.2011 г. ответникът е уведомил ищеца във
връзка с рекламацията на шкаф „Ларго“ от 31.05.2011 г., че от снимките много
ясно се вижда, че планките за окачване са здраво хванати за стената и нямат
деформация. Окачвачите на шкафа стоят здраво хванати за шкафа и нямат нарушения
в окачващите си свойства към стенната планка. От това е заключено, че шкафът е
свален умишлено, преместван е и са нарушени мебели, до които този шкаф няма как
да стигне, тъй като те са в различни точки на стаята. Прието е, че получената
повреда година и половина слез датата на покупката и монтажа на мебелите, е
причинена от ищеца или негови близки. С оглед на това рекламацията му не може
да бъде уважена.
С покана изх. № 0610/27.07.2011 г. пълномощникът на
ищеца – адв. В.Т., е отправил покана за провеждане на преговори за разрешаване
на възникналия проблем по повод рекламацията от 31.05.2011 г. на стоки и услуги
по договор № 42830.
С писмо изх. № ZIR-044/02.08.2011 г. ответникът е уведомил пълномощника
на ищеца, че последният е уведомен за това, че не приема направената от него
рекламация, тъй като счита същата за неоснователна, поради което не може да я
важи. Към момента не са намерени никакви основания за промяна на позицията му
по отношение предявената претенция.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел
П.Д.К. се установява, че знае за инцидента със секцията на ищеца. След работа
отишъл заедно с ищеца в жилището му в ж. к. „Младост“. Влезли в хола и видели
секцията – два модула били долу на земята, имало счупени стъкла. Това се
случило през м.05.2011 г. Единият модул бил вертикален, без стъкла, се крепял
изправен, а останалите били на земята. Към този момент в апартамента живеел
ищецът заедно с неговата съпруга, а преди това живеела неговата майка. Ищецът
отишъл да търси съседи или управителя на входа, за да разбере дали не се е
случило нещо във входа, след което се обадил на телефона на фирмата –
доставчик. Свидетелят бил колега на ищеца и имали навик той да му гостува след
работа или свидетелят да гостува на ищеца. До хола на апартамента се стигало
през коридор след входната врата. Първо влезли в хола. На свидетеля не му
направило впечатление дали някой е влизал или дали е имало кражба. Стъклата на
падналите шкафове били счупени. Долната секция имала олющване. Секцията
представлявала два хоризонтални шкафа – единият на земята, а другият над него,
с пространство между тях, както и два вертикални отстрани. Паднал бил горният
хоризонтален шкаф и единият от вертикалните шкафове, отляво. В пространството
между двата хоризонтални шкафа имало телевизор, който също бил паднал.
Пред СРС е разпитан и свидетеля П.К.П.. От показанията
му се установява, че работи при ответника като мебелист и монтажист. Работата
му била свързана с монтаж и поддръжка на мебели в магазина и оглед на
рекламации. Образованието му е инженер „Дървообработване и производство на
мебели“. Свидетелят си спомня за посещението в дома на ищеца през 2011 г..
Имало счупен шкаф, който бил на пода. Стъклената витрина на единия шкаф била
счупена. Окачвачите на горния шкаф били здрави, планките били на стената и също
били в нормално състояние. При огледа свидетелят направил снимки и съставил
констативен протокол, който подписал заедно с ищеца. След предявяване на
представения по делото констативен протокол и представените снимки, свидетелят
е заявил, че той е подписал протокола, както и е направил снимките, чийто общ
брой бил 7. Уведомил служителка от „Рекламации“, че шкафът не може да падне от
само себе си. Единственият начин да падне или да се свали процесния шкаф е да
се повдигне нагоре. Свидетелят видял падналия шкаф и установил, че окачванията
са в изправност. При извършения от свидетеля оглед установил, че телевизорът е
здрав и бил поставен върху хоризонталния шкаф.
Съгласно заключението на вещото лице инж. В.Ш. по
изслушаната пред СРС съдебно – техническа експертиза при извършения на място
оглед е установила, че на стената са закрепени видимо устойчиво най-вероятно с
дюбели за бетон две носещи стенни планки, изработени от стоманен лист с
дебелина около 1, 2 мм – 1, 5 мм. Планките имат издадена напред огъната горна
част с два ограничителя в краищата, за да се оформи междина между стената и
горната огъната част на носещата планка. Те са предназначени за сглобка с
планките от стенната витрина, като издатък от планките на витрината следва да
влиза в промеждутъка на носещите стенни планки. Вещото лице не е установило
наранявания по тях, нито подбивания в гнездата на главите на винтовите. Счита,
че не е налице достатъчно отстояние, формирано при монтажа на планките към
витрината, поради което така монтираната витрина, окачващите планки на стенната
витрина изначално не осигуряват нормално и свободно влизане на техните издатъци
в междините на носещите планки. По този начин предвидената стабилна сглобка при
нормално окачване технически и практически не е било възможно да се осъществи.
Вещото лице приема, че при монтажа на стенната етажерка такъв дефект следва да
се усети като затрудни или направи невъзможен монтажа, като най-вероятно
закрепването при монтажа е осъществено по някакъв начин по целите или частично
по ръбовете, формиращи дебелината на планките, което не е достатъчно за
стабилен монтаж на витрината. При такова нестабилно окачване и доколкото блокът
е панелен и по – податлив на вибрации, вещото лице приема, че слаб земен трус или
вибрации в блока, предизвикани от работата на по – мощна ръчна строителна
машина, например ударно – пробивна и къртач или друга причина, предизвикващи
силни вибрации, е в състояние да предизвика внезапно разместване между челните
ръбове на двете срещуположни планки, което да доведе до откачване на витрината.
Наличието на допълнително поставени предмети допълнително натоварва витрината и
увеличава вероятността от разместване и приплъзване. Вещото лице приема, че е
малко вероятно и практически е много трудно разкачването да се осъществи чрез
волна или неволна човешка намеса, тъй като, ако при монтажа е осъществена
някаква сглобка с влизане на издатъка в междината, то тя щеше да е толкова
стегната, че за да се разглоби, би било необходимо използването на много голяма
физическа сила или специални средства, което е щяло да остави видими следи, а
такива не са налице. При падането от удар с насрещен предмет – повредената
голяма теракотна ваза например, е пробита задната стена (фазер) на витрината.
Наранени са и видими ръбове на плотовете на витрината – горен и странични,
вероятно при удара с долния телевизионен шкаф или вертикалната витрина. Това
изисква подмяна на плотовете. Витрината Ларго Класик № ********** е била
намерена странично паднала на пода със строшена стъклена врата. Вещото лице
счита, че изправената витрина е била ударена от падащата стенна витрина и в
резултат на удара е паднала навън до легнало странично положение, като при
падането си PVC фолиото на страничния плот и
от двете страни е наранено от счупените стъкла. За ремонт е необходимо да се
смени фолиото или да се подмени наранения страничен плот, както и да се
изработи, напасва и юстира нова стъклена врата. Вещото лице е установило видими
подбитости и ожулвания върху PVC фолиото на останалите шкафове, явно ударени от
стената витрина или вертикалната витрина при падането им. Налице е възможност
да се направи поправка чрез подмяна повредения елемент на съответния шкаф или
чрез снадки на PVC фолио със същия цвят. Вещото
лице е установило, че долният шкаф не е пострадал. Приема, че при инцидента
първо се е прекъснала връзката между планките от дясната страна на витрината,
което е довело до разместване на планките т лявата страна, с последващо
завъртане и удар върху вертикалната витрина, предизвикване на нейното падане,
счупване на стъклената врата и нараняване и подбиване на лявата й стена от
стъклата. При падането са пострадали и другите шкафове. В обобщение вещото лице е достигнало до
извода, че стабилна сглобка при нормално окачване технически и практически не е
било възможно да се осъществи, тъй като няма осигурено отстояние над 1, 5 мм от
вътрешната стена на издатъка на окачващите планки на витрината от повърхнината,
образувана от задната страна на витрината. При монтажа на планките към витрината
такова достатъчно отстояние не е формирано. Процесните планки не са напасвани
спрямо конкретно изработената витрина, разместени са около и над 1, 5 мм, така
че не е гарантиран нужния просвет за осигуряване на нормална сглобка. Монтираните
окачващи планки към стената изначално не осигуряват нормално и свободно влизане
на техните издатъци в междинните на носещите стени планки. По този начин
предвидената стабилна сглобка при нормално окачване технически и практически не
е било възможно да се осъществи. Вещото лице допуска, че е най-вероятно при
монтажа да е осъществено по целите или частично по ръбовете, формиращи
дебелината на планките, което не е достатъчно за стабилен монтаж на витрината.
Мебелите, предмет на делото, формират комплект с общ дизайнерски стил и явно са
внос от Полша. По принцип комплект мебели, предназначен за вътрешен интериор,
имат основно следните функции: да изпълняват предназначението си; да доставят
естетическа наслада чрез дизайнерски стил и цветова хармония, както и
композиционно стилово съответствие между различните мебели. Поправки се налагат
на всички мебели от процесния комплект, които са подробно описани от вещото
лице. Вещото лице приема, че ремонтът може да се извърши качествено от майстор
мебелист, като това може да бъде доставчикът на стоката или външен нает майстор
мебелист. Подмяната или снадката на PVC фолиото със същото качество на полагане следва да се
извърши машинно. Във всички случаи поправки с неподходящо по цвят и шарки
фолио, независимо дали чрез лепене на ново фолио или чрез подмяна на готови
ламинирани плотове, би създало голям естетически проблем, поради цветово
несъответствие и създаване на впечатление за кърпеж. Цветът на фолиото зависи
от настройката на машината, която го произвежда и обичайно той е един и същ при
една серия рулони PVC фолио. Осигуряването на
цветово идентично PVC фолио или готови плотове може да извърши най-добре
доставчикът на стоката.
При изслушване на вещото лице в проведеното на
02.07.2013 г. открито съдебно заседание пред СРС същото е пояснило, че е
огледало целия комплект, който включва две витрини – стенна и стояща, както и
три шкафа. Витрината с № 304 не е била в легнало положение, а е била изправена.
На мястото на другата витрина имало две планки, а самата витрина била изправена
отстрани. Посоченият в експертното заключение размер от 1, 5 мм на окачващите
планки е определен с оглед размера на стенните планки. Вещото лице е уточнило,
че не може да каже със сигурност, че е имало некачествен монтаж, като това е най-вероятното
инженерно предположение. Просвет от 1, 5 мм не е бил осигурен. Вещото лице не
установило на странични стени окачващи устройства
Експертното заключение е оспорено от страните, поради
което е допуснато изслушването на повторна съдебно – техническа експертиза. От
заключението на вещото лице инж. Ж. Г.– асистент в Лесотехническия университет
в гр. София по изслушаната пред СРС повторна съдебно – техническа експертиза,
се установява, че са възможни няколко причини за падането на витрината, но те
са преди всичко свързани с използваните окачвачи, а не са свързани с
претоварване на шкафа. Поради някои несъвършенства на използвания механизъм, не
могат да дадат категоричен отговор как е паднал шкафа. Планките нямат строго
фиксирано положение за окачване – ограничават се в аксиално направление с малки
бордове. Леглото между бордовете е три пъти по – голямо от самите окачвачи. При
аксиално бутане откъм високите шкафове лесно (поради инерцията, шкафът е твърде
лек, ако не е натоварен), ще бъдат прескочени бордовете. Механизмът няма
ограничител при подбутване откъм дъното на шкафа, а се разчита на
притегателността на окачвачите и масата на шкафа и товара му. При празен шкаф
неволен удар с рамо би предизвикал падане. Това би се получило, тъй като стената
не е идеално равна и стегнатостта на двете планки, не би била еднакво добра.
След освобождаването на единия окачвач шкафът пада. Вещото лице е описало 4
възможни хипотези за падане на витрината: неправилен монтаж на окачвачите,
които не са влезли добре в планките, а са застъпени леко върху тях. Шкафът
застава на пръв поглед неподвижно, при натоварване не поддава, но при леко
побутване, вибрации в блока или земетресение, шкафът пада. Това е възможно да
се случи дълго след монтажа. В този случай следите по тапета биха се получили
така при несиметрично натоварване на шкафа. Друга възможна причина е
непритегнати докрай окачвачи, които са влезли в леглото си, но поради неравност
на стената зад тях единият не е натегнат добре. При леко бутане откъм единия от
двата високи шкафа, окачвачът прескача ограничаващият го борд и витрината пада
със същите следи по тапета. Друга възможност е вертикален земен трус, тъй като
при правилен монтаж този вид планка има добра устойчивост. Като четвърта
възможна причина е посочен опит за повдигане откъм дъното на шкафа и други
подобни действия. При използването на тези окачващи системи, за да сме убедени
в сигурността, трябва допълнително закрепване към другите модули от
композицията или дюбелиране в трета точка на витринния шкаф. При отсъствието на
подобни, монтажът трябва да е максимално професионален, като отново са възможни
проблеми. Вещото лице приема, че най-вероятно не са правилно монтирани
мебелите, предмет на договора за доставка и монтаж, но не може да бъде
абсолютно сигурен. При определени условия находящите се на стената и на
падналия шкаф планки за монтиране на мебелите (закачване/закрепване на
стената), са подходящи, особено, когато мебелите са самостоятелно разположени.
В конкретния случай те не са най-подходящият избор, ако няма допълнително
закрепване. Към момента не може са се оцени категорично качеството на монтажа,
но може да се каже, че процесните планки не са най-добрият избор. По принцип
тези шкафове са серийно производство и е задължително да отговарят на тези
изисквания. Най-вероятно отговарят напълно, макар че са произведени с
максимално евтин материал. Установени са следните щети: надрани тапети; стенна
витрина № **********: корпус подбитости и драскотини – за тотална замяна, гръб
– счупен – за замяна; витрина № *********: счупено стъкло, страница лява –
надраскана, за замяна; скрин – декоративно чело, надраскано за замяна, но не
става ясно как този скрин е пострадал при падането, дали е бил в друга позиция
или е наранен при друг случай; шкаф нисък – надраскване на декоративно чело –
за замяна. За останалите щети е необходимо подмяна на изброените елементи.
В проведеното на 15.10.2013 г. открито съдебно
заседание вещото лице е пояснило, че вероятна причина за падането на витрината
е неправилност на монтажа, както и начинът за подсигуряване на монтажа с цел
избягване на такива инциденти. Окачвачът и планката са фабрично производство.
Вещото лице е заварило при огледа окачвача в затегнато положение. Направил опит
да го закачи за планката, но не се получило, поради което го разхлабил. Ако
окачвачът е монтиран в края на планката, ще е достатъчен и по – слаб натиск, за
да падне витрината. Избор на производителя са вида на планките и окачвачите,
както и начина на осъществяване на окачването. Вещото лице е установило, че
няма допълнително закрепване освен планката и окачвача. При запълване на шкафа
с книги, предвид неговата площ и обем, теглото му би било около 110 кг. – 120
кг., от които: 80 кг. товар и 30 кг. собствено тегло. При извършване на огледа
вещото лице не е установило следи от външна намеса по планките и окачвача.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Страните не спорят, а и от
ангажираните по делото доказателства се установи, че са били обвързани от облигационна
връзка, възникнала по силата на сключения между тях договор №
ПП_0042830/08.10.2009 г., сключен при общи условия на търговеца, по силата на
който ответникът е доставил и монтирал шкафове, витрини и холна гарнитура.
Липсва спор и относно обстоятелството, че на 30.05.2011 г. монтираният от
ответника стенен шкаф е паднал, като е причинил на ищеца имуществени вреди.
Предвид
обстоятелството, че ищецът е придобила стока и съответно е ползвал услуга, които
не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, същият
има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР на ЗЗП. Същевременно
ответникът е търговец по смисъла на § 13, т.2 ДР на ЗЗП. С оглед на това
нормите на ЗЗП, в сила от 10.06.2006 г.
регулират спорното правоотношение.
Нормата на чл.112 ЗЗП регламентира, че
при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба потребителят
има право да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в
съответствие с договора за продажба. В този случай потребителят може да избира
между извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова, освен ако това е
невъзможно или избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в
сравнение с другия.
В случая ищецът е направил своевременно рекламация
пред ответника непосредствено след настъпване на вредите, който да приведе
стоката и свързаната с нея услуга по монтаж в съответствие с договора за
продажба. Ответникът е отказал да отстрани констатирания недостатък в рамките
на установения в нормата на чл.113, ал.2 ЗЗП едномесечен срок.
След изтичането на горепосочения срок за
потребителя възниква правото да развали договора и да му бъде възстановена
заплатената сума или да иска намаляване на цената на потребителската стока
съгласно чл.114 ЗЗП, на основание чл.113, ал.3 ЗЗП. С предявяването на иска,
предмет на делото, ищецът се е възползвал от предвидената в чл.114, ал.1, т.1
ЗЗП вр. с чл.113, ал.3 ЗЗП възможност при несъответствие на потребителската
стока с договора за продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решаването
на рекламацията по чл.113, да развали договора и да претендира възстановяване
на заплатената от него сума.
Спори се относно
обстоятелството дали падането на стенния шкаф е в резултат на неправилен
монтаж, извършен от ответника.
Вещите лица по изслушаните
пред СРС експертизи са достигнали до извода за наличието на некачествен монтаж
на стенната витрина от холната секция. Вещото лице В. Ш. е обосновала извода,
че окачващите планки на стенната витрина, както са монтирани към витрината,
изначално не осигуряват нормално и свободно влизане на техните издатъци в междината
на носещите стенни планки, като по този начин предвидената стабилна сглобка при
нормално окачване технически и практически не е било възможно да се осъществи,
поради което налице нестабилно окачване. Дадените обяснения на вещото лице при
изслушването му, че това е най-вероятната причина за падането на витрината, не
обосновава извода за липса на причинно – следствена връзка между извършения от
ответника монтаж и падането на витрината. Това е така, защото по делото липсват
доказателства, които да разколебаят или опровергаят така формирания извод на
вещото лице. Посочването и на други възможни хипотези за падане на витрината от
вещото лице инж. Ж. Г., не прави еднакво вероятни всяка една от тях. Вещото
лице е обосновало извода, че причините за падането на витрината може да са
няколко, но са преди всичко свързани с използваните окачвачи и не са свързани с
претоварване на шкафа. Също така вещото лице е посочило, че при използването на
тези окачващи системи, за са е сигурен монтажа, трябва допълнително закрепване
към другите модули от композицията или дюбелиране в трета точка на витринния
шкаф, каквото в случая не е направено.
Изслушаните експертни
заключения обосновават извода за наличието на некачествен монтаж, извършен от
ответника. Обстоятелството, че окачвачите не са счупени, за което страните по
делото не спорят, не могат да обосноват различен извод, тъй като е установено,
че същите не са правилно поставени, поради което не е било възможно
осъществяването на нормално окачване.
По делото не е установено
наличието на намеса от страна на ищеца, в резултат на която е причинено
падането на витрината. Същевременно съгласно нормата на чл.154, ал.1 ГПК в
доказателствена тежест на ответника е да докаже това свое възражение. В случая
вещото лице В. Ш. е обосновала извода, че е малко вероятно и практически много
трудно разкачването да е осъществено чрез волна или неволна човешка намеса, тъй
като ако при монтажа е осъществена някаква сглобка с влизане на издатъка в
междината, то тя е щяло да бъде толкова стегната, че за да се разглоби, би било
необходимо използването на много голяма физическа сила или специални средства,
което е следвало да остави видими следи, които в случая липсват.
Ответникът не е заявил в
депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба възражение,
че падането на стенната витрина е в резултат на земен трус, поради което и на
основание чл.266, ал.1 ГПК това възражение е преклудирано и не може да се
въведе за първи път във въззивното производство. Следва обаче да се посочи, че
съгласно заключението на вещото лице В. Ш. слаб земен трус в жилището в панелен блок, може да причини
падане на витрината, само ако не е достатъчно стабилен монтажа на витрината.
Ето защо евентуален земен трус не се намира в пряка причинно – следствена
връзка с падането на стенната витрина, а същото е предизвикано от нестабилния
монтаж, извършен от ответника.
По изложените съображения
въззивният съд счита, че е неоснователен доводът на жалбоподателя, че наличието
на пряка причинна връзка между извършения монтаж и падането на стенната витрина
не е доказано от ищеца. Последният е изпълнил доказателствената си тежест, като
е ангажирал по делото доказателства, обосноваващи категоричен извод в тази
насока.
Жалбоподателят поддържа в
условията на евентуалност, че при наличие на некачествен монтаж, то предявеният
иск е следвало да се уважи за сумата от 180, 83 лв. – стойността на стенната
витрина.
В резултат на падането на
стенната витрина е увреден не само Ларго Красик № **********, но и витрина
Ларго Класик № **********, причинени са подбитости, ожулвания, надрасквания
върху цялата външна и вътрешна повърхност на левия страничен плот на витрината,
има следа от надраскване върху външната страна на десния вертикален плот, има
видими подбитости и ожулвания върху фолиото на останалите шкафове, които са
подробно описани от вещото лице в. Ш.. С оглед на това за ищеца е налице
интерес от разваляне на договора. Волеизявление за това същият е направил с
депозираната по делото искова молба, препис от която е надлежно връчен на
ответника.
След като е упражнил
установеното в нормата на чл.114, ал.1, т.1 ЗЗП вр. с чл.113, ал.3 ЗЗП право да
развали сключения договор с ответника и да иска възстановяване на платената от
него сума. Ищецът е упражнил правото си, регламентирано в посочената норма,
което не подлежи на съдебен контрол. Същият е разполагал и с възможност да
задържи доставените му от ответника вещи и да иска намаляването на платената
цена – чл.114, ал.1, т.2 ЗЗП, от която възможност обаче не се е възползвал чрез
предявения иск.
За да може надлежно за
упражни правото си да развали договора, следва да е налице значително несъответствие
на потребителската стока, респ. услуга, по аргумент от чл.114, ал.4 ЗЗП. В
случая липсата на качествен монтаж е довело по увреждания както на падналата
витрина, така и на съседните й модули. Тази форма на несъответствие следва да
се приеме, че е значителна, доколкото съществено засяга възможността закупената
и монтирана вещ да бъде използвана съобразно обичайното й предназначение. Това
налага извода, че за ищеца е възникнало правото на развали сключения с
ответника договор и да претендира възстановяване на платената от него сума по
този договор. Ето защо предявеният иск се явява изцяло основателен.
Тъй като крайните изводи на
двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част следва да се
потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и
на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата по жалбата следва да се присъди
сумата от 400 лв., представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат за
осъществяване на процесуално представителство пред въззивния съд.
Жалбоподателят своевременно
е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
от насрещната страна. Предвид обстоятелството, че уговореният размер на адвокатското възнаграждение е в
близък размер до минималния такъв, регламентиран в чл.9, ал.1 вр. с чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, следва да се приеме, че не е налице основание за неговото
намаляване.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 86885/08.04.2019 г., постановено по гр. д. № 38929/2011 г. по описа на СРС, І ГО, 50
състав.
ОСЪЖДА „З.Д.“ ЕООД, ЕИК ********, с адрес гр. София, бул. „*******и
съдебен адрес *** – адв. Р. М., да заплати на В.Н.Ц., ЕГН **********, със
съдебен адрес *** – адв. Д.Л., сумата от 400
(четиристотин) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на
страната във въззивното производството.
Решението не подлежи на обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.